ян. 13 2016

Из Егейска Македония (Гърция) (1): От езерото Керкини до Пожарските бани

Започваме една обиколка из Егейска Македония – Галена ще бъде наш водач. Приятно четене:

Из Егейска Македония

непознатата Северна Гърция

първа част

От езерото Керкини до Пожарските бани

„Когато Всевишния разпределял благата между отделните народи оставил земите на днешна Гърция за накрая.И понеже му било останало от всичко по малко, той го изсипал по тези земи като компенсация, че са останали последни.И казал:”Вие няма да работите, само ще берете плодовете на изобилието и ще се наслаждавате на богатствата си!”Притча с подобно съдържание ми беше попаднала случайно много отдавна, но ми е останала в ума.Направи ми впечатление това, как така може на едно място да има изобилие от всичко.И наистина ли е така в действителност или това са само легенди и митове.Междувременно осъществихме няколко екскурзии и почивки в Гърция на места, доста популярни и рекламирани от туроператори, медии или наши приятели.Наистина навсякъде казаното в притчата се потвърждаваше, навсякъде откривах невероятна природа- високи зелени планински масиви с разнообразни дървесни видове, уникални скални образувания, кристално чисто изумрудено море, миещо бреговете на хилядите плажове по материка и островите в съчетание с изключително благоприятния климат за отглеждането на изобилие от плодове и зеленчуци, които в съчетание с неизброимите морски дарове правят Средиземноморската кухня в Гърция едновременно здравословна и уникална.И отгоре на всичко това под пръстта в тези земи беше заровена историята на много цивилизации от хилядолетия насам. Тези земи пазеха спомен и за могъществото на Българската държава, по време на нейните подеми през вековете. И тогава си казах, че искам да открия непознатата Гърция, тази част от нея, която е встрани от рекламираните курорти и забележителности, но която пази Българската история.Насочих вниманието си към Северозападна Гърция или Гръцка Македония и започнах да пиша програмата.В страниците на туроператорите открих доста оскъдна информация-екскурзиите бяха долу-горе едни и същи-водопадите в Едеса, топлите басейни в Лутраки-най-вече това.Затова се поразрових малко по-подробно из информацията в интернет и пътеводителите ми за района и спретнах една доста семпла програма, която се оказа обаче неочаквано интересна.

Ден първи

Тръгнахме в ранни зори в една съботна августовска утрин в посока ГКПП Кулата.Границата минахме сравнително бързо и само след час и изминати около 40 км на гръцка територия се озовахме на брега на

езерото Керкини

Езерото е разположено между планините Беласица и Круша. Керкини е дом за много водни обитатели: корморани, пеликани, чапли, фламинго, щъркели, гмурци. Тук живеят повече от 300 вида птици, включително и няколко застрашени видове.

Езеро Керкини, Гърция – карта

Ето и карта на района, която заснех при пристигането ни. Бях предвидила престой около два часа, за разглеждане, обиколка, снимки и обяд в някоя таверна. Престоят ни обаче приключи много бързо, може би не бяхме уцелили вярната страна. Там, където спряхме – в северния край имаше остатъци от нещо като парк, с информационни табели и почти счупени пейки, нямаше нито една таверна, а бяхме в края на едно село. След нас дойде една кола с възрастни хора, които също искаха да видят красотата и биологичното разнообразие на езерото, но също като нас останаха разочаровани, че май не са на точното място. Езерото в тази си част е по-скоро блато и в далечината видяхме стадо биволи да се разхлаждат във водите му в обедния пек…

Езеро Керкини, Гърция

Тишината в обедната жега висеше тежко във въздуха, над езерото не се виждаха никакви птици (дали се бяха срили някъде на сянка?), но пък целия бряг беше покрит с ето тези красиви лилии.

Лилии – Езеро Керкини, Гърция

Хората от другата кола споделиха, че са дошли тук само за този ден и искат да посетят и Дойранското езеро. Проследихме картата и видяхме, че то е само на около 55 км и поехме на запад, въпреки, че не го бях включила в програмата. По-късно прочетох, че във водите на

Дойранското езеро

живеят изключително редки представители на фауната, които постоянно пребивават тук, или спират на езерото по време на пътуването си, за да търсят храна или да презимуват тук. Затова и онази част от езерото, която принадлежи на Гърция, е включена в списъка на Зоните под специална закрила. Езерото днес е дом на над 30 вида птици, като малък корморан, къдроглавия пеликан и блестящия ибис. Тези три вида, в действителност, се разглеждат като застрашени в световен мащаб. Във водите на езерото живеят повече от 15 вида риби, с най-голяма популация са шаранът и сомът, а не липсват бабушката и костурът. Но старите рибари казват, че когато водата в езерото намалява, рибата не може да расте.

Понеже нямах точните координати зададох на навигацията просто една точка от брега на езерото и поехме по тесния селски път без нито една табела. И естествено само след няколко километра се забихме „вдън гори Тилилейски” (по най-краткия според навигацията маршрут) и карайки почти до върха на високото било на планината Пайкос и после надолу по тесния и криволичещ горски път след около два часа излязохме на нормално шосе. Пътят обикаляше около езерото и следвайки го се озовахме до ГКПП – то с република Македония. Върнахме се обратно, защото нямахме намерение да минаваме през Македония и спряхме до един изоставен кей. Дори нямаме снимки от там, защото нямаше какво да снимаме. Независимо, че навсякъде медиите пишеха, че точно сега нивото на езерото е най-високо за последните 10 години и напливът на туристи е голям, не видяхме нито туристи, нито високото ниво на езерото. Напротив, от изсъхналия папур можех да добия представа до къде е бил брега и колко се е отдръпнал днес. Същото показваше и безлюдния кей, който беше много далеч от водата.

Горещината в ранния следобед беше непоносима, не помръдваше нито едно почти изсъхнало листо и поради липса на каквото и да било интересно поехме към следващата точка от програмата –

Пела,

родното място за Филип II Македонски и сина му Александър Велики. Пътят от Дойран към Солун е прав и в скоро време може да стане магистрала, така че до отклонението за Яница понаваксахме натрупаното закъснение.

Това са останките от величественият град, тук се намират и храмовете на Афродита, Деметра и Цибела, тук са намерени много изящни мозайки, а в дъното се вижда масивната двуетажна сграда на музея на Александър Македонски, построен през 2010г. с помощта на 14 мил. евро, отпуснати на гърците от Европейския съюз.

Археологически разкопки – Пела, Гърция

Комбинираният билет за разкопките и музея струва 6 евро, а само за музея входа е 3 евро. Личеше си, че

музеят е съвсем нов,

още миришеше на боя. Помещенията са огромни, прохладни от постоянно работещата централна климатизация, а в едно от тях на голям екран се въртеше филм за разкопките на древна Пела, както и за изграждането на самия музей на гръцки и английски езици. Музеят разполага с богата колекция от реликви и артефакти и си заслужава да се посети.

Поехме към последната точка от програмата за днес – мястото, където бяхме избрали за нощувки при тази екскурзия –

курортното градче Лутраки – Пожар

След около час или на 70 км от Пела навигацията ни отведе точно пред малкия семеен хотел “Armonia”.

Хотел – Лутраки, Гърция

Оказа се, че бяхме единствените гости на хотела. Само първата вечер се засякохме с едно семейство, които май че бяха приятели на собствениците. От следващата сутрин останахме само ние с хазяина бай Лефтерис (или Слободан на македонски), както той сам се представи. Човекът беше много мил и приказлив и с него си говорехме много добре на бавен българо – сърбо – македонски език. Важното е, че се разбирахме много добре и в това красиво и уютно местенце се чувствахме супер удобно в следващите четири дни. От терасата се разкриваше невероятна гледка към долината, а отзад се издигаше високата снага на прохладната планина. В това високо планинско място зеленината не беше попарена от жарките летни лъчи.

Ден втори

 

След хубав и здрав сън в меките легла се събудихме на следващата сутрин от чуруликането на птиците и ръмженето на един трактор. Съседът на бай Лефтерис беше подкарал машината от рано. Оказа се, че тук хората отглеждат най-вече череши. ”Непременно елате тук през май, за да видите как хълмовете наоколо греят целите в бяло от цъфналите череши”, ни сподели хазяинът. По-късно, когато навигацията ни прекара през „черешовите пътища” видяхме стотиците декари черешови насаждения, подредени в редици, опасани от система за капково напояване. Гърците добре са оползотворили парите, отпускани по оперативни програми от Европейския съюз – било то за земеделие или за туризъм. Хотелчето на бай Лефтерис беше вдигнато точно с такава помощ. Но за съжаление световната криза не ги е подминала и тях, та човекът се оплакваше от липса на почиващи в последните години. След като изпихме с наслада сутрешното си кафе на просторната веранда, се отправихме към

Едеса, наричан Воден

по времето на цар Самуил, а в още по-стари времена – столица на македонското царство при цар Каранос. Името на града произлиза от фригийската дума за вода, затова е наричан още градът на водопадите.

Водопадът Каронос

е най-големият и най-посещаваният в Едеса. Градската община го е опасала със стълби, пътеки, амфитеатрални пейки и художествено осветление.

Водопадът Каронос – Воден (Едеса), Гърция

Очаровани бяхме от организацията на движение за автомобилите в Едеса – табелите лесно ориентират туристите. Много бързо открихме каскадата от водопади и китния парк около тях, където можеш да починеш на някоя от пейките в прохладната сянка на вековните чинари, заслушан в грохота на падащите води. Даже станахме неволно свидетели на заснемането на фотосесия за една сватба.

Чинар – Воден (Едеса), Гърция

Паркингът до парка е безплатен. Навсякъде е чисто, а информационният павилион с различни рекламни диплянки ориентира къде може човек да хапне, да отпочине или да се забавлява. Градчето е опасано от водни канали, за което пък го наричат „Малкият Амстердам”. Точно над големия водопад има голям ресторант с просторна тераса, от която се открива прекрасна гледка към долината.

До най-големия водопад има и пещера със сталактити и сталагмити, в която може да се надникне срещу половин евро.

Пещера – Воден (Едеса), Гърция

От тераската скрит зад водопада, човек може да заснеме невероятни кадри на бялата пелена от пръскащи струи

Водопад – Воден (Едеса), Гърция

и да се порадва на красивата гледка към долината и пищната зеленина.

Водопад – Воден (Едеса), Гърция

Слязохме долу по стръмните стълби и се снимахме точно под искрящата дантела на разбунтуваните води. Водопадът ревеше зад мен и тениската ми бързо се намокри. Което пък беше много добре – малко прохлада в обедната жега. А усещането за нещо мощно и велико зад мен беше невероятно – чувствах се малка и съвсем безпомощна пред водната стихия.

Водопад – Воден (Едеса), Гърция

            Едеса е град на няколко хиляди години, но

старинния квартал „Вароси”

точно до водопада Каронос е единствената оригинална част от него, която още функционира – и тя е от времето на Османската империя. Тук човек може да се изгуби из лабиринта от криви улички и традиционни къщи. От парка и водопадите може да се стигне до

Музея на водите – познат като областта на водениците.

Там могат да се видят възстановени промишлени сгради, воденици, водни канали. Отново прохлада за потния ми гръб.

Водопад – Воден (Едеса), Гърция

Атмосферата напомня на нашите етнографски комплекси. И как няма да е – тези земи са били векове наред български. Все едно, че ходех по Жеравненските калдаръми.

Воден (Едеса), Гърция Воден (Едеса), Гърция

Накрая минахме и напряко през чистия и уреден стадион.

Воден (Едеса), Гърция

Пренаситени от толкова много красота и хармония в ранния следобед се отправихме обратно към Лутраки и по-точно към СПА центъра „Пожар”, който се намираше само на половин километър от хотела ни.

„Лутраки Пожар”, или както са известни още Пожарски бани,

е природен феномен, намиращ се на 390 м надморска височина и разположен на площ от 750 м2. Водите от шест минерални извора с различна температура се събират заедно, за да образуват река с невероятни естествени водопади. Едната половина от реката е със студена вода, а другата половина – с температура 37 градуса и цялото това чудо на природата е сред оазиса от зеленина на окръжаващата го гора.

Loutrá Loutrakíou, Central Macedonia, GR

Неслучайно местните жители наричат това благодатно място – градините на Рая, а лечебните води на реката – благословени.

„Лутраки Позар” – Пожарски бани, Лутраки, Гърция

От снимката добре се вижда как е разделена топлата от студената вода, а за да влезеш в този гьол плащаш 2 евро. Но пък е голяма атракция и си заслужава. Малко по-нагоре от този „басейн” имаше съвсем импровизирани малки топли басейнчета или по-скоро „вани”, които хората бяха оформили с камъни, за да завирят изтичащата топла вода. Ако ти стане много горещо, отиваш под водопада с ледена вода и охлаждаш страстите.

„Лутраки Позар” – Пожарски бани, Лутраки, Гърция

Природата тук е изумително красива. Реката тече бавно между белите камъни под сянката на буковите дървета, мястото е уникално, създава усещане за пълно спокойствие и хармония. Заредени с много положителна енергия се прибрахме в хотела чак по тъмно.

„Лутраки Позар” – Пожарски бани, Лутраки, Гърция

Продължението:

Из Егейска Македония (Гърция) (2): От езерото Преспа до Каймакчалан

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Из Егейска Македония (Гърция) (1): От езерото Керкини до Пожарските бани”

  1. Златомир каза:

    Районът на Дойранското езеро и Керкини и мен ми е правил впечатление, че е силно занемарен (ако въобще някога е бил туристически не само на книга). Също като вас се бяхме набили в едни трънаци на брега на Дойранското езеро и се чувствахме все едно сме в някакво друго измерение от типа на „имало едно време на запад“! Само бизоните и индианците ги нямаше… Докато както минеш КПП-то за Македония Дойранското езеро става съвсем друго! Все едно не е брега на един и същ водоем! Не знам това някаква целенасочена политика на гърците ли е към този регион или какво, но е факт, че Керкини и Дойранското езеро и целият район около тях са всичко друго, но не туристически!

  2. Точно така, това е място „Забравено от бога“ и…гръцкото правителство. Може би чувстват тези земи по-скоро български или македонски, а може би и защото не са правили в тоя район все още ахреологически разкопки, тъй като отдавна свършиха европейските пари. А природата е толкова красива. Съжалявам, че няма как в пътеписа да кача всички снимки, които направихме. Заслужава си със сигурност човек да се потопи в тази невероятна красота, тишина и безвремие. Ако някой прояви желание да повтори моите маршрути, мога да му помогна с доста информация, защото преди всяко мое пътуване проучвам всичко, за което се сетя и подготвям подробна програма, подредена по дни и часове. Вече многократно установявам, че движейки се по така начертан предварителен план, успяваме да видим всичко, което сме си набелязали.

  3. Христо Христов каза:

    Похвално е желанието на авторката да посети земите, които са част от българската история, но добре е тази история да се познава. Керкини е гръцкото име на Бутковското езеро. Едеса е наричан Воден не само по времето на цар Самуил, но до началото на ХХ в., когато е завладян от Гърция. Добре е, когато българи пишат за тези земи, да използват българските географски наименования. В по-старите ни карти (до 1989 г.) беше така. Сега забелязвам, че в новите карти българските имена липсват, с изключение на най-големите градове (напр. Солун). Бай Лефтерис (Слободан) не е говорил на македонски език, а на македонски диалект. Хора, моля ви, образовайте се преди да пишете за тези неща!

  4. Благодаря на г-н Христо Христов за критиката. Но смея да твърдя, че съм достатъчно образован човек. И това, което съм си направила труда да напиша и споделя с повече хора се нарича пътепис, а не документално и историческо издържано и проверено четиво. А като се замисля и май цялата ни история е много противоречиво описана, зависи на какъв документ ще попаднеш. В творбите поместени в този сайт главното е описанието на преживяното и споделената полезна информация за пътуването. Поне такива са моите наблюдения. Моля г-н Христов ако има още критики към мен да ги сподели на личния ми адрес galenaspasova@abv.bg. Хора, нека мислим повече позитивно!

  5. […] из Егейска Македония – започнахме с Пожарските бани и Воден, днес продължаваме към Преспанското езеро, о.Св. Ахил, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version