Из Бразилия и Аржентина … и още нещо(7): Уругвай

Продължаваме с последната част на пътуването на Таис из Южна Америка. Вече се разходихме из Рио де Жанейро, Петрополис, Сан Бернардо, видяхме водопада Игуасу, бяхме з в Буенос Айрес и едно ранчо в пампасите, а последно я оставихме в Делтата на р.Парана, Аржентина

Днес ще продължим с последната екстра в това пътуване.

Оригиналното заглавие на този разказ беше „Из Бразилия и Аржентина… и още нещо“, което аз малко съкратих, но сега дойде точно времето за това „още нещо“, а именно Уругвай! Ето, че пак сефтосахме една страна на нашия сайт. Приятно четене:

Из Бразилия и Аржентина… и Уругвай

част седма

Уругвай

И бонуса към цялото пътуване — Уругвай. Казвам бонуса, защото като цяло програмата, по която пътувахме беше на база Бразилия и Аржентина, а посещението на Монтевидео беше допълнително по желание. Една екскурзия, която според мен определено си струва, независимо какво впечатление ще ви остави Монтевидео. Аз ще споделя моето, но знам, че на много от другите не им хареса или поне не ги впечатли.


Екскурзията до Монтевидео

е лесно достъпна, стига да има билети за фериботите, които пътуват всеки ден. Може да ви излезе много скъпа, може да ви излезе и много по-евтина — въпрос на късмет:) За тези, които се справят добре с интернет или имат опит с пътуването — не е проблем да се запишат и на място, риска е единствено за дадения ден да няма места. Така или иначе… тръгнахме, като преди това минахме контрол като на летище, при слизане в Уругвай също паспортен контрол… странно като усещане, защото само за няколко часа човек няма усещането, че отива в друга държава:) И така, наближаваме града и…

Не, не съм объркала снимките, това е сградата на телекомуникациите в Монтевидео:) Архитектът обаче е същия, който проектира Бурж Ал Араб в Дубай и това обяснява приликата. Ето я сградата и по-отблизо, където вече се вижда, че е различна сграда

Кой знае защо, очаквах да попаднем в много динамичен и модерен град. Огромно беше учудването ми, когато се оказа, че сме на едно от най-спокойните и безопасни места на света. Тръгвайки от пристанището, по път към центъра на града минахме покрай едно от богатите предградия. Там беше и къщата на президента, която… нямаше охрана, нямаше лъскави автомобили и камери и екскурзоводката ни обясни, че той често ходи дори пеш на работа 🙂

Като цяло

Уругвай всъщност е едно много различно място.

С общо население около 3 млн, като 1,5 млн живеят в столицата, а останалите са пръснати по останалата част от страната, предимно в разни ранча, отглеждащи добитък. Там е нещо като ранния социализъм тук — мирно, спокойно, тихо, голяма част от музеите са държавни и съответно безплатни като вход дори за туристи. Местните имат право да ползват библиотеката, която се намира в сградата на Парламента, което ще рече, че те имат свободен достъп вътре. Много добра социална програма относно здравеопазване, безплатно образование… Туризмът тепърва се заражда там, но за сметка на това много европейци, след пенсиониране отиват там, купуват си къща някъде по крайбрежието и остават да карат спокойно старините си. Един от известните курорти е Пунте дел Есте, но отново предпочитан от туристи над средната възраст. Място, където времето е спряло, поне по отношение на лудницата, съпровождаща навсякъде т. нар.цивилизация. Хората са семпли, усмихнати, ведри… Явно имат и богати, щом имат богати квартали, но това някак не се усети, поне не и за краткото време, докато бяхме там.

Ето и малко снимки оттам:) Статуя, изобразяваща първите заселници

Като се сетя за името на скулптура ще го добавя, но в момента не мога да го кажа, въпреки, че при обиколката видяхме още 3 негови скулптури.

Следващата е свързана с легенда от древните индианци — местното население и е вид реверанс и извинение към избитото местно население.

Легендата разказва, че това били последните оцелели индианци, след избиването им от испанците. По-късно обаче, всички войници, участвали в избиването на индианците също били убити и заровени на мястото, където били заровени и избитите индианци… А над тази статуя имаше едно дърво, чийто плодове имат формата на човешко ухо, само че черно:) И поредната легенда, която разказва за млад индианец, който бил влюбен в девойка, но тя избягала от него. Той я последвал, като всеки път като изгубел дирите й долепял ухо до земята, за да чуе стъпките ти. При едно от спиранията си, той заспал докато се услушвал да чуе стъпките на девойката. Умрял в съня си от умора от преследването. На това място изникнало дърво, чийто плодове били като ухото на този индианец:)
Не съм сигурна, че много точно предавам легендите, още повече, че тамошната история ми е като цяло доста непозната. Та ето и паметника на индианците

А това са част от жилищата, в които живеят тези, които нямат пари за собствени. Те плащат всеки месец нещо като наем, който обаче не е фиксиран, а е съобразен с дохода на семейството. Същевременно ако едно семейство живее повече от 20 години в такова жилище и е плащало наема, то добива правото за собственост. В същото време, ако на семейството се наложи да смени мястото си на живеене, има право да преотстъпи жилището срещу сума, почти равностойна на сумата, която е изплатило под формата на наем докато го е ползвало. Общо взето някаква странна схема смесица между социализъм и капитализъм:)

А ето и сградата на Парламента, в която се намира и Националната библиотека, която е отворена за всеки жител на Уругвай:)

Минахме и покрай резиденцията на президента, която обаче той не обитава, защото предпочита да живее в собствения си дом.

Имат си и катедрала, която твърдят, че е копие на Сакре Кьор в Париж (това могат да го потвърдят тези, които са виждали съответната в Париж):)

В самия център на Монтевидео,

на площада, където е и арката, маркираща границата между стария и новия град е статуята на националния герой Артигас, а под статуята е нещо като музей, където в паметни плочи са отбелязани важните дати свързани с неговия принос към Уругвай

Разходка през новия град, където все още е запазен хотела с казиното, някъде там е било и кафенето, в което за първи път е прозвучала „Компарсита“ (известното танго, за което малко хора знаят, че авторът е уругваец, нищо, че става известно в Аржентина):)

Ето ни и на най-южната точка на Монтевидео, като обратно на очакванията ни — за тук това означава най-студената точка:) На брега на Рио Плата и ветровете, които идват от юг:)

Обядвахме някъде в центъра в приятно ресторантче, бяхме и в музея на… нещо като карнавални костюми. Признавам си, че накрая вече не знаехме къде и какво гледаме. Между другото се оказа, че от края на януари до към средата на март в Уругвай има всеки ден празненства, нещо като карнавали…

Истината е, че след толкова впечатления за две седмици обиколки, накрая вече беше трудно да запомним всичко, което виждаме.

Но пък усещането за хората, които живеят там — отново ведри, усмихнати, готови да помогнат и съдействат хора, дори когато не знаят английски, а вие не знаете испански:)

След толкова скитане дойде време да се прибираме към България. Поне самолета, с който се прибрахме до Париж беше по-нов и по-комфортен, явно като компенсация за тъгата, която ни беше налегнала. Добре, че в Париж имахме нощувка, та да се адаптираме към България. И тук искам да благодаря на Бодри и Електра, че ме „поеха“ там да преживея по-лесно раздялата с Латинска Америка. Вярно, бяха ми спретнали сериозна туристическа обиколка, но се надявам, че сега, след като видят снимките ще разберат защо нямах грам желание да гледам нищо в Париж и няма да ми се сърдят. Иначе все пак благодарение на тях успях да се усмихна, въпреки тъгата:) И все пак успях да се снимат пред Нотр Дам и да стъпя на центъра на Париж (или беше на Франция?!;)

Благодаря ви, приятели за гостоприемството. И в замяна обещавам, че когато решите да тръгнете към Бразилия или Аржентина, ако не мога да дойда с вас, то ще ви дам всички контакти, които имам там, така, че да обиколите повече и от мен.

А на себе си съм обещала, че ще отида още веднъж в Бразилия, и този път не само в Рио де Жанейро.:)


Край

Автор: Таис

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. vladimir1974m2 каза:

    O,mnogo blagodaria, iz4etoh tyrpelivo vsi4kite 4asti.Prekrasna obikolka, mnogo novi i interesni neshta nau4ih

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.