ное. 04 2015

Плевенчани отвъд Полярния кръг (6): Малмьо и Дания

Днес завършваме пътуването до Нордкап с последния етап – завръщането към България. Заедно с нашите смели плевенчани по пътя на Север първоначално минахме през Словакия и Чехия, през Германия и Швеция, влязохме в Норвегия с Осло, Прейкестолен и Берген, пресякохме Полярния кръг и бяхме на островите Лофотен. Последния път стигнахме целта – самия нос Северен, и тръгнахме обратно през Финландия и Швеция. Днес от Швеция ще минем през Копенхаген и по-нататък през Германия и Чехия, за да стигнем Калотина 🙂

Приятно четене:

Малмьо и Дания

Дългият път към дома

пета част на

Плевенчани отвъд Полярния кръг

Потеглихме към Копенхаген, като бяхме планирали преди да минем по големия магистрален мост между Дания и Швеция да спрем за няколко часа в град

Малмьо

Драго отбеляза нашата клубна принадлежност върху колата (не че другите двама много ни вълнуват тези неща). В Германия обаче изчистих стъклото, защото се увеличаваше вероятността да срещнем българи респ. ЦСКА-ри 😀 :

Малмьо, ШвецияМалмьо се оказа много приятен град с красив център и широка пешеходна част.

Малмьо, ШвецияОбщината: Малмьо, ШвецияПо пешеходната зона:
Малмьо, Швеция

Малмьо, ШвецияЕдин от по-старите площади: Малмьо, ШвецияПо един от каналите, обграждащи центъра: Малмьо, Швеция

Време беше да напуснем Швеция и се отправихме към

моста Øresund

Много впечатляващо инфраструктурно бижу. Цената му също беше впечатляваща52 евро за еднократно преминаване на лек автомобил:

Мост Малмьо-КопенхагенВ последната си част мостът преминава в тунел: Тунел Малмьо-Копенхаген

На следващия ден предстоеше да разгледаме една от последните ни дестинации за това пътуване.
По пътя към центъра на

Копенхаген

Копенхаген, ДанияКрасивата сграда на една художествена галерия: Копенхаген, ДанияОбшината и сградите, обграждащи площада пред нея:
Копенхаген, Дания

Копенхаген, ДанияЕдно от красивите малки площадчета в старата част на града: Копенхаген, Дания

Подобно на много други скандинавски градове и Копенхаген не е бил пощаден от множество пожари през вековете. Особено пословични са два големи пожара, случили се в рамките на 50 години през 18-и век, които опожаряват около 90% от града. Тази улица е един от малкото запазени примери за архитектурата от онова време:

Копенхаген, Дания

Поглед към един от каналите на града: Копенхаген, ДанияТова е

стария дворец

Днес тук, в една и съща сграда, се помещават някои от офисите на кралското семейство, парламента, както и висшия съдебен съвет, което по същество е уникално за Дания и за света: Копенхаген, Дания

Копенхаген, ДанияТова е

паметника на епископ Абсалон

Той не е бил типичния божи служител. Бил е успешен реформатор на датската църква, както и военачалник, спомогнал за териториалното разширение на страната през 12-и век. Също така се почита като основател на Копенхаген: Копенхаген, Дания

Градската опера и балет

Тази сграда е причината Ханс Кристиян Андерсен да дойде в Копенхаген от родния си град Одензе. Той е мечтаел да стане актьор. След неуспеха на това негово начинание се преориентира към литературата: Копенхаген, ДанияЗа мен най-приятното място в града беше

Nyhavn или новото пристанище

Днес тук гъмжи от магазинчета и ресторанти, но също така е приятно място за разходка: Копенхаген, Дания

Копенхаген, ДанияСтигнахме и до

зимния дворец,

който днес е основното седалище на датското кралско семейство: Копенхаген, Дания

Копенхаген, ДанияВ непосредствена близост се намира красивата мраморна църква: Копенхаген, ДанияПоглед отвътре: Копенхаген, Дания Toва е задната страна на парламента с

паметника на крал Кристиан IX

С него се свързва началото на датския парламентаризъм. За разлика от други държави, като Франция например, в Дания не са се водили революции за извоюването на по-демократичен начин на управление. В края на 19-и век в обществото бил сериозно повдигнат въпроса за повече права на парламента, уволняването на някои министри и др. Събрало се голямо множество, което се отправило към двореца, за да застави краля да изпълни тези техни искания. Той просто казал „Добре“ 🙂 Копенхаген, ДанияТова е

сградата на старата стокова борса,

построена от крал Кристиан IV. Той е най-успешният и най-дълго управлявал крал на Дания, който наред с всичко друго е искал да превърне Копенхаген в център на световната търговия: Копенхаген, ДанияПродължихме разходката си към един от старите квартали на града, наречен

Christianhavn

Построен е от същия тоя Кристиан IV в рамките на план за разширение на града.

Christianshavn, Copenhagen, Дания

Тук също е запазена интересна архитектура от 17-и век: Копенхаген, ДанияНа тази територия векове наред хората били изхвърляли отпадъците си и през 17-и век реално тези отпадъци, напластявани векове наред, послужили като основата, върху която се е строяло. Както можете да си представите това не е най-стабилната основа и затова днес в тази част на града е голям проблем това, че настъпва слягане на някои сгради. Можете да видите как тези 2 сгради са се изместили една спрямо друга: Копенхаген, Дания

Градски канал в Christianhavn:

Копенхаген, Дания

В този квартал се намира и едно

уникално по рода си място. То се казва „Кристиания“

и се води… ами като отделна държава, макар реално да не притежава основните белези и институции на една държава. Каква е историята?

Това е малка част от квартала, респ. от Копенхаген, където преди се е разполагала военна база. Тя бива изоставена от военните в началото на 70-те. В тези години в Копенхаген е имало голям проблем с настаняването. Също така не е имало достатъчно зелени площи и площадки за децата, затова родителите от квартала започват да пускат децата си да играят в просторната бивша военна база. След това спонтанно в тези сгради започват да се заселват представители на хипи движението, което е било много популярно в онези години. Това се прави абсолютно нерегламентирано, но може би защото и датчаните са много толерантни хора, и винаги всичко искат да обсъдят, и да намерят компромис, те разрешават на тези хора да останат.

Общността се разраства и достига около 1000 души. Те решават да създадат едно утопично общество, в което на първо място да не е печалбата и паричните отношения, а принадлежността към тази общност. Съответно решаващо и до ден днешен за това, дали ще бъдеш приет за гражданин там или не, е това, с какво ти можеш да допринесеш за общността. Какви умения притежаваш? Занаят, професия… Държавата им позволява да съществуват и да имат своя автономия.

През 80-те години Кристиания почти изчезва, тъй като е залята от

хероинова вълна

Тогава се наблюдават много смъртни случаи в квартала, който бива и окупиран от наркодилъри. Обитателите молят полицията за съдействие, но тя не може да им помогне особено, поради тази тяхна автономия. Тогава те взимат решение да се обявят против тежките наркотици и изгонват всички, които ги използват. Който успее да се изчисти бива приеман обратно, но в противен случай губи завинаги правото си да живее там. Това учудващо проработва и дилърите си заминават, тъй като вече няма кой да купува от тях.

В днешно време там няма твърди наркотици, но леките са на пиедестал

Пуши се марихуана на поразия и това е напълно в реда на нещата, стига да е в рамките на „държавата“. Много туристи посещават Кристиания и днес това е важен фактор за тяхната икономика – редом с тревата се купуват всякакви сувенири, храни и др. Но в квартала също така се произвеждат велосипеди, например. Жителите са около 800-900, като сред по-известните граждани на Кристиания е да кажем Лени Кравиц.

Мястото си е мизерничко, направо си е гето,

но не е опасно по никакъв начин:

Един от входовете: Копенхаген, ДанияИз квартала: Копенхаген, Дания

Безспорно най-интересното място за туристи тук е

улица Pusher

Тя е дълга стотина метра и на нея се намират само будки и магазинчета, от които можеш да си купиш марихуана. Продавачите на моменти са много страшни типове. Те са си дилъри и са като излезли от някой гангстерски филм – с черни очила и шалове до носа, с ръце татуирани отгоре до долу. Абе, направо очакваш да ти опрат една помпа в лицето и да ти кажат с мексикански акцент „You got a problem, ese?“ 😀

Но от друга страна е наистина пълно с туристи, както и с обикновени жители на града, така че е безопасно. Спазват се 3 прости правила:

  • 1) Забавлявай се
  • 2) Без снимки
  • 3) Тичането забранено

Третото е защото полицията все пак прави акции, макар и много рядко и дилърите съответно ги гони параноята, че влиза полиция, когато някой се затича 🙂 Последно са влизали преди 4-5 години и са конфискували около 500 кг марихуана. Може би го правят, за да не се прекалява с количествата, които се пласират там, не знам… 🙂

Без значение, какво мислим за тези хора,

това място е уникално по рода си в света

Да, голяма част от тях са размазани напушалки, но все пак е възхитително, как тази общност успява да съществува така самостоятелно вече около 50 години. Все пак да отбележа, че не е забранено да се ходи на работа, например и има някои граждани на Кристиания, които работят в другите части на града. Това е табелата на изхода: Копенхаген, Дания За край на разходката си се качихме до върха на сградата на парламента, откъдето имаше хубава гледка: Копенхаген, ДанияНа другата сутрин ни предстоеше да напуснем Копенхаген и да се отправим към Германия: Копенхаген, Дания

На следващия ден по пътя към Германия минахме през

другия много скъп мост в Дания – Storebaelt

Той струваше „само“ 33 евро. Спряхме за кратко в

град Одензе,

който е известен като родния град на Ханс Кристиян Андерсен. Него го попретупахме и направихме една бърза разходка из централната част:

Една от градските църкви:

Одензее, ДанияСградата на общината: Одензее, ДанияПешеходната зона: Одензее, ДанияГрадският театър: Одензее, ДанияОдензе имаше много уютна стара част: Бланкенбург, Германия

Бланкенбург, Германия

Бланкенбург, Германия

Бланкенбург, Германия

С тази бърза градска разходка всъщност приключихме разглеждането на забележителности. Предстоеше ни поетапно в рамките на следващите 2 дена да достигнем обратно до България.

По магистралата скоро бяхме отново в

Германия

Немските магистрали бяха страхотни. По тях се пътува много бързо и комфортно, но са и много натоварени, особено в летния сезон, така че при лош късмет човек може да попадне в много големи задръствания. При всички положения това, което ние разбираме под „трафик“ и „натоварен път“, е смешка на фона на тяхното.

Нощувахме при моя приятел Емо в едно градче в провинция Саксония-Анхалт. Той ни посрещна като царе. Друго си е

да отседнеш при българин… веднага се извадиха пържолите и се сложи салатата

Не мога да ви опиша как се чувствахме с такава вечеря, при положение, че през последните 2 седмици

бяхме яли основно консерви

Ако ви е интересно как е на такава „диета“ – ами гадно е, даже доста. Първите няколко дена е ОК, но после започва да става неприятно, а след някакъв момент направо сядаш да ядеш поради необходимост, а не защото ти се яде. Но нямахме друг вариант и това беше жертва, която съзнателно си бяхме избрали. Но се забавлявахме със ситуацията. След време започнахме да наричаме консервите просто „смърт“ и съответно вместо „да обядваме“ се казваше „да хапнем малко смърт“. От там, разбира се, тръгнаха всевъзможни наименования за различните кулинарни „изкушения“, които имахме, като “пиле със смърт“, „смърт със зеле“ и др. 🙂

Прекарахме една много забавна и приятна вечер и на следващата сутрин поехме по

обратния път през Чехия:

Магистрала, Германия

Преминавайки през Прага Драго подхвърли просто така:
– Да вземем да спрем в Бърно за по една бира, а?
Както се казва – едвам ни нави!

Бърно

Друго си е да седнеш за по едно Старобърно в бирарията до самата фабрика: Бира Старобърно – Бърно, Чехия

Прекарахме вечерта в Будапеща

За съжаление на следващата сутрин трябваше да продължаваме директно към България и този път пропуснахме разходката. Нощувахме в хостел и имаше необичайна история покрай това. Нямахме резервация и намерихме нещо евтино из нета. Запазваме, отиваме на адреса и как да ви кажа… ами

сградата и районът изглеждаха скандално

Една тъмна мръсна уличка с някакви подозрителни типове, а сградата изглеждаше като изоставен пансион за деца с увреждания. Момчетата бяха вътре сигурно 15 мин, след което Георги излезе и просто ми каза:
– Рецепционистът не знае една дума на английски или немски. Мястото е скандално, можеш да се пробваш с него, ако знае руски поне.
Влизам аз вътре и на входа ме посреща разлята бутилка от водка, а в коридора наредени някакви дограми. Рецепционистът – огромен дебел унгарец на средна възраст, по потник и с татуировки по ръцете. Точно в стил „мутра на прехода“. Не знаеше и дума на език различен от унгарския. Взехме си документите и си бихме шута.

Намерихме втори хостел. Отиваме там и гледаме… ама то си е училищна сграда. Влизаме вътре и на рецепцията ни обслужват крехки младежи с едва наболи мъхести мустаци. Чак по-късно разбрахме, че пристигаме в града точно когато се състои големият фестивал „Sziget“ и много сгради и училища временно бяха превърнати в хостели 🙂

Станахме на другата сутрин и след спокойно шофиране в късния следобед вече бяхме на

добрата стара Калотина

Имаше щастлив край на историята 🙂

Калотина, България (граница)

Нашето пътуване официално завърши в Студентски град на „ядинье и пийнье“ 🙂 Беше толкова хубаво след всичките лишения отново да ядем човешка храна…
Направихме си и една много специална заключителна снимка:
Пътешественици

Тези тениски все едно бяха произвеждани за нас. Намерихме ги в един магазин за сувенири край един от големите водопади в Западна Норвегия. Там беше безпрецедентно евтино за Норвегия и веднага използвахме възможността да си купим по някой магнит. Аз даже пих кафе за 1 евро, което беше невиждано. Съоветно там видяхме тези тениски на цена 15 евро и колебание нямаше и за секунда 🙂

С това завършвам своя разказ

Надявам се той да е бил интересен и увлекателен за вас. Бих искал да ви пожелая и вие да се докоснете до тези прекрасни места, които имахме щастието и привилегията да посетим. Дано имате и повече късмет с времето от нас, но то не трябва да ви спира

Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Плевенчани отвъд Полярния кръг (6): Малмьо и Дания”

  1. […] Плевенчани отвъд Полярния кръг (6): Малмьо и Дания […]

  2. Радост каза:

    Поздрави за чудесния разказ!! Много увлекателно, интелигентно с мярка и

  3. Радост каза:

    Поздрави за чудесния разказ!! Много увлекателно, интелигентно, с мярка и прекрасно чувство за хумор и самоирония. Благодаря, възхитена съм!Може ли , ако е удобно , да споделите грубо какъв бюджет сте ползвали. Ако не е уместно- не го споделяйте. Между другото за Скандинавия търсят лекари, така че колеги- дерзайте!

  4. Дончо каза:

    Големи сладури сте,ей! Моля да приемете комплимента в обикновения български смисъл ,не по европейския.

  5. rattenfaenger каза:

    Благодаря за ласкавите думи, Радост. Трогнат съм. Относно бюджета – уместно е, аз не крия такава информация.
    Няма какво да се лъжем, с 5 лв. не се прави такова пътуване, но все пак имайки предвид многото изминати километри и цените в съответните държави мисля, че бяхме икономични. Най-голямото перо в бюджета бяха пътните разходи. За път дадохме общи 3300 лв. т.е. по 1100 лв. на човек, което включва гориво (в далечните северните части на Норвегия цената на моменти беше над 2 евро на литър, а в останалите – ок. 1.90 евро; в другите скандинавски страни беше средно 1.70 евро), пътни такси, един ферибот на голямо разстояние (Росток-Трелеборг), три ферибота на кратки разстояния в Норвегия и двата скъпи моста в Дания.
    За останалите разходи на другите ми спътници не мога да кажа, тъй като всеки си преценява. Аз освен тези 1100 лв. пътни такси похарчих още 1000 лв., което включва храна (пазаруване в България и по места), няколко нощувки, входове за музеи и други обекти, ремонти по колата, някой друг сувенир. Точна сметка не съм правил за кое колко. Така че това ми стъпи на мен – 2100 лв.

    Дончо, хаха, благодаря за комплимента. Спокойно, в обикновения смисъл го приемаме…не сме все още толкова солидарни с евроатлантическите ценности :).

  6. rattenfaenger каза:

    А, да, а що се отнася до търсенето на лекари в Скандинавия – хубаво търсят, държавите са наистина много уредени и развити, и съм сигурен, че там човек може да си живее много спокойно и безгрижно, но от друга страна като им видях лятото не искам да им виждам зимата :). Действително климатът там си е специфичен и хич не ми се стори гостоприемен. Мисля си, че това доста би ми повлияло и ще изпадна в една тежка депресия ако заживея там :).

  7. Радост каза:

    Много благодаря!

  8. Венелин каза:

    Прекрасен разказ, с огромно удоволствие го четох. Стискам палци за нови подобни приключения!

  9. Росица каза:

    Уникален разказ! Усещането, което остава е за споделено пътуване:) И цялата информация- поднесена развлекателно,смесица от културни, исторически и куп други факти… Браво!

  10. Юлия каза:

    Прекрасно разказвате! Чудно приключение сте си спретнали! Аз планирам подобно за мен и семейството ми слудващата година и сега изчитам де що има за Норвегия и пътуване с кола до там. Бахте ми много полезни както чисто технически, така и с исторически данни, а и много ме развеселявахте на моменти! Пожелавам ви още много и все по-амбициозни пътешествия! Всъщност едно пътешествие не бива да е амбициозно, нека е вълнуващо! Имам и един въпрос – финансов – забелязахте ли колко струва корабче за разходка 1-2 часа из водите на някой фиорд?
    Поздрави на всички!
    А! САМО ЛЕВСКИ!

Leave a Reply