апр. 27 2009

Малта: меден месец или медена лазаня

Отдавна не бяхме ходили до Малта. Днес Лора ще ни разведе из мястото, в което се срещат Арабия, Британия и Италия, Европа и Африка и мястото, където келнерите връщат повече, когато нямат дребни да ви върнат точно.

Приятно четене:

Меден месец или меденa лазаня?

Малта

Избрахме Малта без дори да подозираме, че ще попаднем на райско място сгушено на границата на Европа с Африка. Изборът ни се базираше основно на желанието ни хем да бъдем на остров, хем да е непознат за нас хем да не е много далече от БГ. Малта, за тези които не са съвсем „на ти“ с географията, е разположена точно „под“ остров Сицилия, т. е. са ви нужни не повече от 2 часа с директен полет от София и сте там.

Много се колебаехме между Канарските острови и Малта, но

любопитството ни поведе към Малта

— как така, аджеба, на миниатюрен архипелаг от 7 острова, само 3 от които населени, с население 410 000 души, има цели 2 официални езика — английски и малтийски (смесица между италиански и арабски)?

Приготовленията бяха доста набързо, защото не очаквахме, че наистина ще успеем да се организираме. Но стана.

Номинираната авиокомпания (и единствената директна до Малта) беше Air Malta — дааааа, малкото архипелагче и авиокомпания си имаше с цели 36 дестинации из Европа и Африка. Билетите излезнаха скъпички за ЕС дестинация — по около 260 евро на човек при положение, че пътувахме извън сезона — началото на март.

Но Air Malta си заслужи всеки евроцент. Обслужването просто беше на ниво Lufthansa. Самолетът беше чисто нов, Airbus, и странно, но беше почти пълен. Е, да, идваше от Истанбул (полетьт София-Малта започваше в Истанбул — един вид комбинираха 2 в 1 и попълваха всички места).

Гледката при пристигане е неописуема — минута преди да кацне самолетът успяхме най-сетне да зърнем Малта — зелена, подредена, спокойна, красива. До последния момент смятахме с мьжа ми, че тоя малтийски пилот,първоначално наречен от нас „идиот“, въобще не знае къде лети и сигурно ще иска да ни приводни… За момент наистина се притеснихме — по високоговорителя ни казаха да се приготвим за кацане, а земя — yok. Разгеле появи се за секунди тая ми ти красота и тъкмо щракнах 2 снимки и ето ни приземени. Егати бързото стана. По-неочаквано и бързо кацане не съм имала.

Летището отвън носеше духа на арабска държава.

Дори ни пуснаха да си изтичаме от самолета до паспортния контрол. Но вече като влезнахме в самото летище външния арабски облик избледня и отстъпи място на 100% европейски интериор — с много реклами, с ескалатори, с хубави тоалетни и доста чисто. Сигурно звуча инфантилно, но преди да посетя Малта през ум не ми е минавало, че такава държава-джудже може да е толкова по-по-най-…от нас! Както и да е.

Възхищението ми от Малта малко се попари, когато се наложи да ползваме местните таксита — повечето (но не всички!) са много стари Мерцедеси, от 80-те години. Прибавете към това и че се кара с десен волан „в насрещното“ и ще получите като резултат основателния ми страх за живота ми докато бесния черничък шофьор караше.

Пътищата в Малта не са от „най-европейските“,

НО не са по-лоши от нашите — то май от нашите по-лоши са само тия в Мадагаскар (за справка — в Мадагаскар на практика няма асфалтирани извънградски пътища, ако не броим този, който води до столицата).

Все пак малтиецът си познаваше пътя и извърши превоза ни без особени сътресения — физически и емоционални, и ни достави читави пред хотела ни във Valletta (столицата на Малта) — hotel Castille бивша резиденция на някаква благородническа (по малтийските стандарти) фамилия.

Самият хотел беше доста стара ниска каменна сграда (като 99% от сградите в Малта), с нелош интериор — нашата стая беше с частичен изглед към пристанището (специално бяхме помолили за такава гледка) с остъклено с дървена дограма балконче.

Стаята беше с изключително висок таван — като в апартаментите в старите сгради на някои от пресечките на ул. Раковски — имаше дори и вграден гардероб като ниша в стената, леглото също не беше сковавано този век, но затова пък матрака беше перфектен.

Като цяло за хотела ни мога да кажа, че е централно разположен, с хубава гледка от някои от стаите и с прекрасна тераса на последния етаж, където закусвахме и се любувахме буквално на цяла Валета от високо — окото ни стигаше чак до съседните градчета (едно от които ми стана любимо — Слиема).

Най-първото ми впечатление в комуникационен аспект беше, че наистина всички говореха много добре английски. Не всеки го владееше до съвършенство, но определено го говореха. Хората на вид изглеждаха като истински микс между италианци и араби… Откровено казано — малко грозновати. Особено хората прехвърлили 40-те изглеждаха доста сбръчкани и нелицеприятни, но имаше и изключения, разбира се. Бях втрещена, когато видях човек, който си седеше пред дома си на нещо като столче и просто си пееше, но не с цел просия:) Пееше си от душа и сърце (не, не беше пиян, специално спрях да го послушам). Населението на тази средиземноморска страна изглеждаше така спокойно, безгрижно, но ДЕЙНО (комбинация, която не може да се оформи като възможна дори в главата на доктор на науките в БГ).

Първата т. нар. забележителност, която посетихме беше

Lower Barrakka Gardens.

Гледката към Grand harbour и спокойствието, което цареше в този малък импровизиран парк (всичката зеленина, която виждахме беше създадена и поддържана с много труд, т. к. самата Малта си е една скала) ме накараха да си пожелая един ден да имам възможност да поживея поне за малко в тази съхранила средновековното в себе си страна…

След лирическото ни отклонение в градината-рай решихме да се поразходим по Republic street или т. нар. Главна улица. Напълно пешеходна. Ако изключим миниатюрните едва събиращи 2-ма човека „таксита“ (по-скоро голф-колички), „задръстването“ по главната улица се състоеше основно от изсипалите се незнайно откъде туристи.

Харесахме си една кафетерия на открито и седнахме да си починем от първите впечатления. Мъжът ми си поръча един Cisk -местната бира, а аз един доматен сок — внос от UK, който се оказа най-божествения доматен сок, който съм пила досега. Обслужването като цяло е на ниво — нищо, че попаднахме в афро-европейска държава-джудже, хората просто се трудеха за да има какво да ядат после.

И тук получих 2-ри шок за по-малко от час

(първият беше като видях пеещия безплатно трезвен малтиец) — при връщане на рестото келнерката ни върна повече, отколкото трябваше и аз разбира се й казах, че е сгрешила, а тя — а, не, просто нямам да ви върна дребни и затова са повече. МОЛЯ?! Ами, че аз досега не съм попадала в такава ситуация! В заведение! На главната улица на миниатюрната столица! Е, не може да бъде. Аз наистина се ококорих, мъжа ми също и единодушно оставихме 2 евро бакшиш. Ей така се получава бакшиш. Не като в БГ — чрез „отдържане“ от рестото.

Този спомен и днес ме кара да се замисля — Къде беше Малта миналата година (ние бяхме там тогава), къде е Малта сега…и къде сме ние??? Ние със сигурност не теглим в същата посока… и това не се дължи на езикови различия или на политически такива — все пак сме в ЕС и ние и те. Замислих се да не би да е пък, защото пустите малтийци много се гордеят с рицарите си (били те истински или недотам автентични), с всичко родно и се грижат малкото парче скала наречено Малта да е вечно зелено, да е винаги приятно за окото… хората да са добри едни към други… да създават благоприятни условия за развитието на туризма.

Тук идва и момента с цените —

цените в Малта са същите като в България — дори по-ниски,

ако говорим за дрехи, били те и маркови. Да си купиш хубава и голяма къща в Малта е все едно да си купиш невзрачна малка къща в Бояна — еднаква цена, с разликата, че в Малта изгледът ще е към Средиземно море.

Но „топлата вода“ явно е отдавна открита от други наши сънародници, защото още първия ден дочух зад гърба си в един търговски център — „Ила, ила да ти покажа идна рокля дет си харесах“ След по-малко от 30 мин дочух пак българска реч — майка към бебето си — „Веднага ела тук, че такъв пердах ще ти ударя, че ушите ще ти дават заето цял ден“ — ей това се казва българка — яка, бойна, проста. УЖАС!

След откритието, че цените в Малта си заслужават вниманието и парите ми, купих няколко необходими на всяка жена предмета — чанти, обувки, дрехи:) и се завърнах при мъжа готова най-сетне да му обърна внимание — не че той имаше нужда от такова — Cisk-а се оказа точно по негов вкус и вече му беше изгубил бройката. И каква изненада — броя си аз останалите от деня пари и що да видя — външната метална нишка на последната ми останала 5 евро-ва банкнота се БЕЛЕШЕ. И то сериозно. За първи път пипнах фалшиво евро. Ей, пареше. Решихме да го „пласираме“ тутакси. Настанихме се удобно в един централен ресторант с идеята

да хапнем местен специалитет

(бляк, тва беше най-гнусната част от медения месец — всичко ок, но храната не е за мен). Аз си поръчах печен заек по малтийски — бях толкова убедена, че ще е крехък като пилешко (вече бях яла заешко), но не би — оказа се най-жилавото месо в живота ми. Мъжът ми като един недоверчив индивид заложи на сигурното — бургер — и остана предоволен. Вносната храна добре я имитират, но местната е плачевна. И тук успяхме да се отървем от нежеланата банкнота — разбира се, повече не стъпихме в това заведение. Имах си хас.

Май настъпи момента да премина към частта „тук идете, там не ходете“:) Като цяло, както споменах

малтийската кухня е ужасна

Ако не искате да страдате от лоша храна просто избягвайте да ядете каквото и да било до което стои гордо надписа „малтийски специалитет“.

Лазаня ядохме многократно. Първият ни опит беше горчив. Грешка — сладък. В едно много затънтено заведение ни сервираха сладка лазаня. За 8 евро. СКЪПА И СЛАДКА! 2 дни се питахме дали да не пробваме пак лазаня, ама на друго място. Другото място го избрахме след като си бяхме поръчали hors d’œuvres по-рано през деня — препечен хляб със зехтин, домат, лук, босилек (ако не се лъжа, скарана съм с имената на подправките) и маслини. Оказа се много приятна „разкладка“. Лазанята беше като тази в Рим — т. е. оригинална и не беше СЛАДКА. Като казахме на келнера за горчивия ни опит се смя от сърце — мястото на което сме били влезнали било нещо като местния клуб на футболния запалянко и това, че пишело, че е ресторант било проформа — храната, ако въобще имало такава, била на 100г и с неизяснен произход. Жалко за 16 те похарчени евро, но се радвам от една страна, че опитах въобще непопулярната СЛАДКА лазаня… може би съм една от малкото „щастливки по света“, която е яла такава. Стига за храната, че ми се догади🙂

Стратегически си избрахме да отседнем във Валета

точно — едно на ръка, че е столица, но от тук тръгваха всички автобуси за остров Малта. Което беше перфектно като се има предвид, че хотела ни се намираше на 2 мин път от „гарата“ (беше по-скоро нещо като кръгов площад с разкошен фонтан по средата — Triton fountain).

Автобусите са просто страхотни — произведени поне преди 40г — имаше Фордове и други разни марки, които са непонятни за моето женско съзнание. Ретро, но не развалини като люлинските икаруси. Разликата между бусовете на остров Малта и тези на Гозо (втория по големина остров) е в цвета — първите са жълти, а вторите сиви.

Гозо и Малта си съперничат във всичко,

дори се надпреварват кой да привлече повече туристи… все едно скритото съревнование между Варна и Бургас.

Та бусчетата са единствения транспорт, с който можете да опознаете Малта и Гозо. Цената на билетчето зависи от продължителността на пътуването ви — ако е само за няколко спирки май беше 0.35—0.40 цента. Ако е за всички спирки не надвишаваше 0.60 цента — един вид -заслужава си.

Не бъдете капризни и не си наемайте коли в Малта. Доколкото чух наема на коли не е от най-евтините, а рискът от катастрофа, при каране в насрещното, по неперфектно асфалтирани пътища, е голям.

Тъй като беше меден месец бяхме решили да не се юрваме да гледаме забележителности нон-стоп. Но аз просто не мога да седя на едно място и всеки ден измислях нещо за опознаване.

Успяхме да се излегнем на

плажа Golden Bay

(разположен в северозападната част на остров Малта), който както разбирате беше със „златист“ пясък (много малко плажове в Малта са с пясък). Макар и оскъден като площ беше добре поддържан и приятен за почивка. Морската вода през март не е за къпане, но имаше „моржове“, които не се стреснаха от температурата на водата и удариха по няколко дължини.

Хубавото беше, че автобусът спираше на 2 крачки от самия плаж и нямаше излишно лутане в търсене на вярната посока. В повечето случаи маршрутите на автобусите са направени така, че да са удобни за туристите и да ги доставят на една ръка разстояние от дадено туристическо място. Друга попътна на Golden Bay дестинация беше град Моста, разположен в северната част на острова, в посока Golden Bay.

Тук искахме да влезнем в Mosta dome, но точно като отидохме siesta-та на попа течеше и огромната врата на тази масивна катедрала беше залостена.

За утешение отидохме да се заситим в близък ресторант, разположен на втория етаж в една кооперация с изглед към катедралата — наистина приятно място за обяд. Рибената супа се оказа добър избор — само не се изненадвайте, ако с чорбата получите и доволно количество мидени черупки… Те си плуват най-нагло в супата и това си е. Аз дори ги ползвах като супена лъжица.

Друго подходящо място за полудневна разходка е Mdina и Rabat

— те са един до друг или казано другояче — един парк ги дели.

Като цяло малтийските градове/села се „преливат“ едно в друго — никога не може да разбереш (освен ако не си местен или не живееш отдавна там) къде едно населено място свършва и започва другото — за съжаление не успях да намеря и табелки с имената на градовете. Явно местните нямат нужда от такива „подробности“.

Mdina

(кръстен на баба си Медина в Саудитска арабия — за това не съм убедена, но определено не е кръстен на град в Италия) е спящият град. Без грам съмнение мога да твърдя това след като за 15 мин разходка из т. нар. град (то е по-скоро село със старинни каменни бели сгради построени една до друга по изключително тесни улички без движещи се по улиците коли) не срещнахме кьорав човек, ако не броим 2—3 ма заблудени туристи като нас. Но някак си тази белота около нас и тишината ни помогнаха за миг да се откъснем от действителността. Почувствахме се като в някаква средновековна приказка. Дори не разбрах дали хората, живеещи в Mdina пазаруват от града или се „налага“ да изтичат до

близкия магазин, който обаче се пада в Rabat

Така или иначе тези 2 града са като сиамски близнаци — не могат да бъдат разделени. Разделението е само условно.

В Rabat пък похарчих грешни пари за разни женски глупости, но и се обогатих културно след едночасово посещение на

Катакомбите на Св. Пол и Св. Агата

Този подземен лабиринт е добре да се разгледа, но само си носете някакво фенерче със себе си, защото лампите не навсякъде светеха и съответно ще се почувствате като единствени посетители на пещера Магурата или казано иначе — без осветление и реални ориентири.

Като бонус към билета за лабиринта ще получите и аудио гид на езика, на който си изберете (е, не на български, нали). Но за препоръчване е да се прилепите към някоя група, не е нужно да е явно, но поне с цел да не се изгубите, защото шанса е голям. А и не влизайте никога сами…трябва да има поне още 10 ина човека вътре иначе си е клаустрофобично и дезориентировъчно. Rabat (кръстен на дядо си в Мароко, майтап…Rabat на арабски е „subrub“ — Рабат е бил „покрайнини“ на бившата столица Mdina) е много по-населен град и доста по-приятен за разходки. Искахме да разгледаме отвътре и църквата Св. Пол с прилежащото „grotto“(пещера), но църквата беше в ремонт и не ни се отдаде възможност.

Най-приятна за разходки и почивка ми се стори гр. Sliema,

откъдето имах приятел, който беше така добър да ни изведе една вечер навън и да ни нахрани като бели хора в един прекрасен френски ресторант, чийто собственик беше чистокръвен французин, влюбил се навремето в архипелага, а по-късно и в една малтийка и така оправдал оставането си тук. Храната беше просто страхотна, но цените бяха по-скоро френски, а не малтийски. В случая приятеля-малтиец се оказа много настоятелен да плати, така че го оставихме да се докаже докрай като домакин. Той работеше за местния клон на HSBC като някакъв голям шеф и пътуваше доста по света — къде по работа, къде за кеф. Космополит човек — и до днес си поддържаме връзка.

Та той пръв ни разведе из нощна Sliema, която беше осеяна с множество светлини и беше в „празнично настроение„(по-скоро предизборно — цяла Малта тръпнеше в очакване на изборния ден, което е най-празничното време от годината за местните).

За да се стигне до там от Валета може да се вземе бусчето, да се ползва ferry за около 0.50 цента или пък да се извърви пеша, което е около 40 мин път, но пък какъв път — почти всички посолства и консулства се изредиха докато стигнем до крайната точка на този преход. А в какви сгради се помещават посланиците на различните държави (България май не видях) ще видите на снимките.

Promenade-ата, (което си идва директно от френското promenade = разходка) или т. нар. морска алея, на Sliema беше разкошна с прекрасна гледка към Валета. Има множество ресторанти и най-вече барове в Слиема, защото се опитват да я превърнат в местния Слънчев бряг, но доста по-красив и не толкова гъсто населен.

Ако имате цял излишен ден

отидете до Гозо

— самият остров не ми допадна много, макар че имаше какво да предложи на туриста. Мен ме грабна Азурния прозорец, който беше разположен на западния бряг на острова. Това чудо на природата е уникално по рода си за Европа (видях, че има подобно нещо в Азия).

Dwejra Bay е точното наименование на мястото, където се намира Азурния прозорец

— природна каменна арка в самото море, но до брега… Под така създадената с времето арка могат да плават дори лодки.

Много е красиво и ако не броим билета за автобус, който си купихме във Виктория(столицата на Гозо), това преживяване си беше напълно безплатно.

Ако наистина решите да разгледате Гозо един ден не е достатъчен, но ние се задоволихме и с толкова — успяхме да се разходим из

столицата Виктория със старинната си Цитадела (на повече от 3000 години)

и вътрешната катедрала „Успение Богородично“ (неповторим храм, с разкошни скулптури на Дева Мария и Исус,

както и със странен прозрачен ковчег с някой си светия, който ми се стори странен, но определено различен и заслужи няколко снимки за архива), дори пийнахме по сок и хапнахме набързо на малкото, но доста приятно площадче непосредствено до Цитаделата.

Пригответе се за доста по-високи от Малта цени. Ако така се привличат клиенти…

Още със слизането от ферибота (разкошен кораб ми се видя, може би, защото ми беше първия ферибот в живота) Гозовските таксита чакаха на пристанището и започна пазарлък. За съжаление нашето младо семейство не е „на ти“ с тия далавери и не спазарихме добра цена — за 5—7 минути каране платихме 12 евро, което си е кожодерство. За тези от вас, които са по-търпеливи и не им се харчат излишни пари просто може да си изчакат редовното бусче, което свързва директно Виктория с пристанището, разположено в южната част на острова.

Малта има ужасно много фериботни компании и ако ходите там през лятото ще имате голям избор, както от фирми, така и от цени. Но ние бяхме извън сезона и взехме единствената предлагаща се фирма (не си спомням името обаче), която се оказа една от водещите там. Ако се изгубите из острова (Малта и Гозо ползват различни карти — всяка жаба в отделен гьол) и се намирате във Виктория, идете в най-близкия туристически център и ще получите не само безплатна карта (не една, аз се снабдих с 10), но и много добър съвет кога и къде да идете — не забравяйте, че макар и не в Испания, сиестата си важи с пълна сила в Малта.

Аз май пропуснах да кажа

кое е най-интересното от Валета

като единствена официална столица на Република Малта. Още щом се запознахме на живо с моя виртуален приятел Браян му зададох труден въпрос — коя е тази катедрала във Валета, чийто купол се откроява най-ярко, независимо откъде бива гледана столицата. Преди да заминем в Малта бях разглеждала панорамни снимки от страната и си бях наумила да посетя тази величествена според моята преценка катедрала, която се забелязваше на повечето снимки. Странно, ама Браян като един местен човек не успя да задоволи това ми любопитство. И така, един ден ние просто поехме пеше и гледахме буквално… небето. И с гледане в небето намерихме

Carmelite Church

Доколкото можах да разбера това е католическа църква, която е била напълно разрушена през втората световна война, но напълно възстановена през 50 те години на миналия век. Чувството, което предизвика у мен беше „светлина“ и „чистота„…дори мисля,че сега като си спомня май дори ми миришеше на ново:)

Но куполът е неповторима гледка.

Тези, които обичат театралното изкуство могат да се отбият в съседния на Carmelite Church — Manoel Theatre или още наричан мини-La Scala. Carmelite Church — тази огромна и величествена църква не е така популярна в туристическите гидове (затова и не успях да намеря информация за нея преди заминаването ни), за сметка на катедралата St. John’s, в която обаче не влезнахме поради причината, че разгледахме други църкви (те са повече от 25 на миниатюрната територия на Валета — сякаш са на всеки ъгъл), а и входът беше нещо от сорта на 12 евро на човек — пари, които е кощунство да взимат от хората… Смятам се за християнка и като такава никога няма да платя 12 евро за да влезна в християнска църква. Вместо да даваме излишни пари за някаква си църква, която изглеждаше доста обикновена отвън, решихме да се насочим към прословутите Малтийски рицари.

За целта отидохме в

Palace of the Grand Masters,

който е разположен отново на главната улица — Република и е в непосредствена близост до Националната библиотека, която има прекрасна кафетерия, почти ресторант, със спокоен „изглед“ към самата главна улица и отсрещните сгради, някои от които забравили годините си на построяване, но съхранени и до днес и приятни за окото.

Palace of the Grand Masters е президентския офис и настоящата сграда на малтийския Парламент.

Тук получавате бонус към билета си и аудио-гид, който беше много полезен при разглеждането на единствената отворена зала по това време (понякога не всички зали са отворени за посетители, а в нашия случай беше поради факта, че ремонтираха нещо). Рицарските доспехи ми се сториха автентични, но къде ли съм виждала преди рицарски доспехи:) Все пак си заслужаваше отделеното време и средства. Градината на „рицарското царство“ беше все едно Райската градина — с една разкошна мъжка статуя, която не успях да идентифицирам, защото имаше ограничен достъп до този пич и не можеше да се преминават загражденията.

Друга красота, до която можете да се докоснете безплатно, е Fort St. Elmo,

който се намира на един хвърлей разстояние от Lower Barrakka Gardens, както и от The Malta experience(да се посети от тези, които са любопитни да научат истинското създаване на Малта — от едно парче скала до настоящия момент — в рамките на 40 мин ще може да гледате историята на архипелага и да разберете защо Валета е „опасана“ от така стабилни и високи каменни стени). Гледките, които разкрива тази твърдина са чисто и просто успокояващи и даващи усещането за свобода… Направо ти иде да се понесеш заедно с чайките…

Ако все още сте в романтично настроение се насочете към

Upper Barrakka Gardens,

която е „каката“ на Lower Barrakka Gardens

(тоя пътепис се изпълни с много роднини май). Този (отново) импровизиран парк е доста по-просторен от Lower Barrakka Gardens с доста посещаемост и с недотам прекрасни гледки — отсреща се виждаха множество пристанищни съоръжения, които от далечина приличат повече на кранове.

Въпросното „отсреща“ всъщност беше Cottonera или конгломерацията от 3-те популярни града Vittoriosa, Senglea и Cospicua, наречени в миналото Cottonera lines. До тях не стигнахме, защото времето се развали и останахме във Валета. Upper Barrakka Gardens беше така популярна сред туристите може би заради всекидневния салют(точно в 12ч на обед) с топове, които са разположени на по-долно ниво от градината, но се виждат от терасата й. Самата Upper Barrakka Gardens се намира на хвърлей разстояние от нашия хотел Castille и Auberge de Castille — сегашното седалище на Министър-председателя на Малта, както и бивше такова на първите рицари, създатели на Валета. Не се допускат хора вътре поради факта, че премиера явно го е страх да не го хванат по бели гащи:))))Срещу премиерския офис се намира St. James Cavalier, което прилича на църква отвън, но си остана със скрита „самоличност“ за мен. Ако пътувате с деца може да се отбиете до музея на играчките, доколкото си спонмням пак на ул. Република. Има доста интересни попадения. Помещава се на 3 етажа и се заплаща вход…май към 3—4 евро на човек. За тези, които си падат по подобни места и имат път към Дания (по-точно Орхус, втория град по големина, разположен на полуостров Ютланд) е хубаво да посетят музея на Жената, който обаче трябва да се нарече Детското царство, защото съдържа играчки и предмети, които малките обожават. Ако ви се посещава благородническа малтийска къща, чийто стопани и до ден днешен я обитават, идете в Casa Rocca Piccola — разположена е срещу музея на играчките. В нея не успяхме да влезнем, но със сигурност си заслужава — има и гид, който ви развежда и ви разказва историята на къщата. Ако искате да видите Археологическия музей, но не сте чак такива фенове — по-добре го пропуснете…само харчи-пари. В БГ имаме по-големи вкаменелости — идете в Парламента и ще ги видите:) Наистина, не беше нищо особено, поне за мен.

Сега искам да дам един

съвет на хората с двигателни проблеми — Валета не е за вас

Повечето улици, поне тротоарите, са стъпаловидни и понякога може да уморят и най-големите туристи.

Има и улички изцяло заети със стъпала, на които видяхме най-майсторското паркиране в света — един пич си беше паркирал пред тях на заден ход и около 90% от колата се падаше на стълбите… Ето, че българите не били най-големите царе на паркирането:) И последен съвет с цел вашето собствено предпазване — не пристигайте/заминавайте от Малта по време на избори, просто защото никой не работи тогава (нещо като национален празник си заформят, но много по-шумно) и е много вероятно да не си намерите превоз от/до летището. За по-нерелигиозните хора — Малта е едно от най-религиозните места в Европа. Тия хора просто живеят чрез религията, може би тя е била единствената съхранила ги като народ през всичките години на иго, които са изтърпели. Единствения полу-населен остров(населението се състои от 4-ма човека и по един приходящ поп+полицай), който не посетихме поради влошаване на времето, е Comino, където туристите са единственото мнозинство през месеците април до октомври. Това микроскопично островче е много популярно със своята Blue Lagoon, чийто води се славят като най-прозрачните в цяла Малта. За гмуркачите това място било рай ми казаха.

За Малта може да се напишат много неща,

но който е там и не види/усети поне малко от красотата и най-вече от спокойствието й значи не е истински човек, а някакъв робот, който насила не иска да си признае, че колкото и малко, дори скучно може би за тези, които са свикнали с ежедневната fiesta, това архипелагче предлага непознати за нас красоти и най-вече спокойствие. Полицията не беше „събитие“, а редовна гледка. Но те не стояха с цел събиране на „дарения“ от сгафили шофьори, а чисто и просто следяха за спазване на реда. Направи ми супер добро впечатление, че малкото емигранти, които живееха тук се бяха интегрирали и не създаваха проблеми на местното население. Престъпност на практика няма. За тези, които горят от желание все пак да идат на по-населено място могат да си хванат ферибота (малко скъпичко обаче, към 80 евро на човек) и да посетят Сицилия, която е на 2ч път с ферибот северно от Гозо.

С удоволствие бих се завърнала в Малта най-малкото за да си почина от забързания начин на живот. Но Малта означава и история, открит музей, който предлага нови и нови гледки на всеки ъгъл. Фактът, че си в Европа, а не можеш никога да очакваш температура по-ниска от 5 C не е ли прималив?:) Или, че тук има изключително много филиали на UK колежи и добиването на сертификат от малтийски колеж е все едно сте били в UK — със същата сила се признава, но цената, която плащате за обучение тук е много по-ниска.

Идете, вижте и решете дали ви се връща… най-малкото ще почувствате раздвоение на личността — в Европа или в Африка съм? Това е въпросът.

Автор: Лора Нилсен

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Малта: меден месец или медена лазаня”

  1. Stela каза:

    Чудесна, както винаги! Благодаря
    Пражката „лазаня“ с орехови ядки (и черупки) и стръкове пресен лук, която вечерях, докато четях това, ми се стори прекрасна, благодарение на твоята „сладка лазаня“
    Малко му трябва на човек, за да оцени, което има… 😉

  2. Lora Nielsen каза:

    Мерси за положителния отзив;) Аз много обичам сладко, но в лазаня дори да мечтаех не вярвах, че ще го открия…Може би е по-добре да се насоча към препоръчаната от теб пражка лазаня…но без черупките:)))))

  3. Нина каза:

    Здравей, Лора
    Страхорно описание! Свежо и практично. Със съпруга ми и дъщеричката ни (на 2 годинки), пътуваме за Малта след 10 дни, но благодарение на теб вече нямам търпение 🙂 Искам още утрееееее ;))) всичко добро ти желая и все така да виждаш светлата страна на живота.

  4. Lora Nielsen каза:

    Благодаря ти, Нина! Пожелавам ви приятно изкарване и мнооооого положителни емоции:) Малта е наистина едно различно в Европа място, което си заслужава да бъде посетено поне за седмица – за да се усети духа и местните нрави. Отново – едно незабравимо пътешествие за цялото ти семейство и после да разкажеш в писмен вид;)))

  5. svetlana каза:

    Neveroqtno interesno i opisatelno pero imate!Pishete vinagi vashite alekokonstatinovi patepisi! Vse edno samata az posetih Malta i jelanieto da patuvam realno do tam se zasili!Blagodarq i pishete oshte!!!

  6. Lora Nielsen каза:

    Мерси, Светлана, за хубавите слова. Пожелавам Ви от сърце да посетите Малта в най-скоро бъдеще и сами да се убедите в нейната карсота!

  7. stoimen каза:

    zdrasti lora
    mersi za prekrasniq patepis,koito si napisala,mnogo e gotin,a i nai vajnoto -ti pi6e6 taka,4e vse edno i az sam bil tam,kakto se kazva“razkaz na cvetno“!prodaljavai vse taka……a i ti si hodila na mnogo mesta po sveta,napi6i i za tezi mesta po edin patepis,na men 6te mi e mnogo interesno,a i predpolagam i na horata,koito ne sa hodili na nepoznati za tqh mesta!
    stoimen,4ao;0

  8. Lora Nielsen каза:

    Ей;) Издаде четата, Стойчо (това не е автора на блога!):) Вече се знае, че имаме приятелска връзка външна на този блог;) Но много ти благодаря за добрите думи! Ще се опитам да сътворя още разкази на цветно, които се надявам да помогнат на сънародниците, запътили се в същата посока;))) А и ти – не се стаявай ами опиши как е живота в САЩ!!!Със сигурност имаш какво да ни разкажеш!

  9. Valya каза:

    Чудесен разказ!!
    Бях в Малта преди 4 години на едно обучение,и имах само половин ден за разглеждане, колкото да установя, че трябва пак да отида /е, още не съм успяла, обаче този пътепис ми припомни/.
    В Малта английският е втори национален език.
    Тогава цените ми се сториха много високи, но сега разбирам /а и от други хора чух/, че вече не е така, съотнесено спрямо тукашните и спрямо качеството, което получаваш.
    В Малта съм яла най-вкусната морска храна през живота си, но може би защото местен колега ни заведе в този ресторант.
    Движението в лявата лента е психиращо :-).

  10. Lora Nielsen каза:

    Мерси, Valya, за отзива! Сигурно човекът е местен и затова знае къде какво:) Нашият местен приятел ни заведе на френски ресторант, който не се оказа въобще лош:) Но на хубав малтийски не случихме;( Да, цените са определено много достъпни в момента – било то за закупуване на жилище или пък просто за престой. Пожелавам ти да посетиш Малта отново и този път да имаш достатъчно време да се полюбуваш на всичките й красоти:)

  11. Вили каза:

    Браво! Много увлекателно разказвате.
    Само с едно не съм съгласна – катедралата St. John’s определено си заслужава парите /мисля, че те се плащат за катедралния музей/. В друга катедрала може и да не влезете, но в тази – задължително. Внушителна е. Отвън успява да заблуди, че не е нещо особено. Има два входа, този от към Republic street или т. нар. главна улица е дори незабележим. В катедралата се намират и две картини на известния италиански художник Караваджо. Има и зала с изящни стенни гоблени. Самият под на катедралата е покрит с мраморни плочи, под които са гробовете на магистри или рицари /не съм много сигурна/ от малтийския орден.
    Друго, което заслужава да се види е Синята пещера. Между другото – по пътя, който се спуска, за да се наеме лодка към нея, има магазинчета за сувенири и няколко ресторанчета. В едно от тях, само срещу 10 евро, ядохме страхотна прясна риба. Порцията е огромна / за двама / с гарнитура, биричката и безалкохолното бяха включени в цената. Няма начин да го подминете, собсвеникът /малко невзрачен на вид/ е много настоятелен и използва цялото си красноречие и чар, за да ви привлече.
    За деца е интересно и селцето на Попай моряка – там е снимано филмчето и декорите са запазени – малки колоритни къщички сгушени в заливче, в северозападната част на острова.
    Интерес представляват и мегалитните храмове.

  12. Стойчо каза:

    Временно и със съгласието на автора затварям статията за коментари. Причината е непрекъснатите спам-атаки върху статията. След като престанат (надявам се – седмица-две) – ще отворя отново коментарите

Switch to mobile version