Ное. 09 2015

Бирма 2015 (3)

Завършваме пътешествие из Бирма заедно заедно Домоседа. В началото минахме пътя от Янгон до Пиндая, после отидохме до Мандалей и планината Попа, а днес сме в Баган и Янгон
Приятно четене:

Бирма 2015

част трета

Баган и Янгон

Баган

Баган – Мианмар, Бирма

Пътят към Баган, на брега на река Айервади е предимно нанадолнише. Плавно и приятно. Без особени забележителности, освен че срещнахне рали керванът да се връща към Янгон след финала в Мандалей.

Пътят до Мандалей – Мианмар, Бирма Пътят до Мандалей – Мианмар, Бирма

И опитахме палмовица в няхаква „фабрика“ (разбирай – навес от палмови листа с делви и легени под него) за палмова захар.

Баган – Мианмар, Бирма

„Баган ти трябва!“,

би отсъдил един приятел пътешественик. То е място в много отношения по-мистично от Мачу Пикчу или Ангкор Ват. Едно безбрежно поле от пагоди, храмове и храмчета сред нивите, останали още от времето на Първото Бирманско царство – X-XIII век по Христа. Царство, внезапно прекратило съществуването си под натиска на централноазиатска орда. Струва ми се – възможен за повторение сценарий за Първия европейски съюз през XXI по Христа. Хунтата е направила, каквото е било по силите ѝ, да изсели хората, живеели в стените на стария град и да им уреди нов, малко на юг по реката. Под предлог, че иманярствали, докато властите се разсейвали с разстрели на студентски демонстрации в столицата в края на 80-те.

Туристите, за разлика от местните иманяри, са добре дошли в стените на града. Стига да отседнат в държавните или приятелските на хунтата хотели. А не забелязах особени пречки да поиманярстваме и ние. Повечето храмчета си кротуват необезпокоявано и неохраняемо сред трънките и акациите. Най-много да налетиш на някоя млада двойка, ползваща ги за романтично скривалище, в което да се държат за ръце и да си приказват мили и хубави работи. Държането за ръце е табу на публично място навсякъде в провинцията (тоест в допълнението на Янгон в територията на държавата).

Баган – Мианмар, Бирма Баган – Мианмар, Бирма

Хвърлих раницата и противно на всички очаквания, включително моите собствени, басейнчето под палмичките не можа да ме задържи повече от час. Излязох да пощракам, колкото мога в пешеходен радиус. Което покрива смешно малко.

Баган е необятен

Повечето туристи си наемат или колела, или електропеди, или брички с конска тяга. Но аз нали си имам наето колело? Което обаче не е под ръка. Чака утрото да ме закара, където Чу реши. Той бе така добър да ми покаже на картата намеренията си, че да не се повтарям.

Old Bagan, Мианмар (Бирма)

За още по-сигурно, че няма да мина там, откъдето съм щял да минавам с колело, взех лодка за раходка. И други си бяха взели. Сам, двама, трима на лодка. Колкото повече лодки, толкова по-справедливо разпределен туристически долар. Дамата би одобрила! А ние, отговорните пътешественици, правим само това, което би одобрила. Затова я изчакахме да излезе от домашен арест и да вдигне бойкота, нали? От лодката, противно на очакванията, брегът изглежда по-гъсто джунглест отколкото на практика е, и по-малко пагоди пробиват над зеления килим, че да оформят характерния за Баган силует. Но пък

залезът на отвъдния бряг е безценен

По-точно – оценен е на $15 да се наблюдава от лодка. Която се движи на мотор половин час срешу течението и после се пуска по течението. Точно както Lonely Planet беше предсказал. Добре би било всички лодки да си загасят моторите едновременно, което и … аха-аха … да се получи, но все ще се намери някой да е закъснял и да отпърпори романтичната тишина на залеза на всички.

Баган – Мианмар, Бирма Залез – Баган – Мианмар, Бирма

Същият залез е бил безплатен на ресторант терасата на хотела, който не без причина се нарича Рекогледка, но вместо пърпорене, звуковият фон съдържал шумни разговори на френски, немски, холандски и британски английски. По-късно на нашата маса за вечеря се поддържаше прилично тихо ниво на звука на английски с български, американски и австралийски акцент.

Пагода– Баган – Мианмар, Бирма

Досадни младежи! Ще ми разправя Дамата точно на тях да разпределям туристически долар вместо на генералите. Ама вече са се научили на занаята да преследват туристите още от изгрев слънце, навирайки им пощенски картички, сламени шапки и тъкани престилки в носа около по-интересните пагоди. Свърши вече безплатното минглаба.

Досаждането обаче е на режим, строго регулиран от силата на слънчевите лъчи. Активните като пчелички в измамно прохладната утрин пробивни търговици, не повече от два часа по-късно са се проснали, кой където каквато сенчица е намерил, и с топ не можеш да ги изкараш на слънце да ти продадат картичка.

А за мене снощното с лодката май беше и единствената проява на отговорен (според разбиранията на Дамата и ангажираното обществено мнение на Запад) туризъм в града. Всичко останало – директно в гушата на генералите. И на 20-те семейства от кликата им, които държали 75% от икономиката. Нтон в Янгон беше направил всичко по силите му („Повторението е майка на втълпяването“, древна пословица на народа мон) да запомним властващата в Бирма формула 20/75. Но не изпитвам никакви угирзения. Бизнесът си е бизнес. Търсиш заведение далеч от пазарната шумотевица и прахоляк, с хубава гледка и по възможност с няколко храмчета и плувен басейн в двора, генералите ти предлагат. Сделка!

С песните и пляските на народите обче малко попрекалиха с мейнстрийм-турищината. Труднопреглъщаема (в смисъл, че трудно си преглъщаш конвейрно-забърканото къри с жилаво пиле на нея) перкусия и виещи струнни и пискливи духови тембри озвучават представление на марионетки (да не се бъркат с мажоретки, каквото се е разбрало вече, че Бетани не е) сред огромно хале, запълнено с туристически групи, най-често стоварени от големи автобуси, предимно азиатци. Надявам се да не са ме забелязали никакви познати, че ми уйде всичката репутация на независим пътешественик!

Обаче си струваше Бетани, след дълги увещания, да купи глиената жаба от хлапето (10-) на паркинга пред ресторанта. Само заради грейналите му с искрена детска радост очички. Нищо, че така го окуражаваме да учи занаята на Досадата и за следващата вечер ще си е намерило нова жаба за продан.

Пагода– Баган – Мианмар, Бирма Пагода– Баган – Мианмар, Бирма Пагода– Баган – Мианмар, Бирма Пагода– Баган – Мианмар, Бирма Пагода– Баган – Мианмар, Бирма

Храмовете, покрай които дебнат досадниците, не са случайни. Затова и ние не ги заобиколихме.

Пагодата Швешандо, XI век.,

е построена с няколко достъпни по стръмни стълби тераси, които предоставят върховна гледка към цялото поле, за предпочитане в часовете на по-дългите сенки след изгрев и преди залез.

Дъмаянджи

е най-големят храм от времето на цар Нарату, XII век, вдигнал го за изкупление, че е убил и баща си, и брат си, за да седне на трона. Не помогнало. На третата година и него го убили.

Храмът Суламани, XI век,

е красив и отвън, но още повече отвътре с реставрираните си фрески. И статуи на Буда, разбира се.

Златната пагода Швезигон,

също от златния XI век, се намира в центъра на градчето Няунг-У и до наши дни се е съхранила, като „катедралния“ храм на Баган. Привличащ най-много местни поклонници на едно място.

Храмът Ананда, XII,

век е един от съхранилите се през вековете най-големи храмове, забележителен в архитектуренно отношение – съчетание на монски и индийски стилове, повлияло архитектурните вкусове в Бирма и през следващите векове.

Повечето храмове и пагоди в Баган са строени с малки глинени тухлички. Интересното е как на средновековните бирманци не им е хруманало да ползват тухлички и за нещо друго. Примерно за къщи. Или поне за царски дворец.

Буда – Пагода – Баган – Мианмар, Бирма Буда – Пагода – Баган – Мианмар, Бирма Буда – Пагода – Баган – Мианмар, Бирма Пагода – Баган – Мианмар, Бирма Монаси – Пагода – Баган – Мианмар, Бирма

Янгон

Авиокомпания Mann Yadranarpon Airlines разполагат с два самолета с перки. По колкото горе долу имат и конкурентните авиокомпании по вътрешните линии. Опитват се да спечелят пазарен дял със свръхкачество на обслужване и кетъринг, а не са прочели урок №1 от учебника по Brand Creation – името трябва да е лесно разпознаваемо или поне – произносимо.

Първата нощ обратно в Янгон се оказах в каймака на меда и маслото – хотел Kandawgyi Palace – край парк-язовира Кандoуджи. Идеален изходен пункт за … мързелуване на терасата край басейна с гледка към дървената пътека за разходки по периферията на езерото на фона на маанетата (пардон – мантрите) носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта. И никакво слизане към стария град!

На обяда

тайландската кухня спечели с 1:0 срещу бирманската

Всъщност – с повече от 1:0. В тайландския ресторант се изсипаха цял конвой автобуси с туристи от Тайланд. Нямаше да ги забележим, ако те не бяха забелязали двата изложбени експоната народни носии до масата ни, точно зад гърба на Ричард. Не били само експонати. Идеята била да се снимаш за спомен зад тях, като ти се вижда само главата, ужким че си облечен в носията. Не преброихме нито един тайландски турист, който да не си я направи тая снимка. А вероятността перчемът на Ричард да е в повечето от тях е твърде голяма. Мисля, че ние – фарангите – им се бяхме сторили прозрачни на масата. Но пък яденето не беше прозрачно, а много вкусно.

Пагода – Янгон – Мианмар, Бирма Парк, градина – Янгон – Мианмар, Бирма Пагода – Янгон – Мианмар, Бирма

На другата вечер си избрах хотел Mila Noa срещу северния вход на Народния парк откъм увеселителния му кът. Гордо се почувствах се като Буда избягал от замъка на родителите си махараджи в реалния свят!

Хотел – Янгон – Мианмар, Бирма Блок – Янгон – Мианмар, Бирма Блок – Янгон – Мианмар, Бирма

Хотелчето всъщност е остров (кооперация на калкан) на западен комфорт в центъра на азиатския дружелюбен хаос. И аромати. И с 360-градусова гледка от барчето на покрива. Оценима най-добре на хлад след залез слънце. Като и тук се чуват на маанетата (пардон – мантрите), носещи се от пагодата Шве Дагон, видима на хоризонта.

И е съвсем близо до Парка. А в Янгон, не е табу момчетата и момичетата да се да се държат за ръцете. Нито да танцуват съвременни танци. Нито пък е задължително да се къпят по бански, та момичетата да остават на сухо.

До нови срещи!

Бирманци – басейн – Янгон – Мианмар, Бирма Бирманци – басейн – Янгон – Мианмар, Бирма Бирманци – басейн – Янгон – Мианмар, Бирма Бирманци – басейн – Янгон – Мианмар, Бирма

До нови срещи!

Д.’15

Илюстрации:

Край

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Мианмар (Бирма) – на картата:

Мианмар (Бирма)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Бирма 2015 (3)”

  1. […] Бирма 2015 (3) […]

  2. emil каза:

    Prekrasen razkaz.oshte sum mislemo v cqlata atmosfera Horata na Iztok sa shtastlivi s malko I se radvat na malkite neshta ot jivota

  3. Стойчо каза:

    Мда, това много ми напимня на една позната, която завиждаше на камбоджанците за белите им зъби (те наистина са потресаващо бели!)

Leave a Reply


Switch to mobile version