Пътуване до Копенхаген(4)

Последна част от пътуването на Гамар до Копенхаген (предишната част

Пътуване до Копенхаген – част трета>>>, а началото –

Пътуване до Копенхаген – част първа>>>)

Последният ден в Копенхаген

започнах с излежаване.Имах някаква надежда, че може да направим сутрешен ролър коустър, но нервничкият Иън потегли рано рано към летището, където предпочиташе да покисне няколко часа. Така аз останах сам и си благодарих на предвидливостта, че свърших по-важният туризъм предния ден. Сега имах възможност да почина още малко, преди да освободя стаята и след това да се шляя из града 2-3 часа, докато не дойде време и за моя полет. Един вид да видя, как е всекидневния живот в датската столица и да изхарча последните пари за джунджурии.

Минах през един супермаркет наблизо и набелязах няколко интересни и достъпни неща, които можеше да взема като подаръци – кенове бира, местни рибни деликатеси и други подобни. Отделих на ум съответната сума и продължих с разходката. Времето беше малко по-мрачно от предходния ден и все така ветровито, но се понасяше. Седнах на една пейка до местния Славейков, но за съжаление Андерсен си няма известен син–писател, затова подобно на своята отегчена от туристите русалка, самотно е вперил взор по посока на радостната глъч идваща от парка Тиволи. А може просто да иска и той да се качи на кулата.

Как живеят датчаните и от какво се вълнуват, ето два отговора в снимки:

Два мегабитов интернет за 65лв – скъпо!

А ти гледаш ли Макъл Мур?! В Дания явно да.

Реших да тръгна този път в коренно противоположна посока, от района, в който съм ходил досега. Оказа се, че улицата е пазарска и има различни магазинчета и бутици. Имаше скъпи, имаше и поносими неща. В един магазин за по-непретенциозни ежедневни облекла имаше два огромни купа от пуловери, като цената беше 2 за около 30лв. След доста ровене и търсене на подходящи модели и номера, накрая отделих 4 броя, които точно изчерпваха наличния бюджет. Прибрах всичко в торбите дадени ми от арабската продавачка и доволен тръгнах в обратна посока. Взех от супермаркета, каквото бях планирал и се насочих към жп гарата. Там докато чаках съзрях познато лого, което по текст, по шрифт и италик, няма как да сбъркаш. Не, не става дума за Адидас, ако трябва наклонете глава на дясно на 90 градуса.

На летището минах през фришопа да взема един наръч от 5 тоблерона. Оказа се, че приемат разплащане с книжно евро, но ти връщат датски парички, в резултат на което направих втори тур, за да зануля сметката с още някои други бонбонки.

Copenhagen Airport (CPH), Lufthavnsboulevarden 6, 2770 Kastrup, Дания

Пътуването ми отново мина през Виена

и за мое щастие, този път само със самолетчета австрийски поданици. И в двата самолета имаше превкусни видове паста, така че похапнах лакомо и до насита. Оказа се, че на борда имаме и пътник без билет – една муха, която беше решила да се дразни точно с мен. Много ми се щеше да проведа любопитният експеримент дали една муха може да вирее на 10 хиляди метра или ще падне като гюле надолу, но не ми дадоха да отворя прозорците, щото щяло да стане течение.

След малко киснене във Виена в компанията на почти цял салон Българи, хванахме вечерният си полет за София, която за съжаление нямах възможност да наблюдавам нощно осветена, понеже бях забит на средната седалка.

Така приключи моето датско пътуване.

Автор: Гамар

Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Копенхаген – на картата:

Копенхаген