апр. 16 2009

Манастирът на капуцините в Палермо (Сицилия) – една зловеща забележителност

Да започнем с едно предупреждение: Пътеписът по-долу не е предназначен за хора със слаби нерви, малки деца, хора със сърдечни проблеми или силно впечатлителни. Оригиналният разказ е без снимки, но признавам си докато го четях фантазията ми работеше като че ли в още по-зловеща посока, за това добавих и малко снимки от Википедия (снимките са със сътветния GNU лиценз на Wikipedia). Снимките като че ли (поне на мен) свалят малко посоката на зловещо фантазиране, но въпреки всичко, ако наистина се впечатлявате от страшни сценки, по-добре недейте да четете нататък. На останалите пожелавам приятно четене:

Манастирът на капуцините в Палермо (Сицилия)

една зловеща забележителност

Дълго след като другите спомени от посещението ми в Палермо вече ще са избледнели, най-вероятно все още ще си спомням онова, което видях в катакомбите на Капуцинския манастир на ул. „Пиндемонте“. Там безспорно е най-необичайната и най-зловеща забележителност в града.

В центъра на Палермо има множество манастири, приютени зад стените на сгради с изключително внущителни фасади. За разлика от тях обаче

Капуцинският манастир с нищо не се набива на очи

Дори не се намира в центъра на града, а е разположен в един доста страничен от туристическите пътища квартал. За да стигна до него тръгнах пеш от Норманския дворец и вървях повече от километър по една тясна еднопосочна улица. Единственият сигурен признак, че съм на прав път бяха монасите от ордена на капуцините, с които се разминавах по пътя. Когато най-сетне излязох на един малък площад, скромната и ниска постройка на отсрещния тротоар с нищо не загатваше, че това е мястото, за където бях тръгнал.

Входът на манастира представлява двукрила дървена врата, която не се отличава с някакви особени орнаменти, камо ли с какъвто и да било намек за пищност. Прекрачвайки прага се озовах в тесен коридор. Успоредно на дясната стена имаше старо, избеляло от времето бюро, зад което седеше монах с прошарена брада и делови вид, облечен в кафяво капуцинско расо. Търпеливо и на няколко езика обясняваше на посетителите, че билетът за катакомбите на манастира е 1,50€, а също и че снимането вътре е абсолютно забранено. За моя изненада желаещи да слязат в подземията изобщо не липсваха. Напротив, беше пълно с туристи на всякаква възрст и от всякаква националност, чиито погледи на влизане блестяха от очакването на срещата с нещо вълнуващо и необикновено. Но още докато се спусках по стръмните каменни стълби към подземието ми направи впечатление, че погледите на вече излизщите посетители изглеждаха помръкнали, а изкачването им нагоре беше някак припряно.

Макар че цената е направо символична за който и да било европейски музей, в

подземията на Капуцинския манастир в Палермо

си струва да се слезе единствено, ако за някого представлява интерес вида на трупове, по някои от които все още могат да се видят останки от плът в различна степен на разложение. Защото именно това е забележителността в манастира, заради която бяха дошли всички тези туристи, в това число и аз.

Каквито и предварителни нагласи да е имал на влизане човек, попадайки в света на мъртвите неизбежно се оказва неподготвен. Усетих го не само по себе си, виждаше се и по израженията на останалите. На първо място подземието е изненадващо голямо — вместо в тесни и мрачни коридори с ниски тавани, за които се бях настроил, се озовах в обширна и доста добре осветена зала с множество разклонения.

Входна галерия — Капуцински манастир в Палермо (Сицилия, Италия)

Очаквах вътре да намеря 20—30 скелета. Вместо това телата на мъртъвците се оказаха хиляди. Подредени са покрай стените в два, а на места и в три реда. За да стоят изправени са овързани с тел или са увиснати на пирони, забити в стените. Някои си имат отделни ниши, но не разбрах какъв е критерият да се паднеш сред тях. Отделни скелети са подредени така, сякаш водят разговор, застинал във вечността.

Коридор на монасите — Капуцински манастир в Палермо (Сицилия, Италия)

Има и такива, които още лежат в ковчезите си — до един изгнили и разнебитени, още повече, че за целите на експозицията страните им, които гледат към пътеките, са махнати. Така посетителите могат да видят съответния труп в целия му блясък. Всъщност когато говорим за обитателите на катакомбите от манастира на капуцините думата „блясък“ едва ли е най-точната, тъй като всичко там е доста вехто. По-голямата част от изложените трупове са на монаси от ордена, загърнати в кафявите си раса. Останалите обаче са на светски лица, облечени в дрехи, които някога може и да са били най-представителните им, но сега от тях са останали само прашни и безцветни дрипи. Заобиколен от всички страни с тези трупове, на човек не му трябва много, за да се почувства като героят-жертва от филм за зомбита. Познавам хора, които не разбират такива филми, но съм сигурен, че ако имат случай да посетят капуцинския манастир в Палермо, след това ще ги гледат с други очи.

Крило на професиите

Има и крило, посветено на професиите, където по специфичното облекло на изложените мумифицирани тела може да се съди как са изглеждали някога лекарите и адвокатите, например. Най-лесно разпознаваема, естествено, е професията на военните — няколко скелета носят кабаретно натруфени униформи, типични за стила на италианската военна традиция. В крайна сметка обаче идва момент, след който човек престава да забелязва детайлите по облеклото или каквото там е останало от него, и вече никакъв акцент не може да промени осъзнаването на факта, че всичко наоколо са само човешки трупове. Вярно, по едно време си дадох сметка, че незнайно кога съм попаднал в коридор, където вероято се помещава женското отделение. Оказах се заобиколен от скелети на богати гражданки, покрити с вехти рокли, изглеждащи по-скоро тъжно, отколкото възхитително.

Коридор на свещениците

Постепенно претръпнах към тази толкова странна туристическа забележителност. Скоро обаче разбрах, че все още не съм видял кулминацията на цялата гротескност. Поне за мен това се оказа детския кът, където са подредени малки скелетчета, нагиздени като за панаир. Върху малките си черепчета момиченцата дори носят малки бонета с дантели. И тъкмо вече мислех как няма на къде повече да се стигне, когато видях параклиса на пеленачетата. Дори подозирам, че на детското креватче в средата бяха положени костите на неродено дете — изглеждаха още неизградени напълно, така че от тях дори не можеше да се сглоби подобие на скелет. Затова просто бяха подредени симетрично. Стори ми се чудовищно.

Коридор на мъжете (ляво) и на жените (дясно)

Върнах се отново при стълбите, водещи обратно навън към дневната светлина и света на живите. Хвърлих през рамо един последен поглед на подземието и неговите постоянни обитатели. Дадох си сметка, че това място всъщност е един великолепен нагледен пример за тленността на всичко от заобикалящия ни материален свят. Така и не научих с какви мотиви някой някога е решил да излага по подобен начин телата на мъртвите, но мисля че целта е била поучителна. В края на своята обиколка посетителят, който първоначално е прекрачил прага на манастира, обладан единствено от нездраво любопитство, изведнъж си дава сметка, че смъртта е неизбежна и всички земни амбиции са преходни. А суетата за слава и богатство е направо трогателно жалка пред неумолимия край, свидетелство за който са всички изложени мумии в гротескните им облекла и пози, имитиращи техния отдавна отминал земен път.

Автор: Димитър Пъков

Снимки: Wikipedia, снимките са с GNU лиценза ѝ

   Изпрати пътеписа като PDF   


11 коментара

11 коментара to “Манастирът на капуцините в Палермо (Сицилия) – една зловеща забележителност”

  1. Станислав Гочев каза:

    И какво му е зловещото?

  2. Стойчо каза:

    Е, длъжен съм да предупредя – иначе си е въпрос на лично светоусещане

  3. valentina sinanska каза:

    Lele,mnogo e qko! Tova si struva da se poseti!

  4. Станислав Гочев каза:

    Съгласен съм с Валентина!

  5. леля Софка каза:

    Има един лав: Колко кратко ще съм жив и колко дълго ще съм умрял! Но не само дълго,а и грозно, недостойно, унизително, милизливо, а бе с една дума умряло! Ами живейте тогава – преди да ви викнат горе, и то красиво, достойно, възхитително, чисто ! Айде, че бирата се стопли от философстване !

  6. fil каза:

    След 48 часа тръгваме натам.
    Надявам се да имаме време и да го намерим това манастирче 🙂

  7. small fil каза:

    dammm 🙂 sha go namerim tva nezdravo miasto :)))))) tam e miatoto za „mumii“

  8. kristina каза:

    Има история, в която се разказва за момиченце погребано там, но с напълно запазено тяло. Истина ли е това или измислица?

  9. Стойчо каза:

    Мисля, че съм виждал подобна снимка за този манастир

  10. Reni каза:

    Не е измислица наистина има такова момиченце казва се Розалия наскор гледах научно популярен филм за нея .Итересно ми е харта който са ходили във въпросния манастир дали са я видели.Или вече не е там ?

  11. potrebitel каза:

    Ето тук има клипче от там, и в края на клипчето е въпросната Розалия
    http://www.vbox7.com/play:177f6e82

Leave a Reply