юни 01 2006

На Формула 1 в Испания – в 2 части

На Формула 1 в Испания

– част 1

Може в много неща да се различавам от съдружниците си, но по едно нещо си приличаме – безкрайната ни любов към Формула 1. Какво ли не сме правили в името на тази любов – инвестиции в двуметрови сателитни чинии в ерата преди кабелните телевизии, в нови чинии и дигитални сателитни приемници – в годините на безумните коментари на Ричи Груев по Ринг ТВ, както и на миналогодишните „бели килими“ на екрана. Е, за толкова години не успях да ги убедя в правата шумахерска вяра – макларънисти си бяха, такива си останаха, но какво да се прави – то коментарите няма да са интересни, ако всички са на едно мнение.

Естествено е тази ни любов да ни заведе по пистите от Гран При. Веднага си представям масовия въпрос – „Хм, дали сте сума пари, какво сте видели повече от мен пред телевизора с биричка в ръка?“ Отговор – „Нищо! Защото там край пистата нямаше повторения на ситуациите, коментар от студиото, забавени кадри и т.н.“. Но неповторимо е усещането да си мъъъничка част от това шоу. Това усещане започва още сутринта в задръстванията при пътуването към пистата, минава през разноцветните, но винаги доброжелателни фенове на различните отбори (тук няма сектор Б и Г, телени мрежи като в зверилник, всички са заедно). После има шум, много, ама наистина много шум, радост, тъга, емоции. След края на представлението те чака още едно здраво задръстване, но няма да чуеш нервни клаксони, няма да видиш запотени яростни физиономии – интересно защо – магия!


FÓRMULA, Calle de Pradillo, 4, 28002 Madrid, Madrid, Испания

Продължение на първа част:

На Формула 1 в Испания – част 1

На Формула 1 в Испания

– част 2

Мадрид

Късно вечерта се добираме до Мадрид. За щастие или нещастие, хотелът ни е в лабиринта улички около Пуерта дел Сол. За съжаление GPS-ът е безпомощен, тъй като упорито се старае да ни изведе на място без изход с огромен трап пред него. После се оказва, че това място е на 50 метра по права линия от хотела, но прехода с кола из уличния лабиринт правим с напълно безвъзмездната помощ на услужлив местен таксист – „Грасиас, дон Педро!“.
На следната сутрин установяваме първата разлика между Мадрид и Барселона – сухият въздух и изпепеляващата жега – поне с 4-5 градуса над барселонските. Майското слънце докарва тридесетака по Целзий на сянка до към 10 часа. Прогнозата за деня е над 35. Затова решаваме да започнем с автобусната обиколка, докато не сме се изпекли съвсем.
Мадрид е град, доста по-различен от Барселона. В центъра преобладават бароковите сгради – внушителни, но стандартни, няма ги барселонските „закачки“ и „кривотии“. Кой знае – може би половинвековният франкизъм си е казал думата – нали импозантността е запазена марка за диктаторските режими. В градоустройствено отношение на центъра също е по-назад от каталунския си конкурент – по-големи задръствания по улиците, по-малко широки булеварди. По перифериите има концентрични магистрални рингове (единият – в строеж), така че историите с нашето Околовръстно шосе са непознати. Като спасение от адската горещина са сенчестият булевард Прадо и започващият от него разкошен парк и градините около кралския дворец – от другата страна на центъра.

Продължение на втора част:

На Формула 1 в Испания – част 2

Още разкази от Мадрид – на картата:

Мадрид
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply