Дек. 03 2015

Есенна Румъния (1): През Карпатите

Започваме още едно пътуване с мотор през Карпатите – този път моторът е на Борислав. Приятно четене:

Есенна Румъния

част първа

През Карпатите

18-22.09.2015

Ето, че дойде време за поредното, а както впоследствие се оказа и последното, за сезона бягство от зоната на комфорт. Или по-скоро разширяване границите на същата, но това също не би било особено вярно, тъй като отдавна вече не се чувствам на чуждо място в съседна Румъния.

Това пътуване бе планирано и като втори опит за щурмуване на Трансалпина, но проходът не бе основната ни цел. Забележителностите, които най-вече исках да видя, бяха ждрелото Биказ, дървените църкви на Марамуреш и солната мина в Турда. Освен тях бях набелязал и куп други неща, малка част от които успяхме да зърнем.

Основното нещо, с което трябваше да съобразим всички планове, бе значително скъсилият се вече ден, поради което исках каранията да приключват преди 8 – 9 ч. вечерта, колкото и нетипично да е това за мен 🙂

Пътуването накратко:

Карта пътуване през Румъния с мотор

Варна – Кашока – Кирлибаба – Клуж Напока – Бран – Варна 2050 km, 4 дни и половина

Петък.

Варна – Силистра – Кашока,

390 km
Днес по план трябваше да стигнем до язовирa Сириу, в околността на който предварително си бях набелязал място за палатка, използвайки google street view. Бях забравил какво удобство е това.

На пристанището в Силистра пристигнахме тъкмо когато фериботът се канеше да отплава и едва намерихме къде да паркирамe, така че не сме губили и минута време в чакане. Така малко след 18 ч. вече стъпихме на румънския бряг.
Малко по-нататък спряхме за снимка и продължихме към язовира.

През Румъния на мотор

Този път сме с Алиса, за която това е първо толкова голямо пътуване.

Докато Слънцето бе на хоризонта, можехме да караме по-бързо и без излишни притеснения, но ситуацията се промени драстично, след като се смрачи. Навсякъде започнаха да се появяват пешеходци, велосипедисти и най-неприятното – каруцари. Така де, хора с каруци. Никой от тези гении не носеше светлоотразителна жилетка или каквото и да било обозначение, а каруците нямаха дори светлоотразители! За сметка на това имаха навика да изскачат в последния момент, на 10 метра пред нас.

След срещите ни с всички тези титани на мисълта и експерти в самосъхранението, лишени от каквито и да било инстинкти за оцеляване, пристигнахме до набелязаното място и започнахме спускане по черния път до брега на самия язовир. Този последен километър до долу ми се видя доста по-дълъг, заради състоянието на пътя, който дори отсъстваше на навигацията ми, но така или иначе малко след 23 ч. вече разпъвахме палатката си.

Събота.

Кашока – Биказ – Кърлибаба,

455 km

Бях си нагласил алармата за 6 часа с идеята да снимам изгревa.

Изгрев над езеро, Румъния

Е, резултатите не бяха особено впечатляващи, но такъв ми бил късметът. Малко след края на първите ми за деня творчески напъни събрахме лагера, хапнахме набързо и поехме нататък.

През Трансилвания (Румъния) на мотор

Вече навлизахме в

Трансилвания

или в буквален превод от латински – земята отвъд горите.

Следващата ни спирка бе пред тази

красива църква в Бъйле Тушнад,

напомняща за писаните манастири в Буковина, които все още не съм виждал на живо.

Църква в Бъйле Тушнад,Румъния

След кратката фото пауза продължихме на север към

Лакул Рошу, или Червеното езеро

Все още не бях идвал по тези места и всичко бе безкрайно ново за мен.

Карпати, Румъния

А Карпатите и тук предлагаха безброй красиви гледки.

Карпати, Румъния

Един бърз поглед назад –

Карпати, Румъния

И обратно по седалките.

Карпати, Румъния

Малко по-късно вече приближихме и до самото езеро.

През 1837 г. тук е имало земетресение, в резултат на което свляклата се маса е препречила пътя на река Биказ. Така се е родило

най-голямото естествено планинско езеро в Румъния

Разбира се не липсват и кървави легенди за появата му, но тях ще оставим за друг път.

След кратко лутане намерихме кея с лодките и си харесахме място за паркиране.

Червеното езеро – Карпати, Румъния

Следващата логична стъпка бе да поемем навътре.

Отдавна исках да пробвам нещо ново за мен, а след като идеята ми за параглайдинг не срещна реализация през годината, остана да се задоволя с нещо далеч не толкова екстремно 🙂

Червеното езеро – Карпати, Румъния

Гледката от езерото към брега бе дори още по-впечатляваща, а на следващия кадър се виждат и стърчащите от водата върхове на дърветата, които са били потопени при образуването на езерото.

Червеното езеро – Карпати, Румъния

И двамата бяхме много далеч от точно тези водни спортове, така че постоянно бъркахме посоките на гребане, особено в завой, но поне не бяхме единствените, причиняващи катастрофи в иначе широкото за маневриране езеро 🙂

Червеното езеро – Карпати, Румъния

На излизане пък бяхме ескортирани от тези симпатяги.

Червеното езеро – Карпати, Румъния

След половинчасовата тренировка по гребане се запътихме към

ждрелото Биказ

То започва именно от Червеното езеро и продължава 8 километра на север.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Както вече казах, то бе една от основните причини за избора ми на този маршрут.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Малко след горната снимка се озовахме на тази отбивка.

Скала Piatra Altarului - Ждрело Бриказ, Карпати, Румъния

В далечината се вижда Piatra Altarului – най-известната скала в околността, на чийто връх стои 7-метров кръст. Любопитно е, че до 89-та година на негово място е стояла червена звезда с подобен диаметър, символ на режима.

Тук някъде пробвах и още нещо ново. Вдъхновен от рецептите, които бях чул наскоро, за пиле и риба, печени на изпускателния колектор на ГАЗ-ка, реших да пробвам да подгрея сандвичите между ауспусите на Сянката. Закрепих ги така, че да не могат да паднат, и потеглихме, докато обядът ни се затопляше по този начин.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Малко след това вече бяхме на първия от 4-те емблематични обратни завоя непосредствено преди ждрелото.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

И тук вече изпитах крещяща нужда от широкоъгълен обектив. Всички тези скали покрай нас, извисяващи се десетки, а по-вероятно и стотици метри към небесата, те карат да се чувстваш толкова малък и невзрачен.

Снимките ми не могат да предадат мащабите тук, затова ви предлагам да погледнете панорамите от гугъл мапс.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Относно сандвичите ми – резултатът бе неповторим. Дори смятам скоро да започна свое кулинарно шоу – Мото кухнята на Борко 🙂

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Както вече казах, тук мащабите са такива, че 17-те mm фокусно разстояние, при това на кроп тяло, каквото е 40D-то ми, не стигат доникъде, а панорами не обичам да правя.

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

Още няколко снимки, преди да продължим нататък

Ждрело Биказ – Карпати, Румъния

В края на ждрелото се намира

градчето Bicazu Ardelean,

а малко преди него – тази китна църква вдясно от пътя. Както знаем, когато румънците не строят панорамни пътища през планините си, те градят църкви! С всякакви форми, цветове и мащаби! Майтапа настрана, но бих се обзаложил, че Румъния е страната с най-много храмове на глава от населението, поне в Европа.

Църква в Bicazu Ardelean – Карпати, Румъния

Следващата ни спирка бе на 127-метровата стена на

язовира Биказ

Долу, в ниското, се вижда и прилежащият му ВЕЦ.

язовир Биказ – Карпати, Румъния

А ето и гледката от другата страна на стената

язовир Биказ – Карпати, Румъния

Малко по-нататък отново спряхме, за да щракнем язовира, този път от по-високо

язовир Биказ – Карпати, Румъния

По-натам пътят ни премина през това мостченце,

Мост – Карпати, Румъния

а спирката ни за почивка се оказа точно до няколко ябълкови дръвчета.

На мотор през Карпатите, Румъния

Вече започнаха да се забелязват есенните краски навсякъде около нас

На мотор през Карпатите, Румъния

И колкото по-навътре в планината навлизахме, толкова по-красиво ставаше.

На мотор през Карпатите, Румъния

Малко след горната снимка, ако не греша, се случи и най-магичното нещо за цялото пътуване – а именно минаването под няколко дръвчета точно когато им падаха листата…

Къща – Карпати, Румъния

Цветовете на следващите снимки не са в резултат на обработка

Поляна – Карпати, Румъния

В далечината вече се виждаха надвисналите плътни облаци,  предвещаващи дъжда, който ни очакваше в обозримо бъдеще

На мотор през Карпатите, Румъния

Карпати, Румъния

Вече

подминавахме Сунатори,

когато не се сдържах да не спра отново заради следващия кадър.

Поляна – Карпати, Румъния

По тези места хората явно имаха доста по-разчупени представи за естетика и екстериорен дизайн на домовете си.

 Къща – Карпати, Румъния  Къща – Карпати, Румъния  Къща – Карпати, Румъния

Малко по-късно стана време да потърсим място за бивака си.

Cârlibaba 727110, Румъния

След няколко неуспешни опита в крайна сметка се намерихме с приятна компания от Бистрица – градче, отдалечено на стотина километра от тук.

Лагерен огън – Карпати, Румъния

Приеха ни на трапезата си и ни нагостиха с месо, сиренце, сланина и най-важното – палинка – румънската ракия, която отдавна исках да опитам. Не можех да се отдам истински на дегустацията ѝ поради плановете за утрешния ден, но бих казал, че бе много добра.

Още по-хубавото беше, че всички се отправихме по леглата си още на ранина, преди 11, което бе основното ми притеснение, акостирайки при компания.

Продължението:

Есенни открития (2): Към Клуж-Напока

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Есенна Румъния (1): През Карпатите”

  1. […] – този път моторът е на Борислав. Предишния път стигнахме Кирлибаба, днес поемаме към […]

  2. […] с мотор през Карпатите. С Борислав първо стигнахме Кирлибаба, после тръгнахме към Клуж, а днес тръгваме към Турда, […]

  3. […] по-подробно за маршрута и забележителностите в пътеписа от миналата […]

Leave a Reply


Switch to mobile version