Да�започнем с�едно предупреждение: Пътеписът по-долу не�е�предназначен за�хора със слаби нерви, малки деца, хора със сърдечни проблеми или силно впечатлителни. Оригиналният разказ е�без снимки, но�признавам си�докато го�четях фантазията ми�работеше като че�ли в�още по-зловеща посока, за�това добавих и�малко снимки от�Википедия (снимките са�със сътветния GNU лиценз на�Wikipedia). Снимките като че�ли (поне на�мен) свалят малко посоката на�зловещо фантазиране, но�въпреки всичко, ако наистина се�впечатлявате от�страшни сценки, по-добре недейте да�четете нататък. На�останалите пожелавам приятно четене:

Манастирът на�капуцините в�Палермо (Сицилия)

една зловеща забележителност

Дълго след като другите спомени от�посещението ми�в�Палермо вече ще�са�избледнели, най-вероятно все още ще�си�спомням онова, което видях в�катакомбите на�Капуцинския манастир на�ул. „Пиндемонте“. Там безспорно е�най-необичайната и�най-зловеща забележителност в�града.

В�центъра на�Палермо има множество манастири, приютени зад стените на�сгради с�изключително внущителни фасади. За�разлика от�тях обаче

Капуцинският манастир с�нищо не�се�набива на�очи

Дори не�се�намира в�центъра на�града, а�е�разположен в�един доста страничен от�туристическите пътища квартал. За�да�стигна до�него тръгнах пеш от�Норманския дворец и�вървях повече от�километър по�една тясна еднопосочна улица. Единственият сигурен признак, че�съм на�прав път бяха монасите от�ордена на�капуцините, с�които се�разминавах по�пътя. Когато най-сетне излязох на�един малък площад, скромната и�ниска постройка на�отсрещния тротоар с�нищо не�загатваше, че�това е�мястото, за�където бях тръгнал.

Входът на�манастира представлява двукрила дървена врата, която не�се�отличава с�някакви особени орнаменти, камо�ли с�какъвто и�да�било намек за�пищност. Прекрачвайки прага се�озовах в�тесен коридор. Успоредно на�дясната стена имаше старо, избеляло от�времето бюро, зад което седеше монах с�прошарена брада и�делови�вид, облечен в�кафяво капуцинско расо. Търпеливо и�на�няколко езика обясняваше на�посетителите, че�билетът за�катакомбите на�манастира е�1,50€, а�също и�че�снимането вътре е�абсолютно забранено. За�моя изненада желаещи да�слязат в�подземията изобщо не�липсваха. Напротив, беше пълно с�туристи на�всякаква възрст и�от�всякаква националност, чиито погледи на�влизане блестяха от�очакването на�срещата с�нещо вълнуващо и�необикновено. Но�още докато се�спусках по�стръмните каменни стълби към подземието ми�направи впечатление, че�погледите на�вече излизщите посетители изглеждаха помръкнали, а�изкачването�им нагоре беше някак припряно.

Макар че�цената е�направо символична за�който и�да�било европейски музей, в

подземията на�Капуцинския манастир в�Палермо

си�струва да�се�слезе единствено, ако за�някого представлява интерес вида на�трупове, по�някои от�които все още могат да�се�видят останки от�плът в�различна степен на�разложение. Защото именно това е�забележителността в�манастира, заради която бяха дошли всички тези туристи, в�това число и�аз.

Каквито и�предварителни нагласи да�е�имал на�влизане човек, попадайки в�света на�мъртвите неизбежно се�оказва неподготвен. Усетих го�не�само по�себе�си, виждаше се�и�по�израженията на�останалите. На�първо място подземието е�изненадващо голямо�— вместо в�тесни и�мрачни коридори с�ниски тавани, за�които се�бях настроил, се�озовах в�обширна и�доста добре осветена зала с�множество разклонения.

Входна галерия�— Капуцински манастир в�Палермо (Сицилия, Италия)

Очаквах вътре да�намеря 20—30 скелета. Вместо това телата на�мъртъвците се�оказаха хиляди. Подредени са�покрай стените в�два, а�на�места и�в�три реда. За�да�стоят изправени са�овързани с�тел или са�увиснати на�пирони, забити в�стените. Някои си�имат отделни ниши, но�не�разбрах какъв е�критерият да�се�паднеш сред�тях. Отделни скелети са�подредени така, сякаш водят разговор, застинал във вечността.

Коридор на�монасите�— Капуцински манастир в�Палермо (Сицилия, Италия)

Има и�такива, които още лежат в�ковчезите си�— до�един изгнили и�разнебитени, още повече, че�за�целите на�експозицията страните�им, които гледат към пътеките, са�махнати. Така посетителите могат да�видят съответния труп в�целия му�блясък. Всъщност когато говорим за�обитателите на�катакомбите от�манастира на�капуцините думата „блясък“ едва�ли е�най-точната, тъй като всичко там е�доста вехто. По-голямата част от�изложените трупове са�на�монаси от�ордена, загърнати в�кафявите си�раса. Останалите обаче са�на�светски лица, облечени в�дрехи, които някога може и�да�са�били най-представителните�им, но�сега от�тях са�останали само прашни и�безцветни дрипи. Заобиколен от�всички страни с�тези трупове, на�човек не�му�трябва много, за�да�се�почувства като героят-жертва от�филм за�зомбита. Познавам хора, които не�разбират такива филми, но�съм сигурен, че�ако имат случай да�посетят капуцинския манастир в�Палермо, след това ще�ги�гледат с�други�очи.

Крило на�професиите

Има и�крило, посветено на�професиите, където по�специфичното облекло на�изложените мумифицирани тела може да�се�съди как са�изглеждали някога лекарите и�адвокатите, например. Най-лесно разпознаваема, естествено, е�професията на�военните�— няколко скелета носят кабаретно натруфени униформи, типични за�стила на�италианската военна традиция. В�крайна сметка обаче идва момент, след който човек престава да�забелязва детайлите по�облеклото или каквото там е�останало от�него, и�вече никакъв акцент не�може да�промени осъзнаването на�факта, че�всичко наоколо са�само човешки трупове. Вярно, по�едно време си�дадох сметка, че�незнайно кога съм попаднал в�коридор, където вероято се�помещава женското отделение. Оказах се�заобиколен от�скелети на�богати гражданки, покрити с�вехти рокли, изглеждащи по-скоро тъжно, отколкото възхитително.

Коридор на�свещениците

Постепенно претръпнах към тази толкова странна туристическа забележителност. Скоро обаче разбрах, че�все още не�съм видял кулминацията на�цялата гротескност. Поне за�мен това се�оказа детския�кът, където са�подредени малки скелетчета, нагиздени като за�панаир. Върху малките си�черепчета момиченцата дори носят малки бонета с�дантели. И�тъкмо вече мислех как няма на�къде повече да�се�стигне, когато видях параклиса на�пеленачетата. Дори подозирам, че�на�детското креватче в�средата бяха положени костите на�неродено дете�— изглеждаха още неизградени напълно, така че�от�тях дори не�можеше да�се�сглоби подобие на�скелет. Затова просто бяха подредени симетрично. Стори ми�се�чудовищно.

Коридор на�мъжете (ляво) и�на�жените (дясно)

Върнах се�отново при стълбите, водещи обратно навън към дневната светлина и�света на�живите. Хвърлих през рамо един последен поглед на�подземието и�неговите постоянни обитатели. Дадох си�сметка, че�това място всъщност е�един великолепен нагледен пример за�тленността на�всичко от�заобикалящия ни�материален свят. Така и�не�научих с�какви мотиви някой някога е�решил да�излага по�подобен начин телата на�мъртвите, но�мисля че�целта е�била поучителна. В�края на�своята обиколка посетителят, който първоначално е�прекрачил прага на�манастира, обладан единствено от�нездраво любопитство, изведнъж си�дава сметка, че�смъртта е�неизбежна и�всички земни амбиции са�преходни. А�суетата за�слава и�богатство е�направо трогателно жалка пред неумолимия край, свидетелство за�който са�всички изложени мумии в�гротескните�им облекла и�пози, имитиращи техния отдавна отминал земен�път.

Автор: Димитър Пъков

Снимки: Wikipedia, снимките са�с�GNU лиценза ѝ

Related posts:

Едно изпрано Палермо Сицилия – в леговището на мафията* Адмиралската църква Санта Мария в Палермо, Сицилия Южна Италия и Сицилия (2): Сицилия – от Броло до Калтаджироне Сицилия: Катания, Таормина, Сиракуза, Ното Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана Пътят за Египет минава през… Торино Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия Пътуване до Порто Ерколе, регион Тоскана, Италия Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна Ваканция в Рим (2) С кемпер от Пловдив до Рим през Гърция (С кемпер из Гърция, Италия, Словения, Хърватска, Черна Гора, Албания и Македония (1))

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Италия, Манастирът на капуцините, Палермо, Сицилия