апр. 17 2006

Западни Балкани 2006 – 4 част – Хърватска

Последна част на пътеписа „Западни Балкани 2006“ (предишната част е тук: Черна гора >>>, а началото – ето тук: Гърция>>>)

Отново в Хърватска. Далмация и Плитвичките езера

Ето ни отново в Хърватска. За втора поредна година прекарваме едноседмична почивка там, така че ще се постарая да не се повтарям. И докато миналата година посветихме на Истрия, сега е време за Далмация.

Разходката ни започва с нейната перла – Дубровник.

Това е място, което непременно трябва да бъде видяно. Много градове по Адриатика имат италианско-венецианска атмосфера, но Дубровник е изцяло запазен – от крепостната стена до тесните и криволичещи улички. Всъщност най-варварската интервенция върху този прекрасен град е извършена през 90-те години от сръбската авиация и флот. Затова всички покриви в стария град са нови, а по белокаменните фасади все още личат следи от шрапнели. Личат все още в психиката и пропагандата на хърватите – всяка новинарска емисия без изключение започва с вести от Босна и Херцеговина, Сърбия или със споровете на Република Хърватска с нейните съседи. Каквито и препоръки да дам за този град, колкото и пътеводителя да прочетете, все нещо ще пропуснете. Изберете по-нормални температури и се качете на тази стена – предстои ви великолепна обиколка отгоре над целия град на фона на безкрайното синьо море (в Хърватска човек почти не вижда открито море – срещу всеки град има острови, полуострови). Пийте по едно кафе или коктейл на кафенето при кметицата или на артистичните джаз-кафенета на площадите. Опитайте даровете на морето. (моята препоръка – рибата zubatac – вкусна бяла риба http://www.spearfish.org/e107_plugins/content/content.php?content.48 . Не се бойте да пиете от градските чешми – водата е студена и хубава (кой знае защо върху кръглата чешма с много чучури в началото на стария град е изградено кубе като на ислямско теке). Твърди се, че дубровнишката вода е благословена от Свети Блахо (Блазиус), покровител на града. Скептичен съм към такива туристически клишета, но в студения март на 2003 г. тази вода, съчетана със сладолед, за ден излекува болното ми гърло (все пак светецът ми е малко адаш). С плажове Дубровник не може да изненада българите, но ако сте на почивка за повече време – разходете се по островите. Ако все още не сте посетили Дубровник заради тежкия път през планините на Сърбия и Черна гора, има алтернатива – по магистрала до Сплит и оттам са към 200 километра.

Ако се вгледате в картата на Хърватска, ще видите, че Дубровник е откъснат от останалата част на Хърватска.

Това си има исторически причини. През 16-ти век Дубровник се чувства толкова силен, че се отцепва от Венецианската република. И тъй като дубровничани са наясно, че това няма да се размине безнаказано, те се обръщат към стария враг на Венеция – Османската империя, подарявайки и 20-километрова крайморска ивица, която ги отрязва от останалите венециански владения – т.нар. Неумски коридор. Някога ловкият ход сега създава проблеми, като хърватите проектират строеж на мост между сушата и п-в Пелашац – част от Дубровнишко-Неретванската област (жупания). Известно притеснение създава фактът, че за преминаване през Босна и Херцеговина се изискват визи за български граждани.Но за щастие това не се отнася за Неумския коридор, при чието транзитно преминаване не се правят (засега) гранични проверки. (Актуализация: От средата ма 2007г визи за български граждани не са необходими за влизане в на цялата територия на Босна и Херцеговина)

Влизането от юг започва след мост над фиорда Мали Стон, като след моста от транзитния път се отделя нетранзитен, през който колите минават на проверка. На транзитния път – зелен светофар и никакъв униформен служител. Влизането на територията на БиХ се познава единствено по цените на бензиностанциите (1 БиХ марка = 1 лв, 3.70 куни = 1 лв). Неум представлява безинтересно място – с малко растителност в дълбок затворен залив. Като че ли замалко сме се върнали в Албания – бурно строителство на хотели на място с неособено голям туристически потенциал. Следва обратната граница, на която хърватски граничар проявява интерес единствено към коли с БиХ-номера.

Сплит е най-големият град на Далмация.

Градът изцяло се събира на голям полуостров. Старият град датира от римско време, когато Диоклециан абдикира и решава да си построи пенсионерска резиденция далеч от римските сплетни и близо до родното му място. Някогашните римски постройки идеално са вписани в средновековния град, строен, разбира се, по венециански тертип. Истинска ирония на съдбата е, че Св.Дуйе, християнският патрон-покровител на града е измъчван и умъртвен по заповед на Диоклециан, а осмоъгълната сграда на мавзолея на Диоклециан, наподобяваща римския Пантеон, е превърната в катедрала на Св. Дуйе. Между морето и стария град минава променадата Рива с дежурните палми – любимо място за разходка и почивка на туристи и стъргало за местните жители. Полуостровът завършва с гористия хълм Мариян, който би предизвикал мощно слюноотделяне в нашите морски пишман-хотелиери. Хърватските им колеги обаче не са фенове на бетонните джунгли и Мариян е един голям парк с неколцина по-скоро вили, отколкото хотели.

На около 20 км от Сплит се намира живописното градче Трогир,

отделено с канал от сушата и самото то – предмостие към остров с туристически селца. Откъм морската страна на града има безброй заведения. В градчето (подобно на Дубровник) се провеждат театрални представления и фестивали, използващи като фон белокаменните средновековни сгради.

По-нататък крайбрежният път минава през красиви зелени местности, заливчета с яхтени пристанища, туристически селца и къмпинги, а следващият град във венециански стил е

Шибеник

Той е по-неатрактивен от Трогир и Сплит, но има интересна катедрала и цитадела, до която не стигнахме (разбираемо при 38 градуса на сянка и вятър нула). Недалеч от Шибеник, близо до новата магистрала, е Скрадин – селцето, входна точка за Националния парк Кърка. Характерно за карстовите райони, каквито са голяма част от западнобалканските крайбрежни планини, са късите и пълноводни реки, обрасли с буйна растителност. Една от тях е Кърка, а основният обект за разглеждане е каскада от водопади на 17 нива. В жежкия летен ден много хора съчетаваха разглеждането с къпане или поне с нагазване в прохладната вода. Кой знае защо, десетки местни лелки се мъчеха да продадат на туристите ракия и мед, вместо запотени бутилки бира?! А иначе, в парка има някакво етнографско селище (нещо като Етъра), а по-нагоре по реката – езеро с островче. Но в изпепеляващата жега не сме се отделяли от прохладната зона на водопадите. В селцето ни направи впечатление запустелият православен храм – явно някога тук са живеели и сърби, напуснали или прогонени във водовъртежа на войната.
След седмица почивка е време за връщане.

Летим по автомагистралата Сплит-Загреб и се дивим

на хърватското пътно строителство – та от Карловац до Сплит са 300 километра планини, а тази магистрала липсва от пътните карти от 2004 г.! Ефектът е незабавен – притокът на туристи към Далмация е силно увеличен. В усилено строителство са вторите тръби на два седемкилометрови тулени – Св. Рок и Мала Капела, които в момента са тесните места на магистралата (в неделната сутрин опашката пред Св.Рок беше 3-4 километра!). Никой не се съмнява, че до следващия сезон ще са готови тунелите. Защото, докато за 18 месеца у нас концесията за автомагистрала „Тракия” обикаляше съдилищата, хърватите показно направиха и пуснаха 30 километровата отсечка до сръбската граница плюс ново ГКПП.

Последният ни обект за посещение са Плитвичките езера.

Това е също карстов район, като езерата са разположени на няколко тераси. Маршрутите за разглеждане пресичат по дървени мостчета езерцата – любуваме се на безброй водопади, на абсолютно прозрачната вода и риби, доверчиво въртящи се около пътеките в очакване на трошички. Цветовете на езерата и заобикалящата ги буйна растителност се менят от зелено до синьо. Цялата каскада се обхожда за около 5-6 часа – с помощта на туристически влакчета, корабчета, но при всички случаи има пешеходни преходи. Има и съкратени варианти за 2 часа, но за по-малко от полуден едва ли ще изпитате удоволствие от посещението. Отлично място за релаксиране и почивка. Горе-долу по средата на обхода на брега на голямото езеро Козяк има място за „пладнуване” – сенчести поляни, димящи скари, студена вода и напитки и т.н.

След Плитвице следва дългият път на завръщане към България,

плануван за началото на седмицата – периода на маловодие на гастарбайтерския поток. Очакванията за бързо преминаване на границата се сбъдват и на сръбско-българската граница значително изпреварваме графика. Затова решаваме да посетим Димитровград (Цариброд). Това е градчето в Западните покрайнини, в което живее признатото от сръбското правителство българско малцинство. Градчето е наистина българско. Но сякаш си се върнал с 30 години назад във времето. Цариброд прилича на Севлиево или Павликени в епохата на развития социализъм – магазини с невзрачни табели и надписи по стъклата, стоки в тях, подредени като в хоремаг, даже хладилната витрина в месарницата е същата като в рекламата с кренвирши – „Оооо, Пепи” (дали не е снимана там тази реклама?), сладкарници с лимонаТа от 5 ст и боза от 6 ст. Няма ярки реклами, всички магазини и заведения са анонимни – те са просто „магазин”, „аптека”, „стадкарница”, „ресторант”. Минути след това сме в България и отново се убеждаваме, че от отсечката Калотина-София по-дупчесто НЕМА! И докато в Албания и Сърбия все пак работят над пътищата си, явно в България всички институции имат консенсус по въпроса трябва ли една европейска държава и столица да посреща гостите си с подобна „дантела“.

Край

Автор: Благун
Публикува се с любезното му съгласие


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Западни Балкани 2006 – 4 част – Хърватска”

  1. […] Следва продължението Из Хърватска>>> […]

  2. […] Ето ни отново в Хърватска. За втора поредна година прекарваме едноседмична почивка там, така че ще се постарая да не се повтарям. И докато миналата година посветихме на Истрия, сега е време за Далмация. Разходката ни започва с нейната перла – Дубровник. Това е място, което непременно трябва да бъде видяно. Много градове по Адриатика имат италианско-венецианска атмосфера, но Дубровник е изцяло запазен – от крепостната стена до тесните и криволичещи улички. Всъщност най-варварската интервенция върху този прекрасен град е извършена през 90-те години от сръбската авиация и флот. Затова всички покриви в стария град са нови, а по белокаменните фасади все още личат следи от шрапнели. Личат все още в психиката и пропагандата на хърватите – всяка новинарска емисия без изключение започва с вести от Босна и Херцеговина, Сърбия или със споровете на Република Хърватска с нейните съседи. Каквито и препоръки да дам за този град, колкото и пътеводителя да прочетете, все нещо ще пропуснете. Изберете по-нормални температури и се качете на тази стена – предстои ви великолепна обиколка отгоре над целия град на фона на безкрайното синьо море (в Хърватска човек почти не вижда открито море – срещу всеки град има острови, полуострови). Пийте по едно кафе или коктейл на кафенето при кметицата или на артистичните джаз-кафенета на площадите. Опитайте даровете на морето. (моята препоръка – рибата zubatac – вкусна бяла риба http://www.spearfish.org/e107_plugins/content/content.php?content.48 . Не се бойте да пиете от градските чешми – водата е студена и хубава (кой знае защо върху кръглата чешма с много чучури в началото на стария град е изградено кубе като на ислямско теке). Твърди се, че дубровнишката вода е благословена от Свети Блахо (Блазиус), покровител на града. Скептичен съм към такива туристически клишета, но в студения март на 2003 г. тази вода, съчетана със сладолед, за ден излекува болното ми гърло (все пак светецът ми е малко адаш). С плажове Дубровник не може да изненада българите, но ако сте на почивка за повече време – разходете се по островите. Ако все още не сте посетили Дубровник заради тежкия път през планините на Сърбия и Черна гора, има алтернатива – по магистрала до Сплит и оттам са към 200 километра. Продължението>>> […]

Leave a Reply


Switch to mobile version