февр. 11 2016

Фори из Балканите (3): Албания: На гости на ходжата

Published by at 11:37 under Албания,Златомир

Фори продължава пътешествието си из Балканите, което започна със Санджак и Черна гора и премина към Косово. Днес сме в Албания – при ходжата на село Тропоя.

Приятно четене:

Албания – На гости на ходжата

част трета на

Фори из Балканите

Наоблякохме се набързо и подкарахме по чисто новия път надолу

към Тропоя и Байрам Цури!

Гледката продължаваше да си е същата – планини колкото ти душа сака!

Планини, Албания

Долу в ниското се виждаше езерото Тропоя, а някъде след, около, зад него, или един Господ знае къде точно се намираше и нашата крайна точка за деня –

селцето Тропоя

Тропоя, Албания

Тук бяхме резервирали стая в къща за гости. Идеята беше, ако няма какво да правим или не ни се стои да отскочим до Байрам Цури (областният център), който беше на петнайсетина километра или да се настаним и да се върнем до Косово! Джаковица беше на 30 километра от Тропоя, а беше голям и жив град! Ще кажете тогава защо не сме си резервирали хотел в Байрам Цури или в Джаковица ли? Ами в Байрам Цури имаше всичко на всичко два хотела – и двата от съмнителни по-съмнителни, та най-съмнителни, а в Джаковица поради някои особености на местното законодателство и нрави, хотелите започваха от едно стотина лева на стая, което някак… не ни се връзваше…
Свихме по разклонението за селото.

Тропоя, Албания

Тропоя е разположено на уникално място

– в една долчинка, заобиколена отвсякъде от величествени големи планини! Изключително красиво място оставящо те без дъх!

Тропоя, Албания

Тропоя

Тропоя, Албания Тропоя, Албания

Влизаме в Тропоя. Селото е наистина малко – някъде педя на педя. Тъкмо подминали табелата и стигаме до разклона за центъра, тъкмо сме завили на ляво, подминаваме джамията и излизаме на селския мегдан.

Къщата на нашите домакини,

е третата след мегдана, като същевременно се пада и последна къща на селото в подножието на почти отвесен баир! Улицата чисто и просто свършва пред тяхната къща. Тъй като няма нито някаква табела, нито каквито и да е признаци, че тук има каквото и да е с туристическа ориентираност, започвам да се съмнявам, дали нещо не сме объркали! Ама то какво да объркаш?

Селото наистина се състои от

едно площадче, училище, джамия, двайсетина къщи и две няколко етажни блокчета, такива каквито само в Албания съм виждал! Щото пред тях всяка средностатистическа панелка в Обеля 17 изглежда като луксозен имот в някой тузарски резортс…

Все съм се питал в подобни катакомби дали живеят хора, но да, учудващо, но живеят! Има ги на доста места в Албания – грозни, криви, като строени в час по трудово, запуснати, къде с дограми, къде без по прозорците, купища боклуци под терасите и… абе ходили сте в Столипиново предполагам…

Спираме мотора и питаме една запътила се нанякъде лелка, дали наистина това е къщата, която търсим. Да, това е! Женицата обяснява и нещо друго, но уви… албанският не ми се е подобрил последните два дни…

Спираме пред къщата.

Поразхвърляме се с надеждата някой да ни забележи. Никакви признаци на живот! Приближаваме се и откривам миниатюрен звънец боднат над вратата. Натискам, но не чувам да звъни… Единственият шум е от рекичката, която тече досами къщата, буквално под прозорците и!

село Тропоя, Албания

село Тропоя

Подмотваме се в очакване и оглеждаме къщурката. Готина стара къща от началото на миналия век със солидна каменна зидария. Басирам се, че стените са поне 50 см дебели (после проверих – над 60 са!). Къщурата изглежда много автентично, в същото време си личи, че е правен сериозен цялостен ремонт.

село Тропоя, Албания

След цяла вечност от двора излиза почти на бегом, усмихнат брадат господин – очевидно домакинът. Пфууу… отдъхнахме си! Тъкмо правех вече сметки за алтернатива на нощувката – дали да питаме някой друг в селото да пренощуваме у тях, дали да се връщаме обратно в Косово или да продължаваме напред с надеждата да намерим някое читаво хотелче… Но…след като терзанията ни се оказват излишни, не ни остава нищо друго освен да се здрависаме сърдечно с домакина и да се пробваме да се разберем с нашия слаб английски и неговия още по-слаб такъв какво що…

В крайна сметка превключваме на полуръчен английски и разговорът потръгва. Отнякъде се появява и домакинята и синът им и вкупом се втурват да ни настаняват! Други гости няма и ще спим на горният етаж се оказа. Настаняват ни, като изпадаме в конфузната ситуация домакинът да ни раздава чехли, докато старателно ни разнася миризливите ботуши насам натам из къщата!

Много готини хора!

Толкова готини, че чак започвам да си мисля дали няма някаква уловка и дали ще осъмнем утре сутринта! Не е лошо да звъннем у нас да обясним къде точно замръкваме та ако не се върнем утре вечер да идват да ни търсят, разсъждавам наум, гледайки фундаментално избръснатият мустак на иначе брадатият ни домакин! Почвам да изтръпвам – най-лошата възможна комбинация е да замръкнеш в криминална Северна Албания при домакини от Ал Кайда…
Тъкмо съм седнал набързо да си напиша завещанието

Пиша си завещанието – село Тропоя, Албания

Пиша си завещанието

и домакинът ни идва като настойчиво ме подканя да си местя мотора нанякъде си. Викам му, защо бе, човек, тук си е екстра, под прозореца, на никого не пречи! Абсурд, вика домакинът! Брех мама му стара! Ама пречи ли на някого? Домакинът прави недвусмислен жест, че трябва да го разкарам оттам… Сещам се, когато преди години в Грузия по същия начин исках да си оставя мотора да нощува на „главния“ път в едно планинско село, човекът ми викаше, ами на нас не ни пречи, но ако искаш да го намериш в дерето, че като минат кравите… А и моторът е червен… А и бикове минават… Та и тоя мотор е червен. Викам си може и тук да е пътят на кравите… Ще го местя, какво да се прави!

Кажи сега къде искаш да го паркирам? Човекът ми показва с ръка зад ъгъла. Гледам невярващо… Пътят, който ми се предлага е бетонова плоча с размерите метър на 60 см примерно, цопната над рекичката-канал със завой под прав ъгъл и последващо стръмно спускане! Викам, ти нещо се шегуваш, човече! Та това е мотор тежащ сигурно 250 кила, не е колело! Не се шегувал… Абе, викам, ако толкова пречи тук, ще го паркирам ей там на площада! Не, не можело!

Поради липсата на избор тръгвам полечка, с ясната идея, че първо може и да нямам място да свия мотора, така че да взема завоя и да мина по плочата, второ, че ако загубя равновесие баш отгоре, ще цопна в канала и моторът ще ме затисне и трето – ако въобще успея да мина успешно, шансът да го върна утре сутрин по същият път нагоре е почти нулев и щем не щем ще си ходим на стоп! Докарах мотора до плочата и лека полека започнах да го сгъвам.

Поли стоеше отпред и гледаше предната гума как върви по ръба на плочата, а домакинът ни стоеше зад нас гледаше задната! Тегаво си беше, а и аз не се имам за кой знае какъв шофьор, а и подобни упражнения по принцип се правят с лек ендуро мотор, а не с тежък шосеен. По едно време домакинът видял явно моята нерешителност, реши да помогне! Дур бакалъм, вика човекът! Викам, айде, сега ще скокне и с една маневра, с лекота ще прекара мотора по импровизираното мостче! Не! Не познах! Хванал задницата на мотора, нашият тръгнал да вдига и мести задната гума, че да промени ъгъла на завоя!

Хехехе… бая сила си трябва за подобна операция!

Да казвам ли, че не му се получи? Е, не му се получи! За сметка на това на мен ми се получи преминаването и бях оттатък рекичката! Е сега вече бях убеден, че връщане назад нямаше! Или търсехме алтернативен маршрут утре или просто си тръгвахме без мотора!

Цялата тая олелия се оказа, че е с цел да вкарам мотора в двора на къщата!

Е, хубаво, щом трябва да е в двора, ще е в двора! С още доста маневри го вкарах в тясното дворче, обърнах го да е готов за изкарване утре и се качихме в покоите си…
След има няма десет минути, домакинът ни пак идва. Викам сега какво се сети? Ела, вика, пак да местиш мотора! Абе ти луд ли си, бе?!Сега къде да го местя! Слизам отново в двора и човекът с жестове ми показва, че трябва да го скрием на такова място, че да не се вижда! Викам айде тоя нещо го удари параноята… И къде искаш да го местя? Показва ми обора с кравата! При кравата?!? Не, не, не….Забрави! Няма как да се случи! Накрая сключихме консенсус като моторът беше преместен ДО обора на кравата! Е, животинчето можеше да му опасе огледалата да речем, щото си имаше прозорче точно на равнището на мотора, ама айде сега да не бъдем максималисти и да искаме всичко да е идеално, нали?
Отново се качих горе като тържествено се зарекох, че повече маневри няма да правя! Или поне тази вечер нямаше да правя!

Часът беше към пет и половина следобед и ние имахме цялото време на света да си измислим някакво забавление за вечерта. Домакините ни предложиха вечеря, та ходенето до Байрам Цури негласно го отхвърлихме като вариант, щото да си признаем не ни беше чак пък толкоз дотрябвало да го разглеждаме, а по-скоро идеята беше да хапнем и пием по бира някъде там!

Викам, ами какво друго да правим, освен да вземем да се разходим из селото, та да отморим и поразгледаме. А и да си купим по бира от местния магазин, разбира се…

Видял ни, че тръгваме, домакинът живо се заинтересува накъде сме поели. Викам да пообиколим, да се разходим! Аааа, не! Аз ще трябва да дойда с вас! В шест и половина ви чакам на двора, отсече нетърпейки възражения човекът и хлътна нейде на първия етаж…

Спогледахме се и взеха тръпки да ме побиват… Скоро бях попадал на снимка на албански овчар преметнал калашник през рамо. Викам си, те щом овчарите им ходят тежко въоръжени, какво остава за другите хора! И ей така между другото отбелязвам, че в съседната къща за трети път спира различна кола с косовска регистрация, излиза някакъв човек, оставя някакъв пакет и изчезва…

Споменах ли, че взеха тръпки да ме побиват?…

Гледаме да сме точни. В 18.30 сме на двора в очакване.

Усещането е странно! Отдавна не съм бил на разходка под конвой

Може би от казармата… Но…вероятно всичко това човекът го прави за нашата безопасност. Вероятно се налага… То всъщност, ако се върна с няколко часа назад и си спомня думите на момчето с боровинките, всъщност в Косово не е чак толкова зле! Всичко лошо, което може да ни се случи реално може да ни сполети точно в Албания, щото там е голямото страшно!

Споделям тази констатация с любезният ни гид, донякъде с надеждата това да го провокира да говори по теми, които обикновено се премълчават пред гостите.

В интерес на истината доста се замисля преди да ни отговори, но донякъде има коз да се измъкне със слабият си английски и опит да налучка точната дума! Ами, всъщност, казва той, това беше преди. Сега в Албания е спокойно! Страшно е в Косово! Тук, ин дис ериа всичко е цветя, рози и маргаритки! Е, да, има тук таме изолирани места в Албания, които са проблемни (е, сега и ние гледаме новини и сме чували за Лазарет и епичните войни на властите с местните наркобарони да речем, та човекът няма как да отрече поне масово афишираните проблемни места). Но… тук е спокойно! Тук всичко е ок! Само дето не разбрах защо беше тогава старателното укриване на мотора от чужди погледи, след като тук престъпност и проблеми няма! Хайде, вика, домакинът да се снимаме с мулето, усещам, че търси начин да смени темата. Снимаме се! Снимката е от типа „а може би съм в Афганистан“

С ходжата – село Тропоя, Албания

А маже би съм в Афганистан? 😉

Аз упорито продължавам да тормозя човечеца с въпроси за бита и нравите на местното население, за гадните блокове – коптори, за разрушената фабрика, за живота тук по времето на Енвер Ходжа и сега.

А знаеш ли, че със Сали Бериша сме братовчеди,

казва човекът? Тук, признавам си, ме хваща неподготвен и дълго се чудя какво да отговоря! Пусто като не помня Сали Бериша дали беше президент или министър-председател, дали е бивш или настоящ, дали е представител на наследниците на Ходжа или на опозицията, дали е жив или вече е на едно по-добро място… Затова смънквам нещо неутрално, а междувременно Поли разведрява геополитическия разговор, като пита това какво е?

Легнал полицай – село Тропоя, Албания

Легнал албански полицай

Викам, мен ми прилича на легнал полицай, а думите ни се потвърждават от гида ни, който ни обяснява, че се слагат подобни съоръжения с цел да забавят колите, защото местните „дривинг фаст фаст“! А, спокойно, човек, те не са само вашите местни да карат фаст фаст, ти да видиш у нас какви ги има…
Продължаваме с обиколката на миниатюрното селце, което определено спокойно може да мине както за албанско село, така и за мароканско бедуинско поселище или за пакистанска паланка

село Тропоя, Албания

Прави впечатление лъскавата

сграда на училището

Училище е, нали, питаме ние! Да, ама е само основно, казва с болка човекът. И колко жители има селото викаш? Триста? Е, айде да не ти казвам у нас селата с триста жители откога нямат никакво училище, както и поща и читалище и много други неща…
Та, значи имате доста деца, обръщам отново разговора в нежеланата от събеседника ни посока, демек имате деца, тоест имате поминък! Та, с какво, викаш, се изхранвате тука? Земеделие, отговаря кротко човекът? И какво точно сеете, продължавам да нахалствам аз, сякаш очаквам да ми каже в прав текст, че сеят марихуана и пренасят оръжие и дрога през границата…
Какво работиш, пита ме човека? Ами… абе айде да говорим за нещо друго, предлагам аз.

Защото аз съм ходжата на селото,

стъписва ни домакинът ни! Хехехе, приятно ми е, а аз съм учил за свещеник, нищо че се занимавам със съвсем други неща! Демек сме колеги, викам… И като захванахме едни разговори за исляма и настоящия Рамазан… Имаш ли нещо против да си купим по бира от магазина, питам? Естествено, че не, ще ви заведа в магазина.
Влязохме в магазина, селям, селям, това, онова, викам искам бира, местна бира, поглеждайки няколкото вида косовска бира. Ами – „Тирана“, ама няма студена… Ясноооо…тук

местната бира

или не се пиеше, или просто за местна се броеше косовската, щото то май тези хора живееха по-скоро в Косово отколкото в Албания! А и Тирана беше далеч през девет планини в десета…. Дето се вика – Аллах високо, Тирана далече…

Бира Тирана – село Тропоя, Албания

Викам – да те черпим биричка, забождам твърде нетактичния въпрос на нашия домакин! Човекът се ококори стреснато! Нищо не каза, но беше ясно! Да предлагам алкохол на ходжа и то по време на Рамазана…
За да разведрим конфузната ситуация, викам дай да се поразходим още малко и да се прибираме.
Тръгвам аз ей натам

село Тропоя, Албания

село Тропоя, Албания

Домакинът ни първоначално се съгласява, но след като се разминаваме с някаква джипка с местни, рязко си сменя позицията и твърдо заявява – време да се прибираме! Натам няма нищо интересно!

Прибираме се.

Разполагаме се в хола на разкошния миндер

Къщата на ходжата – село Тропоя, Албания

отворихме си бирата, с която поляхме чудесната и обилна вечеря, която ни поднесе домакинята

Къщата на ходжата – село Тропоя, Албания

Имаме и домашна ракия, вика дедо ти ходжа! Ееее, колега, то че поповете са пияници си е живата истина, ама аз съм изключение! Твърд алкохол не пия!
Уточняваме часът за закуската сутринта и домакинът поне сто и един пъти повтори преди да си легнем да затворим всички прозорци, да заключим вратата на терасата, както и входната врата на етажа! „Ин дис ериа проблеми няма! Някъде другаде и в някакви други времена може би“, сещам се за думите на любезния ни домакин…Проблемите винаги са някъде другаде, но не и тук и сега… Успокояващо звучи за туристите предполагам!

Заключваме старателно всичко, слагаме парите и документите под възглавницата и заспиваме сладък албански сън. Утре ще е тежък ден! Много Албания, някакъв незнаен пункт, малко Косово, доста Македония, та да стигнем у нас. Доста премеждия и път ни чакаха! Премеждия и то какви! Само да знаехме…

Продължението

Фори из Балканите (4): Албания: По пътищата и чукарите

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Фори из Балканите (3): Албания: На гости на ходжата”

  1. […] към Косово. Миналия път влязохме в Албания – при ходжата на село Тропоя, а днес продължаваме па чукарите на страната на […]

  2. […] и премина към Косово. После влязохме в Албания – при ходжата на село Тропоя, продължихме из албанските планини,  спряхме при […]

Leave a Reply