Дек. 23 2015

С Опел до Средна Азия, 2015 (3): Азербайджан

Централноазиатското пътуване с опела на Валентин, след Украйна и руските кавказки републики достига до Азербайджан.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

трета част

Азербайджан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, след което разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ.

Азербайджан

Преминаването на границата между руската република Дагестан и Азербайджан стана сравнително бавно. Когато всичките ми документи бяха проверени и трябваше да платя застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, служителят на гишето каза, че трябвало да получа разрешение за влизане в страната от началника на смяната. Намерих този началник, обясних му че трябва да даде разрешение на служителя си и му показах паспорта, визата и документите на колата. Той нищо не каза, а тръгна да обикаля граничната зона и да си говори с разни хора. На три пъти му напомних, че го чакам, но без никакъв резултат. Като му гледах физиономията на „уял се“ граничен чиновник ми стана ясно, че чака да му „бутна“ пари. Явно сам не смееше да си поиска рушвет. Аз пък се правех, че не ми е ясно какво иска и продължавах да чакам. След повече от половин час мотаене се появи някакъв по-голям началник, пред когото пак поставих въпроса, че чакам разрешение. Двамата погледнаха документите, новопоявилият се каза, че визата ми е наред. Едва тогава началникът на смяната промърмори нещо от рода на „ами щом всичко му е наред де взема да го пусна“ и се обади на гишето да ми оформят документите за влизане в Азербайджан.
Разглеждах Азербайджан в продължение на 8 денонощия като пропътувах 2100 км. през тази държава. Посетих 20 града и селища със забележителности.

Маршрутът през Азербайджан

Маршрутът през Азербайджан

Азербайджан е разположен на западния бряг на Каспийско море като заема региона на източен Кавказ. Географски той се намира в Югозападна Азия. Така е според класификацията на ООН. Политически, обаче,

страната се причислява към Европа

От 2001 година Азербайджан е член на Съвета на Европа.
Територията на страната е 86,6 хил. км², т. е. 4/5 от площта на България. Населението нараства бързо през последните години и вече наближава 10 милиона души. Това е 1,4 пъти населението на България. Азерите са над 90 на сто от жителите на страната. Езикът им е от тюркската езикова група и е сроден на турския език. Ислямът е официалната религия като 99% от азербайджанците са мюсюлмани.
Съвременен Азербайджан е независима държава от 1991 година, като преди това е република в състава на Съветския съюз. В началото на 90-те години на миналия век страната губи областта Нагорни Карабах (посетих го през 2012 г.) след кръвопролитни военни действия.

Икономиката е добре развита,

на първо място добива на нефт и природен газ. Основните индустриални отрасли са нефтопреработката, химическата промишленост, машиностроенето, черната и цветна металургия, хранителната и леката промишленост. Азербайджан е сред държавите с най-бързи темпове на икономическо развитие. Съответно и жизнения стандарт на населението постоянно се повишава. По мои наблюдения, средното жизнено равнище е близко до нашето в България. Озадачи ме обаче огромната разлика между богатите и бедните региони на страната. Столицата Баку впечатлява с високия стандарт, за разлика от изключително бедни райони в Кавказ и в южната част на страната, през които минах. Като турист зад волана на автомобил не мога да пропусна състоянието на пътната мрежа. От една страна са главните пътища, които са обновени и са в много добро състояние. От друга страна са пътищата в бедните региони, които на доста места са разбити. Пропътувах десетки километри по пътища без асфалтово покритие, а само трамбован чакъл. В тези слабо развити места почти липсваха и указателни табели за ориентиране на шофьорите.
Навсякъде в Азербайджан ми правеше впечатление утвърждавания

култ към личността на Гейдар Алиев

Той е президент до смъртта си през 2003 година, след което за президент е избран синът му Илхам Алиев. Почти във всеки град централният площад се казваше „Гейдар Алиев“ и се извисяваше паметник на същия. В допълнение имаше и музейни комплекси, посветени на Гейдар Алиев и ролята му при изграждането на съвременен Азербайджан.

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Разговарях четири пъти с различни хора като се интересувах от живота в страната.

  • Единият беше собственик на магазин, от 1992 година се занимава с частен бизнес и беше много доволен от положението си.
  • Вторият човек беше уредничка в музеен център, посветен на Гейдар Алиев. Тя представяше всичко в „розова“ светлина и според нея не съществуват социални проблеми.
  • Третият беше обикновен работник по поддръжката на планински път в Кавказ. Той каза, че работи 12 години на това място и знае колко много пари се отпускат ежегодно за поддръжката и ремонтите на този 60-километров път. Според него само една трета от сумите се влагат в пътя, а останалите отиват в джобовете на държавните чиновници и собствениците на фирмите, извършващи ремонтите: „За тези 12 години колко бизнесмени и чиновници си построиха големи къщи и си купиха луксозни автомобили с парите от пътя. А ние работим за 150-200 долара на месец и мизерстваме.“ Според този работник много хора живеят бедно и трудно.
  • Четвъртият продаваше чай, кафе и безалкохолни напитки в двора на дома си до плаж на Каспийско море. Той се оплака от корупцията. Искал да направи магазин с кафе там и подготвил проект с обосновка колко работни места ще открие. За всяко едно разрешително, обаче, му искали рушвети. Писал оплакване до министерството в Баку, но оттам върнали писмото на местно ниво за решаване. И държавните чиновници сега започнали да му искат още повече пари за разрешителните. Няколко пъти той употреби израза „Повсюду говна“ („Навсякъде лайна“), визирайки корупцията в страната.

Столицата Баку

има над 2 милиона жители. Разположен е на брега на Каспийско море. Това е красив модерен град, не отстъпващ на големите европейски столици. От архитектурна гледна точка в него се съчетава миналото и настоящето: средновековния град с двореца на шаховете, класическа европейска архитектура от 19-ти век, обществени и жилищни сгради от съветската епоха, съвременно строителство.

Панорамен поглед към Баку

Панорамен поглед към Баку

Момината кула е част от архитектурния комплекс на средновековния град

Момината кула е част от архитектурния комплекс на средновековния град

Баку е икономическия, научен и културен център на Азербайджан. Икономиката е представена с много отрасли, от нефтодобива до информационните технологии. Голям е броят на университетите, театрите и музеите.
Популярността на Буку в Европа нарасна след провеждане на конкурса за песни „Евровизия 2012“ и на Европейските игри през 2015 година.

Съчетание на архитектурни стилове от 19-ти до 21-ви век

Съчетание на архитектурни стилове от 19-ти до 21-ви век

Като шофирах из града ми направи впечатление чудесната организация на автомобилното движение с еднопосочни улици и булеварди. Поради тази причина нямаше задръствания, за разлика от много други големи градове. Голяма част от таксиметровите автомобили бяха с характерен дизайн, наподобяващ традиционните лондонски таксита.

Централното правителствено здание е построено по съветско време

Централното правителствено здание е построено по съветско време

Разходката из парковите зони и алеи е приятна и отпускаща

Разходката из парковите зони и алеи е приятна и отпускаща

Лично мен най-силно ме впечатли мемориалния гробищен парк, в който са погребани герои от борбата за независимост на Азербайджан, жертви на „Черния януари“ и загинали във войната за Нагорни Карабах. Под предлог за потушаване на насилието над арменците и на антисъветските бунтове, на 20-ти януари 1990 година в Баку навлизат части на съветската армия с бронетанкова техника. При кървавите сблъсъци между военните и населението загиват 126 невинни граждани, включително жени, деца и старци. На това гробище помогнах на един куцукащ старец да слезе по стълбите. Той каза, че синът му е загинал по време на тези януарски събития. В гласа му не усетих злоба към виновните, а само мъка, огромна човешка мъка.
Една от съвременните архитектурни забележителности на Баку са три небостъргача с формата на горящ огън. Наименовани са „Кулите-пламъци“ и символизират националното богатство от нефт и природен газ.

Авторът пред трите небостъргача „Кулите-пламъци“

Авторът пред трите небостъргача „Кулите-пламъци“

Една от улиците на стария Баку със сгради от края на 19-ти век

Една от улиците на стария Баку със сгради от края на 19-ти век

Полуостров Апшерон

се намира източно от Баку. Той е с дължина 60 километра и се врязва в Каспийско море. Там разгледах няколко туристически забележителности:

  • храмът на огъня Атешгях;
  • остров Пиралахи;
  • музейния комплекс в Кала (Qala);
  • каменната стена с горящ вечен огън Янардаг;
  • селищата Мардаган и Шувелян

Атешгях

е храм на поклонниците на огъня: зороастрийци, индуиси и сикхи. Наименованието му означава „Дом на огъня“. От няколко каменни олтара гори „вечен огън“, който на практика е горящ природен газ.

Домът на огъна Атежгях с горящите каменни олтари

Домът на огъна Атежгях с горящите каменни олтари

Авторът пред един от горящите каменни олтари

Авторът пред един от горящите каменни олтари

Според зороастрийците светът е създаден идеален, а злото е привнесено в последствие отвън. То ще бъде пречистено с огън, поради което огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. В храмове на огъня зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Храмовете се строели върху газови находища и газът от земните недра поддържал пламъка неугасим. Тук следва да поясня, че зороастризмът е религията на древна Персия, до арабската инвазия през първата половина на 7-ми век.

Музейният комплекс в Кала (Qala) включва:

  • разположена на открито експозиция с исторически и етнографски артефакти;
  • закрит музей;
  • крепост;
  • музей на съвременното изкуство.
Хилядолетна каменна скулптура

Хилядолетна каменна скулптура

Реставрираната крепост

Реставрираната крепост

Янардаг

представлява вечно горяща 10-метрова каменна стена на склона на един хълм. През процепите излиза природен газ, който се е самозапалил и гори от незапомнени времена. Описан е от Марко Поло при пътуването му на изток.

Авторът пред вечно горящата каменна стена

Авторът пред вечно горящата каменна стена

Поглед към хълма Янардаг с пламъци в основата му

Поглед към хълма Янардаг с пламъци в основата му

Селищата Мардаган и Шувелян

на практика са съединени в едно цяло. Разположени са в северната част на Полуостров Апшерон на брега на Каспийско море. Може да се определят като част от курортната зона на азербайджанската столица. Преди революцията от 1917 година тук са имали вили най-богатите аристократи. Сега основните забележителности са мюсюлмански поклоннически комплекс с голяма джамия и дългите морски плажове. Интериорът на джамията се отличаваше блясък и лукс.

Гробницата на мюсюлмански светец в джамията на поклонническия комплекс в Шувелян

Гробницата на мюсюлмански светец в джамията на поклонническия комплекс в Шувелян

На плажовете ми направиха впечатление банските костюми на момичетата и жените. Те бяха с фланелки или потници като горна част и долна част като къси панталонки. Явно в известна степен се спазваха мюсюлманските традиции да не се показват голи женски тела.

Един от плажовете на Мардаган, където на свечеряване се изкъпах в Каспийско море

Един от плажовете на Мардаган, където на свечеряване се изкъпах в Каспийско море

Сумгаит

е съвременен 300-хиляден град, разположен на брега на Каспийско море, 30 километра северно от Баку. Той е индустриален център с металургични, машиностроителни и нефтохимически заводи.
През 1988 година в града има етнически сблъсъци между арменци и азери. Десетки са убитите, предимно арменци. След това етническото насилие ескалира и се стига до войната в Нагорни Карабах.

Един от централните булеварди на Сумгаит

Един от централните булеварди на Сумгаит

Играещи шахмат в град Сумгаит

Играещи шахмат в град Сумгаит

Шемахи

е стар исторически град, възникнал през 5-ти век преди новата ера. През 10-ти век градът става столица на държавата Ширвани. Тук са родени много учени, лекари, мислители и поети от средновековието. В късното средновековие градът е столица на Ширванското ханство, което е присъединено към Руската империя в началото на 19-ти век.
Шемахи е разположен в подножието на Голям Кавказ, на 130 километра западно от Баку. Освен предприятия на леката промишленост, в града има и завод за сглобяване на иранските леки автомобили Саманд, които тук носят името АзСаманд.

Играещи шахмат в град Сумгаит

Поглед към историческата част на Шемахи

Реставрираната крепост в Шемахи

Реставрираната крепост в Шемахи

Природата на Кавказ

започна да става по-красива.

За преминаването по този въжен мост се плащаше такса

За преминаването по този въжен мост се плащаше такса

Долина в източната част на Кавказката планинска верига

Долина в източната част на Кавказката планинска верига

По протежение на тази рекичка бяха наслагани маси, на които хората обядваха

По протежение на тази рекичка бяха наслагани маси, на които хората обядваха

Селището Лахич

е разположено на южния склон на Голям Кавказ. То има само 1000 жители и е превърнато в етнографски комплекс. Представлява своеобразен паметник на средновековната архитектура и градоустройство. Зданията са каменни, улиците са калдъръмени, а канализационната система е изградена преди няколко века. Работилниците на различните занаятчии са разположени по главната улица. Представени са традиционните за страната занаяти пред периода от 15-ти до 19-ти век. Може да се направи аналогия със Самоводската чаршия във Велико Търново.

Началото на главната улица в Лахич с магазини и занаятчийски работилници

Началото на главната улица в Лахич с магазини и занаятчийски работилници

Работилницата на занаятчия, изработващ медни съдове

Работилницата на занаятчия, изработващ медни съдове

През средновековието в района на Лахич се е добивал мед и е имало множество леярни. Произвежданите медни съдове са се изнасяли в съседните държави: Иран, Дагестан, Грузия, Армения. Тогава тук са живели 5 до 7 хиляди души. Езикът на местното население е сроден на персийския език, наричащ се фарси.

Из етнографския комплекс в Лахич

Из етнографския комплекс в Лахич

Стоките в този магазин са изцяло в източен стил

Стоките в този магазин са изцяло в източен стил

Шеки

е разположен в Голям Кавказ на 300 км. западно от Баку. Той е град с древна история и с 65-хилядно население днес. Основан е през 8-ми век преди новата ера, а през късното средновековие става столица на Шекинското ханство. От 15-ти век регионът на Шеки става известен с производството на коприна. Побратимен е с нашия град Габрово. Основната забележителност е

Ханския дворец

Интериорът му беше възхитителен, но вътре в двореца снимането е абсолютно забранено.

Дворецът на шекинските ханове

Дворецът на шекинските ханове

В средновековните здания бяха разположени занаятчийски работилници, магазини и кафенета

В средновековните здания бяха разположени занаятчийски работилници, магазини и кафенета

В двора на един от кервансараите

В двора на един от кервансараите

Една от старинните джамии в Шеки

Една от старинните джамии в Шеки

Високо в планината е разположено

село Киш

Основната му забележителност е запазената албанска черква. Днес тя не функционира като такава, а е превърната в музей. Името няма нищо общо с днешната държава Албания на Балканския полуостров.

Кавказка Албания

е държава, съществувала в източен Кавказ в продължение на няколко века преди и след новата ера. От Армения през 4-ти век там е пренесено християнството. Покривите на къщите бяха покрити с характерни само за този регион плоски керемиди. По тесните, виещи се и стръмни улички се преминаваше трудно с автомобила.

Опелът на автора до Албанската черква в село Киш

Опелът на автора до Албанската черква в село Киш

Преминавайки през централната част на Азербайджан ми направи впечатление теренът, който на много места имаше полупустинен вид с песъчлива безплодна почва.

Мингечевир

е 100-хиляден град в средната част на Азербайджан. До него се намира най-големият язовир в страната, който носи същото име. Градът възниква през 1945 година във връзка със строителството на язовира и водноелектрическата централа.

Разходка из парковата зона на съвременния град Мингечевир

Разходка из парковата зона на съвременния град Мингечевир

С население от 330 хиляди души

Ганджа

е вторият по големина град в Азербайджан. Разположен е в западната част на страната, в подножието на планинската верига Малък Кавказ. Завладян е от Русия в началото на 19-ти век по време на войната с Персия. Преди това е бил столица на Ганджикското ханство. За пръв път е споменат като град, основан от арабите през 7-ми век. От 1935г. до 1989 г. градът се е наричал Кировабад, на името на съветския революционер и политик Сергей Киров. През 20-те години на миналия век Киров е бил стопански и политически ръководител на Азербайджанската съветска социалистическа република.

Централната част на град Ганджа

Централната част на град Ганджа

Джамията Джума е от началото на 17-ти век

Джамията Джума е от началото на 17-ти век

Привечер из Ганджа

Привечер из Ганджа

Вечерна разходка по улиците на Ганджа

Вечерна разходка по улиците на Ганджа

След Ганджа минах през южната част на Азербайджан, близо до

границата с Нагорни Карабах и Иран

Това се оказа изключително беден регион и видимо жизненият стандарт на населението беше много по-нисък отколкото в останалата част на страната. В по-голямата си част пътищата бяха с настилка от трамбован чакъл с доста неравности. И много прах.

Такива са пътищата в бедната южна част на страната: неравен трамбован чакъл и прах

Такива са пътищата в бедната южна част на страната: неравен трамбован чакъл и прах

Ленкоран

е древен град, разположен на брега на Каспийско море в южната част на Азербайджан. Има близо 100 хиляди жители и предприятия на леката промишленост. Счита се, че градът е създаден още в 10-ти век преди новата ера. От древността се е развил като занаятчийски център с производство на медни и керамични изделия. Векове наред е в състава на Персия и в зависимото от нея Талишко ханство. Русия завладява града по време на войната с Персия в началото на 19-ти век. За кратко време в местния затвор е лежал Йосиф Джугашвили (Сталин), в началото на революционната си дейност. Както в почти всеки град, и в Ленкоран имаше паметник на Гейдар Алиев и посветен на него музеен комплекс. Екскурзоводката ме разведе из експозицията и ме запозна подробно с живота, дейността и заслугите му към съвременен Азербайджан. Култът към личността на бившия президент се подържа от сина му и настоящ президент Илхам Алиев.

Музейният комплекс, посветен на живота и дейността на бившия президент Гейдар Алиев

Музейният комплекс, посветен на живота и дейността на бившия президент Гейдар Алиев

Поликлиниката в град Ленкоран

Поликлиниката в град Ленкоран

Плажът на Каспийско море в Ленкоран беше покрит с тъмен пясък

Плажът на Каспийско море в Ленкоран беше покрит с тъмен пясък

Лерик

е малък град в планината Талиш, разположен до границата с Иран в южната част на Азербайджан. Характерно за региона е, че тук живеят много дълголетници. В Лерик е живял най-стария човек на земята, починал на 168 години. В града има музей на дълголетниците. Като причини за голямата продължителност на живота се изтъкват чистия въздух и особения състав на тяхното кисело мляко. С това мляко няколко фирми правят добър бизнес като изнасят по света „киселото мляко на дълголетниците“.

Централният площад в Лерик с националната знаме на Азербайджан

Централният площад в Лерик с националната знаме на Азербайджан

Панорамен поглед към един от кварталите на Лерик и планината Талиш над него

Панорамен поглед към един от кварталите на Лерик и планината Талиш над него

Почивен комплекс в планината Талиш, недалеч от Лерик

Почивен комплекс в планината Талиш, недалеч от Лерик

Астара

е малък град с 20 хиляди жители. Разположен е на левия бряг на река Астара при вливането й в Каспийско море. По реката минава границата между Азербайджан и Иран.

[ge0_mashup_map]

Астара, Азербайджан

От другата страна на реката е иранския град със същото име. Посетих иранския Астара през 2012 година. Тогава плажът и водата в иранския Астара бяха много мръсни. Сега водата на Каспийско море и плажът на азерската Астара ми направиха впечатление със своята чистота. В следобедните часове беше много горещо и на пясъка почти нямаше хора. Обясниха ми, че плажът се запълва привечер, когато позахладнее.

В следобедните часове плажът на Астара беше почти безлюден

В следобедните часове плажът на Астара беше почти безлюден

По улиците на Астара цареше ориенталско спокойствие

По улиците на Астара цареше ориенталско спокойствие

Крайбрежният парк в Астара беше добре подържан

Крайбрежният парк в Астара беше добре подържан

Астара ми направи впечатление на тих и спокоен граничен град

Астара ми направи впечатление на тих и спокоен граничен град

Куба

е старинен град в североизточната част на Азербайджан. На това място е бил разположен античния Хобота – град в Кавказка Албания. За него споменава древногръцкия историк Птоломей. В късното средновековие градът е бил столица на Кубинското ханство. Коренното население са лезгини. В Куба живее най-голямата в Азербайджан еврейска общност. От архитектурна гледна точка най-голям интерес представляват сградите от времето на царска Русия. В подобен стил са и строящите се съвременни сгради на богати граждани.

Централният площад на Куба с джамията Джума в далечината

Централният площад на Куба с джамията Джума в далечината

Сграда в типичния за Куба дореволюционен архитектурен стил

Сграда в типичния за Куба дореволюционен архитектурен стил

Съвременна къща на богаташ, проектирана в старинен архитектурен стил

Съвременна къща на богаташ, проектирана в старинен архитектурен стил

Кът от парка Низами, в който са поставени множество статуи

Кът от парка Низами, в който са поставени множество статуи

Красив образец на архитектурата от времето на царска Русия

Красив образец на архитектурата от времето на царска Русия

Разхождайки се из града видях селянин, който беше претъпкал старата си очукана Волга с дини, които продаваше. Огромният багажник на покрива, задните седалки и отворения заден багажник на автомобила бяха запълнени с големи дини. Докато чакаше купувачи, той беше приседнал на прага на колата, криейки се на сянка от следобедното слънце. Поиска да го снимам и го „щракнах“ с фотоапарата. Показах му на дисплея снимката, а пак той хвана фотокамерата и я задърпа с думите „дай си ми снимката“. Казах му, че снимката е на електронен носител и мога да му я пратя по и-мейла. Той ме гледаше неразбиращо какво ли пък е това и-мейл и интернет. Просто държеше апарата, гледаше снимката и повтаряше че си е негова. Със сила издърпах фотоапарата и си тръгнах, а пък той продължи да вика недоволен нещо след мен.

Този продавач на дини с очукана Волга искаше да ми вземе фотоапарата за да си има снимката

Този продавач на дини с очукана Волга искаше да ми вземе фотоапарата за да си има снимката

Преминаването на

границата между Азербайджан и Русия

ми отне няколко часа. На опашката с автомобили около 90 на сто от колите с руски номера в същност бяха на азери, които работят в Русия и се прибираха от отпуска.

Чакам с Опела на опашката с автомобили за да премина Азербайджанската граница

Чакам с Опела на опашката с автомобили за да премина Азербайджанската граница

При проверката на Азербайджанския КПП граничните полицаи се „загледаха“ в туристическия ми пътеводител на издателство Lonely planet „Грузия, Армения, Азербайджан“. Вероятно заради името Армения и конфликта за Нагорни Карабах, казаха че трябва да ми конфискуват тази книга. После звъняха по телефона на две места и обясняваха какво е съдържанието. Най-накрая ми върнаха пътеводителя и се извиниха за това, че са ме забавили.
От Азербайджан влязох в Русия и пътувайки към Казахстан минах транзит през Южен Дагестан, тъй като вече бях разгледал региона покрай брега на Каспийско море.

Следва продължение:

С Опел до Средна Азия, 2015 (4): От Азербайджан през Калмикия до Казахстан

Калмикия, Казахстан, Киргизстан

Юли – Септември 2015 година
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: Авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Азербайджан – на картата:

Азербайджан


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “С Опел до Средна Азия, 2015 (3): Азербайджан”

  1. […] С Опел до Средна Азия, 2015 (3): Азербайджан […]

  2. […] – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан, а последния път през Калмикия стигнахме […]

  3. […] и руските кавказки републики, а последния път обиколихме Азербайджан. Днес през Калмикия ще стигнем […]

  4. […] – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан,  през Калмикия стигнахме Астрахан, а последния […]

Leave a Reply


Switch to mobile version