ное. 06 2015

Самоков, около него и връх Мусала

Published by at 10:37 under Анжело Ангелов,Рила

Ако се чудите, къде да прекарате почивните дни – ето една добра идея, и за софиянци, и за пловдивчни и за всички от околността – Анжело ще ни води до Самоков и околностите му. Приятно четене:

Самоков, около него и връх Мусала

През жегите в края на август решихме да отидем няколко дни на планина. Препоръчаха ни хижите над Перущица, но после се оказа, че булката има изследователска работа и интерес към дейността на оперната певица Росица Тренкова („Самоковският славей“). Така че сменихме дестинацията и се опитахме да съчетаем приятното с работата.

В Самоков отседнахме в къща за гости „Елизабет“, където вече бях отсядал при многобройните си командировки в града. Намира се близо до центъра на града, наблизо са и големите магазини на Самоков – „Билла“ и „Т-маркет“. Къщата е получила най-висока оценка (9.5) от всички места за настаняване в Самоков от потребителите на booking.com.

Къща за гости „Елизабет“

GPS: 42.33629, 23.55945 (42°20’10.6″N, 023°33’34.0″E)

адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Хан Кубрат“ 2а

web: www.hotelsamokov-elizabet.com

http://www.booking.com/hotel/bg/guesthouse-elizabet.html?

тел.: 00359 88 885 2062 (Сашо)

wi-fi: безплатно

Първият обект, който посетихме, бе

Екопътека „Бели Искър”

Еко (eco лат.) е древна дума, която първоначално е означавала „с 5 € по-скъпо“. Сегашното ѝ значение вероятно е „усвояваме еврофондове“. Това е единственото логично обяснение защо почти всички туристически маршрути станаха „екопътеки“.

Докато Смолян си има „Каньон на водопадите“, Бели Искър може да се гордее с Долината на мостовете. Едноименната река тече през най-голямата ледникова долина на Балканите и е прехвърлена от 8 големи и 11 малки мостчета.

Еко-пътека Бели Искър – Рила, Самоков

Големите мостове са номерирани и имат собствени имена. От съображения за безопасност не се разрешава преминаването на повече от 5 човека едновременно по тях. След четвъртия има обособени места за пикник, където е разрешено и паленето на огън. Малките мостове са над притоци на реката, по време на нашето посещение – пресъхнали. Много от мостчетата са изгнили и се нуждаят от сериозно обновление.

Пътеката се вие от бряг на бряг и е с обща дължина около 7 км, като връщането към паркинга е по асфалтовия път.

Еко-пътека Бели Искър – Рила, Самоков

Денивелацията на същинската пътека е около 200 м, но ако искате да се изкатерите до наблюдателната площадка на хълма над левия бряг на реката, трябва да се качите още с 300 м по-нагоре. Целият маршрут от паркинга в горния край на селото до края на пътеката и обратно (без наблюдателната площадка) ще ви отнеме около 3 часа.

Шишмановото кале,

наричано още „Шишманово градище“ е напълно скрито от любознателния турист. Успяхме да го намерим единствено поради подробните указания от изключително любезната дама от Информационния център на Самоков. Всички по-рано съществуващи табели към него са премахнати. „Официалното“ обяснение е, че се провеждат разкопки и туристите биха пречили. Като пътувате от Самоков към Бели Искър трябва да се оглеждате за черен път вдясно през нивите, малко преди да стигнете планината.

Обозначен е с празна конструкция, на която навремето е имало реклама на обекта. Тук (42.29897, 23.53919; 42°17’56.3″N 023°32’21.1″E) можете да оставите колата и да продължите по пътя, докато стигнете до нещо като каптаж и изоставен фургон с надпис „Охрана“ (42°18’00.629″N 023°32’08.465″E). Тук пътеката се разклонява, като наляво е крепостта, а надясно – базиликата.

Шишманово градище е унищожен от турците в края на 14 век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, на Шишманов връх – възвишение над село Доспей (предполагаемо родно място на отец Паисий). Тук е било важното кръстовище на търговските пътища от Пауталия (Кюстендил) към Филипопол (Пловдив) и от Сердика (София) към Македония.

 Шишмановото кале (Шишманово градище) край Самоков, Рила

Мястото е почитано от населението като последното полесражение на цар Иван Шишман с турците и негов гроб. Според легендата, тук била отсечена главата на царя, която се търкулнала седем пъти и бликнали т. нар. „Цареви извори“.

Шишмановото кале (Шишманово градище) край Самоков, Рила

Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара, обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които са разкопани около 10%.

Шишманово кале (градище)

GPS: 42.29934, 23.53592; 42°17’57.6″N 023°32’09.3″E (крепост), 42.30060, 23.53485;

42°18’02.2″N 023°32’05.5″E (църква)

Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“

е метох, принадлежащ през XVIII век на Хилендарския манастир, в който са отсядали таксидиоти (монаси-изповедници), събиращи помощи.

Метохът пази легендата за спасяването на града от св. Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение. Затова св. Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица. Манастирът празнува и на 15 август – Успение Богородично.

Приелата монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, през 1772 година т.нар. Баба Фота (неин внук е Константин Фотинов – редактор и издател на първото българско списание „Любословие“) обединила малобройна девическа общност и била дълги години, до смъртта си през 1844 година, игуменка на манастира. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

Самоковски девически манастир „Покров Богородичен“, Самоков


През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

Самоковски девически манастир „Покров Богородичен“, Самоков

Датата 1837 ясно се вижда над една от портите

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров.

В манастирът се е укривал Васил Левски при посещенията си в Самоков през 1871 година. Старата мемориална плоча е свалена и оставена на двора, а до портата е монтирана нова, с подписа на „Ротари клуб“, вероятно срещу някакво дарение.

След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница – присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща.

Самоковски девически манастир „Покров Богородичен“, Самоков

В много материали в мрежата се споменава, че девическият манастир „Покров Богородичен“ продължава да бъде ръководен от игуменката Гавриила. За съжаление информацията не е съвсем точна – Гавриила е починала миналата година. Не можахме да разберем коя е новата игуменка, тъй като в момента на посещението ни имаше служба, служеща и за „обучение“ на младо, 20-ина годишно момиче, вероятно послушница.

Самоков / Samokov, София / Sofija, 2000, BG

Манастирът е част от веригата „100 НТО“ (с общ номер със Самоковския музей).

Девически манастир „Покров Богородичен“

адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Цар Борис III

GPS: 42.33096, 23.55966; 42°19’51.5″N 023°33’34.8″E

тел.:, ,

раб. време: 7:30 – 18:00

НТО: № 79

Връх Мусала

бях изкачвал за последно преди 35 години. Тогава нямаше изградена такава инфраструктура и комуникации, и от Самоков до върха и след това към х. Чакър войвода вървях пеша, с 30 кг раница на гърба.

Сега използвахме по-лесния начин. С колата стигнахме до лифта Ястребец в Боровец. Цената на паркинга е 5 лв/ден, а двупосочния билет за гондолите – 12 лв (над 11 год.). Работното време е от 9 до 17. Пътуването до х. Ястребец е около половин час. По равен път се стига до х. Мусала за около час, като двете хижи са на почти еднаква надморска височина.

Хижа Мусала, Рила

Оттук започва изкачването към върха, по добре обособена и поддържана пътека. На времето туристите бяха епизодично явления. Сега към Мусала има постоянен поток от хора, включително много деца.

В края на август в Рила все още има сняг – Мусала, Рила

В края на август в Рила все още има сняг

Езера – Мусала, Рила Езера – Мусала, Рила

По пътя нагоре видяхме група работници, които оформяха стъпала на по-стръмните участъци.

Планинари и работници – Мусала, Рила

Навремето изкачването беше доста по-трудно, но сега, в рамките на еднодневната екскурзия, маршрутът е достъпен и за „кашкавал-туристи“. На заслона под върха можете да направите почивка преди последния напън.

Връх Мусала, Рила

Връх Мусала

На върха има две метеорологични станции – старата, създадена през 1932 година и новата – базовата екологична обсерватория „Мусала“. По стара българска традиция, въпреки че двете станции използват принципно еднотипна апаратура, обмен на данни няма. Винаги ни е било по-лесно да създадем нова, паралелна структура, вместо да надградим и осъвременим съществуващата!

Планинар към връх Мусала, Рила

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

Бели Искър (2015-08-25 Екопътека)

Самоков (2015-08-26 Шишманово кале)

Самоков (2015-08-26 Девически манастир)

Мусала (2015-08-27)

Други разкази свързани с Рила – на картата:

Рила
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply