Пътуване до Копенхаген(2)

Пътуването из Копенхаген продължава из научните институти и другите барове. Приятно четене: (Копенхаген – началото>>>)

Пътуване до Копенхаген

част втора

Събуждането беше по-рано от очакваното, навярно заради измамното слънце надничащо през прозореца фронтално срещу очите. Оправих се и отидох да видя великото шведско изобретение за хранене, тип “маса”. Тъй като приключих бързо със закуската, реших да използвам свободния половин час за разходка на припек. Е, не беше голяма жега, но успяха да поогледам наоколо и да разбера, че се намираме до полицейския участък и музей, а

улиците на Копенхаген са все така пусти,

във всеки час от денонощието.

denmark1.jpg

denmark2.jpg

denmark3.jpg

Велоалеи има, но не са чак толкова използвани, както малко по на юг и по-надолу от морското равнище. Не че ги обвинявам хората, в този неспирен студ и вятър едва ли е много приятно да се потиш и да хванеш настинка. Скоро, след изрична справка, разбрах, че липсата на автомобили се дължи на липсата на пари. Хората са подобрили екологичните си показатели и практически са се лишили от задръствания, от една на пръв поглед странна идея колата, която купуваш да се облага с още над 100% данъци и такси. Плащаш две, получаваш еднa – честито на печелившите!

Събрахме се работната група и закрачихме към… работното място. В случая домакин беше

датската инженерна организация,

нещо като аналог на нашето ФНТС, с единствената разлика, че на запад от науката правят пари, а ние тука от парите (уж) правим наука. Ако все още има хора по света, които не са разбрали, че на север ги бива в инженерния/модерен/всякакъв дизайн, то трябва да се уверят на място. Всичко е все едно излязло от христоматиите и се чувстваш по-скоро на експозиция, отколкото в реална среда.

denmark4.jpg

denmark5.jpg

Както всичко изглежда чудесно, така и условията за работа са наистина страхотни – отлична МТБ (всякаква техника), уютна обстановка (добре аранжирано и удобно), невидимо, но осезаемо присъствие на обслужващият персонал (кифлички, кафенце и т.н.). Та в тази творческа атмосфера съвсем неусетно изкарахме един дълъг и ползотворен работен ден, който прекъснахме само за обяд и увенчахме с вечеря.

Захранването се извършваше в частния ресторант на организацията.

Нещо, което бихме нарекли стол,

но всъщност си е един истински луксозен ресторант, работещ само по поръчка и за мероприятията в сградата. На обяд беше натоварено, тъй като край богато отрупаната шведска маса се бяхме наредили заедно с доста по-сериозната тълпа от някакъв семинар. Храната принципно не изглеждаше по мой вкус – 90% бе полусурово месо, рибно изделие или комбинация от двете. Този път обаче, реших да се водя от максимата “като си в Копенхаген яж като датчаните”, а и от българското “сега ми е паднало, кога друг път ще опитам подобни работи”, та се престраших да пробвам разни неща. Голяма грешка! Изтезанието за сетивата е кратко, болката в стомаха за цял уикенд. Ама съм капризен, какво да се прави…добре че имаше малко десерти, поне със сладкото трудно може да сбъркаш/сбъркат.

denmark6.jpg

Не минаха няколко минути и последва втората голяма вкусова грешка. В залата ни бяха оставили кутийки с едни примамливо черни бонбонки. Шоколадовата ми страст ме накара без да се замисля, да опаткам няколко, а трябваше да се сетя, че по тези краища много се радват на евкалипдово-или-не-знам-си-какви-анасонови лайна. Изобщо по-лошо от най-лошата мастика, особено ако си очаквал нещо сладко. Добре, че имаше останали малко кафе и кроасанчета, та успях да се подправя.

Вечерята от своя страна беше коренна противоположност на обяда. Тъй като изглежда бяхме единствените останали в с сградата, ресторантът беше празен и работеше само за нас. Настаниха ни на най-готината маса, която беше леко издадена над канала и с отлична гледка, а няколкото сервитьори не спираха да поднасят ястията и напитките едно след друго. За съжаление повечето неща, макар и красиво изглеждащи, отново бяха несъвместими с традиционните ми вкусови навици. Отбрах от тук от там, не чак толкова смело като на обяд с новите неща и пих от южноамериканското вино. Вечерята ставаше все по-весела и всички разпускахме, обменяйки шеги и истории. Така например се осведомих са скорошните анархистки изцепки на младежи в Дания, за принципите на мафията в Италия, за данъчната тежест в Германия и т.н.

След вечеря се разделихме с част от компанията, която трябваше да хваща полет, а останалите се

отправихме към нощния живот

Една от нашите домакинки сутринта беше дошла с колело, та си го буташе докато вървяхме по центъра. Аз дори се качих за малко да го покарам. Беше забавно, но не е нетипично младежите тук да ходят с колело на дискотека и по барове. Едно на ръка, че явно имат умение да пазят равновесие пили, ама като се замисля за Родината си представям смешната картинка – роден младеж тип “излъскано гъзе” отива с разчикрантеното колело на татко да сваля мадами 🙂

В Дания изглежда явно младежите нямат мутренско-гъзарско-курвенска-материална мания.

От друга страна обаче, ако погледнеш как са облечени хората по улиците, имаш чувството, че си по страниците на списанията или на F канала. Тук всичко ходи с фешън прически и маркови дрехи. Не знам как да го опиша, но нека кажем, че просто никъде не се виждат не просто тюфлеци, ами дори и малко по-спортно изглеждащи. Ако ми пукаше, щях да се комплексирам. Но съм сигурен, че тук това за хората е нормално а не самоцел, за разлика от в България, където списанията платено диктуват кой пуловер за колко стотин лева да си купиш и как като си го купиш да парадираш с него, щото ей, баси, с парите дето си се облякъл, можеше и кола да вземеш.

Стигнахме до нашата спирка, едно

малко кръчме-бар-дискотека, нарачено Хайди.

Макар че вътре е под 40 квадрата, за щастие не се пуши, а предимно се пие и то в големи чаши, е вярно бира, но местните не си поплюват. На съседната маса седяха две каки, леко тумбести но обърнаха 2-3 халби от по половин литър и не спряха да си бъбрят и забавляват, без изобщо да изглеждат на градус. От време на време обаче зачезваха за по 10-на минути и се чудех какви ги вършат, но после ги видях в групичката пред вратата на заведението и разбрах, че ходят да пафкат. На това му викам и вълкът сит и агнето цяло – хем те си пушат, хем не ми пречат. Вярно, сигурно им измръзва гъза от студ, ама изборът си е техен.

Vestergade 18, 1456 København K, Дания

В заведението имаше дартс и джаги. Не се ползваха много, но нашата групичка се ентусиазира по едно време и направихме мини европейско първенство. Наиграхме, разпихме се и

продължихме към следващото място

Движехме се по тесните централни улички, край стените на старинните сгради, под приглушената светлина на уличните лампи. В тази почти мистична обстановка, в една далечна държава, изненадан

срещнах учителят Йода

Малкото зелено старче беше благосклонно да го снимам, но все пак критичният му поглед и изваденият светлинен меч, ме отпратиха по пътя ми.

denmark7.jpg

А пътят свърши точно пред едно заведение, което можем да наречем мини дискотека или танцувален бар, разположен в ъглова сграда на два етажа от по 40 квадрата. Изобщо досега не съм попадал в Западна Европа на “класическа”, според моите разбирания, дискотека. Специално в Копнхаген видях фасадата на един такъв клуб, но личеше, че не се е използвал с години. Въпреки това, заведението в което бяхме беше приятно. Качихме се на втория етаж и седнахме на едно сепаре, а на остъкления ъгъл към кръстовището беше разположен скромният дансинг.

До полунощ работата беше много умрял, а бирата, която ми бяха поръчали седеше само за украса. Тъкмо част от нашата компания си замина и диджея загря, та му се откъсна по-свястна музика. Започнаха едни танци с нашите две домакинки на дансинга, та час и половина не седнахме. Бирата обаче добре ми влезе в употреба и не остана. Потанцувахме си добре, а после всеки по леглата. Следващия ден в късната сутрин ни очакваше още малко работа, но този път по-неангажиращо. Надявах се да има време за разходка и малко туризъм.

Продължението:

Пътуване до Копенхаген(3)

Автор: Гамар

Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Копенхаген – на картата:


Копенхаген

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Националният празник на Дания:

    http://bulpete.wordpress.com/2008/06/04/dkholiday

  1. 16.04.2008

    […] Продължението в част втора>>>  […]

  2. 17.04.2008

    […] с трета част на пътеписа за Копенхаген (предишната част е тук >>>, а началото – ето […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.