окт. 02 2015

Куртя де Арджеш: Воеводската църква, св.Филотея Търновска и цар Иван Срацимир

Днешният петъчен пътепис за България ще ни води в Румъния. Изключително съм доволен, че авторът написа и прати този пътепис, след като беше прочел тази седмица за пътуването на друг наш автор ( Тони) до Куртя де Арджеш в Румъния.

Приятно четене:

Куртя де Арджеш, Румъния:

Воеводската църква в Арджеш, св.Филотея Търновска и цар Иван Срацимир

,,В опита си да открия истинската българска слава черпех жадно, както се казва вода от изворите, макар и някои да бяха размътени от лъжа а други горчаха поради неприятните за нас изстини, докато се научих да чета между редовете на чуждите хроники“

из ,,Български хроники“ на Стефан Цанев.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Воеводската църква в Куртя де Арджеш, Румъния-графика на Хенри Тренк от 1861г

Biserica Domnească din Curtea de Argeș

или Воеводската църква в Куртя де Арджеш, Румъния-графика на Хенри Тренк от 1861г.

Забележете, че двете камбанарии не са оцелели. Съгласно ктиторския стенопис камбанариите дори са били по-високи от централния купол. Но все пак да благодарим на румънците за направената реставрация на воеводската църква.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Воеводската църква в Куртя де Арджеш, Румъния

След 206 км път след моста на Дунава тук на площада в

Куртя де Арджеш,

беше първа ни спирка.

Тъй и тъй сме тук, след като хапнем по една ябълка, нека разгледаме тази църква! – предложи жена ми за което съм ѝ безкрайно благодарен, че не профучахме покрай това свято място.

The Princely Church, Strada Negru Vodă 2, Curtea de Argeș 115300, Румъния

Пред нас е княжеската (болярската) или воеводската църква заедно с развалините на двореца от XIV век.

Куртя де Арджеш означава дворец на река Арджеш

Интересно е дали ще открием други български следи освен топонимите като Бистрица, Водица, Троян, Говора, Стойнещи, Черна, Предела тук в Карпатския лес?

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Бесараб I (Basarab I)

Отсреща пред църквата е паметника на воеводата Бесараб I (Basarab I) .Той е част от българската аристокрация, управлявала българската провинция Влашко с основната задача да защитава седалището на българските царе Търново от унгарските домогвания до българската корона. С тази задача той се справя отлично като на 12 ноември 1330 г. разбива унгарската армия в битката при Посада.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Битката при Посада

Власите с островърхи калпаци обстрелват с камъни и стрели унгарските рицари в битката при Посада според Виенската илюстрована хроника.

От благодарност към Бога за победата, Бесараб започва да гради воеводската църква св. Никола, посветена също на първородния му син Николае.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Иванко I Басараб

Иванко I Басараб като ктитор на воеводската църква в Арджеш. Той е син на Тихомир, който пък е син на Бербат (Митко Бербатов да почерпи за своя прародител!). Той е владетел (княз или воевода) на княжество Влахия.

Управлява от 1310/19 г. до 1352 г. Йоан Бесараб участва в злощастната за нас битка при Велбъдж с 3000 власи, татари и молдовци на страната на цар Михаил Шишман.

Йоан (Иванко) Бесараб

се счита и за ктитор на скалния манастир ,,Св. Димитър Бесарбовски“ основан в ХIII век в село Бесарбово, Русенско. Иванко Бесараб е основател на династията Бесараб, която приключва със смърта на Влад Цепеш (Дракула). Като заслужил български болярин Бесар е погребан в църквата ,,Св.40 мъченици“ в Търново до гроба на цар Калоян!!!

В края на ХІV в. мощите на една светица напускат Българската църква и преминават в Румънската. Тя е преп. Филотея (Любимка на Господ). Светите ѝ мощи се оказват нетленни и извършват множество чудеса. В началото на ХIII в. те са тържествено пренесени в Търново от цар Калоян. Житието на преп. Филотея е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски.То се различава значително от преданието за св. Филотея, което е разпространено в Румъния.След падането на България под османско иго (1393 г.) нейните мощи са пренесени във Видин, което е описано в похвалното слово за светицата от Видинския митрополит Йоасаф. В него блика съпричастност и тъга за съдбата на Търново и на неговия патриарх Евтимий. От св. Филотея се очаква да спаси Видин ,,от всяка злоба на езичниците и от нападенията на варварите“. Когато е превзет и Видин (1396 г.), мощите са взети от сърбите, а след това от власите. Сега се намират в манастира в Куртя де Арджеш, но първоначално са били изложени във воеводската църква.

Основните моменти от преданието за

св.Филотея (Филофтея)

(като девойка, а не като омъжена жена в българскато житие) са изобразени в стенописите във воеводската църква. Не знам за Вас, но за мен тази девойка в българска народна носия е по- симпатична от тази омъжена жена, която останала девствена!

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Преподобната Филотея

Преподобната Филотея била милосърдна девойка, която раздавала храна на гладните деца на бежанците. Всеки ден тя имала задължение да занесе стомна с вода и кошница с храна за обяд на баща си, който работел на строителната площадка в Търново. Мащехата казала на сърдитият ѝ баща, който останал няколко пъти гладен, да я проследи и се увери, че му е приготвила достатъчно храна за обяд. Ядосаният баща хвърля брадвата на земята срещу начоколилите я гладни деца, за да ги разпръсне, но брадвата отскача и улучва дъщеря му в крака. 12– годишната му дъщеря пада облята в локва кръв на земята сред писъците на нещастния си баща.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

От небесата се спуска пламък, който приковава тялото ѝ към земята така силно, че никой от околните не може да го помръдне..

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Пренасяне на тялото в Куртя де Арджеш

След дълги молитви на всички митрополити, едва след като се споменава Арджеш(!), тялото ѝ олекнало и станало възможно пренасянето на девственото тяло на св.Филотея в Куртя де Арджеш

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

св.Филотея

Тази красива търновка св.мъченица Филитея става украса на Румъния и защитница срещу всички опастности и горещ застъпник пред Бога

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Строежът на воеводската църква е започнат от Йоан Бесараб.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Градежът е продължен от Николае Александру Бесараб (Nicolae I Alexandru) (1352-1364).

Под управлението на Николае Александру се създава първата влашка митрополия в столицата Куртя де Арджеш под върховенството на Цариградската патриаршия. По този начин Николае Александру затвърдил принадлежноста на Влашко към православната общност.

Въпреки ориентацията на влашките владели към Константинопол, българското влияние в духовната и културната сфера не може да се отрече. Категорични примери са употребата на българския (църковно-славянския) в богослужението и в канцеларията. Българските книги и духовници намерили тук убежище по време на унгарската католическа окупация на Видин. След падането на Търново в 1386 г. под османско иго първите манастири във Влашко (Прислоп, Водица и Тисмана) били създадени от именно от български духовници като св. Никодим Тисмански от Прилеп. В своя дарителска грамота за манастирите „Тисмана“ и „Водица“ във Влашко от 1406 г. сръбският деспот Стефан Лазаревич дава гаранция за амнистия: „Всеки, който побегне от земите на царството ми в Угърската (Унгарската) земя или пък в Българската земя, мой човек или мой властелин, и пребивава там три години, или две, или една, и поиска да се върне (…), нека бъде свободен да дойде…“ Логиката отново сочи, че споменатата „Българска земя“ явно е държава, а не османска провинция!

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Разположение на старата кръстокуполна църква от ХIII век в днешната воеводска църква

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Поглед към кръстният купол с Христос Пантократор

Молитва пред иконостаса – Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Св. Георги Победоносец – Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Св. Георги Победоносец

Успение Богородично – стенопис – Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Успение Богородично

Разпятието на апостол Петър в Рим – стенопис – Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Разпятието на апостол Петър в Рим

Разпятието на апостол Петър в Рим. Той е надолу с главата, защото се считал за недостоен да бъде разпнат като Христос

Св. Николай Мирликийски е патрон на църквата в Куртя де Арджеш, Румъния

Св. Николай Мирликийски е патрон на църквата

На съседния стенопис са изобразени

ктиторите на църквата

Кои са те?

Ктиторите на църквата в Куртя де Арджеш, Румъния

Ктиторите

Най-вероятните ктитори са цар Иван Срацимир и жена му Ана, дъщерята на влашкия воевода Николае Александру. Един баща много би гордял да има цар за зет и затова е заръчал да ги изпишат.

Иван Срацимир е втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб т.е свой човек – т.е. имаме тясна българо-влашка връзка, която се повтаря през ХХ век. Майката на Тодор Живков е влахинята Маруца, а бащата на Николае Чаушеску е българин обущар 🙂

Стенопис и надпис в църквата в Куртя де Арджеш, Румъния

…ѣрн……ва и самодрьжа…[]ѧгровл[.. ]хii Бднъю же i въсеи области Бднскоi и …въ Х(….)[а Б(.)]га благовѣрни и г(…..)ж а земли Вѧгровлахъiи i въ

Виждаме, че надписът над ктиторите е силно повреден. Оцелялото е като част от кръстословица, в която липсват някои думи. Липсва името на владетеля, за който имаме обосновано предположение, че е цар Иван Срацимир

Иван Срацимир – Манасиева хроника Иван Срацимир – монета

  1. Портретът на Иван Срацимир от Манасиевата хроника (вляво )и от монетата показват сходни антропологични черти с тези от стенописа в църквата.
  2. От запазената титулатура ,,господар на Угровлахия, Видин и Видинска област“ е ясно че става дума за българския владетел на видинското деспотство т.е. Иван Срацимир, който се е укрепил тук и е съградил воеводската църква! (вдясно)

Фружин като наследник на Търновския владетел Шишман отпада. Още по- малко вероятно е да е избягалият от османски плен видински цар Константин Срацимир.nspânitor

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Гробът на Владислав I (1364-1377 г.)

Гробът на Владислав I (13641377 г.), наричан още Влайку Войвода(Вода),( VlaicuVodă).Той е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г. Българското влияние в църковния живот и устройството на Влашкото воеводство е неоспоримо.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Владислав е васал на българския цар Иван Александър. По негово време се завършва изписването на черквата. През 1365г. Лайош покорява Видин, като пленява и Иван Срацимир, а Владислав се признава за унгарски васал. Във Влашко намира убежище и видинския митрополит Данаил.

Въпреки васалитета си към унгарската корона влашкият воевода взима участие в православната коалиция организирана от Иван Александър заедно с император Йоан V Палеолог и добруджанския деспот Добротица. Сведение за тази коалиция имаме в писмото на управителя на Видин бан Петер Химфи до унгарската кралица Елизабета според която византийският император обещал на влашкия воевода 180 000 флорина за превземе Видин. Есента на на 1369г. Владислав успял да превземе Видин и получил обещаната сума плюс Влашко т.е земите на север от Дунава принадлежали на преди това на Иван Срацимир. Видински цар отново е Иван Срацимир.

  1. Много е вероятно ктиторския портрет на цар Иван Срацимир да е поръчан от благодарния Владислав Бесараб през 1369г. при довършването на изписването на воеводската църква.

Има документ от 1371г., според който българският цар Иван Александър събирал гранични такси от градовете Рукер и Бран в Карпатите т.е. това е северната граница на България, в която влиза Влашко.

Румънска карта на княжеството по времето на воеводата Раду – Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

Румънска карта на княжеството по времето на воеводата Раду I

Румънска карта на княжеството по времето на воеводата Раду I наричан княз (принц) на България от 1377-1388г. Тогава България е включвала днешна Мизия, Добруджа и Влашко.

След падането на Търново в 1393 г. Иван Срацимир като турски васал измолва преместването на мощите на св. Филотея от Търново във Видин. Баязид организира два похода в 1394 и 1395 г. срещу столицата на влашкото воеводство Куртя де Арджеш. Но е победен в битките край рововете (Ровине) на река Арджеш.Там загиват и турските васали Крали Марко и Константин Драгаш. ,,Толкова безброи множество копия бе преломено,че настана мрак-нищо не се виждаще от можеството стрели.Там протече кървава река от безбройните човешки трупове.така, че и сам Баязид се изплаши и побягна…“

През пролетта на 1396 г. кръстоносците на Сигизмунд освобождават Видин от турците. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал.

След разгрома на кръстоносците при Никопол (25 септември 1396 г.) и убийството на цар Шишман, Баязид продължил на запад и когато стигнал до Видин цар Срацимир излязъл пред порти­те на крепостта, но този път се предал на Баязид; султанът не го убил, а го вързал като роб, отвел го в Бурса и повече от цар Иван Срацимир ни кост, ни вест…
Синът на Срацимир, Константин заедно с майка си Ана, избягал във Влашко, заедно с него избягал и синът на Шишман – Владислав Фружин, който след убийството на баща си бил потърсил спасение при чичо си Срацимир във Видин. Цар Константин е бил съвладетел и наследник на баща си и резонно е да остане в свободната столица Куртя де Арджеш и продължи борбата.

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

цар Фружин

Водени от цар Фружин българските и влашките воини разбиват турците при Видин.След това Фружин взима участие в историческия последен поход на кръстоносците начело с Владислав Варненчик заедно с власите водени от Влад Цепеш. През 1444г. в битката при Варна е сложен край на мечтата ни за освобождение.

Последният воевода е Раду II Празна глава или Тъпанарина наречен така защото изгубил контрола над Добруджа в 1421г 🙂

Пази Боже, България от празноглави политици! (Глас народен – глас Божи! Те не падат от небето 🙂 – бел.Ст.)

Църква в Куртя де Арджеш, Румъния

След пътуването назад в миналото се почесох по празната си глава:

Къде бяхме, в българска или влашка воеводска църква?

Входът за воеводската църква, паметник на ЮНЕСКО е 3 леи.

Румънски леи – Църквата в Куртя де Арджеш, Румъния

Извадих 3 пластмасови банкноти с изображението на манастира в Куртя де Арджеш (с мощите на св.Филотея Търновска пардон Арджешка) и попитах: Накъде е?

Писа грешникът Цветан Димитров, Денят на Независимоста, 2015.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

  1. Истинската история на Видинското княжество, Петър Николов –Зиков,
  2. Румънската църква от ХІV до ХVІІІ век, АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ, Православие .бг
  3. Куртя де Арджеш-СТОЛИЦА НА ПОСЛЕДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЦАР фРУЖИН, МАРКНАТАН
  4. Консолидиране на Влашко в политически и църковен план през ХIV век, Георги Николов Ангелов
  5. Biserica Domnească din Curtea de Argeș, Teodor Danalache
  6. Житие на св.Филотея Темнишка: богословски акценти, Петър Петров, ДВЕРИ.БГ
  7. Завзети ли са българските земи окончателно от oсманците през 1396 година?, НАУКА.БГ
  8. Български хроники, Стефан Цанев

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Послеслов от редакцията:

Съвременната турска версия, че османците идват на Балканите и въвеждат ред, започва да ми изглежда много правдоподобна 😉

Други разкази свързани със Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Куртя де Арджеш: Воеводската църква, св.Филотея Търновска и цар Иван Срацимир”

  1. […] втори път съм тук и отново съм  възхитен от това архитектурно […]

Leave a Reply


Switch to mobile version