апр. 21 2008

Спригфийлд, Илинойс (САЩ)

Днес ви представям впечатленията на Бобан от едно негово кратко пътуване до столицата на щата Илинойс — Спрингфийлд. Бобан е следвал в Пловдив, за който беше писал един великолепен пътепис, а сега живее и работи в Чикаго. Та един ден отишъл и до Спрингфийлд и сега ни разказва за това:

Спригфийлд, Илинойс (САЩ)

Не бях ходил никъде във вътрешността на Илиноис, ако не се брои това, което го минах с ГрейХаунд, когато се премествах в Чикаго от Алабама. Когато се качих на Амтрак и мина около час от моя път, имах чувството, че Илиноис става всепо-селски и по-селски, съдейки по пейзажите и людето, които се качват по спирките, които правеше влакът.. Слушайки разговора на хората около мен, те не са с много отворени схващания за хората, по-различни от тях.

Когато стигнах на станцията на железницата, имах чувството че видях Америка от преди около тридесетина години, с някои определени модернизации — като апарат за продажба на билети, автоматични машини за кафе, банкомати. Както и навсякъде по Америка, видях и братята имигранти мексиканци, винаги с интересен външен вид, който подсеща за сапунените опери, които някога гледах в Македония. Несресани бретони, закръглени главички и капички от ресторантите, по които работят. Говорейки с моите познати там, разбрах, че повечето от тях са дошли в Америка през пустините и 50% + от техните доходи изпращат у дома в Мексико.

springfield1.jpg

Като възбуден турист разгледах наоколо и очаквах да видя барем един облакодер (небостъргач), но такъв нямаше, всичко ме подсещаше за предградията на Чикаго. За моя тридневен престой там, не чух нито една полицейска сирена и нито една амбулантна кола (линейка), което никак не е случая в Чикаго, където ги слушам на всеки десетина минути — дори понекогаш ме будят от сън. Повечето от людето в Спрингфийлд (главен град на Илиноис) работят правителствени работи и всичките от тях са осъществили своята Американска мечта: еднокатни или двукатни къщички, зелени дворчета, куче, което постоянно те лае, две-три коли пред гаража, един кош и скара отзад в двора — там, където жената „нема“ достъп. Това е мъжка работа.

springfield2.jpg

Най-голямата и най-хубава сграда е тази на Стейт Капитал и музеят на Абрахам Линколн — 16-тият председател(президент) на Америка. Това е най-добрият музей, който някога съм посещавал, защото използваха технология, каквато не съм виждал досега. След музея не можех да дойда на себе си около половин час. Имаше актьори, които изчезваха, на сцената се появяваше духът на Абрахам Линколн, жена му, дори видях и рекреация реконструкция от гражданската война. Имах чувството, че за момент отпътувах в деветнайсети век. От извори в музея научих, че са потрошени над милиард долара, за да се осъществи всичко това и да се изградят всичките сгради. Абрахам Линколн е голям дял от Американската история той е първият председател, който открито не вижда смисъл в робството, освобождава всичките роби, води гражданската война, през която невероятно остарява и като последица на всичкото това бива убит, докато гледа представление в театър. Не можах да снимам повече — рекоха ми, че е забранено да се снима в музея.

springfield3.jpg

Спринфийлд е дестинация за хора, които имат желание да научат повече за американската история, затуй щото тука е пораснал и започнал политическата си кариера един от най-големите президенти на Америка.

Автор: Бобан Стоянов

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply