окт. 06 2015

Баварските замъци и Октоберфест (1): Залцбург, Химзее и Бодензее

Без да спираме пътуването до Скандинавия на Влади, ще го пратим на Октоберфеста – по пътя обаче ще минем през Залцбург и Химзее. Приятно четене:

Баварските замъци и Октоберфест

част първа

Залцбург, Химзее и Бодензее

Есента дойде, а с нея идва и края на туристическият сезон и за мен. Но какво ли да си изберем като за край на едно щастливо лято. Без много да мисля, реших края да бъде отбелязан с един световен бирен фестивал. На фестивал като на фестивал.

Октоберфеста в Мюнхен

е един прекрасен избор. Втората седмица на септември тази година съвпада с почивни дни и 22.09, който също е неработен ден. И ако си добавя и три дена отпуска, ще ми се съберат цели девет дена. А защо не и да добавя още някое интересно място, което се намира в тази част на Бавария. И като разбъркам всичко това с моите мисли, планове, интереси и непосетени места, се получи една прекрасна Баварска приказка, съчетаваща в себе си среща с бежанците по границите на път за Баварските кралски замъци, алпийски езера, селища по бреговете на езерата Бодензее и Химзее, дворци , градини цветни алеи и за десерт няколко часа под шатрите на Октоберфеста в Мюнхен. Е, да тръгваме.

Ден първи

Денят е събота, 19.09.2015 г. Пристигам в София по обед, похапвам си нещо преди път, пия кафе, вземам си минерална вода за из път, препичам се на слънце и чакам да стане 13:30 ч, следобед, за да отида на автобуса на известна туристическа фирма.

Автобусът е пълен, както с обикновени туристи, така и с фенове на бирата

Минаваме граници, следва нощен преход. Пътуваме и дремем. Нищо интересно по пътя, докато не стигнахме до

хърватско – словенската граница

Беше два през нощта. На по-малко от километър, преди границата вече се виждаха големи брезентови палатки за по 40 – 50, че и повече

бежанци,

по-малки рибарски палатки, семейни палатки за по 7 – 8 души. В продължение на 500 – 600 метра , успоредно на границата се редят една до друга, плътно наредени. По средата имаше един пункт, на който се раздава храна и минерална вода. Наоколо купища боклуци.

Бежанците навън, викат и скандират

нещо си на техен език. Около тях полиция. Чакаме поне 40 минути, да ни дойде реда да преминем. Пред нас – 3 – 4 автобуса. Дойде и нашият ред. Всички слизаме… Ауууу. И само на няколко метра от нас – бежанците… Лъхна ме една смрад от физиологични нужди, въпреки еко-кабинките наоколо. Минаваме и бързо се измъкваме. Границите са все още отворени, но не се знае до кога. Влизаме в

Словения

Продължаваме да дремем. После и в

Австрия

и малко след това, тъкмо на разсъмване спираме за по-голяма почивка – за закуска освежаване и цигари на едно много добро заведение – LANDZEIT. (На второто по пътя, вдясно). Първото е почти веднага след влизането в Австрия, а ние спираме на второто, няколко киломерта по нататък. Свежи плодове, вкусна храна, ароматно кафе. В един ъгъл виждам една машинка, която пуска скъпоценни камъни, така да го наречем за сувенири. Пускам едно евро, завъртам една ръчка и долу ми пада един камък. Камъчетата са наредени в една прозрачна форма. Те са с различен цвят, а какво точно ще падне е въпрос на късмет.

Ден втори – 20.09

Продължаваме. След още час и половина – два вече сме в

Залцбург

Град, в който съм бил преди 12 години по време на една друга екскурзия и от който нищо не помня. Спираме на центъра и от тук започва нашата пешеходна обиколка.

– Festung Hohensalzburg: www.salzburg-burgen.at

– Friedhof St. Peter: www.stift-stpeter.at

– Dom zu Salzburg: www.salzburger-dom.at

– Mozartplatz

– Kollegienkirche: http://www.kollegienkirche.At/“ollegienkirche.at

– Mozarts Geburtshaus: www.mozarteum.at

– Schloss Mirabell: www.Stadt-salzburg.at (Тук гледаме само градините). Може да се види още:

WWW.DOMQUARTIER.AT

WWW.SALZWELTEN.AT

WWW.MOENCHSBERGAUFZUG.AT

WWW.SALZBURGMUSEUM.AT

WWW.SALZBURG – ZOO.AT

WWW.BRAUWELT.AT

Но ние нямаме толкова време.

Минаваме през

градините на замъка Мирабел

Минаваме по алеите, снимаме цветята и фонтаните и слушаме разказа на водача. След това минаваме и по мост над реката, по оградата на който беше пълно с катинари на любовта, един до друг от двете страни на моста. Преплетени, разноцветни и разнообразни. Сигурно дъното на реката е покрито с ключовете от тях. Гледам и си мисля, къде ли са сега Валя и Моро от един известен ТВ формат да видя как ще се отвори и открадне някой катинар…

Точно след моста има една спирка на градския транспорт. Тук ще се чакаме след края на пешеходната обиколка и свободното време в късния следобед, за да се приберем с градски транспорт до хотела на другия край на града. (Автобуса ще ни чака пред хотела, за да може да му върви и законното време за почивка след нощен преход).

Файтон, Залцбург

100 години преди и 100 години след, събрани в един кадър-кочияш на файтон с лаптоп

Пресичаме, минаваме под едно тунелче между сградите и попадаме в стария град, точно на

улица „Гетрайдегасе“ (Житната уличка)

в стария град. Дълга, тясна и права уличка. От двете и страни има високи къщи с табели от ковано желязо. В миналото не се използвали надписи, за да се означи в кое дюкянче какво се продава, а стоката била нарисувана на тези табелки. Пред магазина за риба стои табелка с нарисувана на нея голяма риба и т. н. Днес тук са разположени кокетни магазинчета за хранителни стоки, сувенири, дрехи, сладки изкушения. Съвсем близо до това място ни показаха една работилница за ръчна изработка на бонбони и захарни изделия, която е била построена тук преди повече от 100 години примерно. Минаваме покрай къщата на Моцарт. Жълта, на четири етажа.

Катедрала в Залцбург

Катедрала в Залцбург

По време на тази обиколка ни показват важните места , които после може да посетим индивидуално през свободното си време. Показват ни

  • катедралата,
  • Университета,
  • църквата Св. Петър,
  • площадите
    • „Капителплац“,
    • „Домплац“ с най-голямата катедрала,
    • „Резиденцплац“,
    • „Моцартплац“,
  • по-интерени места за хапване и пиене на бира, сувенири, както и мястото и начина по който можем да се качим до

Замъкa Хоензалцбург,

който се извисява високо над града. Входа за замъка със зъбчатата железница е 11,30 Евро. Има намаление за група над 10 души. И тук се разделихме. Показаха ни улицата, по която да излезем на реката, за да се ориентираме за мястото на срещата, раздадоха ни по една карта на Залцбург, отбелязаха ни къде се намираме в момента и ни пуснаха. Следват повече от четири часа свободно време и среща в 19 ч, на спирката. Тръгнах към замъка.

За да стигнете до върха на хълма не е така трудно, както е било някога.

Хоензалцбург – Замъка в Залцбург

Замъка в Залцбург

Към крепостта Хоензалцбург води малко пътче,

но много бързо се стига с помощта на въжената железница, която само за няколко секунди и малко пари ни отвежда горе. Бяхме десетина човека от групата в началото, после се пръснахме по замъка и когато реших да слизам, се оказах сам…
Чувството да се озовеш пред самата крепост е неописуемо. Виждайки старите и черни стени, опушени от времето се пренесох назад в Средновековието. Крепостта води началото си от 1077 г. , когато било построено първото укрепление за защита от ожесточената борба за власт между императора и папата. Една туристка гледа, гледа, пък въздъхна: „Ето ти един непревземаем замък, ха иди го превземи“… Най-красивите и спиращи дъха гледки към романтичните Алпи и старият бароков град на Залцбург, се открояват именно от крепостта. Намираме се в сърцето на Европа, между Бавария и Тирол, сгушени в пазвата на Алпите, на двата бряга на река Залцах. Съжалявах, че не си бях вземал с мен бинокъла, за да разгледам града от високо, защото времето беше облачно , но мъглата скоро се разсея. Разгледах замъка, а какво ли има вътре, това ще оставя на вас вие сами да разберете, когато решите да го посетите.

После ми беше много трудно да намеря входа за лифта, за да сляза. Маскиран се оказа зад едни тесни прозрачни врати с фотоклетка (не на същото място, където слязохме). Слизам, купувам си една тениска с интересен надпис и картинка за сувенир и продължавам нататък. Посещавам

къщата на Моцарт на „Гетрайдегасе“ № 9

Влизам в почти всички стаи. В една от стаите имаше едно пиано и една пианистка на него свиреше на живо произведения на Моцарт. Сигурно това и е работата по цял ден…

Стоях, гледах и слушах. В друга една зала имаше няколко компютъра със слушалки. На мониторите им имаше възможност да се избере какво точно да се слуша (нотни листи с негови произведения). Сядам, избирам си нотен лист и докато свири мелодията един показалец (по-светъл правоъгълник) минава по нотния лист и маркира нотата, която се свири в момента – като на караоке… По-нататък на една стена беше изписано родословното дърво на Моцарт. По витрините може да се видят цигулките, на които е свирил, перуката с която е бил известен, съдовете, които е ползвал, другите му музикални инструменти.

Човече в Залцбург

Човече, което прилича на мен

Авторът в Залцбург

Приликата с автора

От към главната уличка бяха отворени прозорците и аз надникнах да видя какво се вижда от там и как ли е изглеждало всичко това преди 200 и повече години… Обиколката продължава.

Орган в катедрала в Залцбург

Орган в катедрала в Залцбург

Следват

катедралите и църквите

отвътре. След това обиколка от край до край по „Гетрайдегасе“, кафе, сладки изкушения, час по-късно малко храна, след това се разходих от другата страна на моста с катинарите, пак по едни търговски улички, минах покрай един много интересен фонтан, който бълбука буквално от земята и по едно каналче водата минава по средата на цялата уличка и влиза в една шахта.

Фонтан в Залцбург

Фонтан в Залцбург

И така, времето неусетно мина, събираме се на спирката, купуваме си билет, качваме се на градски транспорт, след половин час слизаме на последна спирка и сме в хотела. Автобуса ни е там, вземаме си багажа и се настаняваме.

Неделя е, вечер, няма нищо отворено

Краен квартал, какво ли ще вечерям… Дали наистина няма нищо отворено, както ни казаха? Я, да се разходим наоколо…

През една пряка, по една друга улица излизам на един булевард (по който сме минали на идване). Оглеждам се във всички посоки и съвсем наблизо видях логото на бензиностанция Шел… Е, не може да няма храна там. Отивам, вземем си един сандвич, сядам си, похапвам си и се прибирам в хотела.

По пътеката към хълма на Капуцините в Залцбург По пътеката към хълма на Капуцините в Залцбург По пътеката към хълма на Капуцините в Залцбург По пътеката към хълма на Капуцините в Залцбург

По пътеката към хълма на Капуцините в Залцбург

Ден трети – 21. 09

За днес имаме отпътуване за

  • езерото Химзее (най-голямото в Бавария),
  • посещение на замъка Херенхимзее, копие на двореца Версай, край Париж (само че Версай е 200 години по-стар) и
  • продължаване към Бодензее, в околностите на което ще спим две вечери.

Закуската е в ресторанта, похапваме си свежа алпийска закуска и тръгваме. Минаваме в Германия през един мост (под моста тече река, която е границата между двете държави). На моста се събрали една група бежанци. Наоколо полицейско присъствие. Следва гранична проверка на нас. Минаваме. За Химзее и замъка там може да се отплава или от Prien (Stock/Hafen) или от Gstadt (според картата , която си вземах). Другите селища наоколо са Seebruck; – Chieming; – Ubersee/Feldwies; – Bernau/Felden. Малки корабчета минават и от там.

www.chiemsee-Alpenland.de

www.chiemgau-tourismus.de

www.herrenchiemsee.de

www.schloesser.bayern.de

Пристигаме някъде на брега на

езерото Химзее

и чакаме да дойде корабчето, с което да отплаваме до

замъка Херенхимзее (Herrenchiemsee)

Построен в 1878 – 1885 година). Плаваме 15 минути и слизаме на първа спирка. Събираме се там и ни разказват на къде ще вървим, колко, къде и какво може да видим, колко свободно време ще имаме след като разгледаме замъка, какво може още да видим, къде да хапнем и т. н. До замъка вървим около 20 минути по едни тесни пътечки, по едни поляни, през една гора. А когато пътеката свърши, пред нас се разкри една приказна цветна градина. Огромни алеи, пъстри цветя, красиви фонтани.

Бира на терасата, близо до двореца Херенхимзее, с изглед към Химзее – Германия

Биричка, моля! – на терасата, близо до двореца Херенхимзее, с изглед към Химзее

Някъде в далечината се вижда и самия замък. За него имаме резервация за определен час. Имаме около половин час да разглеждаме градините, да снимаме фонтаните (фонтаните ги пускат и спират през 15 минути и тогава се събират повече хора, за да се снимат там). И после се събираме пред замъка, за да влезем. Влизаме.

Прекрасен замък

Впечатли ме

  • залата с огледалата,
  • Порцелановия кабинет,
  • стаите на краля,
  • канделабрите, които само в едната зала са 44 и свещниците, по които били разпределени над 2200 свещи.

Интересно ми беше как и кога се палят толкова много. Имаше една зала с едни огледала, така разположени, че между тях остава един огромен полилей и когато човек застане между двете огледала, вижда полилея многократно отразен в дълбочина. Позлатени тавани, стени, безкрайно красиви орнаменти, завъртулки, тронната зала, кралски легла, балдахини, до блясък лъснат паркет, прекрасни гледки към градините.

На излизане може да се посети заведението там, да се похапне нещо вкусно, но и много скъпо съответно. Взех си само едно кафе, седнах си пред двореца и се радвах на прекрасната цветна градина, фонтаните и езерото някъде в далечината.

После по обратния път през гората, само че малко преди пристанището се отбивам по пътя нагоре и отивам да посетя

стария манастир,

скрит зад дърветата само на няколко метра по-нагоре… Разходих се насам – натам по коридорите, но не се впусках в детайлно разглеждане, да не се загубя из лабиринтите и да не ми остане време за обед. Пред манастира има

прекрасно място за хапване

на вкусна храна, при една тераса с изглед към цялото езеро и селищата покрай близките брегове. Взех си една бира, произволно избрана от менюто (оказа се черна и силна) и докато пиех и оглеждах какво сервират на хората наоколо (за да не се прекарам да си поръчам нещо, което да не разбирам какво е и да получа нещо, което да не ми хареса).

Виждам, че на съседната маса сервират една голяма чиния с много ориз и някакво месо в средата със апетитен сос на една възрастна жена… О, и аз искам… Казвам на сервитьора да ми донесе и на мен такова ядене, като го посочвам с пръст и вече доволен, че си избрах нещо вкусно, без да разбирам езика, зачаках… Идва след малко и ми го носи. Същото… По периферията на чинията много ориз, по средата месо на хапки. Отгоре подправки. Опитвам първо месото. Оказа се много пикантно… И всичко беше много горещо. Пия си полека бирата, гледам езерото от терасата на заведението и чакам да ми изстине храната. Имам достатъчно време. През това време дойдоха още хора от нашата група, така че няма да бързам. Хляб не съм искал, защото знам, че имат само черни хлебчета, а на мен не ми харесват.

Един час по-късно вече съм свършил с храната и бирата и слизам долу на пристанището, където вече се събираме. Повече информация за всичко това намирам в брошурките, които съм си вземал от корабчето и от информационното бюро:

www.chiemseeringlinie.de

Идва корабчето. Плаваме пак 20 мунути в обратна посока. И сме при автобуса. Имаме около половин час за сувенири и други нужди. На това място има едни ретро вагончета в умален вид от онова време. Разглеждаме, снимаме се. И тръгваме. Към езерото Бодензее. Пътуваме до вечерта, когато по тъмно пристигаме в едно малко селце, където ще спим две вечери.

След като тръгваме от езерото Химзее, в посока към Албершвенде, минаваме през красиви алпийски райони.

Преди Инсбрук, от ляво на нас остава градчето Wattens.

Ватенс

е малък град на територията на окръг Инсбрук, Западна Австрия. Най-голямата туристическа атракция във Ватенс е

парк – музей Кристалните светове на Сваровски (Swarovski Kristallwelten museum),

където могат да се видят целогодишно невероятни чудеса от кристал. Видяхме фабриката на Сваровски (от автобуса), разказаха ни интересни истории от живота на фамилията.

За Фиона Сваровски – кристалната принцеса. Дори не бях чувал за нея.

Интересно ми беше, като ни разказваха как тя правила всичко възможно, за да не излиза в медиите нищо, свързано с личния и живот и как папараците от своя страна правили всичко възможно, за да се доберат до интересна новина, снимка или акцент от нейното ежедневие. И после като се върнах и се разрових в мрежата попаднах на наистина много интересни неща за фамилията.

Минавахме през много и дълги тунели през планината. Трябваше да минем и през най-дългия, но той се оказа в ремонт. Минахме и

покрай Инсбрук

И за него ни разказаха интересни неща. За лифтовете нагоре към ски-пистите. И как богатите служители и работещите по офиси и кантори, през едночасовата си обедна почивка зимно време имали време да си вземат ските, да се качат до върха на планината със лифт, да се спуснат един път по пистата и да се върнат на работа…Имало лифт, който от града те качва на една височина за броени минути. Горе прави връзка с друг лифт, който те качва още малко нагоре. От там с трети лифт до върха на планината. И от края на всеки лифт може човек да се спусне…. След това се отклонихме от магистралата, която продължава през прохода Бренер за Италия и тръгнахме да се катерим с автобуса през

прохода Arlbergpass

Близо до върха на прохода е разположено селището

St.Christoph (Санкт Кристоф)

Там има много хубави, малки и големи хотели, построени един до друг, много лифтове и ски писти. Обвити в мъгла и облаци. Минахме през целия проход и долу в ниското е гарата Langer. Много красива и чиста алпийска природа. И като се загледах по върховете докато се качвахме и слизахме, видях как са подпрени с греди и метални прегради целите върхове, отвсякъде, за да не падат надолу лавини през зимата. Е, как да не се влюби човек в тези места. След няколко часово пътуване почти без почивка, късно вечерта бяхме на Албершвенде, където спахме две вечери.

Къща с красива фасада в Албершвенде, Германия

Къщичка с красива фасада в Alberschwende,срещу хотела ни там

Къща с красива фасада в Албершвенде, Германия

Албершвенде (Alberschwende)

е съвсем близо до Брегенц. Красиво хотелче с много зеленина и цветни красоти по терасите. Домакините са ни приготвили вкусни салата и скромна вечеря. Салати, наредени на шведска маса и по-късно – на всеки сервират първо крем супа, после основно ядене и за десерт – щрудел. За това си плащаме предварително. Отделно си плащаме консумация на напитки. И понеже аз си пазя бирата за Октоберфеста, на тази вечеря пих само безалкохолно.

Хотела ни в Албершвенде, Германия

Хотелът

Към хотела има една огромна тераса, от която може да се слезе на улицата. Тераса с много цветя, подредени и аранжирани по неповторим начин. На долния етаж на хотелчето имаше сауна. Не работеше по това време, но беше отворена… И аз, нали обичам да се пъхам по дупките и тайните места навсякъде където ходя, и след като видях надписа на вратата сауна и СПА, опитах вратата, беше отключена и се напъхах тихичко вътре. Следва още една врата, минавам и през нея и съм вътре. Оглеждам на фона на оскъдната светлина от уличната лампа… Имаше десетина шезлонга, две сауни – кабини, душ кабина, място за пиене на кафе и чай. Излизам. На другия ден питаме как работи – през деня, вечер до 19 ч… За жалост през това време сме по програма извън селището даже… Заспиваме.

Хотела ни в Албершвенде, Германия

Хотела ни в Албершвенде

Ден четвърти 23.09

Закуска и тръгваме. За днес имаме да гледаме

  • Констанц,
  • острова на цветята Майнау,
  • а като бонус имаме да плаваме до Меерсбург.

По пътя към

Констанц,

преминаваме транзитно през Швейцария, а после влизаме в Германия. Много сложни за запомняне пътища).

Половината Констанц – в Германия, половината в Швейцария…

Между тях – малка ограда. Можеш с единият крак да си в Швейцария, с другия да си в Германия и така да се снимаш.

Спираме на един паркинг. До един голям МОЛ. Мола има много входове – на нивото на земята има поне 4 входа. На нивото на надлеза (второ ниво има поне един изход) и т. н. Стигаме до надлеза. Там е гарата на Констанц. Паркинга е от другата страна. Минаваме през ЖП прелез. Светофари, бариери и т. н. Стигаме до надлеза. Долу – асансьор… Който да ви качи едно ниво по-нагоре, за да минете над линията на влака и да влезете в мола. Спираловидни стълби пак до там за пешком качващите се…

Минаваме през надлеза и сме в Мола. Мноого голям. Показаха ни къде какво има – къде за храна, къде за сувенири, къде за дрехи, за лакомства и т. н. И на връщане през свободното време да го разгледаме. Излизаме от друго място. Пресичаме на светофара и завиваме наляво. Посока центъра и стария град. Пешеходна обиколка – сгради с интересна архитектура, църкви, магазини.

И пред един магазин гледам една дървена пейка с облегака и с колело в предната част… Загледах се. По диагонал под пейката монтирани две рамки, излизащи в единият край като дръжки на строителна количка, а в другият край – монтирано колело от велосипед… Застава човек отзад, хваща дръжките, вдига пейката и с помощтта на предното колело си я мести, където си иска… Няма нужда от помощник за преместването. Германска работа.

До самият остров се отива или по пътя за град Констанц през Мюнхен – Брегенц /Австрия/ – Линдау /Германия/, или с ферибот от Меерсбург до Констанц. Майнау е на 76 км от Цюрих, 176 км от Щутгарт, на 224км от Мюнхен. Повече за Майнау на http://mainau.de/arriving.html

А за навигация и GPS: – N 47 градуса. 42. 075; Е – 009 градуса. 11. 042

Време е да се съберем

на пристанището. Идва корабчето,

качваме се, плаваме половин час и слизаме на първа спирка. Пръскаме се по корабчето. Аз заставам най-отпред. По средата на плаването виждам нещо малко страшно… От ляво на дясно право пред нас плава едно корабче. Минава перпендикулярно на нашия курс. След минута – две, ще се блъснем… Дали?.

И в този момент поглеждам , че и от дясно на ляво плава друг кораб. И буквално двата кораба се разминават точно пред нас – на минута – две от нас напред… И едното си плава на ляво, другото на дясно и ние минаваме точно между двете, секунди, след като са се разминали… Аууу. Пристигаме на

остров Майнау

Слизаме. Събираме се пред информационният център. Раздават ни карта на острова, показват ни къде се намираме, на къде да вървим (обикаляме по посока на часовника по алеите) и ни пускат. Време за обикаляне, снимане, похапване, кафе, почивки – три часа. Пред нас има голямо табло. Червена точка отбелязва мястото ни в момента. През острова на две – три места пак има такива табелки с червена точка (показваща до къде сме стигнали).

www.mainau.de

И като картинки са отбелязани по-интересните места – цветното пиле, пауна, зоокъта, зелените глави от трева, стълбите, пеперудената къща, местата за ядене, пиене, кафе, сувенири и т. н. Общо взето следваме тълпата, която рано или късно ще ни изведе на пристанището. Или поне аз така си мисля… Защото никой не остава да спи там, макар, че острова е свързан с един път с вътрешността към сушата. Пускат ни и тръгваме. Отначало всички заедно, после се пръскаме и накрая оставам сам…

Майнау, 78465, Германия

Вървя, следвам брега на езерото, радвам се на цветята, снимам каквото си харесам, гледам си картата.

Прекрасни цветни фигурки, зоокът с много малки и красиви животни, умален модел на град, с влакчета, тунели, гари, езерца. Едни много малки влакчета обикалят по едни малки релси и спират от време на време. Много красиви места за почивка, кафе, похапване.

В края на дългата алея, след зоокъта и двете глави, изрязани в тревата и вкопани в една голяма бабуна има приятно място за кафе и почивка. После, след като завиваме по алеята в посока към пеперудената къща, пак има много красиво заведение, където дори докато пие човек кафе, може да си прави СПА процедури – има си канапе, съд за вода (не знам топла или студена), дори и кърпи и кухненска хартия сложили хората.

Аз си вземам едно голямо кафе и си сядам на една маса сред цветна градина с изглед към

пеперудената къща

Ако продължавате да се чудите какво е това пеперудена къща, просто трябва да отидете там. На входа ви очаква една голяма жълта пеперуда. Влизате вътре през главата на пеперудата (от там е входа). Минавате през една плътна завеса и се озовавате в една тропическа джунгла. С тропически растения, тропическа влага, живи тропически пеперуди, кактуси и е много горещо и влажно. Пеперуди прелитат над главите ви, аромат на тропически цветя омагьосва сетивата ви. На няколко места в едни форми сложили парчета разрязан банан, портокал или друг подобен плод. Пеперудите кацат върху него , за да можете да ги видите отблизо…

На изхода ви очаква магазин за сувенири, вкусна храна, кафе и други лакомства. Времето минава неусетно.

Остров Майнау е едно неустоимо изкушение за сетивата

По това време на годината тук имаше много Далии /Гергини/. На този остров лятно време са ангажирани над 300 души – персонал и градинари, а зимно време, острова се поддържа от около 150 градинари и персонал.

Продължаваме обиколката. Вървя, гледам и не вярвам на очите си, че всичко това може да бъде направено от човек, пък бил той и германец… Правим прекрасни снимки. В края на обиколката, когато ни остава около час от свободното време, се озовавам на едно още по прекрасно място. Това е двора на

двореца,

датиращ от 1739г. , който е и дом за благородническото семейство, което притежава и стопанисва острова. Отворена е за посещение само много малка част от приземната площ. Тук под едни стъклени и прозрачни стъпаловидни куполи, сред тропически растения, високи до тавана може също да се остане с часове. Oазис – оранжерия към частта, в която е разположено прочутото кафе към двореца. Похапнах най-прекрасната торта на този остров.

После минах покрай последните цветни градини, покрай едни фонтани и слизам обратно на пристанището. Време е да отплаваме. А за къде ли – дори и аз още не знам. Идва корабчето, качваме се, плаваме около половин час и слизаме на първа спирка… Докато обиколя корабчето, докато разгледам къде какво има и докато се наслаждавам на

плаването по Бодензее,

вече сме на първа спирка. Слизаме и започва да вали… Пред нас – една прекрасна сграда, приличаща на дворец. Пред него лозе на баир. Тук се произвеждало най- доброто вино в цяла Германия, но аз вино не пия и не мога да кажа дали това е така. Намираме се в

Меерсбург

Оказа се бонус в програмата за деня. Понеже било вече извън сезона и всичко било по есенно разписание и корабчетата са малко разредени, това бил варианта за връщане – с това корабче от Майнау до Меерсбург (Meersburg) и час и половина по-късно от тук за Констанц.

Общо взето корабчетата си плават по езерото и свързват различните селища по вода. Та тръгваме на

пешеходна обиколка на Меерсбург

Който не иска или му е мокро, или студено, ни чака в сградата на пристанището – Червената сграда, точно до корабчето. Аз тръгвам с групата за обиколка.

Прекрасно селище. Прекрасни къщи с цветя по фасадите, дървени къщички, малка църква на хълма над градчето. Сувенири, шапки, характерните кожени къси панталонки , носени от мъжете по време на Октоберфеста. Слизам от хълма и минавам откъм езерото. И там има пешеходна алея, минаваща покрай кокетни кафенета. Време е за кафе, докато чакаме да се съберем.

Отплаваме за Констанц

И там имаме свободно време около час, разглеждаме градчето по вечерно време, обикалям и из мола в търсене на вкусна храна, като внимавам да не се загубя. Събираме се на автобуса и тръгваме. До селището, в което спим , пътуваме около час и половина. Пристигаме. Вече е тъмно, изморени, но изпълнени с много красиви и положителни емоции.

Минутка за усмивка – Химзее, Германия

Минутка за усмивка

Продължението:

Баварските замъци и Октоберфест (2): Нойшванщайн и Хоеншвангау

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Баварските замъци и Октоберфест (1): Залцбург, Химзее и Бодензее”

  1. ivanova каза:

    Chudesen marshrut opisan ot talantliv razkazvach !

  2. […] с обиколката на Влади из Австрия и Бавария, която започнахме със Залцбург и Химзее. Днес ше разгледаме замъците Нойшванщайн и […]

  3. […] с обиколката на Влади из Австрия и Бавария, която започнахме със Залцбург и Химзеер после разгледахме замъците Нойшванщайн и […]

Leave a Reply