От днес започвам с представянето на впечатленията на Петко от живота му в Колумбия. Днес ще прочетем за пътя му до там и за първите му впечатления. Приятно четене:

На път към Меделин, Колумбия

Въпреки дъжда и лошото време, софийското летище успя да ме изненада с една дъга.

От лондонското летище видях само коридорите… За да се премине до терминала, където излитат самолетите за Америка, ми отне около 1 час по движещи се пътеки, рейсове и пропуски.

В Ню Йорк, покрай 9 часа престой, се уредих с невероятни посрещачи.

Летището JFK е огромно и има новичко метро между различните десетина терминала. За разлика от него обаче, метрото в Ню Йорк е доста старо и захабено. Отделно в него през ноща си е и криминално. По едно време, когато се огледахме, единствено ние не спахме на седалките.

След 40—50 минути се стига до центъра на Манхатън. Целта беше Empire State Building, чийто асансьор трябваше да работи до 1:15 за туристи. С нашия късмет обаче точно този ден сградата беше затворена по-рано. За сметка намерихме хубав ресторант в China town:

С яденето сервитьора носи и 10 купи с подправки. По Бай Ганьовски си ги хапвахме отделно.

Всичко изглежда странно познато от филмите — такситата, светофарите, рекламите, огромните небостъргачи.

На Time Square има и неща, които не ги дават по филмите. Например тази полицейска кола:

Последната спирка в Манхатън — Ground Zero, където в момента има огромна дупка и малък мемориал за загиналите. До там ни закара един луд таксиджия руснак, дошъл в америка преди 15 години. Неговата идея за изобретение е впечатляваща — робот жена, който прави всичко и замества съпруги.

Както всичко останало и тоалетните бяха странни и заслужаваха снимка:

Полетът за Меделин беше сутринта и разкри Ню Йорк от високо:

Меделин — първи впечатления

Още в небето над летището в Меделин се чувства разликата и екзотиката в тропическата природа. Самолетът летеше ниско в облаците, които имаха вид на захарен памук, а планината долу се подаваше през пролуките.

Въздуха в Меделин е влажен, но не толокова, колкото ми описваха приятели, били в Калифорния например. На летището ме чакаха усмихнати посрещачите ми от АИЕСЕК и от университета.

По пътя се сблъсках със природата наоколо. Бях настроен за разлика, но се оказа много по-екзотично от фантазиите ми. Всичко наоколо е зелено, има палми навсякъде, цветятата изненадват с красотата си. Някой от тях се продават по магазините в България, но усещането е различно да се видят в градините наоколо. Аз все още не мога да свикна с мисълта, че живея в такава обстановка.

Оказа се, че ще живея в приемно семейство. Две сестри (29г и 26г), един младеж (24г),който заминава след месец в Лондон и идвам на негово място, родителите и едно голямо куче.

Тук е нормално преди човек да се ожени да живее с родителите си. Трудно мога да опиша колко са гостоприемни хората тук. Постоянно има някой на гости, на обяд досега не сме яли сами. Лус Елена, майката, ме приема като свой син най-малкото защото след 1 месец и сина и, Хуан Давид, ще живее в такова семейство в Англия. Донякъде това е културен шок за мен, след 5 години живот самостоятелно. Не ми дава да си оправям леглото сам, готви за закуска, обяд и вечеря, иска да ми пере дрехите и да ми подрежда багажа в гардероба. Да не говорим за това, че тук в израз на гостоприемство хранят — наял съм се с латино кухня за седмица напред.
След една бърза баня отидохме до университета, където е моето работно място. Той се намира от другата страна на улицата от апартамента, в който живея.
За университета ЕАФИТ ще пиша друг път. Накратко съжалявам, че в България нямаме такива условия.
В него се запознах с бъдещите си колеги, както и с АИЕСЕК екипа. Всеки се интересуваше от мен, идваше да ме разпитва, а аз се опитвах да запомня и да запиша името на хората, с които се запознавам, тъй като не съм почитател на сапунените сериали и не съм свикнал с екзотиката на имената тук.

Тази година АИЕСЕК Колумбия навършва 50 години, което прави тукашния клон на организацията с 30 тина години по-стар от нашия.

Вечерта зарърши с парти. То беше изненада за Сантяго Ескобар, който навърши 20 години и в АИЕСЕК изпълнява ролята на VP Exchange, тоест той ми уреждаше стажа. Аз се бях подготвил с бутилка българско вино. В Колумбия виното не е добро и вносното качествено (предимно аржентинско) е ценено високо.

Тук рядко се слуша музика, различна от латино, но за сметка на това се оказа, че освен салса и меренге има още 100 подразделения в зависимост от района, в който е създадена. Алтернативата на нашите чалга донякъде се явява регетон-а — музика, която предимно се слуша след подпийване, на клиповете на която танцуват знойни латиноамериканки. Танцът е доста секси.
Благодарение на помощта на хората тук, се старая бързо да напредна с ритмите, каквото и дърво да съм…

Следват продължения

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът