февр. 19 2016

С Опел до Средна Азия, 2015 (5): През Казахстан

Продължава централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан, а последния път през Калмикия стигнахме Астрахан

Днес ще пътуваме през Казахстан: умиращото Аралско море; космодрума Байконур; пустинята Каракум; „туристическата перла” Туркистан; езерото Балхаш; „южната столица” Алмати;  ще разберем къде се е състоял грандиозния военен сблъсък на цивилизациите през 8-ми век и много други неща.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

пета част

През Казахстан

В предишните части от пътеписа прекосихме южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, обиколихме Азербайджан и минахме през будистката република Калмикия.

Казахстан

Бившата съветска република Казахстан от 1991 година е независима държава. Разположена е в западната половина на континента Азия. На изток граничи с Китай. Територията на страната е 2,7 милиона км², т. е. колкото площта на Западна Европа. Населението, обаче е само 18 милиона, което е близо 5 пъти по-малко от населението на Германия, например. Официалната религия е ислямът (2/3 от населението), а на второ място е православното християнство. Като турист останах с впечатлението, че казахите не са привързани към религията и са предимно атеисти. Икономиката е силно развита, значителна роля за което играят залежите от природни богатства: нефт, газ, въглища, черни и цветни метали, уран. Освен металургията са развити машиностроенето, химическата промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост. Средното жизнено равнище е близко до това в България, макар че има големи различия между отделните региони. Дългогодишен президент е Нурсултан Назърбаев, към чиято личност е създаден култ. От 1940 година се използва нашата азбука – кирилицата.

На картата по-долу с черна линия и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през Казахстан и Киргизстан. В планините на Киргизстан двигателят на Опела се повреди лошо, реших да не го ремонтирам и го оставих там. Прибрах се първо с влак до Москва, а после със самолет до Бургас. Пунктира в горната част на картата показва планирания, но неизминат поради повредата, маршрут на връщане.

Маршрутът през Казахстан и Киргизия

Маршрутът през Казахстан и Киргизия

Като шофьор не мога да пропусна

впечатленията ми от пътищата

Главните международни пътни артерии са обновени и се подържат в относително добро състояние. Дори южният магистрален път е изграден върху бетонна основа. Повечето главни пътища с регионално значение, обаче, са в доста лошо състояние. На много места асфалтът освен че е на коловози е и нагънат напречно. Автомобилът подскача по неравностите и се удря отдолу. На такъв участък ми се откъсна задния амортесьор.

В западната част пропътувах повече от 400 км. по ужасно разбит път. Асфалтът беше на дупки и автомобилът можеше да се движи само отстрани по банкета. За удобство шофьорите бяха прокарали черни пътища от двете страни на насипа с основното трасе. Всеки си караше където си иска и се вдигаше много прах. Това много приличаше на монголските пътища. Разликата е, че в Монголия лесно можеш да се загубиш, докато в Казахстан се вижда насипа с основното трасе, който служи за ориентир. Трябваше ми почти едно денонощие за да измина този 400-километров пътен участък (от общо 600 км.) между градовете Атърау и Актобе.

Шофьорите са прокарали множество пътни ленти през степта и всеки си кара където иска

Шофьорите са прокарали множество пътни ленти през степта и всеки си кара където иска

При движение по черните пътища в Казахстан автомобилът се покрива с прах

При движение по черните пътища в Казахстан автомобилът се покрива с прах

Атърау

има 220 хиляди жители и е разположен по двата бряга на река Урал преди вливането й в Каспийско море. Тъй като

границата между Европа и Азия минава по тази река,

градът се намира на два континента.

Атърау е град на два континента. Границата между Европа и Азия минава по река Урал

Атърау е град на два континента. Границата между Европа и Азия минава по река Урал

Малка беседка на азиатския бряг на река Урал

Малка беседка на азиатския бряг на река Урал

Наричат града

Нефтената столица на Казахстан,

тъй като регионът е главен център на нефтодобива в страната. В Атърау са построени първите заводи за преработка на нефт и за производство на нефтодобивно оборудване в Казахстан. Още с влизането в крайните квартали си пролича, че това е богат град. Жизнения стандарт тук е доста по-висок от средния за страната.

Още един поглед към Атърау

Още един поглед към Атърау

400-хилядният

Актобе

е индустриален град в северозападната част на Казахстан. Функционират предприятия на черната и цветна металургия, селскостопанското машиностроене, за производство на измервателни уреди и апаратура. Развити са химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на алкохолни напитки. Близо до града са изградени три язовира. Висшите учебни заведения са шест на брой.

Казахско-Руския международен университет в Актобе

Казахско-Руския международен университет в Актобе

Тук се подстригах в един Салон за красота. Обясних на  казахстанската фризьорка, че искам да ми намали косата наполовина и да ми оформи прическата около ушите и врата. Тя каза, че е разбрала и ще ме подстриже както искам. Пък като ме подхвана с ножиците и машинката за подстригване тази казахка. Оръфа ми цялата коса и ми остави само един сантиметър. Като се видях накрая ми се плачеше от мъка, но нищо не можех да направя освен да си платя за подстригването (5 лева в български пари).

Аралско море

е разположено между Югозападен Казахстан и Северозападен Узбекистан. Това е едно „умиращо море“, чиято площ постепенно намалява през последните десетилетия. Основната причина е, че по съветско време водите на вливащите се в морето реки Амударя и Сърдаря са отклонени за напояване.

До тук е стигало Аралско море и това е останало от някогашното морско пристанище

До тук е стигало Аралско море и това е останало от някогашното морско пристанище

Аралск

е 30-хиляден град и някога е бил най-голямото пристанище на Аралско море. За това сега напомня музея на риболова и останалите като паметници стари кораби.

Паметник напомнящ за морското минало на град Аралск

Паметник напомнящ за морското минало на град Аралск

Байконур

е руски космодрум край едноименния град Байконур в Казахстан. Той е създаден в средата на 50-те години на миналия век за изпълнение на съветската космическа програма и е най-големия космически център в света.

От тук е изстрелян първия изкуствен спътник на земята през 1957 година. От този космодрум е излетял и първият космонавт на нашата планета Юрий Гагарин.

Опелът на автора на входа на космодрума Байконур

Опелът на автора на входа на космодрума Байконур

Не ме пуснаха да разгледам космодрума Байконур, разбира се. Надявах се да има някакъв музеен и посетителски център за туристи. Не, нямаше. Явно там още не са се научили да правят бизнес и да събират парите на туристите.

Поглед отдалече към част от антените на радиолокационните съоръжения на космодрума

Поглед отдалече към част от антените на радиолокационните съоръжения на космодрума

Космодрумът е разположен на огромна територия и представлява цял промишлен и научен комплекс. Монтажните цехове са повече от десет на брой. Има завод за производство на ракетно гориво и собствена топлоелектрическа централа. Пусковите установки за изстрелване на различни видове космически ракети, включително междуконтинентални балистични ракети, са двадесет на брой. Релсовите пътища са 500 километра, а автомобилните пътища са 1300 километра. Има две летища. Научно-измервателният комплекс включва център за управление на полетите и за обработка на получаваната информация.

Не ме пуснаха и в града Байконур,

където можело да се влиза само със специален пропуск. Космодрума и града са взети под аренда от Русия до 2050 година. За това Казахстан получава по 115 милиона щатски долара годишно.

Мемориален надпис при входа към град Байконур, където не ме пуснаха

Мемориален надпис при входа към град Байконур, където не ме пуснаха

Край пътя разгледах нов

мемориалeн комплекс, наречен Коркят Ата.

Тъй като всички надписи бяха на казахски, не можах да разбера точното му предназначение.

Мемориалният комплекс Коркят Ата

Мемориалният комплекс Коркят Ата

Пустинята Каракум

Пустините и полупустинните терени заемат над половината от площта на Казахстан. Пустинята Каракум е с площ 350 хил. км² и заема значителна част от територията на Туркменистан. Североизточната част на тази пустиня покрива южната част на Казахстан. Името Каракум в превод означава „Черен пясък”.

Пернишкият Опел през пустинята Каракум в Казахстан

Пернишкият Опел през пустинята Каракум в Казахстан

В пустинната част на Казахстан срещите с камили са често явление

В пустинната част на Казахстан срещите с камили са често явление

През северната част на Каракум протича

река Сърдаря,

която е дълга 2200 км. Тя минава през три държави и се влива в Аралско море.

река Сърдаря, Казахстан

Река Сърдаря

Къзълорда

е 270-хиляден град в Южен Казахстан. Основан е през 1820 година като военно селище на Казахското ханство. Присъединен е към Русия в средата на 19-ти век. Разположен е на брега на река Сърдаря. Промишлеността е слабо развита, предимно леката и производството на храни. Селското стопанство се характеризира с производството на ориз и зеленчуци. Северно от града се разработват залежи на нефт и природен газ.

Зданието на областната администрация в Къзълорда

Зданието на областната администрация в Къзълорда

Из Къзълорда, Казахстан

Из Къзълорда

До късно вечерта паркът на Къзълорда беше пълен с хора, Казахстан

До късно вечерта паркът на Къзълорда беше пълен с хора

Ще запомня Къзълорда най-вече с това, че в този град преживях единствения по време на пътуването ми

опит за кражба

При пристигането паркирах на централен булевард, перпендикулярно на пътното платно. Вечерта се разхождах до късно и реших да пренощувам в автомобила там където бях спрял. Включих лап-топа, сложих го на седалката до мен и започнах да си работя на него. В един момент с периферното зрение забелязах, че зад Опела ми спря някакъв джип, от задната му врата излезе младо момиче и се опита да отвори вратата на автомобила ми до компютъра, която бях заключил. В този момент явно ме видя, бързо се качи в джипа и потеглиха. Всичко стана за секунди и след това си обясних станалото. Явно това са крадци и виждайки светещия компютър в автомобила ми са спрели отзад. За да го открадне са изпратили ученичка, чиято цел е била да отвори вратата на Опела ми, да грабна компютъра, да се качи в джипа и да отпрашат. Изпращат непълнолетна ученичка за да не подлежи на наказателна отговорност ако я хванат. Добре че предвидливо бях заключил вратите отвътре.

Пътувайки през Казахстан, впечатление ми правеха техните гробища. В повечето случаи починалите бяха поставени в иззидани

гробници

В средата на всяка гробница беше погребалната могила на мъртвеца.  Ето три снимки

Типично казахстанско гробище

Типично казахстанско гробище

Казахстанска гробница

Казахстанска гробница

Нови гробници в казахстанско гробище

Нови гробници в казахстанско гробище

Сауран

е средновековна крепост, разположена на северния ръкав на Пътя на коприната. Много хора си мислят, че така наречения Път на коприната е един единствен маршрут. В действителност това са множество паралелни търговски пътища, прекосяващи различни страни, и свързващи Източна Азия с Европа.

Своя най-голям възход Сауран

достига през 14-ти век, когато за кратко е столица на татаро-монголското ханство Ак Орда. Крепостните стени и сградите са изградени от кирпичени тухли и глина, смесени с парчета слама като укрепваща арматура. В района са били разпространени традиционните за Средна Азия напоителни съоръжения, наречени кяризи. Те включват подземни кладенци и прокопани под земята канали за водата.

Опелът на автора пред крепостните стени на Сауран

Опелът на автора пред крепостните стени на Сауран

Останки от средновековни сгради в Сауран

Останки от средновековни сгради в Сауран

Туркистан

е средновековната „перла“ на Казахстан. Възникнал като селище в края на 5-ти век от новата ера, през 10-век градът е вече значим търговски и занаятчийски център в Средна Азия. През периода 1599г.÷1729г. Туркистан е бил столица на Казахското ханство. През 12-ти век тук е живял и творил Кожа Ахмет Ясауи – поет, философ и учен. Погребан е в мавзолей, който днес е главната архитектурна забележителност на града.

Мавзолеят на Кожа Ахмет Ясауи

Мавзолеят на Кожа Ахмет Ясауи

На практика мавзолеят представлява цял дворец с размери 66 на 46 метра и 35 помещения. Централният му купол е с диаметър 18 метра и е изграден от кирпичени тухли. Сградата е облицована с глазирани плочки с различни орнаменти.

Основната забележителност в мавзолея е Тайказан,

който е отлят през 1399 година. Този казан е с диаметър два метра и половина, тежи над два тона и побира 3000 литра. Външната му повърхност е украсена с релефни надписи и изображения. За източните народи казанът е символ на гостоприемство и на единство на хората. В него се е приготвяла храна за всички поклонници.

Тайказан е отлят от метална сплав през 1399 година и е с вместимост 3000 литра

Тайказан е отлят от метална сплав през 1399 година и е с вместимост 3000 литра

В района на архитектурно-историческия комплекс има мавзолеи и гробници на казахски ханове, учени, военачалници и видни общественици. Запазени са и няколко старинни джамии, една от които е почти изцяло под земята. Подземните помещения на тази джамия сега са превърнати в музей с интересни експонати.

Градината с рози

Градината с рози

Докато разглеждах историческите забележетелности се запознах и си поприказвах с казахстански младеж и девойка, също туристи. Стана им интересно, че съм дошъл с автомобила си от Европа за да обикалям страната.

Казахстански младеж, с когото се запознах докато разглеждах културно-историческия комплекс

Казахстански младеж, с когото се запознах докато разглеждах културно-историческия комплекс

Туркистан е един от главните туристически центрове на Казахстан

Днес населението му е 160 хиляди души. В града са изградени предприятия на машиностроенето, фармацията и леката промишленост. Тук се намира и така наречения

Международен Казахско-турски университет,

който е най-големият университет в Централна Азия. В него се обучават 22 хиляди студенти.

Новопостроена джамия в Туркистан и няколко камили на преден план

Новопостроена джамия в Туркистан и няколко камили на преден план

На влизане в

град Шимкент

видях голяма джамия. Спрях да я разгледам, тъй като внушителните й размери впечатляваха. После си напълних тубите с вода и се измих до кръста на една от многобройните чешми. Реших да си изпера и дрехите, тъй като почти нямаше хора рано сутринта. Като ме видя да пера, един местен мюсюлманин ми се развика, че това не е редно. Попитах го има ли закон в Казахстан, кайто забранява да си пера дрехите. Той отговори, че няма такъв закон, но в джамия това не е позволено.

Запитах го защо да не е позволено, след като пророкът Мохамед е казал, че чистотата е половината от вярата. Тогава човекът разбра, че няма „да излезе наглава” с мене и ме остави. Всъщност, по време на пътуванията ми спя в автомобила и подържам личната хигиена като се къпя в морета, езера, реки или крайпътни комплекси с баня. Когато нямам такава възможност, обикновено ползвам мивките на тоалетни в МОЛ-ове, музеи, джамии и други. Измивам се на мивката до кръста, изпирам ризата със сапун и отново я обличам. Хем ходя постоянно с изпрана риза, хем ме разхлажда в летните горещини докато изсъхне – „два заека с един куршум“.

Огромната джамия в Шимкант, чийто санитарен възел използвах за хигиенизиране

Огромната джамия в Шимкент, чийто санитарен възел използвах за хигиенизиране

Шимкент

е град в Южен Казахстан с 900 хиляди жители. Той е вторият по големина в страната, след бившата столица Алмати. Основан е през 12-ти век. Сведения за него има в написаната през 1425 година от средноазиатски историк „Книга на победите”, която е посветена на военните походи на Тимур (Тамерлан). Градът е завладян от воините под командването на полковник Черняев през 1864 година. Това става с военна хитрост като войниците се промъкват по водопроводната канализация под крепостните стени и изненадват отбраняващите се.  Шимкент става промишлен център през 30-те години на миналия век по време на индустриализацията на Съветския съюз. През Отечествената война (1941г.÷1945г.) тук са евакуирани от западната част на страната около 20 завода. В следвоенния период продължава строителството на промишлени предприятия.

През 60-те години на 20-ти век градът става център на контрабандата и търговията с наркотици в Средна Азия. Престъпните групи набирът мощ и опитът на съветската власт да се справи с тях води до тежки стълкновения и погроми. Осем човека са убити, а ранените са над 50 на брой. В днешно време работещите предприятия от различни промишлени отрасли са 70 на брой.

По улиците на Шимкант, Казахстан

По улиците на Шимкент

Фонтан в Шимкант

Фонтан в Шимкент

Тараз

е разположен в долината на река Талас в Южен Казахстан и е с население 350 хиляди души. На това място има следи от селище, изградено през 7-ми век преди новата новата ера. В началото на 1-ви век вече е крупен търговски център по Пътя на коприната. Първите писмени сведения за града са от 6-ти и 7-ми век.

Най-известното историческо събитие в района е битката през 751 година

между армиите на Китай и Арабския халифат. Сраженията продължават пет дни и завършват с победа на арабите. Някои историци говорят за тази битка като за грандиозен сблъсък на цивилизациите. Тогава се слага край на разширението на запад на Китайската империя, управлявана от династията Тан. След като са завладели Иран, арабите затвърждават позициите си в Средна Азия и налагат исляма в региона. Чрез китайските военнопленници пък технологията за производство на хартия се разпространява на Запад.

През следващите векове Тараз е в състава на три ханства, а в началото на 13-ти век е завладян от армията на монголците.  От средата на 15-ти век в продължение на четири столетия градът принадлежи на различни средноазиатски ханства. През 1864 година войските на полковник Черняев го завладяват и присъединяват към Руската империя.

Мавзолеят на Карахан от 11-ти век в град Тараз

Мавзолеят на Карахан от 11-ти век в град Тараз

Днес Тараз е център на фосфатното производство. Това се определя от залежите на фосфатни руди в близост до града. Трите фосфатни завода са построени по съветско време, кризата от 90-те години на миналия век драстично намалява производството, но сега предприятията работят на пълна мощност. Други фабрики в Тараз произвеждат бижута, копринени тъкани и резервни части за автомобили. В града има държавен университет, но и медресе, което дава специализирано мюсюлманско образование.

Национален празник в страната е Деня на Конституцията на Република Казахстан

В населените места, през които минавах, хората се готвеха за посрещането и отбелязването му.

В центъра на Тараз ученици репетираха за тържествата по случай Деня на конституцията

В центъра на Тараз ученици репетираха за тържествата по случай Деня на конституцията

До сградата на театъра е издигнат паметник на Бауржан Момиш-Ули

До сградата на театъра е издигнат паметник на Бауржан Момиш-Ули

Армейският командир, герой от Втората световна война и писател Бауржан МомишУли е една от най-известните казахстански личности на 20-ти век. В началото на войната той е командир на батальон и се прославя при защитата на Москва. Подвизите на бойците от батальона под командването на Момиш-Ули през есента на 1941 година са описани в документалния роман на Александър Бек „Волоколамското шосе”. След края на Отечествената война (1941г.÷1945г.) става преподавател във военна академия. На база своите военновременни записки започва да пише книги, повести и разкази за войната. Най-известното му литературно произведение „Зад нас е Москва” е тематично продължение на „Волоколамското шосе”. Със своето творчество Бауржан Момиш-Ули се утвърждава като най-добрия военен писател на Казахстан.

В едно интервю от 1963 година с ръководителя на кубинската революция Фидел Кастро му задават въпроса кого би посочил като типичен герой от Втората световна война. Кастро отговаря, че това е казахстанеца Момиш-Ули.

Езеро Каракол

 В Казахстан има няколко езера, които носят това име. Спрях за почивка край едно от тях.

Червеният Опел на автора (долу в ляво) е паркиран на брега на езерото Каракол

Червеният Опел на автора (долу в ляво) е паркиран на брега на езерото Каракол

Езеро Балхаш

 Това е най-голямото езеро в Казахстан. Дълго е 600 км., широко е средно около 50 км. и е с площ около 20 хиляди км². Максималната му дълбочина е 26 метра, т. е. то е плитководно езеро. Бих направил известна аналогия с Балатон в Унгария. Особеност на Балхаш е, че източната част на езерото е солена, а западната половина е сладководна.

Не пропуснах да се изкъпя и да поплувам на спокойствие. Като питах за хубави плажове казахите ми казваха, че вече е студено. По това време в края на август се къпели само руснаците. Всъщност, водата не беше студена – като по нашето северно Черноморие в началото на септември.

Моят Опел на един от плажовете, където се къпах и плувах във водите на Балхаш

Моят Опел на един от плажовете, където се къпах и плувах във водите на Балхаш

Казахстански рибари на езерото Балхаш

Казахстански рибари на езерото Балхаш

Алмати

е най-големият град в Казахстан с население 1,6 милиона души. През 20-те години на миналия век става столица на Казахската съветска социалистическа република. След обявяване на независимостта на Казахстан остава столица на страната до 1997 година. Сега наричат Алмати „южната столица“. Характерна особеност е разположението му по северните склоновете на планината Алатау. В това отношение градът наподобява в известна степен нашата столица София с Витоша в съседство. Най-високият връх се нарича Талгар и е с височина почти 5 хил. метра. Съвсем близо до Алмати е изграден планинския спортен комплекс Медеу.

Алмати, Казахстан

На влизане в града попаднах в страхотни задръствания около пазарите. Поради тази причина ми трябваха два часа за да стигна до центъра, където паркирах.

Централният площад на Алмати, Казахстан

Централният площад на Алмати

В Алмати преобладават предприятията от леката промишленост. Всъщност, индустриализацията на града започва през 1941 година, когато тук са евакуирани много заводи от западната част на Съветския съюз в началото на Отечествената война. Сега Алмати е голям научен център: Националната академия на науките на Казахстан, няколко научно-изследователски института, висши учебни заведения, библиотеки. Не по-малко е значението на културните институции: десетина театъра, музеи, художествени галерии, голямата киностудия Казахфилм.

В този град бяха най-хубавите музеи, които посетих не само в Казахстан, но и през цялото пътешествие.

Първо разгледах

Централния държавен музей на Република Казахстан

В няколко големи зали са събрани експонати от палеонтологията, археологията, етнографията, историята и съвременността.

Централният държавен музей на Република Казахстан в Алмати

Централният държавен музей на Република Казахстан в Алмати

Като турист, на първо място по значимост поставям

Републиканския музей на изобразителното изкуство

Разглеждането на неговите експонати ми достави неописуемо естетическо удоволствие.

Италианска картина от 17-ти век в музея на изобразителното изкуство

Италианска картина от 17-ти век в музея на изобразителното изкуство

Разделът с произведения на европейското изкуство включва творби от Италия, Франция, Холандия, Фландрия, Германия, Англия. Представени са картини на Рембранд, Дюрер и много други художници, както и скулптури от класическия период. Колекцията на руското изкуство включва стотици творби от периода ХVIIIв.÷XXв. Следва разделът с картини и скулптури от съветския период.

Особено богати са колекциите с традиционни казахски произведения на приложните занаяти (килими, кожа, дърво), а така също картини на местни художници. В отделна експозиция са представени предмети от бита и художествени творби на източни майстори от Индия, Китай, Япония, Корея.

Експонат в музея на изобразителното изкуство в Алмати

Експонат в музея на изобразителното изкуство в Алмати

Продължих с разглеждането на града до късно вечерта. Съвременното строителство се съчетава с архитектурата от съветския период, както и с малкото останали сгради от времето на царска Русия.

Кулите-близнаци в Алмати, преди залез слънце

Кулите-близнаци в Алмати, преди залез слънце

Пренощувах в автомобила

там, където бях паркирал при пристигането си – до входа на някакъв склад за търговия на едро. На сутринта се заприказвахме с началника на охраната. Той ме попита защо съм сам, няма ли с кого да пътувам. Обясних му, че допреди няколко години жена ми беше по-млада и обикаляше с мен. Сега вече не може да издържа при такива тежки условия: по цял ден пътуване и разглеждане на забележителности, спане в колата, трудно подържане на личната хигиена. Човекът ме погледна и каза: „Ами тогава си смени жената. Колко му е.”. Попитах го с усмивка: „Ти така ли си направил?”.

Той съвсем спокойно ми отговори, че жена му е остаряла, оставил я и си взел млада жена. Сега бил на 55 години, жена му на 30 и се чувствал много добре. Поразвеселен от чутото тръгнах да се запознавам с останалите

забележителности в Алмати

Съвременния град Алмати, Казахстан

Съвременния град Алмати

Катедралният храм „Възнесение Господне” е построен през 1907 година

Катедралният храм „Възнесение Господне” е построен през 1907 година

Конструкцията на

храма „Възнесение Господне”

е проектирана да бъде сеизмичноустойчива. Благодарение на това той е издържал на изключително силното земетресение през 1911 година. Храмът се намира в парка, носещ името „28 гвардейци-панфиловци”. Това са група бойци от дивизията на генерал Панфилов, които през ноември 1941 година унищожават осемнадесет танка,  задържайки германското настъпление към Москва. На издигнатия в тяхна чест паметник са изписани думите на политкомисаря Клочков: „Русия е голяма, но няма накъде да отстъпваме – зад нас е Москва!”. (В интерес на историческата истина следва да отбележим, че подвигът на тези бойци в известна степен е преувеличен от съветската пропаганда*)

Паметникът на героите от дивизията на генерал Панфилов, защитници на Москва

Паметникът на героите от дивизията на генерал Панфилов, защитници на Москва

Самата дивизия под командването на генерал Панфилов е сформирана през лятото на 1941 година в Южен Казахстан. През ноември тя се оказва на главното направление на германското настъпление към Москва. Водейки тежки сражения срещу две танкови и една пехотна хитлеристки дивизии, бойците на Панфилов спират настъплението на значително превъзхождащия ги противник.  Командирът им загива и на дивизията е дадено неговото име – „Панфиловска”. За проявения от войниците героизъм на дивизията е присвоено званието „гвардейска”. Генерал Панфилов се счита от казахстанците за един от техните национални герои. По моите наблюдения на турист, след Беларус и Русия най-много паметници посветени на героите от Отечествената война (1941г.÷1945г.) има в Казахстан.

Потеглих от Алмати привечер и отново висях в задръствания. За час и половина успях да изляза от града. Пренощувах край пътя и рано сутринта пресякох границата с Киргизстан.

Юли – Септември 2015 година

Следва продължение: 

С Опел до Средна Азия, 2015 (6): През Киргизстан

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 * В последно време излязоха данни и изследвания, че историята е напълно съчинена, а даже част от героите стават власовци – бел.Ст.

Други разкази свързани с Казахстан – на картата:

Казахстан

PDF24 Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply