Вероятно звучи само смешно, но е и малко сериозно и въпреки това — приятно. Защото става дума за това, че Росица днес ще ни разкаже за Италия, където е придружавала деца от SOS Детски селища на летен лагер. Приятно четене:

Калдонацо, Италия

част първа

Калдонацо — замъци, лебеди и петунии

Благодаря на Lora Nielsen, че с разказа си за Лаго ди Комо провокира у Ани, Ралица, Краси и мен прекрасни спомени от Калдонацо и италианските Алпи. (Голямата заслуга е на Стойчо!) (скромно покашляне от кьошето;-) — бел. Ст.). Благодарности на г-н Иван Христофоров за безупречната организация на двадесетте чудесни дни; благодарности на всички деца от „SOS Детски селища в България“ за всичко, на което ни научиха и за доверието им към нас.

Калдонацо и Тренто

Калдонацо — едно от стотиците езерца в Италианските Алпи.

Мястото на нашия лагер

За първи път щях да ходя „с деца на море“. Не с едно или с две деца и не от моята рода, а с 30 хлапета от SOS „Детски селища в България“, които отиваха там на международен лагер.

Автобусът потегли пълен с добро настроение, спални чували, топки и сандвичи. След Верона запъплихме в километрични задръствания, следвайки реката Адидже. Беше светло, когато прекосихме Тренто — главен град на района Трентино-Алто Адидже и на провинция Тренто.

Лагерът в Калдонацо (Caldonazzo)

се появи сред царевични ниви и ябълкови насаждения, на самия бряг на езерото. Настанихме се, запознахме се с общия ред, а шефът на нашата група — г-н Иван Христофоров, въведе ред в нашите редици и още от следващия ден заработихме като добре смазан механизъм. В лагера имаше деца от 12 европейски държави, за които бяха организирани всевъзможни ателиета, ръководени от младежи-ентусиасти. Сладолед, джаги, плуване, тенис и велосипеди допълваха разнообразието. Множество доброволци бяха предоставили собствените си транспортни средства за провеждане на кратки екскурзии както за децата, така и за нас — възрастните.

Моята задача: Да помогна за организирането на туристическата програма на групата.

В една ранна утрин се отправих към гарата на Калдонацо.

Нямаше каса с касиерка, само машина за билети, която не разбираше думата „отстъпки“. Купих билетче и се отправих към Тренто, за да преговарям за намаления. Поразговорих се с кондуктора във влака, той се ангажира с въпроса лично, придружи ме до шефа на гарата в града и успя да издейства „спонсорство“ — едната посока да е безплатна за всички. Другата посока ми продадоха на 50%. Щастлива продължих към центъра — да пообиколя, да разгледам, да направя програма и маршрут за децата, така че да не се лутаме всички заедно, когато пристигнем тук със суха храна и ентусиазъм.

И този град си има паметник на Данте!

От информационния център ми дадоха 35 планчета на града и също толкова албуми с красотите на местния замък и забележителностите в околността.

— Щом ще водите тук деца, задължително ги заведете в Castello del Buonconsiglio! Той е голяма атракция. Има изложба на старинни часовници в момента. В този и този ден е безплатно… Заведете ги също да погледат града отвисоко, вземете фуникулара и се качете…

Тръгнах към стария град. Лесно намерих централния катедрален площад с един романтичен фонтан, увенчан със статуя на Нептун.

Нерде Алпите, нерде Нептун!

Седнах да изпия едно кафе и да разгледам какво предлага на посетителя картата на града с маркирани туристически обекти. Такааа. В центъра на събитията съм. Около площада има прекрасни къщи с чудесни фрески.

чудесни фрески

Тренто

Забелязах между многото „палаци“ едно, което се нарича Palazzo Balduini.

Според плана трябваше да е тук някъде. Туристите не бяха много, затова започнах да разпитвам наред: „Dove si trova Palazzo Balduini?“ (къде се намира аристократичната резиденция на Балдуини?) Никой не знаеше или в най-добрия случай на въпросите ми отговаряха с въпроси — „Сигурна ли сте, че има такова палацо в Тренто?“ или „Сигурна ли сте, че не грешите името?“. Сигурна съм, как да не съм сигурна. Нали си имаме в нашата история Балдуин, пък макар и Фландърски. Едва ли има връзка между Балдуини от Тренто и „наш“ Балдуин, но се заинатих да намеря резиденцията.

А тя се оказва под носа ми. Зад „Нептун“.

Проврях си любопитния нос и забелязах, че в двора има чудно кафененце — изпипано, стилно, подканващо. Този Балдуини се оказа епископ — вероятно от онези, които са сътворили Съвета на Епископите в Тренто, чиято цел била противопоставяне на Реформацията.

Щастлива от уточнението, което държах да направя с целия си овенски инат, продължих да разглеждам другите резиденции. Много от тях са превърнати в галерии. После отново дуомския площад, кулата, катедралата, уличките. Направих обиколката няколко пъти, за да определя времето, което ще ни трябва за разходката, както и да набележа място за хапване на сандвичите. Установих, че не е забранено да се седи около и на самия фонтан, лесно се осъществява наблюдение, т. е. тук ще се обядва. Продължих към замъка, после към фуникулара.

Човекът, който продаваше билетите, подходи към заявката ми с изключителна любезност. Разговорихме се за България и за Италия. „Италианците тук нямат нищо общо с другите италианци. Особено с южняците. Тук има повече правила, повече ред, хората са по-затворени“, сподели той. Казах му, че съм изключително впечатлена от къщите и градините, всичко е премерено, изравнено, всичко е под конец, цветовете на сградите, особено охрата, ми напомнят Верона… Казах довиждане, поогледах се още малко — чаровен, изящен и куртурен град, заобиколен от планини. И то какви планини! Доломитите са на една ръка разстояние!

След няколко дни всички сме там. Всичко се случи както трябва. В този определено артистичен град, в този определено приветлив ден не ми се искаше да разказвам мрачната „кървава история“ на града. Средновековна история, свързана със смъртта на едно тригодишно дете. Християните обвинили евреите, че са „използвали“ детето в езически ритуал, свързан с жертвоприношение. Последвала кървава разправа с евреите и канонизиране на момченцето. Едва през деветдесетте години на 20 век настъпило окончателно помиряване между религиите и Симонино бил свален от списъка на канонизираните. Също в този град в продължение на почти 20 години са се събирали противниците на Реформацията — и катедралата, и замъкът са свързани с това историческо събитие.

Децата и без друго свързваха замъците повече с приказките, отколкото с реалната история. Така впрочем и аз запомних замъка на Тренто.

Перджине и Калчераника

На десетина-петнайсет минути от Калдонацо се намира Перджине (Pergine) — място, прочуто със своя замък, което също посетихме в близките дни.

Перджине

Замъкът в Перджине

Тук е моментът да кажа, че никъде досега не бях срещала такава концентрация на замъци — кой от кой по-внушителен и със свой характер и красота. Замъците и крепостите на Европа са архитектурни динозаври. Издръжката им е огромна, та вероятно по тази причина в повечето от случаите са арт-средища или суперлуксозни хотели. През пролетта на същата година присъствах на рицарски „игри“, ядох пиле и супа без прибори — като средновековен човек, в един замък на Коста Брава в Испания. Дори само този опит сега ми помагаше да предвидя какъв тип събития да очаквам в тукашните замъци.

В следващите дни се отдадохме на здравословен живот — плуване, разходки около езерото,

посещения на Калдонацо и Калчераника (Calceranica) — съседно крайезерно градче,

каране на колела.

Лебедите в Калдонацо излизат на разходка привечер

Калчераника

От информационните центрове на тези градчета научавахме за всички събития — антикварни пазари на открито, панаири, концерти в катедралите, театрални постановки в замъците. Застоявах се неприлично дълго пред добре подредените домове и прекрасно аранжираните градинки на хората. Няма зидове. Как може всички петунии и мушката в сандъчетата да са еднакво големи, с еднакъв цвят и прочие? В предиобедните часове дами в напреднала възраст се събираха на чашка бяло вино в малките кафененца, под сенките на големи дървета.

Привечер се любувахме на планината и изричахме благодарности за слънчевото време, защото можеше и да вали дни наред, без да спира, а ние вместо да плуваме, щяхме да крачим с гумени ботуши и дъждобрани или да стоим на сухо от сутрин до вечер.

Продължението:

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)

Автор: Росица Якимова и Ко.

Снимки: авторите