Продължаваме мотоциклетната си обиколка из Караптите и Трансилвания заедно с Тони. Първия ден минахме през прохода Трансфагарашан и спряхме вечерта в Сибиу. Днес, в първат половина на втория ден, ще отидем до солната мина в Турда и ще започнем обиколката си на крепостта (цитаделата) Алба Каролина в градчето Алба Юлия.

Приятно четене:

Солната мина в Турда и цитаделата Алба Каролина в Алба Юлия

през Аюд и Теюш

част втора на

Из Карпатите на мотор

Ден 2 – първа половина

около 307 км

Станахме около 7:00 ч. и тръгнахме експедитивно към 7:30 ч. като решихме да пием кафе и да закусваме на първата бензиностанция. Да но тя се оказа на 70 км по магистралата за Себеш. Жорката леко на изпарения стигна до там 🙂 Но това е нещо нормално 70 км, преди закуска, да направиш 🙂

Сипахме бензин, хапнахме по нещо от магазина и се отправихме

към солната мина в Турда

Както обикновено из Румъния се пътува бавно заради огромния трафик, колони от коли по пътищата и много населени места. Криво-ляво успяхме да достигнем целта.

�

Места за паркиране нямаше и ни настаниха на тротоара.

Тъй като прикапа по пътя, се наложи да сложим дъждобрани, от които се оказа, че няма нужда. Този ден беше облачно и нормални температури 20 – 25 градуса, перфектно за каране на мотор.

Жорката събува дъждобрана.

Солна мина Турда, Румъния

Salt Mine Turda, Strada Frăgărişte, Turda, Румъния

Входът на мината

Били сме и в солната мина на Slanic и по принцип си мислехме, че и тази е нещо подобно и се слиза много надолу под земята, но тази не е толкова дълбока. За сметка на това е по-облагородена. Честно казано на Slanic мината ми допада повече от тази. Тръгнахме по един коридор надолу и стигнахме до помещението, където е подемния механизъм с който са изкарвали солта. Той е бил задвижван от коне.

След като слезете още малко надолу по тунела се озовавате в горната част откъм тавана на самата галерия, която в сравнение с галериите в Slanic е едно нищо

Долу се вижда виенското колело и отсреща едното от двете стълбища.

Тъй като имаше голяма опашка за асансьора, решихме да слезем по стълбите до долу. Стълбите са с много тесни стъпала и са дървени и мазни от влагата, Петя даже се подхлъзна на последното стъпало и за малко да стане беля. От долу имаше хубава гледка към висулките от сол на една от наклонените стени.

Това са двата отвора през които са вадили солта

Под основната галерия има още една която се е образувала естествено при срутване и съответно се е образувало малко езеро на дъното ѝ

В основната галерия има много

забавления за децата, заведение за хранене и пиене и др.

Шахтата на асансьора и стълбището

За езерото пак се слиза по стълбище или с асансьор. Долу е направено много интересно и има лодки под наем.

Има интересни беседки с подходящо осветление.

И остатъци от стълбове за ток от едно време.

На снимката се вижда отвора към галерията с езерото.

Има и мостче до средата на езерото.

И малки статуи от сол.

На връщане решихме да си чакаме и двата асансьора. Този от езерото събира 4 човека и става малко по-бавно. После основният, който те изкарва от галерията събира 7 човека, но пък и той е по-натоварен, но за 10- тина минути се качваш горе. Разходихме се по сергиите да вземем по едно магнитче и се екипирахме за тръгване. По обратния път Петя снима из красивите малки градчета.

Турда

Аюд:

Теюш

И достигнахме следващата ни точка

Алба Юлия

Целта беше

крепостта Алба Каролина

– старинен град във формата на петолъчка, нещо подобно на нашия Царевец, но по-голямо и по-добре поддържано.

300 направено от цветя

Катедрала на Съединението в крепостта Алба Каролина

(най-вероятно става дума за Съединието (Обединението) на Трансилвания с Влашко, закрепено след Първата световна война – бел.Ст.)

Дворът на Катедрала на Съединението в крепостта Алба Каролина

Това е схемата на градчето.

Странно дърво под наклон.

Площадът

Уличките

И Петя с бронзови фигури.

Трябваше да хапнем нещо, и понеже от една количка за сандвичи миришеше хубаво, решихме да си вземем от там, като се оказа, че сме се прецакали, защото само миризмата беше хубава 🙂 После седнахме на по бира в едно от многото заведения на самообслужване. Наблизо печаха от типичния Трансилвански козунак с дупка и взехме един да го хапнем набързо.

Продължението:

Сибиу (Из Карпатите на мотор – 3 част)

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Related posts:

Есенни открития (3): Турда, Алба Юлия, Бран и Синая Сибиу (Из Карпатите на мотор – 3 част) Проходът Трансалпина (Из Карпатите на мотор – 4 част) Манастирът Хорезу и Крайова (Из Карпатите на мотор – 5 част) През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор – 1 част) Есенна Румъния (1): През Карпатите Из Карпатите и Трансилвания Мукачево в Украйна и Клуж-Напока (2 част На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол) Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац От София до Унгария (1 част на „Из Русия с мотор“) Незабравими дни в Трансилвания(2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ Украйна на мотор,2013(12): През Румъния към дома

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Алба Каролина, Алба Юлия, Аюд, мотор, Румъния, солна мина, солна мина Турда, Теюш, Трансилвания, Турда