февр. 17 2016

Истанбул с мотор (1): Лудо пристигане

Започваме един разказ за непознатия Истанбул. Наш водач ще бъде Тони – приятно четене:

Истанбул с мотор

част първа

Лудо пристигане

Края на Септември 2015 г. се събираха четири почивни дни и с Петя решихме да отскочим с мотора до Истанбул. Аз бях ходил да гледам Formula 1 там през 2008 г. (пътепис за което можете да видите тук: С мотор на Формула 1 в Истанбул) с мотора, но оскъдно бях разглеждал града, та щеше да ми е интересно пак да се завъртя натам. Винаги е интересно да видиш различна култура от европейската с различни обичаи. Получи се едно интересно преживяване и ще ви разкажа за другия Истанбул през нашите очи.

Ден 1, 19.09.2015 г.

София – Истанбул,

578 км

Моторът беше подготвен, както обикновено, предварително за дълъг път. Страничните куфари бяха качени от предния ден вкъщи, за да бъдат заредени с багажа. Гумите бяха напомпани, пружината на задното окачване натегната като за двама с багаж, амортисьора леко втвърден, скотойлера за мазане на веригата зареден, резервоара и той и маслото сменено предната седмица. Изкарах мотора. Товаренето става лесно в този случай – само щракваш двата странични куфара и готово. Багажът за топкасата беше подготвен в една раница така, че само да я отворя и да поставя раницата вътре. Чиста работа и реално за 5 – 10 мин си готов за потегляне.
Предстоеше ни почти през цялото време пътуване по магистрала.

Тръгнахме в 7:00 ч. от нас, хванахме по магистралата и слязохме от нея на третата отбивка за Пловдив към Хасково. Спряхме за малко на Шел-а на Хасково като първа почивка. Не се бавихме много и потеглихме отново. Не бях разбрал, че са построили магистралата до пътя Хасково – Димитровград и

видях табела Истанбул

магистрала и реших да я последвам.

Това доста улесни нещата и стигнахме за нула време до ГКПП-то. Малко преди това обаче се отбих и слязох на стария Лукойл преди границата, за да заредя евтин бензин. Оказа се, че няма как да се мине границата от там и се наложи да се върнем 1 км назад и да се качим отново на магистралата, за да преминем. Имаше средно много коли на границата, но опашката вървеше бързо.

Пред нас имаше един дядо със софийски мерцедес S класа от 2007 година. Като отвори багажника за митническа проверка, познайте скрита газова бутилка, кръгла и голяма подобно на тези на ладите. Веднага асоциирах едно време как беше набутана в една ниша бутилката на ладата, та и тука така. Мисля, че е излишно да казвам как пълначката на газовата е скрита вътре :). Както и да е за щастие имаше само един куфар и бързо го пуснаха.

От нашата страна минахме бързо.

От турската страна един митничар дойде и се върти около мен, гледа, гледа пък вика: „Тоя куфар (ляв страничен) отваря ли се?“. Казвам „Да“ и му го отварям. Пипа нещо пликовете с дрехите :), после гледа, гледа вика: „Я дай и горния да видим“. Там обаче изненада – раница. „Я отвори“. Помислих си сега като набара вътре сандвичите със свинско и ще ги изхвърли, щото си има табелка, че е забранено да внасяш свински салами и т.н. Не каза нищо за сандвичите и ни пусна да си ходим.

Качихме се на магистралата и се отправихме към Истанбул.

Магистралата права, равна – 3 ленти + аварийна в посока и никакъв трафик, буквално никакъв. Подминаха ни само две поршета Панамера, едно турско и едно българско като караха с над 240 км/ч според мен, тъй като въобще не ги видях кога приближиха и заминаха, пък ние си карахме със 130 км/ч. В този ред на мисли се оказва, че е доста опасно да караш в най-лявата лента на празна магистрала, защото може да те отнесат като куцо пиле домат. Не че не карах и там ако се наложи да изпреваря някой задремал шофьор :).

Стигнахме тол-а за плащане на магистралата на Одрин, подминахме с жълт сигнал на светофара, както бях чел по разни форуми. Щяхме да си купим стикер за плащане на магистралата на следващия тол.
Имаше стряскащи репортажи по телевизията, на които показваха как бежанците са окупирали магистралата около Одрин, но в крайна сметка бяха затворили едното платно за движение и бежанците си бяха разпънали лагера там. Движението се осъществяваше двупосочно в едното платно без проблеми. Не бяха много хора сигурно 100 – 200 човека, но полицаите бяха като че ли повече и се падаше горе долу по полицай на бежанец :).

Първа спирка в Турция беше на една бензиностанция Opet на магистралата.

Бензиностанция Опет, Турция Бензиностанция Опет, Турция

Купихме си по нещо сладко и за пиене и хапнахме сандвичите, беше станало обяд. Бях се нагъзил нещо да зяпам по веригата на мотора, докато Петя ходи до тоалетна и един турчин минава зад мене и нещо го чух да промърморва, та се сетих за сапунчето в банята и реших, че не е добре така да им се гъзя 🙂 Добре, че бях с кожените гащи 🙂
Хванахме пак магистралата и след няколко часа вече бяхме на тола,

на входа на Истанбул в Махмутбей

Задръстването започна няколко километра преди тола. Там, както бях чел отново по форумите, трябваше да видя бяла двуетажна сграда, от където

да си купим стикер за плащане на магистралата

Е, видях я сградата и карах в най-дясна лента. Само дето точно пред сградата става широко и някакви летят от ляво и от дясно на нас. Дал съм си десен мигач и едвам успях да се измъкна от „бомбандировката“ от двете ми страни и да отбия пред сградата. Гледам още един мотор и няколко коли бяха спрели да си купуват стикери. Запътих се на там.

Вътре момчето се оказа, че говори повече български от колкото английски, та криво-ляво нещо се разбрахме. Попита ме имам ли стъкло на мотора. Аз казах, че нямам, въпреки че имах, защото не исках да лепя нищо на него и момчето ми подаде само фактура и стикер общо за 35 лири – 5 лири стикера и 30 лири заредени за магистралата.

Попитах го: „Ами карта за зареждане?“. Не ми трябвала, само стикер. Питам какво да го правя този стикер, а той: „Слагай в джоба и карай, ще ти снимат номера, и после ще си вземат пари автоматично“. Казвам си „Добре, така ще бъде“.

Ето я и въпросната бяла сграда.

Стикер за магистралата – Турция

До тук добре, ами сега някак си трябва да се мушна с мотора ей там дето пише KGS и е всичкия трафик, като внимавам да не ме отнесе някой, който лети към лентата с надпис OGS.

Не е като да няма коли пред тола - HGS/KGS Турция

Не е като да няма коли пред тола

Мушнахме се някак си пререждайки се и без да ни отнесе някой и закретахме в задръстването - HGS/KGS Турция

Мушнахме се някак си пререждайки се и без да ни отнесе някой и закретахме в задръстването.

Истанбул

Движение - Истанбул с мотор - ТурцияДвижение - Истанбул с мотор - ТурцияДвижение - Истанбул с мотор - Турция

Много странно на магистралата в града стояха някакви и продаваха гевреци и вода. То че имаше задръстване – имаше, но се движеше леко-леко, не беше като да е спряло. Реално нямаше как да си продадат стоката, защото няма как никой да им спре.

Задръстване, Истанбул

и продължаваме.

Задръстване, Истанбул Задръстване, Истанбул Задръстване, Истанбул

Край на магистралата

Задръстване, Истанбул

Цветенца и саксии навсякъде 🙂

Задръстване, Истанбул Задръстване, Истанбул

Вече навлизаме в града, GPS-а сочи еднозначно пътя към хотела, палмички и зеленина навсякъде.

Булевард, Истанбул Булевард, Истанбул Булевард, Истанбул

Почти стигаме, само да се отклоним по този булевард.

Булевард, Истанбул Булевард, Истанбул

И тук един младеж предлагаше вода, но трафика колкото и бавно да вървеше си се придвижваше.

Булевард, Истанбул

На края на този булевард някъде се ориентираме за хотела.

Булевард, Истанбул

По едно време GPS-а вика: „Завий тук“. Да де, ама това тук е все едно Женския пазар в пиков час преди ремонта – павета и сергии на всякъде от двете страни на улицата, народ, блъсканица страшна, ама завивам какво да правя. Бяхме леко подготвени, тъй като на яндекса има стрийт вю на Истанбул и видяхме, че хотела ни е в такъв квартал.

На входа на въпросната улица имаше скутер натоварен с три големи бутилки за вода.

Вода, Истанбул

Цигания – страшна, мачкам хора, лудница, ориенталска работа

По-късно в клипчето ще видите нагледно за какво говоря. Криво –ляво успявам да мина между хората, гледам паркирани бусове и коли насам-натам. Казвам си аз с един мотор няма да им наруша спокойствието явно.

Как да е изминаваме 600 – 700 м. и GPS-а казва „Свийте надясно“. Да, ама дясно е една много стръмна къса павирана уличка, на входа на която има две сергии. Казвам на Петя да слезе, защото по тази уличка, ако ми се разклати може да се изтъркаляме надолу. Турците на сергията ми махат, че не може нагоре. Казвам им „Отел“ и веднага станаха,

разместиха сергията и ми направиха път да мина,

Тръгвам нагоре и не спирам до върха, не ми се търкаля на обратно. На върха – друга успоредна уличка на главната, но с дължина 50 м. примерно. Около мен щъкат дрипави чавенца.

Оглеждам се наляво и надясно – само някакви порутени постройки и цигания, все едно сме в гетото. До мен една дървена сграда пред събаряне.

Но GPS-а упорито казва „Тук е хотела“

Питам някакво момиче добре облечено, седящо пред една от развалините на едни каменни стъпала за отел Зара. Почна да се чуди и нещо сочи надясно. През това време Петя мина надясно и гледам маха ми да идвам. Да де, но в тази тясна уличка спрени две коли, а на всичкото отгоре е и под лек наклон.

Тръгвам аз надясно и се опитвам да се мушна от дясно на едната кола. Не разбрах дали я закачих с куфара, но определено се заклещих – отдясно метална стълба на къща, от другата – колата. Левият куфар на 1 см от колата, десния няма шанс никакъв да мине покрай стълбата. Моторът е в точно определено положение така, че да не издраскам колата, първа и гася и не мърдам 🙂 Не мога да го сложа на стойка, защото няма място наляво заради колата. Ако го наклоня на дясно ще го изпусна и седя така и Петя ми маха да идвам, а аз и махам тя да дойде. Казва ми „Що не идваш?“ Ами как да дойда като съм се заклещил :). Казвам ѝ „Ще махаш куфари, иначе няма мърдане“.

Леко под наклон надолу съм и на зад няма шанс да бутна 400 кг :). Както седя на мотора откачих първо десния куфар и тя го взе. Тъкмо тръгнах да откачам левия и се появи един и маха да преместел колата. Премести я и лесно откачих левия, иначе си мислех да наклоня малко мотора на дясно и така да го откача. После се промуших от ляво на другата кола, за да успея да паркирам пред хотела в дъното на уличката.
Оказва се, че тук-таме където има по някоя постройка в района е някакъв малък хотел. В нашия случай е мини апартаментче в някаква сграда. Около нея 2 – 3 входа се водят хотели с различни имена. Питам с недоверие за мотора „Тук безопасно ли е?“ Уверяват ме, че няма проблеми и има рецепционист на съседния хотел денонощно.

Хъм, тая работа много съмнителна, но до колкото знам на турците религията им забранява да крадат и като цяло не са агресивни и не са пияници да ходят по улиците и да трошат. Набутах го в самия ъгъл мотора и го заключих с всичко налично, което имах – заключвалка за предния диск, заключено кормило и U лок на задното колело, на който най-много разчитам като най-здрав.

По-добро стечение на обстоятелствата се оказа, че апартаментчето ни е точно над мотора, а точно под него и зад мотора се намираше бербер-а (бръснаря). Моторът щеше да стои там следващите 3 нощи и 4 дни, като планирахме да ни няма през по-голямата част от времето, но някак си бях спокоен за него.

Ето го и него под прозореца

На мотор в Истанбул

Петя отиде да плати. Оказа се, че са си дръпнали първата нощувка от картата още преди да дойдем. За да плати с карта се оказа, че за всичките 5 – 6 хотела в района има само един POS, който беше в хотел от другата страна на главната улица. Как си оправят финансите тези хора, не ги знам.

Ето я и уличката пред хотела, която води към главната.

уличката пред хотела, Истанбул

уличката пред хотела

Настанихме се и вече беше 14:30 ч., доста бързо стана с пътуването. По един бърз душ, хвърлихме екипите и беше време да разцъкаме Истанбул.

Истанбул или Цариград,

чието първо историческо име е Византион, наричан още Стамбул и Константинопол,

е най-големият град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната. С население от 13,5 милиона, градът образува една от най-големите градски агломерации в Европа и е сред на най-големите градове в страната и света по население.
Площта на Истанбул е 5343 кв. км и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия.
Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330-395), Византийската империя (395-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453-1922). Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат.
В днешни дни, въпреки че Република Турция е установила своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.
Поехме по главната улица под хотела. По цялото си продължение е търговска с магазинчета, закусвални, малки заведения за хранене, кафенета, сладкарски магазинчета. Колоритна е и някак си в навалицата и панаира усещаш истинската атмосфера на града.

Улица, Истанбул

Бяхме отново гладни и спряхме да си вземем един дюнер и един от типичните сандвичи със скумрия вътре. Самото приготвяне на скумрията на скара, преди да ти я набутат в питката и вадят внимателно по-големите кости. Въпреки това остават тук-там кости и трябва да се внимава.

Haliç, İstanbul, Турция
Продължихме да се бутаме из някакви още по-тесни улички с много навалица, в посока центъра. Бяхме не далеч от историческия център. Хотелът ни беше на 200 м от брега на Златния рог.

Измъкнахме се от голямата навалица и хванахме вече по нормални улици.

Улица, Истанбул Улица, Истанбул

Страшно много моторетки Honda CBF 150 карат. Не знаех, че има такъв модел с толкова малък двигател.

На мотор в Истанбул

Излязохме на площада пред Света София. Започнахме да се чудим къде да влезем първо.

Света София, Истанбул

Света София

Решихме – в Света София

Продължението:

Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул



Booking.com

   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Истанбул с мотор (1): Лудо пристигане”

  1. […] кат с мотора на Тони пристигнахме в Истанбул, днес ще започнем с обиколката му. Приятно […]

  2. […] пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан […]

  3. […] пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан […]

  4. […] пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан […]

  5. […] пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан […]

  6. […] пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан […]

Leave a Reply