Пътуване до Копенхаген(3)

Продължаваме с трета част на пътеписа за Копенхаген (предишната част Пътуване до Копенхаген – част втора>>>, а началото тук: Пътуване до Копенхаген – част първа>>>)

Пътуване до Копенхаген

трета част

На втората сутрин поспах малко повече, а след закуската направихме кратко събиране във фоайето на хотела, за да отметнем последните останали точки от плана. След като приключихме със задълженията, останалите се разотидоха — някои към летището, а домакинките ни се прибраха по домовете. Очевидно това беше „довиждане“ и аз останах сам с Иън. Аз имах малко повече от 24 часа до моят полет, а той малко по-малко. Денят беше слънчев и приятен, затова решихме да се възползваме от хубавото време и да разгледаме забележителностите. Тъй като не съм съвсем подготвен, знаех само за русалката. На картата изглеждаше хем близо, хем далече, но няма как трябва да се види, а и пътят общо взето минаваше през по-интересните места. За русалката ни бяха предупредили, да не очакваме кой знае какво, защото имало туристи, които мислели за гигантски статуи от по 50—100 метра. Попътно минахме през няколко внушителни музея, които не впечатляваха чак толкова сами по себе си, колкото сградите (дворците), в които бяха настанени. Забележително е и че в повечето музеи посещението е безплатно, защото хората решили да си образоват нацията и да бъдат културни, а не да вадят мизерни пари. Подкрепям!

Докато си вървим, гледам много хора облечени по-спортно и с едни бели тениски. На едно площадче, пред един дворец се озоваваме на събитие, където има голяма тълпа и концентрация от хората с бели тениски. Оказва се, че е имало маратон, а в момента някаква банда доразвива настроението. На площадчето раздаваха вода и плодов айрян, от който си взех да опитам. Млякото беше супер. Имаше щандове, които акцентираха върху хуманитарни и екологични проблеми. Оказа се, че цялото събитие е част от кампания за (общ превод) достъп до вода на хората в Африка. Въпросните бели тениски със син надпис или слоган на датски се продават на символична цена, а парите отиват за инициативата. Взех 8 тениски за около 40—50 лв, което си е смешна цена не само за Копенхаген, но и за България. Хем помагам за каузата, хем имам подаръци за близките.

Продължихме пътя си към русалката покрай канала. Минахме през

пасажерско пристанище,

където имаше както големи кораби, така и различни яхти. Най-голямо впечатление ми направи една хипер-мега луксозна яхта с хеликоптер, която съдейки по флага, цветът и бордовия номер, изглежда да беше собственост на армията на Нейно Величество Кралицата на Англия. Не знам за какво я ползват тамошните фуражки и не че оправдавам подобна безумна държавна лодка, ама като се присетя за нашите корита в България и ми става смешно, че и срамно.

denmark8.jpg

По-нататък покрай канала се изправихме срещу

новата опера на Копенхаген

Това модернистично на вид творение, било прищявка на местен мултимилиардер, на когото му се присънило точно тази прищявка. Изобщо този човек бил пословичен ексцентрик, а местните от своя страна май не се кефили много на новата придобивка. При всички случаи по-добре нова сграда на операта, отколкото нова мутробарокова вила или яхта.

d.jpg

На Иън вървенето май взе да му писва, предполагам в мащабите на Малта, сигурно сме прекосили половината държава-остров пеш, но нямаше какво да прави освен да ме следва, затова продължихме към

малката русалка

След известно време най-после стигнахме до нея, а

тя горката – тъжна и отегчена

Край нея стадо от побеснели туристи, предимно азиатци, щракащи безброй и безумни фото-композиции. Цял късмет е ако успееш да направиш снимка, без поне една „дръпната“ физиономия на нея. Аз професионално успях да направя сполучлив кадър на морската мацка, от който е видно че тя явно има две перки/крака — странно животно. Фонът отзад е индустриален, а вятърните генератори всъщност са отвъд сушата и са разположени в морето.

denmark9.jpg

Малката русалка беше крайната точка на нашата разходка и си тръгнахме в обратна посока, но минавайки по друг път. Първо минахме през едно пентаграмно (петоъгълно — бел.на Стойчо) укрепление, с високи насипи за стени, а около тях воден ров. Вътре едно зелено и спокойно, с няколко ниски къщички, но и паркирани коли.

Фортът

още се ползва, май от военните. Интересно, какво ли е да живееш тук? Навлизахме в централната част на града и се озъртах за сувенири, но бая зор видях, докато накрая намеря един магазин. Успях да купя заръчаните ми магнит и чашка. След това продължихме по централната пешеходна улици, в търсене на някоя и друга забележителност. На картата си имах отбелязан

Музей на еротиката

и решихме да го посетим, хем да го сравня с холандския му аналог. На входа ни посрещна златна скулптура на жена и киборг правещи секс, а говорители излъчваха песента на Мадона Live to tell. Беше някак много пленително и примамващо, почти изпаднах в транс от музиката.

Museum Erotica, 1113 Copenhagen, Дания

Музеят като цяло обаче е пълен ташак!

Входът беше 10 евро, а вътре скромно и нищо интересно. Амстердамският секс музей струва 3 евро и е с много по-интересна експозиция, така че да го имате предвид и да не кажете, че не съм ви предупредил!

denmark10.jpg

Слънцето още не беше залязло и печеше приятно, така че решихме да направим едно кратко спиране в Макдоналдс за презареждане и да се поразходим още малко. Както на всякъде в Европа и тук веригата съотнесена към местния стандарт е долнопробна и евтина, респективно мръсна и без усмивки. Обслужващият персонал беше предимно тинейджърчета етнически пакистанци и други неместни породи, коти се мръщеха, викаха си един друг и т. н. Имам чувството, че бяха банда дечица, играещи си не много успешно и сериозно на ресторант. Заредихме в движение как да е и реших да потърсим кулата, която някой си крал е наредил да се построи така, че да се катери с каруцата си до върха. Това се оказа не толкова лесна задача и няколко пъти шарихме напред назад по различни успоредни улички, за да открием въпросната кула.

По една от уличките по която минахме имаше много кафенца, барове и заведения. Пред едно от тях седяха полицай и някакъв друг чичка, а от вътре се носеше готина музика. Поприведох се да видя през прозорците как е вътре, а то логично си беше празничко са късния следобед.

Иън в това време ме задърпа да продължаваме. Минахме покрай полицая, който ни огледа с интерес, а аз в този момент осъзнах, че

заведението се казва Jail,

че чичкото хич не е истински полицай и защо Иън така притеснено ме поддръпваше да не спираме. Повечето заведения на уличката имаха пъстроцветни флагове, явно това беше гей парти зоната, а аз се бях зазяпал в някакво садо-мазо заведение.

Тъй като кулата, която търсихме уж е до църква, се оглеждахме около всеки храм, който изкачаше зад ъгъла на поредната пряка. Решихме да влезем в една от тези църкви за службата в 18ч. Вниманието ни привлякоха хора, всъщност преди всичко една пищна руса мацка, които забързани влизаха с малка книжнчица под ръка. На входа имаше табела, че е забранено за туристи по време на службата, но аз не смятах да се държа като турист, а само да послушам, защото ми беше интересно. Не знам дали случайно ни се размина или просто вдъхвахме доверие, но уредничката след нас изгони един-двама случайни. Като стана време, тя огледа аудиторията като пастир и започна да ръчка своя таблет, в резултат на което месата започна. Явно по тези краища Господ е в час с последните технологии, но май така е по-добре.

Църквата беше изцяло в бяло,

без никакви картини и икони, само с наредени покрай двете стени бели скулптури на светци. Атмосферата не беше мрачна, подтискаща и задимена, а тъкмо напротив — приятна среда за усамотение, смирение и разговор с Бог. Не изчакахме официалният край и тихо се изнесохме, оставайки пастирката и вярващото паство на срещата им с Всевищния.

Накрая намерихме нашата кула, където обаче искаха значителна сума за вход. Въпреки че бях примамен от разкриващата се панорама, Иън категорично отказа да се качи, а и вече беше хладна привереч, затова реших, че ще се покатеря на кулата на пролет. Опитах се да го навия да влезем в Тиволи и да се качим поне на влакчето, но и тази ми идея беше отхвърлена, затова просто хапнахме някъде и се отдадохме на почивка.

Продължението:

Пътуване до Копенхаген(4)


Автор: Гамар

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Копенхаген – на картата:


Копенхаген

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Кой е националният празник на Дания?
    Отговорът в
    http://bulpete.wordpress.com/2008/06/04/dkholiday

  2. V.L. каза:

    Скучно, тъпо написан ”пътепис”. Да не говорим за колорити като ”ташак”.

  3. Veni каза:

    Flaga na yahtata e Cayman islands…

  1. 17.04.2008

    […] Продължението в част трета>>>  […]

  2. 21.04.2008

    […] част от пътуването на Гамар до Копенхаген (предишната част е тук >>>, а началото – ето тук […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.