юни 01 2006

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 2 – Сватбата

Първата част е тук: Пътуване до Галац>>>

Ето и продължението

Сватба в Галац

Галац

На другия ден сутринта се разходихме из Галац. Градът е шести по големина в страната с 327 хил. жители, намира се в долното течение на Дунава, точно в началото на делтата. В близост се вливат и реките Прут и Сирет. Може би най-важното дунавско пристанище на Румъния, като през 19-и век е бил седалище на Дунавската комисия. В Галац известно време е живял Георги С.Раковски и е бил един от важните за българските хъшове град. Интересен факт е, че непосредствено след нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941, градът е окупиран от руснаците!!! Градът е разположен близо до тройната точка на границите между Румъния, Молдова и Украйна. То и потокът от ТИР -ове изобщо не спира по пътя до там. Градът е бил вероятно доста красив преди 1944 г. Това съдя по снимките, които бяха сложени в квартирата (вместо картини), но сега градът е най-обикновен индустриален град с едни огромни булеварди и бетонни блокове. Централните кръстовища са с кръгово движение. Нещо подобно, но в по-големи мащаби се вижда и в Букурещ. Общо взето вкусът на Чаушеску ми е ясен: широки булеварди, кръгови кръстовища и бетон навсякъде. Жалко, а си личи, че е бил симпатичен град. Основните предприятия в града са пристанището и металургичния комбинат.

Докато се помотавахме из центъра успяхме да сменим пари в банка (събота сутрин банките са отворени), то и в чейндж може, ама Габи вика я по-добре в банката.

Галац, Румъния

От тази година румънците са с деноминирана валута – махнали са 4 нули т.е. 1 евро е 3,60 нови леи , а не – 36000. Общо взето цените са като българските, лесно се смята – махаш 4 нули и делиш на две, за да го получиш в левове (приблизително). В интерес на истината новите банкноти не ги видях – банката даде от старите пари. Между другото – банкнотите са пластмасови, а монетите са от някаква изключително лека сплав – като дървени са. На брега на реката има нещо като крайбрежен парк с доста кафенета. Общо взето нямаше никакви хора и ние седнахме на сянка да се скрием от слънцето и да пием по едно кафе. На връщане към квартирата все пак открихме аптека с притовокомарно средство – дето се вика: радостни и щастливи се прибрахме в ранния следобед да се подготвяме за сватбата.

Тук можете да прочете разказа на другия участник за сватбата. Тони разказва по-интересно от мен.

Сега вече е моята версия:

Сватбата

В уговорения час Габи дойде с един Нисан да ни вземе, шаферката, която пътуваше с него (братовчедка на Мариана) закичи капака на колата с хартиена панделка, двамата се качиха при нас (не помня кой остана в другата кола) и отидохме у кумовете. У кумовете (т.е. у родителите на единия от двамата – и кумовете май живеят в Букурещ) се събираха основните участници (без булката) – всичките братя, шаферите(братовчедката на булката и брата на младоженеца), родителите на кумовете, самите кумове – и малко ми се губи, защото по това време не познавах кой кой е, но като цяло имаше много хора. Жегата беше вече убийствена (на последния етаж на блока), настроението започваше да се напомпва. Там домакините черпеха със сладки работи, а в тенджерата се доваряваше супата за другата сутрин (с други думи – бульон-трезве за сутринта). След като взехме кумовете и с вече повече коли тръгнахме към родителите на Габи, за да вземем булката. Строго погледнато трябваше да я взимаме от техните родители, но бяха решили да икономисат тази стъпка, а и са женени все пак вече цяла година – и двете родителски страни настоявали за това, но двамцата рекли – това си е нашата сватба, не ни се месете. Вече у родителите на Габи беше яката навалица – мъжете излязохме на балконите и почнахме да се черпаваме, а в едната стая се събраха всичките жени да забулват булката. Кумата беше донесла булото и бижутата и с едно новозакупено огледало започнаха да й слагат булчинските атрибути, като не даваха на младоженеца да я види. Накрая му дадоха, но й пари му поискаха;-) След това булката забоде на всички присъстващи онези сватбарски цветенца по реверите. И после беше църквата!

Церемонията в църквата е почти същата, каквото и в България. Понеже службата се води на румънски, но богослужението е същото, винаги може да се разбере кога отчето казва: Чтение от Светаго Евангелияяяяяяяяяя 😉 и по-важното – винаги се разбира кога трябва да се прекръсти човек.

Има няколко разлики: когато тръгват да обикалят масата всички (младоженците и кумовете) начело със свещеника се хващат като на хоро и тогава обикалят. Освен това младоженците трябва да кажат “Отче наш” (в нашия случай само Мариана се беше подготвила;-) и накрая всички присъстващи казват една благодарствена молитва (това е моментът, в който при нас се пее Многая лета). Всички знаеха молитвата и песнопението! Общото ми впечатление е, че доста си спазват традициите – и това при положение, че с младоженците сме от една черга и, че и те бяха отсвирили доста от обичаите.

Свещениците бяха сравнително млади, шегуваха се с главния участник, който малко си беше глътнал езика, когато му слагаха короната на главата, тя се килна мъничко, та се наложи кумът да му я намества;-)

Преди излизане от църквата раздадоха сладките и бонбоните(при нас май е на излизане). В църквата освен семействата(родители, братя, сестри и братовчеди) на младоженците, бяха и семействата на кумовете – т.е. получава се сватба с три страни. Всичката тази навалица (около 50 човека) тръгнахме с всичките коли към градския парк, където се правят официалните снимки. Този парк, заедно с централния си фонтан, е любимо място в града за сватби и снимки – ние като влизахме, две други сватби излизаха, а след нас вече чакаше следващата. (Денят беше точно преди началото на Богородичните пости и всички са искали да свършат тази работа с венчилото) Щракнахме се с младоженците, една част от хората си затръгваха (по-късно разбрах защо), след една от колите стигнахме и в ресторанта. Часът беше към 7 вечерта, бяхме още малко хора отпред (вътре още не бяха напълно готови), другите гости трябваше да дойдат доста по-късно, а ние “запалихме по цигара”. Когато бяха готови една жена от ресторанта посрещна свекървата на вратата, която от своя страна поля вода на младоженците при влизане – и ние след тях. Влизаме – залата огромна! Ние още бяхме не повече от 10-ина човека (младоженците, кумовете, шаферите и част от родителските тела) и аз , гледайки подредени маси за поне 200 човека, си помислих, че тук ще има две сватби! (за втори път в живота си изпадам в подобна ситуация – предният път беше на сватба в Македония:-)

Ами те хората така правят – в църквата идват само най-близките (и семействата на кумовете), а за купона вече идват всичките гости! Първите гости не се очакваха преди 9 часа, което ни даде малка почивка, възможност да си намерим място и за лека танцова загрявка – ди-джеят също се подготвяше. Някои от хората, които бяха в църквата използваха тази пауза, за да се приберат и преоблекат, аз си върнах колата до квартирата (с цел: пиене с чиста съвест). После питам Габи за място, където да седнем, като си бях нацелил едно местенце на края на редицата от маси, от което можеше да се вижда дансинга, но никой да те не гледа….обаче младежът като каза “Сядате на нашата маса” (т.е. масата на младоженците и кумовете) – това вече си беше ситуация! (На такава покана не се отказва, но все пак съм му само колега на момчето, вярно, че от Германия сме си добри другарчета, но чак такава чест? Да кажа, че не бях поласкан – ще излъжа:-) Първите гости започнаха да се идват малко преди 9 часа, основният поток дойде към 10. При пристигането на всеки от гостите пускат една специална за целта мелодия, младоженците, кумовете и шаферите ги посрещат на вратата със сладки и чаша вино, казват си една-две приказки и вече идват следващите гости. В Македония в посрещането участват и родителите.

Let’s a party!

Пуснаха “На хубавия син Дунав”, Габи и Мариана откриха танците, останалите – след тях, и се започнаха песни и танци на народите, хора и ръченици, съвременни и не толкова съвременни танци! “Какъв купоооон…..”

Хората им са малко по-различни – успях да различа два вида. Общото е, че се играят на свързан кръг (т.е. няма начало и край, а всички са хванати в кръг). Разликата е в ритъма, като при едното се правят 7 – напред, 6 – назад (това хоро почти не помръдва от място) – това ми беше по-лесно, докато при другото хоро е само напред – няма стъпки назад. Шаферката таман ме покани на едно такова – и смениха музиката! Не можах да се науча! 😉 Но другото “7 – напред, 6 – назад” – го схванах. Сещате ли се за песента “Аз съм Гошо, хубавеца, вечния ерген/на Балкански полуостров, няма друг кат’ мен”?……… Това е хорото “7 – напред, 6 – назад”!
И в двете хора се забелязва централно – европейско влияние: половината зала го танцува като хоро, а в другата половина – се танцува по двойки, хванати като за танго или валс! Само дето стъпките са много, ама много по-бързи отколкото на валса! Цялата зала танцуваше, като имаше няколко особено добри двойки!
Нещо, което ми хареса: когато сервираха яденето – музиката сваляше темпото и всички сядаха и хапваха, 15 минути по-късно – купонът продължаваше. А сервираха по нещо(предястия, салати и т.н.за ракията няма да говоря;-) на всеки кръгъл час – та до 5 сутринта. Нали се сещате, че през цялото това време се и танцуваше, вкл. и една бременна (как издържа тази жена – акъла ми го не побира!). Освен народната имаше и много съвременна музика, като установих с учудване, че голяма част от тазгодишните хитове (не говоря за миналогодишния хит на O’ZONE ) са румънски. Това , което казвам може да се стори смешно на някого, който се интересува от модерни хитове, но за мен беше откритие!
Малко преди изгрев слънце, жегата започна да отстъпва (можеше да се диша) и стана време за тортата – докараха я при за гасени лампи,цялата осветена от огньове, а всички пееха “Мулцъ траяска! Мулцъ траяска!” (сетете се сами, какво означава – мелодията е от немската “Hoch soll er leben!”).
Последното, което направиха преди гостите да почнат да се разотиват беше свалянето булото на булката – и то стана с помощта на онова огледало, а булото дадоха на следващата от присъстващите, която ще се жени. Булката я забрадиха със забрадка и дамският състав изтанцува чисто дамско хоро. (Габриел пак искаше да участва, но пак не му дадоха 😉 Вече почваше да става светло, когато гостите си тръгнаха (до този момент – никой не напусна мероприятието), нас ни закараха до квартирата – след душа заспах за по-малко от минута…..

Край на втора част

Разказът на Тони за сватбата – тя разказва по-интересено от мен за такива неща

Продължението: За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане>>>

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 2 – Сватбата”

  1. […] Върнете се към основния разказ: На сватба в Галац>>> […]

  2. […] Published by Стойчо at 9:11 under Балкани – близките,Букурещ,Галац,Делтата на Дунав,Народи: кухня, обичаи и нрави,Румъния,Сватба,Стойчо Първа част е тук: Пътуване до Галац;  а втора – ето тук: Сватба в Галац […]

Leave a Reply