апр 15 2009

Амазония – Ла селвa (Перу) (1)

Published by at 8:51 under Мила Банкова,Перу

Днес, мили деца, ще отидем там, където досега сме гледали само по National Geografic и Discovery — тропическите гори (селва) в горното течение на Амазонка.

Мила Банкова работи там като доброволец и сега ще прочетем първата част от нейното представяне на тази огромна територия, даваща съществена част от кислорода на планетата. Ще прочетем за историята географията и хората на това далечно място — ама къде само не стигат хората,а:-)

Разказът и снимките са със запазени авторски права — те са част от бъдеща книга, която очаква помощ, за да бъде издадена. Повече подробности — в края на разказа

А сега — приятно четене:

Амазония — Ла селвa

част първа

Амазония е име, което събужда фантазията на всеки — джунгла, индианци, тропически пищни цветове, екзотични животни и плодове. Но зад тази привлекателна картина се крие една непозната на хората неизмерима сила за спасение, неизчислими богатства, застрашени от алчността и лекомислието на хора с жизнен девиз „след нас и потоп“.

Наричат Амазония „бял дроб на планетата“.

Тя заема 62% от територията на Перу и въпреки това е малко позната. За някои това е самия ад — непроходим мрак, пълен с опасности, усещане за загадъчни сили, невидими с просто око; за други Амазония е рай, вълшебна красота и напираща сила за живот. За трети, обаче, тропическите гори представляват обилни богатства, които чакат да бъдат изчерпани — дървесен материал, злато, петрол, природен газ и още много други ресурси. За местните хора гората е земята, която е техен дом и с която винаги са живели в хармония, изпитвали са първичен и естествен респект към нея, тя е техният извор на храна, вода, лечебни билета, на смях, песни и тъгa.

В днешно време Амазония не изглежда вече толкова страховито непозната и мощна, за да уплаши алчността на човека, въоръжен с всякаква техника и една култивирана ненаситност към несметните богатства на джунглата. Затова всекидневно тя вече безпощадно е използвана, унищожавана и замърсявана.

Митът, които първоначално стимулира колонизаторите да завладеят джунглата, говори за едно огромно девствено, ненаселено от „хора“ пространство, с множество ресурси и приветстващо всеки, които има достатъчно кураж да се втурне в търсенето на безкрайните богатства.

Още от самото начало

държавата Перу

отказва да разглежда земята на амазонските етноси като отделна част от територията си и през 1945 г., при мандата на президента Рамон Кастия започва окупацията на тези гъсти зелени пространства, измежду които се извиват като змии огромни кафяви реки. Така колонизацията на гората се превръща в главен фактор, водещ до изчезването на местните култури, до тотална промяна в традиционното използване на териториите и до постепенното унищожаване на Амазония, което продължава с пълна сила и сега. Всички политически елити „забравят“, че тази древна земя е била стотици години дом на изумително интересни местни хора, уникални етноси, живели в хармония с гората, пълни с преклонение и грижовност към нейната жива сила, която приютява собственото им оцеляване и им дава живот.

В тази опасна игра конците дърпа Лима.

Постепенно Амазония се изпълва с каучерос,

мъже, които извличат каучука от вековните дървета, с мисионери, с емигранти от Андите и вечните безскрупулни търговци, без които не минават нито едни човешки времена.

Днес в Амазония се сече както никога досега. Девствените гори стенат под машините на мадерерос, секачи на дървета. Тайнствената земя на джунглата, свикнала да долавя само тихите стъпки на пумата и свистящите извивки на анакондата, сега оглушава от трясъка на металните паяци на петролните магнати. Огромните кафяви реки, домът на каймани и пирани, сега са пълни с живак и са обиколени от златотърсачи.

Авантюрата да си турист в Амазония

е придружена не от естествено проникване в нейните могъщи влажни дебри, а от изроденото желание за лукс сред селвата, който постепенно слага порочния си отпечатък навсякъде. Днес Амазония, погледната от самолет изглежда плешива и болна.

„измиване на златото“

Връзката между колонизаторите и амазонските народи

и до ден днешен е абсолютно неравностойна. Още в самото начало местните хора били считани за нецивилизовани, начинът им на живот е бил подценяван и пренебрегван. Хората често били избивани или поробвани. Бързо идва и тяхната асимилация, както и постепенното отхвърляне и забравяне на културата им.

Натискът, упражняван върху тях и промяната в използването на природата, превръща Амазония в бързо развиващо се доходoносно място. Днес тя е цел за големи предприемачи, както и за много семейства, слизащи от Андите и от други райони в Перу, които идват да търсят работа.

В миналото хората, чийто дом е бил гората, не са имали заседнал начин на живот, а са се движели в определени територии, завладявали са нови. В днешно време те живеят като нас — в даденото им селище и на отпуснатата им след дълги преговори с властите територия. Изпросена собствена територия! Някои от тях имат мобилни телефони, движат се с мотори и ядат опаковани в пластмаса или тенекия храни, пият кока-кола и гледат телевизия.

Една част от така наречените комуни (заселени места) имат своята сателитна чиния, гледат видео и пят бира. Други са направили избор да няма контакт с „цивилизования“ свят. Например

всеизвecтните Маскос Пирос,

които не желаят да имат контакт с глобализиращия се свят и умишлено се крият. Наричат ги хора „без връзка“. Живеят в южната част на Амазонската перуанска гора, която граничи с Андите, с Бразилия и Боливия. Малко се знае за тези номади, за навиците и познанията им, за езика им, но едно е сигурно — че те са перуанци под юрисдикцията на закона и че държавата има власт над все още дивите площи, които обитават. Казват, че са наследници на различни етноси, но

за публиката те са маскос

Голи и сурови, ловци и номади, те се движат в малък триъгълник от все още девствена горска маса, незаобиколена от врагове, заплахи и болести. Антрополози, учени, мисионери — всички търсят тези странници в очакване да ги срещнат първи, за да ги анализират, цивилизоват или просветят в нечия „истина“. Туристически компании, които предлагат случайна авантюристична среща с тези „фантоми-фантазми“ — последните оцелели от една човешка трагедия в Амазония, трагедия, която всички предпочитат да не си спомнят.

Засега единствените, успели да осъществят контакт с тях, са така наречените мадерерос, които в търсене на скъпоценен дървесен материал проникват и в най-непокътнатите части на Амазонската гора. Триумфиращо заредени с автоматични оръжия, те изпитват разрушителна гордост от настъпването на цивилизацията срещу последните „диваци“, останали в историята на земята.

През 2001 в малка война се срещат лъкът и пушката!

От този конфликт падат убити петнайсет маскос пирос. През август 2007 по медиите излизат сателитни снимки — хванати в крачка „без връзка“, стоящи мирно на брега на реката. Причината — август e най-сухият сезон, в който костенурките чарапас снасят яйцата си по поречията. Костенурчите яйца са част от хранителната диета на локалните човешки видове — едни от мнoгoто обитатели на джунглата. И до ден днешен всички са в очакване да се установи връзка с мистериозните хора, наречени „без връзка“. Твърде вероятно е обаче в близко бъдеще от тях да не остане и следа, защото търсенето на петрол постепенно поглъща и национален парк Ману.

Мадре де Диос — световна столица на биоразнобразието

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В АМАЗОНИЯ ИЛИ НОВАТА ФОРМА НА ПОРОБВАНЕ ЧРЕЗ ПОГЛЪЩАНЕ /АСИМИЛИРАНЕ/ НА УНИКАЛНИ ЗА ПЛАНЕТАТА КУЛТУРИ

Мадре де Диос, със столица Пуерто Малдонадо,

се намира в югоизточната част на Перу. Тази област граничи с могъщите Анди, както и с държавите Боливия и Бразилия. Обширният район е сърцето на Амазония и е изключително богат на природни ресурси, на животински и на растителни видове, част от които не се срещат никъде другаде. Името му буквално преведено означава „майка на боговете“. Разказва се че на една от експедициите в началото на 19 век била намерена икона на Богородица на един от амазонските речни брегове. Тази река днес носи същото име Мадре де Диос.

Тропическата гора на Амазония се нарича „селва“

и от древни времена е дом на множество етнически групи, всяка от които се различава със свой език и култура. Такива например са мачигенга, иняпaри, есе еха, пиро, амахуака и яминахуа. Част от племената поддържали контакти с империята на инките, които обаче не успели никога да завладеят богатите на злато, но и на опасности амазонски територии. В тези територии не може да живее който и да е и до ден днешен, защото условията изискват особени човешки качества и издръжливост. Въпреки всичко, още през 16 век първите експедиции на колонизаторите постепенно проникват и започват да проучват района, но той си остава все така тайнствен и девствен векове наред.

По-сериозен интерес за външния свят Мадре де Диос започва да представлява едва през 1900 година. Причината е каучука! Неговото масово извличане и производство се превръща в края на автономията на района за местните хора. Започва тоталната агресия на алчността и разгръщането на хищните интереси за изчерпване на ресурси от тази пълна с богатства земя.

Този процес довежда до дислокация на много племена в различни отношения. От една страна мнoгoбройните болести, които носят колонизаторите, като варицела, жълта треска и други непознати тихи убийци, унищожават хиляди безпомощни срещу тази напаст хора. От друга, започват множество битки между самите местни племена, които в търсене на спасение от белия човек панически нахлуват в чужди територии и предизвикват разрушителни междуплеменни конфликти. От трета страна да не забравяме и директното им избиване от страна на колонизаторите. Всички тези фактори, водят до трагично изчезване завинаги на голяма част от населението. Племето и културата Харакмбут например от 30 000 жители, в днешно време не наброяват повече от 1500 човека, а племето Инямбари има само четирима представители.

В края на 19-ти и в началото на 20-ти век в района Мадре де Диос

пристигат множество колонизатори с големи групи работна ръка от местни хора, подлъгани от надеждата за прехрана, сигурност и по-добър живот. Това са силни мъже от Андите, които са отлични изпълнители. Други работници са доведени от вече завладените краища на Амазония. Те познават джунглата и нейните опасности и така служели като водачи в мистичните и непознати гъсти пространства на селвата. По този начин през 1902 година се основава столицата на Мъдре де Диос, Пуерто Малдонадо.

През 30-40-те години започва да се набляга на търсенето и предлагането на прочутите

бразилски орехи, така нареченатa кастаня

(castagna, brazil nut или с латинско наименование bertholletia excelsa), а през 60-те години за пръв път започва износът на тази ценна стока за външния пазар. През тези години броят на местното население в Мадре де Диос е не повече от 10 000 човека. Построяването на път до Куско води до нова търговска вълна. Този път ценният дървесен материал става основа на икономиката на района. Започва огромен наплив от хора, който продължава и до ден днешен. Пришълците са от така наречената „сиерра„- в Андите. Новите заселници са предприемачи, работници и в някои случаи буквално роби. Много хора и цели семейства прииждат ежедневно в търсене на нов късмет, привлечени от митове и легенди за по-добър начин на живот, за висока заплата, но се изправят срещу тежкия климат и непознатото гъсто зелено пространство като омагьосани роботи, които търсят злато, режат дърва или буквално казано-вършат черната работа на предприемачите.

През 70 години настъпва първата масивна златна треска в района.

Извличането на злато и до ден днешен е значима част от икономиката на Мадре де Диос. Поради използването на вредния материал „меркурий“ /живак/, задължителен в злотодобивния процес, днес реките са тежко замърсени, въпреки, че риболовът е важна част от оцеляването на стотици хора тук, техен поминък от стотици и хиляди години, а рибата в палмови листа е специалитет на местната кухня! Рибата е пълна с живак и е токсична. Непрепоръчително за избор, ако отидете на ресторант в джyнглата!

Легендата за девствената непокътната джунгла, спасена и съхранена от цивилизацията, вече е в историята. Нещо повече! Месните опасности за здравето, нанесени от външните нашественици, от варварската експлоатация на природата, на водите и съответно оттам и на почвата, липсата на всякакви правила при безогледната експлоатация на богатствата на района, го правят опасен за здравето на хората, а също опасен за екологията на цялата планета.

Районът Мъдре де Диос е уникален не само за Перу и Латинска Америка,

но и за целия свят с удивителната си природа, флора и фауна, които крият все още неизброими тайни, лечебни растения, удивителни представители на животинските и дървесните видове, които не можете да срещнете никъде по света, както и най-голямото богатство-местните култури, езици и обичаи. За днешните нови завоеватели Мадре де Диос открива изключително много лесни възможности за безогледна печалба. Тази част на Амазоня предлага богат дървесен материал, бразилски орех, петрол, газ и злато, но това, което никой друг няма в света, е най-голямото познато биоразнообразие. Само на едно единствено дърво били открити повече от 600 вида мравки и инсекти, което предизвиква безкраен интерес за изследователи и учени. Майката на боговете е Земя на възможностите, в която обаче действителността и ежедневието за местното население се е превърнало в тежка експлоатация, бедност и убийствена социална и културна изолация, стигнала до сегрегация. Това положение се отнася особено силно до младото население. Невъзможността за достъп до социалните структури, до добро образование, до най-обикновено здравеопазване и като следствие до маргинализацията, крие голям риск за близкото бъдещето на територия. Природните и туристически ресурси са достатъчни, за да покрият основните нужди на обитателите на Мадре де Диос. Без съмнение обаче, нивото на бедност е изключително високо. Навлизащата с всичка сила глобализация доведе със себе си и построяването на магистрала през района, свързваща Тихия с Атлантическия океан. Желана и критикувана, за добро и зло, днес построяването й е факт. Това е причина и за мигрирането на голяма част от населението направо от гората в по-големите градове на района. Последствията са: увеличаваща се в геометрична прогресия мизерия, болести, неграмотност, на фона на загуба на собствената идентичност, история, традиции и навици.

При наличието на всички тези ресурси, от страна на управляващите няма никаква инвестиция. Няма социални структури, голяма част от населените места са труднодостъпни, училищата са на трагично ниско ниво, а санитарните услуги са в окаяно състояние. В Пуерто Малдонадо, столица на Мъдре де Диос, голяма част от кварталите са без електричество, вода и инфраструктури. Работа често няма, а когато има — тя е платена под нормалното заплащане, неосигурена е и в повечето случаи рискова за здравето. Според статистиките, 60% от икономиката на цяло Перу се гради на черна нелегална работа. Цари сивата икономика и безскрупулната експлоатация без елементарно спазване на човешките права!.

Областта Мадре де Диос

има площ от 85,182.63 км и население от около 100 000 души, като само 10% от тях са местни, а другите идват главно от Андите — Куско и Пуно. Но кой има най-голяма полза от убийствената социална действителност и от изолацията на местното население? Факт е, че голяма част от местните етноси бива „консервирано“ в резервати, без шансове за развитие и собствена форма на комуникация с външния свят. Местните племена са ценен научен материал за антрополози, изследователи, учени и туристи, но междувременно самият „материал“-хората, биват държани настрана от наличния капитал, от ресурсите и богатството, които предлага Мадре де Диос, както и от участие в решаването на проблемите на района и вземането на решения. Големите компании получават лицензи за отсичане на дървесен материал и не дават възможност на малки предприемачи да имат достъп до пазара, хората биват експлоатирани само за тежка работа и в някои случаи дори поробвани по един безогледен и ненаказан начин. Туризмът е монопол в ръцете на чуждестранни компании, които не оставят нито стотинка от печалбата за местни нужди или за спешни социални и здравни проблеми.

За антрополозите и учените този район е златна мина — световна столица на неизчерпаемо био-разнообразие. Местните племена са подлагани на анализи и целта на много неправителствени организации е те да бъдат такива, каквито са били в миналото векове назад — по възможност с пера, нарисувани лица, отровни стрели и дивашки буйни танци. Защото това привлича вниманието и изкарва пари. Една неповторима култура се превръща в световно шоу и кич и става обект на евтини сензации и ексцентрични търсачи на силни усещания, които никога няма да разберат колко сила и полезна за цялото човечество универсална мъдрост има зад външното многоцветие на етносите в Амазония.

Съхраняването на уникалната култура на древните индиански обичаи и традиции изисква хуманно премислена и мощна стратегия, която да спаси на първо място тези хора от човешкия им геноцид, от бавното им физическо измиране и социалното им оскотяване, да ги накара да се почувстват истинските носители на своето бездънно богатство в душите си, в сърцата си, в познанията си и в живота си на жители на селвата и приятели на джунглата. В противен случай тази маргинализация е една бавна смърт на културната им специфика, поради липсата на шанс за собствено човешко развитие, доведено до санитарния минимум на физическото оцеляване. Според изследователите, които правят научен бизнес, те трябва да изглеждат за света такива, каквито винаги са били в миналото — екзотични, мистични, странни, но оставащи за нас с неясна мъдрост и мистично познание… А ние отстрани да строим магистрали, да отсичаме дървесния материал, да унищожаваме реките, отсявайки и прибирайки златото им, да забраним риболова, лова и да защитаваме животинските видове с приоритет пред хората и човешкия род въобще! В училищата на Мадре де Диос се учи световната история, испански, история на колонизацията, но не и местната култура, не и мнoгoобразието на етносите в Амазоня и в Перу.

Един ученик в обикновено квартално училище в Европа знае в пъти повече за Перу от самите перуанци в Амазония.

Наскоро приятел от Лима сподели, че никога през ученическите си години не бяха му казвали, че в Перу съществуват десетки различни етнически групи, камо ли пък в Амазония. Убийствената бедност смачква усещането им за достойни хора с удивителна култура и ги прави роби и невежи бедняци.

Още от самото начало на контакт с външния свят в Амазония много силно влияние започват да оказват религиозните мисионери. Обучението и до ден днешен в образователната система по тези места не засяга теми като традиционната култура, не се учи местния език и обикновено учителите са от други места. Програмата включва християнство и история на Перу от 1500-та година насам, на стените в класните стаи висят плакати на колонизаторите, а по улиците децата маршируват и пеят националния химн.

В Пуерто Малдонадо работя с деца

и мога да дам реални всекидневни примери за нивото на образование, както и за сегашния им начин на живот.

Дори на 13—14 години голям процент от децата не могат да смятат, четат трудно и разбират с усилие, а много от родителите са напълно неграмотни. Перу, след Хаити, е на последно място по образователна система в испано-езична Америка и е с най-голям брой неграмотни хора, като не се забравя, че е една от най-богатите на ресурси държави в света. Това води до тотална невъзможност на хората да се защитят, да имат дори минимален шанс в бързо глобализиращия се свят, в който, ако нямаш пари — детето ти боледува или умира, не ходи на училище, има паразити по тялото си и червеи в стомаха и от недохранване не развива умствените си способности и то в самата 2008 година.

Всичко е пари — дори и в Амазония довчера невинните в своето достойно природно съществуване жители на селвата — джунгла научават първо това правило, което всъщност бързо ги убива щом започнат да вървят след него, поради това, че нямат способности и модели в съзнанието си. Древните форми на организация на хората вече ги няма, те са загубени и са потънали в имитацията на днешното съществуване сред пластмасов бит и евтин кич. В миналото не е съществувало земеделието, защото хората живеели съобразно природния цикъл и ловували, познавали това, което гората им предлага във всеки сезон.

Идващите от Андите жители донасят като практика земеделието,

сеят ориз, домати, имат кокошки, крави…и въпреки всичко, днес това не им осигурява доход, за да изхранят нормално семействата си, не им достига дори като обикновена храна за самите себе си, а камо ли и за тетрадки на децата, за медикаменти, транспорт и елементарни човешки нужди.

Продължението:

Амазония – Ла Селва (2)

Разказът и снимките са със запазени права!

Автор: Мила Банкова

Снимки: авторът

Авторът търси средства за издаването на книга за Амазония — публикувам този разказ и с цел да ѝ помогна да намери средства за това. Който може да помогне нека се свърже с автора на сайта ѝ http://perumiwa.blogspot.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


2 responses so far

2 Responses to “Амазония – Ла селвa (Перу) (1)”

  1. Драгомир Добрев казва:

    Много екзотична дестинация – дано повече българи имат възможност да стигнат до там. Неповторимо е усещането на туриста! Благодаря, Мила!

  2. Мишо казва:

    То хубаво ама ми писна от подобни шаблонни екологични статии. Не мисля че за решаването на проблемите е подходящ този подход.

Leave a Reply


Switch to mobile version