сеп. 30 2015

Плевенчани отвъд Полярния кръг (2): Дрезден, Берлин и Гьотеборг

Пътят на нашите смели плевенчани към нос Северен (Нордкап) в Норвегия след Словакия и Чехия, ще премине през Германия и Швеция. Приятно четене:

Дрезден, Берлин и Гьотеборг

част втора на

Плевенчани отвъд Полярния кръг

Тръгнахме от Прага и след стотина километра минахме границата с Германия:

Дрезден и Берлин, Германия

Явно

Голф 3 с българска регистрация е съмнителна гледка

и бяхме спрени за проверка от немски полицейски граничен патрул. Погледнаха ни документите и продължихме пътя си. Като транзитна спирка си бяхме набелязали

Дрезден

Определено мога да кажа, че този град беше сред най-хубавите, които посетихме. Бях чувал, че е красив, но честно казано надмина очакванията ми. Хареса ми също така и това, че не гъмжеше от туристи. Между другото много от наличните туристи бяха рускоговорящи.

Очевидно градът е запазил своята популярност като туристическа дестинация за руснаци и след обединението със Западна Германия. Направи ми впечатление и че по-възрастните музейни уредници говореха руски език.

Както знаете Дрезден е един от градовете, най-тежко разрушени през Втората световна война – над 90% от града е сринат със земята. Тези времена отдавна са минало и

сега Дрезден е град с великолепен исторически център.

Първата забележителност, която посетихме беше

Frauenkirche, или катедралата на „Св. Богородица“

Разкошен храм както отвън, така и отвътре. Пред него се намира

паметник на немския просветител Мартин Лутер –

човекът, който за първи път превежда Библията на немски език:

Дрезден и Берлин, Германия

Дрезден и Берлин, Германия

Поглед към

Дрезденската академия за изящни изкуства:

Дрезден и Берлин, Германия

…и градинката до нея:

Дрезден и Берлин, Германия

Из уличките в историческия център:

Дрезден и Берлин, Германия

Това е известната

„процесия на принцовете“ или на немски „Fürstenzug“

Нарисувана през 19-ти век, оригиналната картина бива заменена в началото на 20-ти век, като новата е изградена от майсенски порцелан, за да е устойчива на климатични влияния.
На нея са изобразени различни саксонски крале, графове и благородници, живяли между 12-и и 19-и век:

Дрезден и Берлин, Германия

Поглед в посока кралския дворец:

Дрезден и Берлин, Германия

Кралският дворец,

който векове наред е бил резиденцията на краля на Саксония и прилежащата към него катедрала:

Дрезден и Берлин, Германия

Вдясно е градската опера, а вляво

дворецът Цвингер,

Zwinger, Sophienstraße, 01067 Dresden, Германия

в който днес се намира един от най-известните музеи в Германия.

Дрезден и Берлин, Германия

Две снимки от вътрешния двор на двореца:

Дрезден и Берлин, Германия

Дрезден и Берлин, Германия

Посетихме и самия

музей в двореца Цвингер

Той е разделен на три части – една посветена на изобразително изкуство, втора с богата колекция от различни изделия от порцелан, а третата част беше научно-техническа. Само в последната беше разрешено да се снима.

Честно да си призная никога не съм бил любител на изкуството, нито пък съм претендирал, че разбирам нещо от него. Въпреки това бях много впечатлен и развълнуван от картините, които видях. Картините, изобразяващи хора, било то като портрети или под формата на различни сцени бяха нарисувани с невероятно дълбочина и наистина като се загледаш имаш чувството, че това са одушевени обекти. Още повече се респектирах и от факта, че това са картини, рисувани преди 800 – 1000 години.
Второто крило, както споменах беше посветено на

порцелана

Имаше различни експонати – от сервизи за хранене до вази и украшения. В третата част бяха представени стари часовници, телескопи и други уреди, използвани през вековете:

Дрезден и Берлин, Германия

И така, доволни от разходката си, продължихме по магистралата към Берлин:

Дрезден и Берлин, Германия

Берлин

ме впечатли със своята инфраструктура. Освен много сериозен магистрален околовръстен път, през града минава и градска магистрала, подобаващо отделена от жилищните райони и оборудвана с шумоизолиращи прегради. На практика можеш да минеш през цял Берлин и гледайки встрани съвсем бегло да усетиш, че минаваш през многомилионен град.

Дрезден и Берлин, Германия

Въпреки това градът си е огромен и с

много сериозен трафик

След като се отклонихме в посока центъра ни посрещна голямо задръстване. На преден план се вижда

телевизионната кула – символът на Берлин:

Дрезден и Берлин, Германия

В Германия вече ресторантите бяха извън нашите възможности, но за сметка на това в супермаркетите можеше да се купи вкусна храна, на български цени:

Дрезден и Берлин, Германия

Не бях пазарувал в немски супермаркет от години и се впечатлих, макар да бях чувал, че

цените са същите като в България

В този момент си дадох сметка колко по-висока покупателна способност имат тези хора и как просто никой не мисли за това, дали ще има какво да сложи на масата.

На следващия ден се впуснахме да

разглеждаме немската столица

Честно казано когато посетих Берлин за първи път преди 8 години бях по-впечатлен. Въпреки своите красиви места мисля, че на фона на много други немски градове

той не е толкова забележителен,

но това което винаги съм обичал в него е уникалната му, макар и тъжна, история. Отделно целият център беше разкопан и кипеше строителство, което за туристи не е особено приятно.

Фонтанът на Нептун

срещу сградата на общината:

Дрезден и Берлин, Германия

Берлинската катедрала:

Дрезден и Берлин, Германия

Две от сградите на

Хумболтовия университет

Най-старото висше учебно заведение в Берлин:

Дрезден и Берлин, Германия

Дрезден и Берлин, Германия

Gendarmenmarkt или буквално преведено „пазарът на жандармите“

През 18-и век много френски търговци идват в тогавашната столица на Прусия се заселват в района около този пазар, който сега е по-скоро площад. Съответно след време те построяват църква, известна в днешно време като „френската църква“ в единия край на площада. При вида ѝ прусаците се засегнали и искали да докажат, че и те са способни да построят толкова красив храм и строят абсолютно идентичен такъв, но съвсем малко по-висок, в другия край на площада – това е „немската църква“ 🙂 :

Немската църква и една от големите градски концертни зали:

Дрезден и Берлин, Германия

Френската църква:

Дрезден и Берлин, Германия

Минахме и покрай

Checkpoint Charlie –

един от основните КПП-ове между Източен и Западен Берлин:

Дрезден и Берлин, Германия

На мястото на самия пункт имаше американски войници, с които може да се снимаш срещу определена сума. Преценихме, че и една снимка отстрани става

Дрезден и Берлин, Германия

Паметника, посветен на жертвите на Холокоста:

Дрезден и Берлин, Германия

Стигаме и до може би най-известната забележителност в Берлин –

Бранденбургската порта:

Дрезден и Берлин, Германия

Построена през 18-и век тя е била символичен вход на града по пътя към град Бранденбург. В непосредствена близост се намира и

Райхстага:

Дрезден и Берлин, Германия

Отново в този район е и

паметника на Съветската армия

Интересното е, че тази част от града всъщност преди е била част от Западен Берлин:

Дрезден и Берлин, Германия

По пътя си видяхме и надпис върху този автобус. Направих една снимка, за да си напомним накъде сме се запътили 🙂

Дрезден и Берлин, Германия

Отправихме се към

музейния остров

Това е музеят за изкуство, който снимах заради хубавата фасада и градинката отпред. Ние се бяхме запътили към

Pergamonmuseum,

част от който се забелязва вляво на снимката:

Дрезден и Берлин, Германия

Pergamommuseum беше бекрайно интересен за мен. В него могат да бъдат открити редица експонати от древните месопотамски царства Вавилон и Асирия, останки от римски градове в Мала Азия и други. Някои от въпросните експонати са възстановки, но други са били пренесени камък по камък от Близкия изток, където редица немски археолози са били активни в края на 19-и и началото на 20-и век. Може би е късмет, че така е станало, имайки предвид как в днешно време Ислямска държава се отнася към човешкото културно-историческо наследство.

Едно от най-интересните неща в музея е

портата на Ищар,

която беше в частичен ремонт. Тя се е намирала на един от входовете на град Вавилон и се предполага, че е била построена около 500 години пр.н.е.

Дрезден и Берлин, Германия

Портата, която е била разположена пред пазара в древния римски град Милетус, който се намира в днешна Турция:

Дрезден и Берлин, Германия

Бикове с криле и човешки глави. Скулптури от древното Асирийско царство:

Дрезден и Берлин, Германия

Асирийският цар по време на лов:

Дрезден и Берлин, Германия

Тези лъвове са красели стените на древен Вавилон и са придружавали посетителите на града по пътя към някоя от градските порти:

Дрезден и Берлин, Германия

За финал се разходихме и до т.нар. „East side gallery“ – голям фрагмент от Берлинската стена, който не се е разполагал на това място, а е умишлено преместен и който съответно е станал поле за изява на много творци:

Дрезден и Берлин, Германия

В Берлин се сблъскахме с първото, но не последното, предизвикателство

на нашето пътуване. Нощувахме при приятели, германци, които на първата от двете вечери, които прекарахме в Берлин, ни поканиха заедно с техни колеги на лятно кино в един от градските паркове.

Обстановката беше много приятна – поставено бе едно голямо пано и бе пълно с млади хора. Опънахме си по една кърпа, пиехме си бира и гледахме късометражни филми на тема „екстемни спортове“. Много хубаво, само че на два пъти в рамките на 15 минути

нещо ме ухапа по левия глезен

Така и не разбрах какво беше, изключено е да се говори за кърлеж или змия. Заболя ме и дори имаше малко кръв.

На следващата сутрин имах лек оток точно в областта на двете ухапвания. Това естествено не можеше да ми попречи да обикалям из града и тръгнах с бодра крачка. В хода на деня обаче кракът ми отичаше все повече и повече, и нито мехлемите с нестероидно противовъзпалително средство, нито таблетките с антихистаминов препарат помагаха особено. В края на деня

глезенът ми беше нараснал двойно,

беше топъл, зачервен и болезнен. Придвижването до апартамента на нашите хора накрая си беше мъчение. Гадна работа…

Първата ми работа след това беше да го вдигна нависоко и да сложа една торба с лед върху него. Уви, след 1 час отокът беше спаднал минимално. Имахме един последен вариант, тежката артилерия, и вече нямаше накъде. Тъй като аз и Георги сме медици имахме някои други медикаменти под ръка и в крайна сметка се превърнах в един от неговите първи пациенти. Получих една ампула Урбазон в ивицата Газа и о, чудо! След половин час кракът спря да ме боли, на следващия ден можех да ходя и до няколко дни отокът се резорбира напълно.

Проблемът беше, че нямахме време за подготовка на багажа преди заминаването и съответно не бяхме така запасени с лекарства, както ни се искаше. По-точно имахме само тази ампула, а тепърва ни предстояха нощувки на палатки из Норвегия. Затова тръгнахме да обикаляме денонощни аптеки в Берлин с надеждата да намерим някоя, в която биха ни продали 1 – 2 ампули. Тогава

усетих негативите от това да живееш в уредена държава,

където се спазват всички правила. В бързината не се бяхме сетили да си вземем рецептурни бланки и съответно разчитахме, че след подробно обяснение все ще можем да си купим 1 ампула поне. Държа да подчертая, че такова количество, колкото и погрешно да се използва, не може да застраши здравето на човек. Съответно още на първата аптека решихме, че няма смисъл – използвах всичките си ораторски умения да обясня ситуацията, показах си крака, обясних как сме подходили, показах си и международната студентска карта.

Без рецепта? Греда!

Разбирам ги, трябва да има как да отчетат тази ампула. Дори и българска рецептурна бланка (макар че отгоре пише разни неща на български) щеше да ни свърши работа, но уви, нямахме. Това е начинът, по който трябва да се случват нещата и все пак така ми се искаше да бяхме в България, където нямаше да имаме проблем в такава ситуация.

И все пак – бяхме достатъчно подготвени и не се наложи да ходя по спешни кабинети, което щеше да ни забави поне с 1 ден и сериозно щеше да ни наруши плановете.

След едва няколко часа сън станахме по тъмно, тъй като трябваше да изминем 250 км до град Росток и да хванем сутрешния ферибот към Швеция.

Пристигнахме в

Росток

в час, който определено не беше библейски и така, на 1668 км от Варна, се разходихме набързо до главния площад:

Росток, Германия

Градската катедрала:

Росток, Германия

Централният площад и сградата на общината

Тук се забелязва типичната архитектура за градовете от съюза Ханза:

Росток, Германия

Росток, Германия

След наистина кратка разходка се наредихме на опашката, тъй като беше време да се качим на

ферибота към Швеция:

Росток, Германия

Плаването до шведския бряг

отне 5 часа. Времето беше хубаво и дори имаше идеални условия за плаж на палубата 🙂
Росток, Германия

Поглед към пристанището и

шведския град Трелеборг:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

От ферибота директно се отправихме по магистралата към

Гьотеборг,

който беше следващата ни спирка:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Преди да се разходим из града отидохме до квартала, в който щяхме да нощуваме.

Швеция ни посрещна с осезаемо по-ниски температури,

в сравнение с Германия, както и с вятър. Още с излизането от колата облякохме дълги дънки и връхни дрехи. Тепърва ни предстоеше да разберем, че ще мине време преди да обикаляме отново по тениски.

Минахме през кварталния супермаркет. Слизайки от ферибота бяхме наясно, че

тук вече всичко става много скъпо за нас

и ще трябва да разчитаме основно на провизиите си от България, но все пак си е необходимо да се купува това – онова и от супермаркета. Бяхме леко изненадани, когато влязохме в него, защото в целия магазин може би имаше едва няколко шведа. Огромната част от клиентите бяха чернокожи, араби или турци. Оказа се, че ще нощуваме в квартал, предимно населен с емигранти… по-бедната прослойка. Пожелавам на всички бедняци да живеят така – улички, тротоари, зелени площи, фасади на сградите, всичко беше поддържано в перфектно състояние. Не сме настроени против хора от други раси или етноси, нито се почувствахме застрашени, просто леко се стреснахме и си помислихме „леле, къде попаднахме? Що за място е това?“

В късния следобед се отправихме към

централната част на Гьотеборг

За града мога да кажа, че е чист и елегантен, но и не блести с някакви кой знае какви забележителности. Впоследствие съвсем щеше да се затвърди моето впечатление, че скандинавците най-общо като хора обичат практични и функционални неща и в този смисъл предпочитат семпла архитектура, вместо помпозни сгради, дворци и булеварди.
Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Градската катедрала:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Площадът с паметника на шведския крал Карл IX

(всички шведски крале се казват Карл, Густав или Карл-Густав 😀 . Той се смята за основател на първото населено място на територията на днешен Гьотеборг:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Разходихме се из

района на пристанището,

където се навъртаха съмнително изглеждащи чичковци, които си пийваха прозрачна напитка, за която се съмнявам, че беше вода 🙂

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Централният площад

на града с паметника на крал Густаф Адолф, който се счита за основател на съвременния град Гьотеборг. Тук се намират

общината и съдебната палата:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Мостче по един от градските канали:
Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Вечерта прекарахме с нашия домакин, с когото обсъдихме темата за емигрантите, тъй като това ни беше впечатлило и искахме да узнаем какво мислят местните по въпроса. Според него шведите приемат чужденците, полагат доста усилия да ги интегрират, но са също така резервирано настроени към тях. Той твърдеше, че не генерират престъпност, или поне е само минимална такава, но има сериозен проблем с това, че много хора просто искат да се възползват от социалната система на Швеция, без да искат да предоставят нещо обратно на държавата. Този въпрос ще засегна и по-нататък в своя разказ, тъй като имах и други наблюдения, и разговори с хора. Оказа се, че това е всеобщ проблем за скандинавските държави.

На следващия ден ни предстоеше да влезем в Норвегия

По път се отбихме до

градчето Марстранд,

намиращо се на остров недалече от Гьотеборг. Там се намира замъка Карлстен, построен през 17-и век със защитна цел, тъй като в това градче има незамръзващо пристанище и през вековете е било важен търговски център.

Пътуването по второстепенните шведски пътища беше удоволствие.

Зеленина, светло-синьо небе и малки кокетни селца:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

До градчето се стига чрез пешеходен ферибот. На върха се вижда въпросния

замък Карлстен:

Гьотеборг и Марщранд, ШвецияОтвътре:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

По тази кула се качихме до върха:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Поглед над околността:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Продължихме към

магистралата за Осло:

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Норвегия не е част от Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство. Имаше гранични полицаи на пункта, но не спираха никого:
Гьотеборг и Марщранд, Швеция

Продължението:

Плевенчани отвъд Полярния кръг (3): Осло и Западна Норвегия

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Дрезден – на картата:

Дрезден


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Плевенчани отвъд Полярния кръг (2): Дрезден, Берлин и Гьотеборг”

  1. ari каза:

    Паметник на Съветската армия в Берлин!!!
    За какво е този паметник – за хилядите изнасилени и зверски убити немски жени и деца в края на войната. Шведите нямали проблеми с имигрантите – пълни глупости.

  2. rattenfaenger каза:

    ari, оставам с впечатлението, че сякаш аз съм го построил този паметник и ми се караш за това. Немците също доста са убивали и в една такава война е много трудно да говорим за добри и лоши. Историята обаче се пише от победителите, а СССР е победител в тази война.

    Що се отнася до шведите – аз представям това, което хората са ми казвали, понякога и личното си мнение, което не искам да налагам на читателите. Аз бих определил шведите като много наивни и ще си имат проблем в бъдеще с всякаквите хора, които допускат в държавата си. Тази тяхна доброта и готовност да помагат се използва от недоброжелатели и именно затова там процъфтяват такива банди от просяци от България или откъде и да е. Факт е, че по-голямата част от шведите твърдят, че тези хора генерират незначително ниво на престъпност.

  3. Стойчо каза:

    Хм, забелязал съм я тази масова любов към чуждите проблеми – ако са решили, че нямат проблеми, кои сме ние да им натякваме, че имат? Психиатри? Вменители на вина? Бих се въздържал от такива оценки за чужди гайлета – имам достатъчно деца за гледане вкъщи, за да търся чужди сламки или греди

  4. ari каза:

    Прочети това и после ще говорим http://www.extremecentrepoint.com/archives/234

    А това ли е незначителната престъпност в Швеция http://komentator.bg/50114/

  5. Стойчо каза:

    Благодарим за линковете. Също така по темата за престъпността можем да извадим хиляди други линкове, но тук обсъждаме пътеписите, а не престъпността. Благодаря за коректния тон.

  6. […] (Нордкап) в Норвегия след Словакия и Чехия, премина през Германия и Швеция. Днес вече влизаме в […]

  7. […] (Нордкап) в Норвегия след Словакия и Чехия, премина през Германия и Швеция – последния път вече влязохме в Норвегия с Осло, […]

  8. […] по пътя на Север минахме през Словакия и Чехия, през Германия и Швеция, влязохме в Норвегия с Осло, Прейкестолен и Берген, а […]

  9. […] на Север първоначално минахме през Словакия и Чехия, през Германия и Швеция, влязохме в Норвегия с Осло, Прейкестолен и Берген, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version