окт. 14 2015

Подгорица, Котор и Острожки манастир в Черна гора (На стоп из Балканите 3)

Продължаваме пътуване на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, бяхме на плаж в Албания, а днес вече сме в Черна гора.

Приятно четене:

Подгорица, Котор и Острожки манастир в Черна гора

част трета от

На стоп из Балканите

Черна Гора

Ден 8. (22.07)

Отпочинали и добре поспали се събудихме рано. Това беше първата ни сутрин в Черна гора, една интересна държава с уникална природа. Повече е известна с крайбрежните си градове като Будва и Котор. Вече свикнал да ставам рано реших да се разходя из квартала и да видя какво има около хостела. Ако някой е ходил в

Подгорица

знае, че това е наистина много малък град с под 200 000 население. Самия хостел (Nice Place Hostel) е точно до стадиона в столицата. Обикаляйки сутринта забелязах как един толкова малък град може да има и всичко необходимо за столица. Единствената разлика е в размера и количеството на инфраструктурата, бил съм и в други малки столици като Талин, Вилнюс, Дъблин, но тук всичко беше много по-различно, някак си го имаше този различен балкански привкус.

Около девет се прибрах и видях, че Саша вече беше станала и пиеше кафе в двора на хостела удобно настанила се на фотьойла.

Черна гора на автостоп

Саша

Тъй като в Черна гора разстоянията не са толкова големи решихме да отделим няколко часа на столицата, но първо решихме да се погрижим за нас самите си. Изпрахме и простряхме дрехите, които вече бяхме износили последните няколко дена и след това спокойно

излязохме на разходка

Улиците малки и прави винаги излизат където си се запътил. Центъра представлява голям площад в кръгла форма, около който има няколко заведения и магазини. Уличките около него са по-интересни. Има много кафета, клубове и магазини. На мен лично ми се видя много празен града, но предполагам лятото всички са на крайбрежието, където е и туризма и съответно парите. Седнахме да закусим в едно

интересно заведение,

което изглеждаше по-скоро на клуб.

Черна гора – кръчма

Интересно заведение

Продължихме кратката си обиколка, като се придържахме към самия център и около него, тъй като трябваше да се прибираме и да потегляме към следващата ни дестинация – манастира Острог. Дори не сме снимали в самия град, тъй като нищо реално не ни направи впечатление,

много, много обикновен е Подгорица

Преди да влезем в хостела минахме през супермаркета наблизо, от който си взехме някои неща за из път – вода, черни кифли (в България трябва да ги правим или внасяме), дозички Nescafe, зеленчуци, плодове и няколко бири Niksicko.

Бирите още на място изконсумираха заедно с нашия домакин и приятел Бачко.

На по бира Никшичко – Подгорица, Черна гора

С него си поговорихме добре за политиката на балканите, футбола и за това колко е трудно да имаш хостел в този край на Света. Според него той е единственият, който има хостел в Подгорица (още хостели в Подгорица и околността – на booking.com) . Хостелътнаистина не е лош, разполага с всичко необходимо, а и има голям двор с маса и достатъчно място за социализация между гостите. Единственият минус, който мисля е и съществен е намирането на самия хостел. Няма табела, на самата улица никъде не пише, че има хостел наблизо. През нощта едва светят няколко лампи, а се влиза покрай две къщи, които образуват нещо като тунел и на едната къща е написано името на хостела. Вечерта няма как да се види.

След хубавите приказки и няколкото бири нямаше как да не се похваля и с домашната българска ракия. Той щеше да кара за това не пи много, но пък му хареса нашенското питие. След като си стегнахме багажа, Бачко предложи да ни откара до края на града, където според него стопират всички за Никшич, в която и посока ние пътувахме. Така спестихме поне час. Около 13:30

започнахме да стопираме

на нещо като отбивка/спирка, тъй като не беше обозначено с нищо, но рейсове спираха и качваха хора. Времето започна да става леко мрачно. Ние поседяхме около 25 мин. и спря голям джип, от който слезе шофьора и веднага отвори багажника да си сложим раниците. Бързо потеглихме и бързо се заговорихме с шофьора. Той прояви не малко любопитство за това от къде сме, къде отиваме и искаше да знае за цялостния ни план за обиколка на Балканите. Докато разговаряхме времето се беше влошило и наблюдавахме красивите планини и скали, които подминавахме по пътя. Не мина много време докато стигнахме до отбивката за

Острожкия манастир

Човека ни пожела успех и си продължи като ни остави точно на кръстовището за манастира. Беше доста мрачно, но пък дъжда беше рязко намалял и само ръмеше. Имаше няколко спрели коли, които ни предложиха за 10 € да ни качат до горе. Ние, разбира се отказахме възмутени, тъй като до тук сме стигнали на стоп, а до горе ли ще даваме пари. Така след не малко време ни спря кола. Това беше един от най-кратките и най-странните стопове. Нарекохме шофьора „Повелителя на мухите”, тъй като в колата имаше страшно много мухи, като половината кръжаха около „Повелителя”, а другите из цялата кола като ни накацаха и нас. Не продължихме много, тъй като той отиваше на друго място и ни насочи къде точно да вървим. Така бавно се устремихме нагоре.

Автостоп в Черна гора

Край Острошки манастир, Черна гора

Докато си снимахме и радвахме на интересното време дъжда се усили и ние се скрихме под един тунел, който беше просто няколко метра дълъг, но достатъчно да сме на сухо. Не след много време мина микробус, който веднага спря след вдигане на палеца. Вътре имаше няколко човека, които според нас са си платили за този транспорт до манастира. Ние седнахме най-отзад като спокойно си наблюдавахме красивата природа на планината. След многобройните завои

пристигнахме в манастира

Никой не ни поиска нищо за транспорта, дори не можахме да видим шофьора, който веднага слезе и тръгна към свой колега и започнаха живо да обсъждат нещо. Ние от разстояние му кимнахме и тръгнахме към самата сграда. Първо решихме да проверим

къде и как може да спим в манастира

В спалните помещения не намерихме никой, който да ни помогне. Оставихме си там багажа и излязохме да обикаляме и разглеждаме. Взехме си свещички, като с това ни дадоха миро в малко шишенце и малка бутилчица светена вода. Тръгнахме към

мощите на св. Василий Острожки,

влиза се в една малка стаички, където колкото човека излизат, толкова могат да влязат. След почитането им ние се качихме нагоре из манастира. Неангажирани с нищо започнахме да разучаваме манастира и да се наслаждаваме на прекрасната природа около нас. Въобще цялата обстановка беше много приятна, времето се оправи и слънцето грейна, нямаше опашки на нито едно от местата, където решихме да влезем. Прекарахме не малко време и в манастирския магазин, който въобще не беше малък. Взехме гривни, магнити и други сувенири и религиозни символи за подаръци, а и за нас си.

Острожки манастир, Черна гора

Острожки манастир

Острожки манастир, Черна гора Острожки манастир, Черна гора Острожки манастир, Черна гора Острожки манастир, Черна гора

Вечерната литургия

се чуваше в територията на целия манастир, чрез тонколоните, които бяха буквално навсякъде. На този фон ние разговаряхме за нещата от живота и времето неусетно мина. Вече имайки легла ние влязохме в спалното помещение и избрахме най-горните две съседни триетажни легла.

Острожки манастир, Черна гора Острожки манастир, Черна гора

Преди да се изгасят всички светлини в манастира играхме на бесенка смесвахме македонски и български думи, които доста трудно можехме да познаем, но пък толкова се смяхме, че вероятно издразнихме няколко възрастни жени, които поискаха бързо да се спре осветлението и да се спи. Така ние кикотейки се, си заспахме.

Ден 9. (23.07)

Заедно с останалите гости станахме около 7:00 приготвихме си багажа и излязохме навън. До около обяд седяхме и слушахме утринната литургия и продължихме разговорите от предната вечер. Мястото наистина е магично, обстановката, хората всичко те вкарва в едно друго време, извън сегашната реалност. Едно от най-духовните места, на които съм бил е манастира Острог, пожелавам на всеки да го посети. Не искахме да си тръгвахме, но други красиви кътчета чакаха да бъдат преоткрити.

Бавно заслизахме по криволичещия се път, преминахме долния манастир и продължихме да вървим. Много разпалено обсъждахме нещо, но в момента не се сещам какво точно беше. Така неусетно

сме тръгнали по погрешния път

По едно време се поогледахме и не виждахме нищо познато, но решихме да продължим да вървим и да стопираме всяка кола която мине. Минаха няколко пълни автомобила, които свирейки с клаксона ни поздравиха, но не спряха. Така около тридесет минути вървейки на долу и подминавайки ни три коли четвъртата спря дори без да ѝ махаме. Веднага се качихме радостни, че отново се движим. Винаги гледката беше една и съща – за минимално време вкарвахме огромните раници и тогава се шмугвахме ние на задната седалка.

Двойката които ни взеха бяха на около 30 г., видимо женени от много време. Почти без думи се разбираха, макар че той доста грубо се държа с жена си. Оказа се, че ние сме тръгнали по стария планински път за Подгорица, а те по-случайност минаваха от там. Бързо стигнахме столицата, с видимо подчинение жената излезе от колата и отиде до магазин в покрайнините на най-големия град в Черна гора. Дойде подаде една вода на „господаря” си и подаде по една на нас, още преди да кажем каквото и да е мъжа каза – „ВЗИМАЙТЕ”, та не можахме да откажем. Така

продължихме за Цетине,

градче по пътя за Будва, където искахме да пристигнем и да започнем отново плажуването. Свалиха ни на самото кръстовище, където пътя се разделя – на дясно за Цетине, а на ляво за Будва. Може да се каже, че бяхме много доволни, че слизаме от тази кола. Кръстовището беше Т-образно, като по средата имаше малко островче, а от ляво малка бензиностанция, явно по-големия поток от пътуващи отиваше към морето. Пътят беше двулентов и при по-голям поток щеше да е трудно стопирането, тъй като няма къде да се спре. З

апочваше да вали и за това нямаше време да се чудим, просто трябваше да застанем някъде. Така тъкмо като си харесах едно местенце спря кола, слезе сам младеж и застана точно на „моето място” и вдигна палец. Ние съвсем се стъписахме, но за наш късмет го взеха почти веднага, това обнадежди и нас. Застанахме на същото място и решихме да хапнем нещо докато стопираме. След не повече от 5 мин. в едно и също време започна да вали силен дъжд и спря доста ново Рено, много бързо оставихме раниците в багажника и се качихме в колата. Така започна и доста интересния разговор с приказливия черногорец. Беше много любопитен за нас самите. Когато разбра, че Саша е от Македония запя песента „Македонско девойче”, после погледна към мен въпросително „А ти знаеш ли я”, но преди аз да кажа каквото и да е, македонското девойче, с което бях тръгнал вече ме хвалеше и изтъкваше познанията ми към балканската музика.

През това време доста гъста мъгла се спусна към нас. След няколко километра започна и доста проливен дъжд. Така

подминавайки Будва

пристигнахме в

Котор

около 16:00 часа, слънцето тук огряваше всичко, а водата беше кристално чиста и като огледало отразяваше всичко. Това беше наистина най-красивото място, на което пристигаме до този момент. Котор наистина е уникален. Той е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.

Намира се в най-изолираната част на Которския залив.

Населението е около 13 500 човека.

След доста снимки и обилно първо хранене тръгнахме да търсим място, където ще може да прекараме нощта. Толкова много ни впечатли красотата на този град, дори не бяхме видели почти нищо и вече знаехме, че тук ще останем повече от плануваното. Попитахме в информационното бюро къде има хостели, което се намира точно преди централния вход на стария град. Така след няколко минути вече бяхме си оставили багажа в най-централната част на стария Котор.

Хостелът беше много приятен, а за легло платихме по 15 €, което е най-евтиното в тази част на града. Взехме само фотоапарата и веднага започнахме да обикаляме из малките стари улици и да снимаме почти всичко около нас.

Котор, Черна гора

Котор

Котор, Черна гора Котор, Черна гора

Много запазени са сградите, улиците, и всички орнаменти по тях. Градът е един от обектите на световното наследство на ЮНЕСКО, заради старото средиземноморско пристанище и впечатляващата градска стена ограждаща града. Между 1420 и 1797 г. Котор и околностите му са под властта на Венецианската република и затова венецианското влияние е видимо в архитектурата.

Котор, Черна гора Котор, Черна гора Котор, Черна гора

Другото много известно нещо, което Котор може да впечатли всеки посетител е многото котки. Градът ги е приел като символ и може да се видят всякакъв вид котки.

Котор, Черна гора Котор, Черна гора Котор, Черна гора

Едно от най-впечатляващите неща в Котор е самото

пристанище

Пълно е с малки лодки, яхти, круизи и всякакви други видове плавателни съдове.

Пристанище – Котор, Черна гора Пристанище – Котор, Черна гора Пристанище – Котор, Черна гора Пристанище – Котор, Черна гора

Така обикаляйки до късно се озовахме в прекрасно заведение с по чаша вино. Беше наистина прекрасен завършек на деня.

Вечеря с вино – Котор, Черна гора

Ден 10. (24.07)

Сутринта станах по-рано и обикалях същите улички, които предната вечер бяха пълни с хора, приятни заведения, музиканти зад всеки ъгъл и мирис на медитеранска храна.

В 7:00 ч.

сутринта обстановката беше съвсем различна

Единствените хора, които се виждаха по улиците бяха разносвачи на плодове и зеленчуци, почти всички имат специални колички, които дърпат из малките улички и зареждат своите кафенета и магазинчета. Обикаляйки по този начин и следвайки различни хора с колички, които си зареждаха своите малки дюкянчета попадах на места, които нямаше да открия сам, така и видях едно наистина приятно и красиво кафене, в което рано сутринта свиреше на роял мил и усмихнат черногорец.

Кафене – Котор, Черна гора

Не след дълго двамата със Саша вече пиехме кафе и слушахме прекрасната музика.

Решихме, че след кафето ще разгледаме това което сме пропуснали предния ден и ще се покатерим до

крепостта над града

Искахме да видим все повече и повече от това прекрасно място.

Пристанището, Крепостта на Котор и Которски залив, Черна гора Пристанището, Крепостта на Котор и Которски залив, Черна гора Крепостта на Котор и Которски залив, Черна гора

Укреплението на Котор е интегрирана укрепителна система, която е защитавала средновековния град. Съдържа укрепления, кули, порти, бастиони, замък и други спомагателни сгради и съоръжения. Всичко това е служило за защита на града през владеенето му от България, Византия, Венеция и Австрия. През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край. През 14 век Котор е в състава на Душановото царство.

Крепостта на Котор и Которски залив, Черна гора Крепостта на Котор и Которски залив, Черна гора

От горе се вижда самия град и целия залив. Не спира да те впечатлява историята и красотата, която има това място.

Котор и Которски залив, Черна гора Котор и Которски залив, Черна гора

След 16:00 часа вече бяхме слезли в града и решихме да си починем на сянка до пристанището. Взехме си от близкия супермаркет някои неща за ядене, тъй като почти цял ден почти нищо не бяхме яли. Температурата на въздуха беше около 40 градуса почти цял ден, но вече бяхме свикнали. Не може да се сравни с горещината, която изпитвахме в Албания.

Продължихме разходките из Котор, а по-късно очаквахме Росен и Анастасия. Така влизайки в самия град (новата част) намерихме подходящ хостел за тях, тъй като в Стария град нямаше никъде места.

Залез на Котор и Которски залив, Черна гора

Срещнахме се, но прекарахме малко време с тях, около час, тъй като бяха пътували от средата на албанските планини и не са се спрели от сутринта. Разказвахме си един през друг какво сме преживяли за това време. Около 1:30 след полунощ се прибрахме в хостела и заспахме.

Очаквайте продължението

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Черна гора – на картата:

Черна гора

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Подгорица, Котор и Острожки манастир в Черна гора (На стоп из Балканите 3)”

Leave a Reply