Ное. 16 2015

Преход към Ракти Сар, Манали и прохода Ротанг в Хималаите (Индия – част 13 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем митичната Долина на хунзите, която подробно изследвахме. После направихме няколко трека из планината Каракорум и тръгнахме към столицата Исламабад, откъдето продължихме към Лахор, преди да напуснем Пакистан. Влизането ни в Индия започна със Златния храм в Амритсар, продължи през джунглата към Дарамсала – седалището на тибетското правителство в изгнание, а днес ще направим два високопланински прехода – единия, на крака, към Ракти Сар, а втория, с кола, през прохода Ротанг. (ако още се чудите, откъде ви е познато името Ротанг – спомняте ли си сериала „Шофьори по леда“ по канал History? Там беше 🙂

Приятно четене:

Преход към Ракти Сар, Манали и проходът Ротанг в Хималаите

Индия

13 част на

През Азия на автостоп

Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Преходът започва

Тунел към прехода – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Тунел към прехода

Начало на трека – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Начало на трека

Дърво на пътеката – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Дърво на пътеката

Село Шугар в далечината – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Село Шугар в далечината

13.06

Предишната вечер си бяхме намерили страхотна полянка, цялата ухаеща на билки. На сутринта се събудихме с изглед към гигантски водопад.

Водопада се вижда в далечината – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Водопада се вижда в далечината

Решихме да оставим багажа при хората от селото, тоест всички дрехи и книги, които нямаше да използваме на прехода. В селото накупихме допълнително провизии, предполагахме че с изкачването по реката ресурсите ни ще станат силно ограничени. Оказа се, че да обясним, че искаме да купим храна, ни отне доста време. На десетото повторение на думата „ориз“ хората се усетиха и отвориха склада-магазин. Понеже всичко се кара до тук само с катъри, стоките, които могат да се закупят са изключително еднообразни. Но все пак успяхме да си вземем брашно, лук, леща, картофи, олио, инстантни спагети и бисквити. Това щеше да е храната ни за следващите дни.

Река с камъни – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Рекичка

Сутринта с вече доста олекотени раници потеглихме нагоре. Пътеката беше все така приказна през вълшебната гора с дървета, които и трима човека не могат да обгърнат. Навсякъде кънтяха водопади. От време на време пътеката биваше препречена от някое гигантско дърво, паднало може би при буря. След три часа достигаме

село Марор

Паднало дърво на пътеката – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Паднало дърво на пътеката

Местните хора, които вече са съвсем скрити в планината, строят храм. Младо момче, което живее долу в цивилизацията и знае английски език, ни обяснява, че това село е последното в долината на река Сандж и че напред пътеката става доста непроходима и трудна.

Малко след Марор спираме да си сготвим леща с чапати и един овчар умря от смях, като ни вида как точно правим чапатите. Накрая не издържа и дойде той да ги направи вместо нас. Хем и да си спести тази смехотворна гледка как непохватни чужденци месят чапати.

Почивка за обяд – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Почивка за обяд

Обучение как се првят чапати – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Обучение как се првят чапати

В късния следобед потегляме, но изникна проблем, защото изобщо нямахме време предварително да проучим трека, та нямахме представа как да продължим. Следвахме единствено груба карта с доста уголемен мащаб на целия щат Химачал Прадеш, на която беше отбелязана

пътеката

през долината в Националния парк, но нищо повече. Около час по-късно хубавата горска пътека изчезна и започнахме преход през морени и камъняци, свлачища и храсти, като през повечето време изобщо нямахме идея къде е нашият друм.

Препятствия по пътя – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Препятствия по пътя

Не след дълго група местни се появи изотзад – трима мъже с огромни раници от чували за цимент и две жени. Въпреки че бяха обути с гумени галоши, тичаха по камъните и вървяха доста по-бързо от нас. Забелязахме, че често спират преди трудните участъци и така имахме възможност да ги следваме, та лутането в търсене на път беше елиминирано.

Местните

По здрач замръкнахме насред гората заедно с тях. Нарекохме ги „трайбалите“ от англ. tribal – племе, понеже наистина приличаха на туземци, но епитета не съдържа никакви пейоративни конотации* 🙂 (Подозирам, че точно в Индия да наричаш някого с дума с английски корен е опасно занимание – най-малкото защото ще могат да те разберат – бел.Ст.)

Та трайбалите са много странни птици – жените носят рокли направени от прихванато тук-там вълнено одеало, с грамадни обеци на носа и вълнени забрадки. Мъжете са пък с шарени фесове и пушат цигари свити в някакви листа от гората и вързани с конче. Научихме от тях как да си запалим гигантски огън за по-малко от минута. Но това работи само в иглолистни гори.

Гледки – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Гледки

Научиха ни и да сготвим тяхна традиционна манджа с варено тесто и спагети, наречена „sidhu“. Показаха ни и някакви ядливи гъби. Седяхме цяла нощ около огъня, но комуникацията хич не вървеше с техния английски и нашия хинди. Всъщност техният език не е хинди, а нахари. Искахме да разберем защо по дяволите са тръгнали на този тежък преход, при положение че горе няма нито хора, нито нищо. Но тъй като те на всеки наш въпрос отговарят отривисто с „yes“, така и не разбрахме къде са тръгнали. Те естествено нямат палатки и вечерта налягаха на тревата около големия огън и заспаха.

Къмпинг с „трайбълите“ – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Къмпинг с „трайбълите“

14.06

Сутринта, когато се събудихме, нямаше следа от нашите приятели трайбалите. Размърдахме се и ние и поехме нагоре. Пътеката съвсем се превърна в индианска пътечка с повишена трудност.

Мост от три дървета – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Мост от три дървета

На всичкото отгоре взе че и заваля. След близо час достигнахме една малка постройчица тип заслон, разположена на голямо пасище. Нарича се Паркачи, ако някой реши да прави трека. Това е и последната следа от човешко присъствие.

Последен заслон Паркачи – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Последен заслон Паркачи

Продължихме още час нагоре, но дъждът все не спираше. Накрая се наложи да се скрием под едно свещено дърво-храм и да си запалим малко огънче, та да се сгреем. Не щеш ли отгоре по пътеката се зададоха група планинари, повечето от които бяха от горското стопанство. Английският им беше много добър и се осведомихме за много неща.

Оказа се, че езерото, към което се бяхме запътили, е на края на трека. Представихме си вече с умиление как си опъваме палатката на зеления му бряг, а край нас тичат ибески (himalayan ibex) (хамалайски диви кози – бел.Ст.) и снежни леопарди. Всъщност е сухо езеро, горе всичко е в сняг и лед. Пътеката минава през огромни буци лед и сняг. И всичко там е не на час, както го изчислявахме по картата, ами на четири часа трудно изкачване.

Скрити от дъжда – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Скрити от дъжда

От горското бяха потресени, че сме без водач (реакцията на пълно изумление, че сме само двама бяхме забелязали и при хората от селата). Когато разбраха, че

не сме си извадили и разрешителни,

вече съвсем им призля. Трябваше да платим по 10 лв. на човек на ден (400 рупии) за престой в националния парк, но на три дни път от цивилизацията и в дъжда нямаше как да ни напишат разрешителните. Казахме им, че когато слезем ще отидем до централата и ще си платим. После измислихме стратегия за вечерно преминаване на пунктовете на връщане, та да не ни хванат. Все пак е срамота да искат такива пари за планината, която е на всички хора. Нямаше как да продължим и малко по-нататък опънахме палатката. Вече се въздържаме да къмпингуваме около свещени дървета.

15.06

Времето се очертава да е доста добро през деня и въпреки обезсърчителното описание на хората от горското за снеговете нагоре решаваме да се поразходим до където можем. Запасите ни доста са намалели и за закуска хапваме циганска баница (хляб с олио и сол). Скриваме раниците под едни морени и тръгваме на едночасова разходчица, както си бяхме въобразили. След по-малко от половин час достигаме първите преспи сняг.

Първи срещи със снега – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Първи срещи със снега

Серията „със сандали по снега“ продължава – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Серията „със сандали по снега“ продължава

Оказва се, че снегът е доста твърд и може да се върви и по сандали, само дето се пързаля доста. Преминаваме няколко препятствия, което ни коства бая усилия и време, тъй като съществува не малка вероятност човек да се хлъзне право в ледената река. Така малко по малко се изкачваме и след не знам колко часа достигаме

Ракти сар (Rakti sar) – Кървавото езеро

Наближаваме Ракти Сар – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Наближаваме Ракти Сар

Ракти Сар на 4600 м. надморска височина – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Ракти Сар на 4600 м. надморска височина

Пейзажът е извънземен. Отдавна вече няма гори и човек сякаш се е оказал на някакво нереално, съществуващо само за него място. Вижда се сухото корито на Ракти сар и едно светилище от три забити кола с няколко парчета плат около тях. Сега ни става ясно, че трайбалите са идвали на поклонение тук. Хората наистина сме уникални същества!

Светилището – цел на пилигримите – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Светилището – цел на пилигримите

След като преминахме по леда над реката, за да отидем от другата страна до коловете, открихме доста по-къса пътека и заслизахме бързо на долу. Не бяхме взели никаква храна с нас и треперехме от глад, студ и изтощение.

След два, три часа се домъкнахме до раниците и от там слязохме да спим на заслончето Паркачи, където имаше много сухи дърва (все пак без огън няма храна). Едвам по тъмно успяхме да си сварим инстантните спагети. Имахме чувството, че това е най-вкусната храна, която някога сме яли. Така едночасовата ни разходчица се беше превърнала в осем часов трек.

16.06

Днес се повтаря същият сценарии. Циганска баница, вървене цял ден, че и по тъмно даже, докато стигнем до

село Шугар,

където ни е останалата част от багажа. Ядене чак през нощта, пак спагети. Поне вече сме на по-ниско и вечер вече не се вкоченясваме от студ.

Говорим си, че това наистина е един от най-тежките преходи, които сме правили и то най-вече заради липсата на храна (освен тесто и вода). Имаме време да готвим и ядем само сутрин и късно вечер. През дванадесет часовите тежки преходи гладуваме, защото вървим почти без почивки. Всичко това е придружено и с някои други екстри като пребиване по камънаците, надиране на тръни и коприва, вадене на кърлежи … Но прехода изцяло си заслужаваше, единственото жалко е, че не видяхме диви животни, освен безбройните видове птици.

Гледки на слизане – Преход (трек) в Хималаи – езеро Ракти Сар, Индия

Гледки на слизане

В късния следобед, когато преминавахме през село Марор, станахме свидетели на някакъв

местен празник

Всички бяха се закичили с китки с цветя и носеха носилка със статуя на бог Брама. Даваха му да яде, изпълняваха и други странни ритуали. Свиреха на тъпани. Стори ни се, че въобще не ни се зарадваха, че и ние присъстваме на церемонията. Изобщо не дадоха да ги снимаме. Така че побързахме да продължим по пътя си, въпреки че ни беше доста интересно.

Да си „хардкор“ (краен) пътешественик понякога е доста трудно и изморително, все едно ходиш на тежка работа. По цял ден се изкачваш по виещи се пътеки, внимаваш да не се подхлъзнеш по стръмните склонове, озърташ се към надвисналите свлачища, да не те затрупат камъни. Гледаш с ококорени очи зашеметяващите гледки. На свечеряване си търсиш място за бивакуване, премръзнал и изгладнял като вълк, а и тепърва трябва да си разпъваш палатката. Трябва и да запалиш огън, често с мокри дърва, да замесиш тесто и направиш чапати, да врътнеш някоя манджичка и най-накрая пребит като куче се въртиш преди заспиване, заслепен от ярките картини на пейзажите, които си видял.

17.06

Последен ден от трека – окончателното слизане до

Нюли (Neuli)

Направили сме си план да слезем след пет часа долу, за да минем незабелязани, ако някъде има офис на парка. Последната част от пътеката е много лесна и приятна и в късния следобед вече сме на строежа на язовирната стена.

Първият камион от строежа, който минава, ни качва и ни изкарва направо на главния път към Манали, цели 30-40 км. За жалост вече е нощ и ни оставят на пътя, а наоколо няма подходящи места за палатка. Намираме се точно до един тунел и решаваме да го извървим пеша и да търсим място за спане от другата страна.

Както всеки знае,

да стопираш в тунел през нощта

никак не е лесно, да не кажа направо невъзможно, защото няма отбивки. Но все пак сме в Индия и една камионетка с отпадъци с пластмасови бутилки ни спира. Товарят ни при боклуците и потегляме. Слава Богу, че ни взеха, защото тунела се оказва дълъг над 3 км, а бученето на колите вътре беше ужасно. Така че дори в боклуци до коленете ние сме много щастливи. Камиончето ни остави

малко преди градчето Баджора (Bajora)

направо в нищото. Но забелязахме малка тревна площадка над пътя, която се оказа перфектна. Последна нощ на спагети. Утре плануваме и жадуваме да изядем колкото се може повече манго 🙂

Баджора

Храм в Баджора, Индия

Храм в Баджора

Сутринта млекарят ни взима на стоп до Баджора. Набързо разглеждаме старинен храм на Шива от 8 век и най-сетне сядаме да хапнем нормална закуска – паранта (нещо като пържена палачинка) с яйце и кисело мляко.

Следващият стоп ни е директно до Манали (50 км).

Манали

Това е най-туристическото място в цял Химачал Прадеш. Всички индийци бягат на прохлада в планинския курорт. Задръстванията са ужасни. Отнема часове да стигнеш до града. Нашият човек ни оставя в центъра и след времето прекарано в пустощта сега сме тотално замаяни от блъсканицата сред останалите хора.

По едно време се набутахме в един туристически информационен център и случайно видяхме описание на нашия трек. Оказа се че сме вървели 95 км и сме достигнали височина от 4500 м. при езерото. И всичко това със системно недохранване, ако не друго поне сме се изчистили от всички токсини.

Оставяме си раниците в един луксозен хотел да ни ги пазят (стара изпитана рецепта). Започваме обиколки на Манали с цел да си намерим приемливо място за спане. Всички гори са заградени като паркчета, с вход за туристите. Никъде няма и местенце за палатка между хилядите хотели. Междувременно успяваме и да разгледаме два изключително впечатляващи храма – на Богинята Хадимба (Hadimba Devi Temple) и на някакъв воин-божество. Накрая опряхме до Гурдварата – сиксхият храм, но като чужденци този път не ни допуснаха да спим там.

Храм на богинята Хадимба – Манали, Индия

Храм на богинята Хадимба

Вече по тъмно се помотахме в един тибетски манастир. В Манали има всякакви храмове. Тъкмо се чудехме къде да отидем, защото на следващия ден имахме много работа в града (основно интернет и пране) и не ни се искаше да се отдалечаваме, когато срещнахме един италианец. Той ни светна да отидем в

старата част на Манали

Тръгнахме с раниците на там и след 2 км намерихме неохраняем вход за гората и моментално се шмугнахме вътре.

Местна жена – Манали, Индия

Местна жена

19.06

На следващия ден отново оставихме раниците в един хотел и тръгнахме през стария град нагоре към храма на бог Ману. Къщите бяха наистина невероятни, много красиви и масивни. Храмът също беше много интересен.

Къща в Манали, Индия

Къща в Манали

Продължихме по една пътечка и при последните къщи забелязахме традиционно

място за пране

– вдлъбнат камък и струйка вода. Носехме си торбата с мръсни дрехи, мирищещи на пушек и веднага се заехме с хигиенизиране. Опънахме си простор точно до пътеката, където сложихме дрехите си да съхнат. През това време решихме да се поразходим нагоре. Не след дълго намерихме тръба с изворна вода, перфектна за къпане. Най-накрая душ, след цяла седмица в планините! Реките навсякъде са ледени и адски мощни, та човек може само да се позаплаква и тази тръба направо ни дойде като небесен дар. Следобеда намерихме интернет кафе и така ни свърши деня в раздумка с близки и приятели.

Място за пране – Манали, Индия

Място за пране

За нас лошото е, че всичко е на баснословни цени и доста се охарчихме.

Налага се да седим още ден-два тук,

за да можем да си свършим цялата работа и после поемаме на север към Ладак (Ladakh) – пътят вече е отворен. Вечерта си прибрахме изсъхналите дрехи и се върнахме да спим на нашето си място в гората.

20.06

Прави ни впечатление, че всички хора се тълпят на определени места и като мръднеш малко встрани и никой няма. Чужденците (или както двете българки, които срещнахме, ги наричат белугите) също си имат предпочитани места, обикновено малко извън центъра, в някоя спокойна част. Манали не прави изключение, като отново предоминиращи са израелските хипари.

От всяко второ кафе от старата част на Манали се чува транс и надписите на иврит отново не липсват. Разликата с Дарамсала е, че тук няма милионите курсове по йога, медитация и спиритуалистки сеанси, но пък през седмица се организират транс партита.

Долината Парвати, която умишлено пропуснахме, заради тълпите от туристи, е известна с производството на хашиш.

Старата част на Манали – Манали, Индия

Старата част на Манали

Днес

продължихме с обиколките из Манали

Посетихме два правителствени магазина за тибетски бижута и за вълнени шалове и одеала. Оказа се, че всички шалове от Пашмина (вид много фина кашмирена прежда), които бях виждала преди, са фалшиви. Истинската пашмина е много специална. В повечето магазини одеалата и всички други неща от вълна от як също са менте. Общо взето получихме доста знания как да разпознаваме различните видове вълна и полускъпоценни камъни.

21.06

Днес си довършваме всичките работи в нета и общо взето денят е прекаран отново в интернет клуба. Забелязах, че човек като се заседи два-три дни някъде, магическите приключения спират и си влизаш в нормалното ежедневие.

Днес освен, че едно теленце проведе битка с раниците ни сутринта и един човек ни обучава два часа как да разпознаваме различните скъпоценни камъни, нищо забележително не се случи.

Теленцето напада раницата – Манали, Индия

Теленцето напада раницата

Бивака го преместихме под старата част на Манали,

до мястото за къпане и сега можем да се излежаваме сутрин, без да се притесняваме, че някой може да ни изгони от парка. Единственото неудобство е, че тук съвсем няма евтина храна и човек се чувства по-скоро в Израел отколкото в Индия. Но все пак ни дели съвсем кратко време от тръгването и се чувстваме щастливи.

Бивак – Манали, Индия

Бивакът

22.06

Последен ден в Манали

Днес решихме да си дадем почивка и да не правим абсолютно нищо. Прекарахме цял ден на полянката край реката, излежавайки се на слънце. Сутринта решихме да изперем чувалите, а вечерта отскочихме само до селото за храна. Наистина това е първият ни ден от месец насам, в който просто си лежим, без да обикаляме като луди, да стопираме, да вършим работа в нета и др. такива. Починахме си страхотно и вече сме готови за суровите планини и плата на Ладак.

Сбогуване с теленцето – Манали, Индия

Сбогуване с теленцето

23.06

Най-сетне потеглихме от Манали

Уж мислехме да минем транзитно, а се застояхме цели пет дена. С голяма радост и с тръпка за новите приключения се сбогувахме с нашите приятели теленцата, които идваха всяка сутрин на паша до палатката ни и поехме отново на път.

Решихме да минем по един страничен път, та да избегнем централната част на града и да излезем направо на главния път. Оказа се, че трябва да вървим цели 4 км до като стигнем до моста, който се включва към пътя. Минахме през едно

малко селце със стари къщи,

в което нямаше никакви туристи и накрая стигнахме до пътя.

Къща по пътя към стопа – Хималаи, Индия

Къща по пътя към стопа

В крайна сметка започнахме стопа в 13:30 ч. Скоро ни взе една джипка, но само за десет километра

до много известния ски курорт Саланг (Salang valley)

За следващия стоп почакахме около тридесет минути и се придвижихме само на три километра нагоре до последното село преди високопланинския

проход Ротанг (Rohtang pass)

Оставаха ни още 40 км до първия четирихиляден проход и от там на още 30 км имаше будистко село със стар манастир, където искахме да останем, но плановете ни не се увенчаха с успех.

Първите проходи ни очакват – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Първите проходи ни очакват

Първо –

проходът Ротанг е туристическа атракция

номер едно в Манали за хилядите индийци (не трябва да се забравя, че повечето индийци никога не са виждали сняг през живота си, а там има в изобилие). По тази причина хиляди джипове, автобуси, таксита и мотори пъплят всеки ден натам. От управата на щата Химачал Прадеш има издадена разпоредба за

достъп на определен брой коли на ден

(мисля, че е около 1000), като стари коли изобщо не се допускат, за да не се нарушава екологичното равновесие. И така всяка сутрин стотици претъпкани коли се качват нагоре и следобеда слизат надолу.

Гарван хапва повръщано – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Гарван хапва повръщанко

Към 14:30 ч., когато стопирахме на изхода на последното село, всички вече слизаха и имаше огромна върволица от коли, за разлика от тези които се качваха – много малко на брой, но доста претъпкани и те. Няколкото празни коли, които минаха за четири часа, не ни спряха.

След 16 ч. не се допускат повече коли нагоре. Към 17:30 ч. всички коли отгоре се бяха източили. Трафикът изцяло замря и пътят опустя тотално.

Местни жени – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Местни жени

Стопирахме в близост до едно капанче и разни премръзнали мотористи спираха да пият чай. Някои от тях ни уведомяваха, че

четиридесетте километра до прохода се изминават за три часа, и че пътят е ужасен

Така че шансовете ни днес да минем прохода силно намаляха. Освен това беше доста прохладно и не спираше да ръми. Тъй като върволицата от пъплещи нагоре коли щеше отново да тръгне, решихме да правим нощен стоп на камионите, които се очакваше да тръгнат към паса привечер. Изглежда, че те са единственият ни шанс. А и след прохода никакви туристи не стъпвали и сигурно стопа щеше да стане безумно бавен.

И така зачакахме, като помолихме за гореща вода от капанчето и си сготвихме спагети. Времето течеше, а не се весваха никакви камиони. Стъмни се. В обратната на нашата посока се движеха бая камиони, но в нашата нито един. Към 21:30 ч. вече изнемощели след шест часа чакане на пътя, местните алкохолици, които бяха си организирали запой в капанчето, излязоха и на развален английски ни обясниха, че вечерта никакво превозно средство не минавало и ако искаме да продължим през паса, трябва да опитаме рано на другата сутрин. Малко изнервени от факта, че са ни гледали цели шест часа и не са ни предупредили за това, им отказахме поканата да спим в склада за кожуси и ски облекла стотна употреба под наем.

Между другото по пътя след Манали има десетки такива капанчета, предлагащи зимни гащеризони от шейсетте години на миналия век, които се дават под наем заедно с гумени ботуши, за да могат да се търкалят туристите в снега на прохода. Чудехме се дали не са останали от англичаните, от времето, когато са напускали страната 🙂

Нагърбихме раниците в дъжда и започнахме да търсим място за палатка. Наоколо обаче нямаше равни места. Изневиделица се появи

един пиян полицай и много настоятелно ни покани в неговата къщурка,

на петдесет метра от нас. Не му мислихме много, много и се съгласихме. Вътре бяха налягали още пет, шест човека на шалтета и матраци, по пода и ни освободиха едно ъгълче. Имаше матрак и за нас. Всички се държаха много мило. Сипаха ни пълни чаши с ориз и леща за вечеря.

Спане в колибата на полицаите – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Спане в колибата на полицаите

Станахме в 5 ч. сутринта и със светкавична скорост оправихме багажите, да не би да изпуснем камионите и днес. След около десет минути се появиха три, последният ни спря. Направо се побъркахме от радост като ни каза, че

ще ни закара в селата след прохода

Но не след дълго радостта ни беше временно помрачена. Шофьорът не беше изминал и 10 км., когато отби встрани от пътя заедно с още пет, шест камиона и ни заяви, че ще тръгне чак в 10 ч. Тоест трябваше да чакаме пак четири часа. За толкова време сигурно щяхме да минем прохода пеша. Все пак решихме да чакаме. По пътя минаваха само в другата посока претъпкани туристически коли. Нямаше никакви камиони. Накрая легнахме да спим, както направиха и шофьорите.

Камионите спират, за да спят шофьорите – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Камионите спират, за да спят шофьорите

Събудихме се към 9:30 ч. и закусихме. Зачакахме с трепет събуждането на шофьорите, но в 11:30 ч. все още никой не възнамеряваше да става. Започнах леко да се изнервям, тъй като до два часа колите отгоре щяха да почнат да слизат и камионите нямаше да имат никакъв шанс да минат по супер тесния път. От някакъв друг камион казаха, че щели да тръгват в 12 ч., но след като всички започнаха да се приготвят за обяд, заподозряхме, че въобще не знаят какво сме ги питали и отново са ни казали някакви напълно измислени глупости на „английски“. Попитахме отново и някой ни каза, ще шели да тръгнат в 17 ч. Това вече ни побърка, понеже бяхме изпуснали почти всички потенциални коли. Бяхме в нищото, без вода и храна. Бяхме станали в 5 сутринта за да чакаме напразно до 12 на обяд.

Започнахме стопа с леки наченки на отчаяние,

но мина един колоездач от Pais Vasco (страната на баските) и това че той изминава по 30-40 км на ден ни подейства доста успокоително.

Испанецът от страната на Баските – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Испанецът от страната на Баските

Не минаха и пет минути и спря един джип, който пътуваше за Лех. Никак не искаха да ни взимат, но едвам ги убедихме

да ни оставят на Сису, на 35 км след прохода

След качването в колата за наша изненада се оказа, че дългоочакваните ни настоящи благодетели са

някакви брутални отрепки

Отпред седеше мазният шофьор и единственият трезвен в колата. До него беше шефчето – същински цигански барон с бели панталони, мъртво пиян. А отзад – две джуджета прислуга, също на мармалад. Пиеха някакъв много долен ром, който разреждаха с вода.

Баронът го гаврътваше на един дъх, като сок. През около час свиваха и се напушваха брутално, а през останалото време дъвчеха някаква трева (като онези от Шри Ланка, дето ти оцветява слюнката в червено – бетел или нещо подобно). Джуджетата от време на време пък приготвяха малки чинийки с варени картофи и масала за барона. Гномите с изпаднали зъби изобщо не знаеха какво се случва и само се хилеха. Никой не говореше английски, освен шофьора две-три думи, но подразбрахме, че отивали в Лех на бизнес пътуване.

Задръстване на прохода – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Задръстване на прохода

Пътят се виеше безкрайно нагоре и наистина ни отне три часа да стигнем прохода. Последните 2-3 км имаше ужасно задръстване. Пътят стана много лош и температурите паднаха до към 5 градуса.

Rohtang La, Himachal Pradesh

Гората отдавна беше изчезнала и

на върха на прохода Ротанг

имаше доста сняг. Стотиците туристи търчаха като обезумели из снега. Имаше моторни шейни, коне, якове и какви ли не извращения, както и палатки за безалкохолни и сандвичи. Някои жени бяха по сарита и сандалки в кучешкия студ. На всичкото отгоре валеше и имаше мъгла. Други пък се въргаляха по снега във взети под наем ски гащеризони и имитации на леопардови кожуси.

Въобще картинката, която се откриваше на Ротанг пас беше доста странна.

Индийски туристи в снега – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Индийски туристи в снега

След преминаването на прохода заслизахме надолу

към долината на река Чандра (Chandra) и най-северната област на щата Химачал Прадеш – Лахул (Lahaul)

Тук пролетта едва настъпваше. Коли и туристи вече нямаше или поне бяха рядкост. Населението е почти изцяло будистко с азиатски черти и култура, сходна на тибетската. Повечето туристи минават транзитно през Лех и обратно, но ние смятаме да се задържим два, три дена там. Хората са заключени между Ротанг и проходите на север повече от половин година и живеят изключително изолирано.

Тринадесетте километра докато слезем до долината, ни се сториха безкрайни. Асфалтът по пътя на практика го няма, всичко е в кал и дупки. Реки и водопади текат през пътя и колите не могат да развият повече от 10 км/ч. Хапнахме в първото село на пътя. След още 18 км по, слава Богу хубав път,

стигнахме Сису,

където нашите нови познайници, които всъщност бяха настроени много мило към нас и дори ни почерпиха сок от зелено манго с черен пипер и сол, ни оставиха на сред дъжда.

Хората, които ни взеха на стоп – проход Ротанг, Хималаи, Индия

Хората, които ни взеха на стоп

Селото се състои от няколко къщи и няколко guest house (къщи за гости). Притичахме да се скрием под един покрив и до като си седяхме на сушина на стълбите, един дядо се появи и ни каза да не седим с обувки върху стълбите – било храм. Събухме се и влязохме с него в храма. Той започна да разтапя масло (гхи) на едно котлонче, да пали кандилата и да дими пръчици. Явно бяхме уцелили пуджата. Богът на този храм беше някакво местно хиндуистко божество, неизвестно за нас. Така и не разбрахме кое е .

Стъмваше се и Цветин тръгна да търси място за палатка, а дъждът все не спираше. Накрая в едно хотелче ни позволиха да си опънем палатката в двора им, без пари и така намерихме сушина и заслон.

От другата страна на прохода – област Лахаул – проход Ротанг, Хималаи, Индия

От другата страна на прохода – област Лахаул

Продължението:

Манастирът Хемис в Хималаите (Индия – част 14 от През Азия на автостоп)

Автори: Маргарита Ценова и Георги Златев

Снимки: авторите

Из сериала за прохода Ротанг:

*И тази дума след време ще стане неприлична 😉 Изобщо съставянето на нови думи за едно и също нещо, само защото някой е решил, че племе, абориген или туземец са обидни, е доста изхабяващо занимание – бел.Ст.

Други разкази свързани с Индия – на картата:

Индия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Преход към Ракти Сар, Манали и прохода Ротанг в Хималаите (Индия – част 13 от През Азия на автостоп)”

  1. […] джунглата към Дарамсала , и известния от телевизията проход Ротанг, а днес продължаваме към манастира […]

  2. […] към Дарамсала , през известния от телевизията проход Ротанг, и манастира Хемис. Днес сме отново по проходите на […]

Leave a Reply


Switch to mobile version