Днес Цветан ще ни води до Косово – в манастира Високи Дечани, с който пътепис искам да ви пожелая светли празници! 🙂

Манастир Дечани, Косово

През Проклетия до Дечани в Косово

Дългият преход от Котор до Цетине завърши на една полянка край пътя, където разпънахме палатката. Прохладната вечер под звездите над Проклетия, искрите на лагерния огън заедно с музиката от ВЕФ-а  и русенкото варено плюс кенче биричка, всичко това допринесе за една незабравима вечер в Югославия! Сутринта, като си измихме очите  си в ручея видяхме, че сме  спали под стените на

манастира Морача (Moraca)

Вдясно в двора  му имаше една отворена каменна църквичка на  св. Николай Чудотворец, където се помолихме за да продължи да ни закриля

Над манастира Морача се извисяваха страшните зъбери на

планината Проклетия (Prokletije),

която разделя Черна гора от Косово.

На разклона имаше една табела ,,Скопие“ и ние заедно с другите автотуристи тръгнахме в колона по  черния път, по който стържеха коравата земя няколко грейдера. Попитахме македонците, които бачкаха там, дали има някой други пут и получихме отговор: Нема!

 И както казва нашият поет:
,,Ние привикнахме с ”НЯМА” съвсем
и НЯМА за нас вече с ”НЯМА” проблем
и някак неволно чуя ли “НЯМА”
през зъби си спомням за нечия мама“

Природата бе величествена  и дивна с алпийски върхове високи до 2500м.

Навлизахме в земята на шиптарите

За тях имахме романтична представа като диви планинци, хора на честа за които вендета беше ежедневие.

Вук от Проклетия от едноименния югославски филм (на албански език!)  беше изградил този образ. Вук е също вълк на сръбски, а знаменателно името на неговия противник бе Джахид!

Но по пътя не срещнахме друга опастност освен заблудените крави  пазени от намусени говедарчета. За да не получим някой камък и разбито предно стъкло, хвърляхме на малките рекетьори по един бонбон 🙂 Предните коли вдигаха прашоляк, който се превръщаше в размазана кал по стъклото. REAL OFF ROAD!

Колоната от автомобили се промуши през един от многото тунели, издълбани с динамит в гранитните скали от ЮНА.

Пътят вече е асфалтиран, a това

красиво ждрело се казва Ругова

Преди да навлезем в плодородната равнина Метохия спираме да измием Ладата в река Бистрица. Доволни сме, че най сетне сме се измъкнали от задушаващата прегръдка на Проклетия. Зер влизахме в цивилизaцията – в  първия

град Печ (Peje)

 В центъра имаше опашка пред  хлебарница и ние също огладнели се наредихме. Когато ни дойде реда поискахме леб (хляб). Продавачът ни погледна мрачно и не реагира, докато някой по назад от опашката не се обади, че сме бугари, а не срби и може да ни дадат хляб!

Пред манастира на Печката патриаршия закусихме с топъл албански хляб с българска шарена сол.Тя е за мен много по-вкусна от  сръбската вегета. (всъщност Вегета е хърватска марка – бел.Ст.)

После продължихме към

манастира Високи Дечани

От близкото селото долитаха тънките писъци на зурли, силното думкане на тъпан  и  пиянските виковете на сватбарите-шиптари

Manastir Visoki Dečani, , XK

Спряхме пред открехната манастирската порта.

Надникнахме в пустия  двор, покрит с дъхава зелена морава.

Вляво е трапезарията дело на майстор Георги, а в средата е

мраморният храм ,,Възнесение  Христово“

През средновековието този храм е бил най-високият (30 м) в Сърбия, затова е наречен Високи Дечани. Ясно се виждат ивиците от  бели и жълти  мраморни блокове в градежа. Архитектурният стилът е по скоро романско-готически удачно съчетан с византийски елементи, защото майсторът францисканец фра Вито Трифун  Чуч от Котор е работил под надзора на православния митрополит Данило.

На входа на църквата ни посрещна с разтворени обятия единствения монах и игумен на манастира отец Юстин до 1992г.

Той като Авраам настойчиво ни покани да останем вътре в манастира, защото не може да отговаря за зулумите на буйните глави. Учудихме се като видяхме от църквата да излиза семейство албанци.Той ни каза,че те са мирни хора и за тях той също чете молитви.Тези шиптари знаят, че тук в храма е погребан  свят човек на който палят свещ и се покланят.

Разпънахме палатката в манастирския двор и бяхме приятно изненадани, когато отец Юстин ни поднесе една тава с пълнени чушки с боб. Хвала! На чашка шльивовица разчепкахме

ситуацията в Косово и Метохия

Изненадващо той похвали нашия бай Тошо, че  е намерил безкръвен начин да преименова или покръсти насила нашите съграждани турци, а несъгласните да пусне в Турция. За съжаление на Милошевич, който забрани да се говори албански в Косово и затвори  университета в Прищина, сърбите  не могат  да изпратят недоволните радикални мюсюлмани в атеистичната Албания на Енвер Ходжа.Така напрежението се трупа и скоро югославското общество на братството и единството (социализма) може да се разпадне и да избухне  кървава етническа свада.

На сбогуване отец Юстин благослови своите православни чада Цветан и Иван. Няма да забравя неговите думите:

,,Ние християните нямаме друго оръжие освен думите и няма друг лек освен думите. Ние християните трябва да бъдем лек и за сърбите и албанците, българите и турците като всички тях  ги приемаме еднакво като Божи чада.

Православието не е дресура. На православните е оставена свободната воля и затова сме толкова различни. Нашето задължение  е да гледаме към небето, ако имаме сърце!“

 

За нас беше интересна информацията, където съдбите на двата съседни православни народа се  преплетитат:

Нашият митрополит Григорий Цамблак е изповядвал вярващите тук като игумен на манастира от 1402 до 1409г.Тук  той е написал  житието на св. крал Стефан Дечански.

Деца плетат венци за Връбница край кивота на преп. Елена Дечанска или българската съпруга на крал Стефан Душан. Ней­на­та прос­ла­ва е свър­за­на с тур­с­ки­те без­чин­с­т­ва в Дечан­с­кия ма­нас­тир, кой­то през 1692 г. бил оп­ляч­ко­сан и ос­к­вер­нен. То­га­ва по ми­лост Бо­жия от ки­во­ти­те на св. крал Стефан Урош III Дечански и кра­ли­ца Еле­на из­ля­зъл огън, кой­то уни­що­жил по­ру­га­те­ли­те водени от Татар хан. Цър­к­ва­та чес­т­ва  преп. Еле­на Де­чан­с­ка на 21 май.

Все пак Дечанският манастир е бил освободен от данъци според ферманите, тъй като е имал  задължение да развъжда соколи за султана.

 Стефан Урош III Дечански  е сръбски крал (1321 – 1331). Той е син на крал Стефан II Милутин и на българската принцеса Анна, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.  За­ра­ди до­мог­ва­ния към прес­то­ла по на­реж­да­не на ба­ща му бил ос­ле­пен и из­п­ра­тен на за­то­че­ние. Пре­ка­рал пет го­ди­ни в плен в ма­нас­ти­ра “Пан­ток­ра­тор” в Ца­риг­рад и по бла­го­чес­тие, тър­пе­ние и бла­гост над­ми­нал всич­ки мо­на­си. То­га­ва му се явил св. Ни­ко­лай и му вър­нал зре­ни­е­то. От бла­го­дар­ност към Бо­га съг­ра­дил за­дуж­би­на­та си ­- про­чу­тия Де­чан­с­ки ма­нас­тир. Той свален от власт   и удушен по заповед на  сина си цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан  според Григорий Цамблак. Цър­к­ва­та чес­т­ва па­мет­та на ве­ли­ко­мъ­че­ник св. крал Сте­фан Дечански на 11 но­ем­в­ри.

Вдясно от иконостаса е образът на Христос Пантократор, на който  пет години се е молил затвореният св. крал Стефан Дечански в манастира ,,Пантократор“ в Константинопол.

Нагледно историята на сръбския кралски род на Неманичите, която е свързана чрез династични бракове с България, можем да проследим в тяхното родословно дърво (лоза) и чрез  ктиторските портрети в храма.

Све­ти вмчк СТЕФАН ДЕЧАНСКИ, свети крал Сръб­с­ки, като ктитор на манастира Високи Дечани. Майка му Анна е дъщеря на българския цар Георги Тертер. Син  е на св. крал Ми­лу­тин и ба­ща на цар Ду­шан.

Цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан (има баба българка) със съпругата си царица Елена (сестра на нашия цар Иван Александър) които доизграждат манастира.

След смърта на съпруга си Стефан Душан царица Елена Българска става монахиня и регентка на сина крал Стефан Урош V (вляво). Той се явява последен сръбски крал заради проклятието към баща си отцеубиец Стефан Душан.

Св.Георги Победоносец увенчава трифора (тройният олтарен прозорец). Горе вляво има грифон.

Но защо Дечани е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 2004? – Стенописите!  Дечанската църква е най-голямата запазена галерия на сръбската средновековна живопис. Цар Душан е събрал тук  най-добрите живописци  главно от Византия, които са работили  от 1335 – 1350г.

Св. Георги се чуди дали дали да избави горкото змейче 😉

Свободен превод от църковнославянски.

Св. Димитър Солунски пробожда цар Калояна Загорянина!

Честито Рождество Христово!

Боже пази България и Сърбия!

Писа грешникът  Цветан Димитров, Никулден,  2015.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. Павле Миjович, Дечани, Jугославиjа, Београд,1977
2. Арх. Jустин, Животопис Беседе Поуке, Манастир Савина, 2009
3. Манастир Високи Дечани, Светигора, Београд-Цетине, 2011
4. Де́чаны, Православную энциклопедию, pravenc.ru
5. Манастира Високи Дечани – Косово, vbox7.com

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Косово – на картата:

Косово