Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)
Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, а по след минахме през Загреб и Любляна. Днес сме в Залцбург.
Приятно четене:
Залцбург – замък от сол и цветни градини
част трета от
Пътуване из Европа с кола, 2015
Според някои сведения Залцбург е най-древният град в пределите на днешна Австрия. Имало е древно селище още през каменната ера, а от 739 г. градът е епископски център. Името на града означава „замък от сол“, поради наличието на много солни мини в областта.
Река Залцах ( „солената река“)
разделя условно старата и новата част на града. По-голямата част от сградите в старата част са от началото на 17-ти век и са в стил барок.
Започнахме разходката си с изкачване на крепостта
Hohensalzburg (Горен Залцбург)
пеша от задната страна. Това беше най-близкия път откъм хостела, в който се настанихме. Фуникулара беше отпред, откъм площада.
Пътят се оказа стръмен и уморителен и „мрънкането“ започна от най-неочакваната страна – съпругът ни се възмути : „Кой глупак си е построил къщата толкова нависоко?“. Та се наложи да вляза в ролята на „Мама-турс“ и да обяснявам:
Изграждането на крепостта започва през Залцбург от тогавашния архиепископ като в началото укрепленията са били дървени. През следващите векове крепостта е била разширявана и достроявана, като най-голям принос за това има принц-архиепископ Leonhard von Keutschach, който в края на Залцбургти и началото на 16-ти век построява дори примитивна въжена линия, която осигурява качването на товари до двора на замъка. Крепостта почти не е използвана като отбранително съоръжение, защото през 1800 година последният принц-архиепископ я предава без бой на наполеоновите войници. След това е ползвана като казарми. Това естествено е спомогнало да бъде запазена като един от най-големите средновековни замъци в Европа.
Пътят ни премина покрай стария кабинков лифт и
манастира на Нонберското абатство
След около 30 – 40 минути вече бяхме пред
„Конската порта“,
откъдето си закупихме билети за вход. Пътят под портата е доста стръмен, почти отвесен и за улеснение на посетителите отстрани бяха изградени дървени стъпала и парапет. Минахме през двора със старата липа и се озовахме на площадката пред кулата.
Разгледахме вътрешността на замъка, където са запазени стаите на архиепоскоп Леонард, от които най-впечатлителна е така наречената „златна зала“. Минахме през стаите за мъчения, където имаше възстановки и макети и през още много други помещения. Но най-много се впечатлихме от гледките отвисоко:
Тъй като времето ни започна да ‚накъсява“, а все още не бяхме видели нищо от града, слязохме бързо от предната страна и се озовахме на Капител плац.
В момента се провеждаше
ежегодният Залцбургски музикален фестивал
и на площада беше инсталиран голям екран, на който вечер се прожектираха постановки на известни музикални произведения. Представленията започваха от 20 ч. и ние вечерта също гледахме част от комичната опера „Кавалерът на розата“.
Продължихме по тесните улички, търсейки
родната къща на Моцарт,
но първоначално не можахме да я намерим, защото си мислех, че пред нея има площад (поне така изглеждаше на снимките, които бях виждала) и е от дясно на улицата, а тя се оказа от ляво.
Das Mozart Haus, Ischlerstraße, 5340, Австрия
Мина 18.30 часа и магазините затвориха
за наше най-голямо учудване. Всъщност не ни беше чак толкова чудно, защото преди 2 години във Виена бяхме видели, че австрийците затварят по това време, но чудното беше, че при тези пълни с туристи улици, нямаше предприемчиви търговци „жадни“ да изкарат някое друго евро. Е, както и да е задоволихме се с бретцел от сергийката на площада и няколко неща от Билла.
Преминахме река Залцах и се озовахме в по-новата част на Залцбург. Тук най-голямата забележителност е
дворецът Мирабел
и по-точно неговите градини. Дворецът има интересна история: Построен е през 1606г. от принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау за неговата любима Саломе Алт. Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец и била е 22 години любовница или тайна съпруга на архиепископа. Родила му 15 деца. За съжаление те не успели за дълго да се радват на своята красива придобивка. През 1612 година в Залцбург нахлули баварски войски, архиепископът бил хвърлен в тъмница, а Саломе и децата били прогонени. Дворецът е реконстуиран на няколко пъти, а градините са обновявани и преаранжирани. През 1690 тогавашния управник на града е пръчал построяването на големия фонтан. Император Франц Йосиф през 1854 г. ги прави обществено достояние, като ги отваря за свободен достъп, както са и до днес.
Разходихме се покрай река Залцах
и се върнахме обратно в старата част. Вечерта се върнахме в хостела, преминавайки през тунела Sigmundstor. Той е построен през 18-ти век и свързва старата част с квартала Риденбург.
С това завършвам разказа си „Замъка от сол“ и за красивите цветни градини на Мирабел.
Продължението:
Мюнхен и Вюрцбург (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 4 част)
Автор: Елена
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Залцбург – на картата:
Залцбург
Ах,тъкмо сядам да добавя и моя пътепис от Залцбург и Баварските замъци.Много бих се радвал, моят пътепис да бъде като естествено продължение на този тук.
Макар че Залцбург с всяка изминала година става все по-фрашкан с туристи, все по-скъп и все по-комерсиален, аз си имам една по-специална и даже романтична тръпка към него 😉
Та ми се дощя сега, като прочетох публикацията /благодаря на авторката за споделянето!/, ей така, на прима виста, да добавя няколко думи за двореца Мирабел, примерно. Или по-скоро нещо като любопитни факти.
= Първоначално дворецът се е наричал Schloss Altenau, но принц-архиепископ Маркус Ситикус, който е наследник на принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау, го преименува на Мирабел. А това му име идва от съчетанието на италианските думи за възхита и красиво, съответно “мирабиле” и “белло”, тъй като дворецът наистина бил достатъчно красив, а гледката, която се открива от него към хълма с Хоензалцбург е /и днес!/ точно възхитителна.
= Казах “достатъчно красив”, тъй като де факто сегашният му вид не е изначалният му – дворецът пострадал сериозно от пожар два века по-късно и тогава е бил реконструиран в неокласически стил. Всъщност вече станал смесица от барок и неокласицизъм, което се оказва интересна и сполучлива комбинация, а това в наши дни моментално го вкарва в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Колкото до градините и особено розариума – да, разкошни са, и особено към края на месец май и през юни, когато розите са направо като полудели в цветове и аромат – Опияняващи красота и усещания е…
= Мраморната зала в двореца е обявена за най-красивата сватбена зала в света! И действително в тази зала се осъществяват много романтични сватбени церемонии на двойки от цял свят. Обаче първите, които на 3 юни 1944г се оженили тук, са Гретл Браун, която е сестра на Ева Браун (съпругата на Хитлер), и СС-групенфюрер Херман Фигелайн, който служил като офицер за свръзка между Химлер и Хитлер. На сватбата свидетели били именно Хитлер и Химлер, а Ева била организаторът. Апропо, ако на някой сега му се прииска да се ожени в тази зала, ще трябва първо да провери кога има свободна дата и час, също да има предвид, че се допускат максимум 120 сватбари, но има само 25 седящи места, останалите ще са прави. Церемонията може да се проведе на немски или английски език и издават международен сертификат за брак. Самата церемония трае само 20 минути, но гарантирано ще бъде незабравима 🙂 … И не евтина. Но пък…
…Влади, ти си! 🙂
Още веднъж благодаря на авторката, очаквам продължението.