апр. 22 2009

Виетнам (4): На море във Виетнам или как да хапнем немчета

Днешният пътепис е последният от поредицата, в която Ан Фам ни представя Виетнам. Ще посетим известния (вероятно не точно в България) курорт Муй Не, а за десерт ще видим как да си сготвим немчета. Приятно четене:

Виетнам

част четвърта

На море във Виетнам или как да хапнем немчета

Студено е още, ще кажете. Е хайде, не гледайте през прозореца тогава, ами елате с мен. Let me take you on a trip around the world and back, you don’t have to move, you just sit still

Ще ви заведа до едно райско място, където лятото е винаги в разгара си. Обичате морето, нали? Аз обожавам да го слушам, да втренчвам хипнотизиран поглед в него, да се опиянявам от мириса му…, но не и да се къпя във водата или да се пека на плажа. Но нищо, вие грабвайте банските и хайде!

Мястото се нарича Mui Ne и се намира в Южен Виет Нам, на 200 км северно от Сай Гон /гр. Хо Чи Мин/.


Води се един от най-красивите и съответно скъпите морски курорти във Виет Нам.

Докато се ровех за карта попаднах на доста туристически оферти. Ето една примерна, за да добиете представа за цените на нощувките. Също и чудна сравнителна таблица на различните хотели в района. И един практичен сайт за туризма във Виет Нам, който отговаря на всички въпроси, касаещи визи, такси, посолства, вътрешни полети, хотели…



Тази снимка странно изглежда крива, а всъщност не е. Справка – къщата вдясно.
Лодка-кошница
Изплетена от бамбук, тази лодка е абсолютно кръгла и няма нос. Остава въпросът как, аджеба, лодкарят може да я насочи…
Рибарско село

Селото се намира на брега, а хората се раждат, живеят и умират на лодките си. Сутрин излизат в открито море и ловят риби, скариди, калмари, раци, продават улова си на обедния пазар и с парите си купуват ориз и зеленчуци. Тези хора нямат земи и къщи на брега. Техният начин на живот се предава от поколение на поколение.

Изгревът винаги ще е на мода. 🙂

Следите по пясъка сутрин…

… и следобед.
Така и не разбрах защо ги има. Едни ми казаха: „От почвата е!“, други: „От петрола във водата!“. Ще се радвам да чуя и вашите предположения.
На прощаване ви подарявам една шепа тихоокеански миди…
… и най-малката мида на света.

Как да хапнем немчета (рецепта за немчета)

Това са кебапчета, увити в оризови кори. Някои казват, че им приличат на сърмички, други – на пролетни рулца. В оригинал се наричат nem [нем] и се водят специалитет във виетнамската кухня.

Ако и на вас ви се хапват, имате следните варианти:

1. Да правите като моите приятели – те чакат да ги поканя на гости. Но имайки предвид, че приготвянето им отнема повече от 2 часа, а изяждането максимум 20 минути – това си е неблагодарна работа, както и да се погледне. Така че не разчитайте! 😉

2. Да отидете до Велинград. Там има един ресторант – на вид съвсем безличен, с бели стени и соц-подредба на масите. Не съм сигурна дори, че има име. Намира се до една селска кръчма с китното название „Чинарите“. 🙂 Та там се предлагат две кухни – българска и китайска. Странно е, защото отпред няма червени фенери, шарени кичозни украси или други белези на китайския ресторант. Като поискате китайското меню, ще видите че то е изцяло съставено от виетнамски ястия. Дори имената им са изписани на виетнамски. Оказа се, че готвачът е виетнамец и приготвя чудесни немчета и салата ном, за която ви разказах по-рано. По последни данни и това заведение вече го няма. 🙁

За съжаление никъде другаде в България не може да се насладите на виетнамската кухня. По време на социализма имаше един ресторант в София, на ъгъла на бул. Хр. Ботев и настоящия Тодор Александров. Оттогава насам са правени бледи опити, всичките завършили с неуспех – дали заради мощната китайска фаст фууд индустрия или просто някаква каръщина, не знам. Но не губя надежда – сред идеите ми за внезапно натрупване на несметни богатства се мъдри една за откриването на такъв ресторант. 🙂

3. А най-сигурният вариант е да си ги приготвите сами.

Ето как:

Първо трябва да се сдобиете с екзотичните съставки като

– сушени дървесни гъби, известни също като дървесни ушички,
– сушени ароматни гъби
– оризово фиде
– оризови кори

Ако нямате благосклонен китайски или виетнамски роднина, който да ви снабди, можете да разчитате на китайския магазин на Самуил и Пиротска.

Накисвате гъбите и фидето в отделни съдове с гореща вода. Гъбите измивате добре няколко пъти /не се знае къде и как са сушени/ и им махате дръжките.

Другите продукти са:

Следва изпотяващ процес на рязане, кълцане и рендосване. Фидето е по-удобно да го нарежете с ножица. Кухненският робот върши работа, ако имате и сте фенове. На мен лично ми дайте да дробя и ситня. :))

Крайната цел е това:
Разбърквате добре.
Приготвяте си една купа с около 200 мл вода /по-хубаво става с бира, но аз забравих да купя/, с която да навлажнявате корите. Оризовите кори са много крехки и се чупят лесно, така че трябва да работите нежно.

20 мин по-късно…

Това са 40 бр. Никога не се научих да правя по по-малко.. :))

Понеже кебапчетата трябва да се ядат топли, преди пърженето им трябва да се приготви соса. В този сос се топят кебапчетата и обикновено се сервира на всеки в отделна купичка. Продуктите за него са: сол, черен пипер, чесън, оцет, захар, соев сос за цвят. Пропорциите не мога да ви кажа, защото самата аз никога не ги улучвам от първия път. Идеята е да достигнете баланс на киселото, сладкото, соленото и лютото. Украсата от моркови не е задължителна, но седи добре. Липсва само една плаваща червена чушчица.

Пържите кебапчетата на умерен огън в обилна мазнина, която трябва да се сменя през 20 кебапчета. Когато добият така популярния златист цвят ги изваждате и оставяте да се отцеди мазнината.

Нарязвате с ножица всяко кебапче на 3 и подреждате:

Ако нямате жълта чиния, зеленина и пресен лук за украса, едва ли ще ви е по-малко вкусно. Но някъде чух една сентенция: „Човек не яде само с устата си, но и с очите и носа си“.

Достойни придружители на това ядене са бутилка мерло и зелена салата:

Наздраве! :))


Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Виетнам (4): На море във Виетнам или как да хапнем немчета”

  1. Деница каза:

    Еййй как ми се приядоха немчета… И във Виентам ми се приходи пак:)) Точно там не сме били, но пътуването из Виетнам е страхотно преживяване! В началото (през 2001ва) беше голям шок е системата (живяхме там година и половина, освен че попътувахме из страната), но и до днес ми е мъчно и ми се връща:)
    Пожелавам на всеки да му се случи път натам:)
    Поздрави,
    Д.

  2. Rali каза:

    За немчетата може да се сложат и соеви кълнове и прозрачни гъби.Не се мажат с бира а с белтък от яйце. Понеже са много тънки корите се мажат и веднага се завиват ,иначе се късат.
    На Илиенци мисля че все още има места където може да хапнете виетнамска кухня или да си купите нужните съставки за нем.
    За мен това е една от най-хубавите кухни.Да не говорим, че е много здравословна.
    Виетнам е много екзотична страна и си заслужава да се види.Много бързо се развива.Има всичко от цял свят.А цените на всико са много ниски в сравнение с Европа.

  3. Цветелина Ву каза:

    Да, може и кълнове и подправки като мичин и повечко черен пипер, но това са подробности за ценители.
    Между другото Рали, баща ми (който е виетнамец) потапяше корите в бира, а приятелка в белтък, така, че има доста вариации и различни вкусове! Един приятел от Илиянци слагаше само жълтък вътре в плънката, баща ми целите яйца…соса съвсем различен с прегорена захар и тн.тн.
    Ан, отново едно голямо благодаря за това, че популизираш виетнамската култура! Прегръдки!

  4. Наистина прекрасна статия за една прекрасна страна, това ми напомня че вече е точното време да правим плановете за лятната почивка.

Leave a Reply