окт. 01 2015

Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, а по след минахме през Загреб и Любляна. Днес сме в Залцбург.

Приятно четене:

Залцбург – замък от сол и цветни градини

част трета от

Пътуване из Европа с кола, 2015

Според някои сведения Залцбург е най-древният град в пределите на днешна Австрия. Имало е древно селище още през каменната ера, а от 739 г. градът е епископски център. Името на града означава „замък от сол“, поради наличието на много солни мини в областта.

Река Залцах ( „солената река“)

разделя условно старата и новата част на града. По-голямата част от сградите в старата част са от началото на 17-ти век и са в стил барок.

Започнахме разходката си с изкачване на крепостта

Hohensalzburg (Горен Залцбург)

пеша от задната страна. Това беше най-близкия път откъм хостела, в който се настанихме. Фуникулара беше отпред, откъм площада.

В подножието на крепостта Хоензалцбург, Залцбург

В подножието на крепостта Хоензалцбург

Пътят се оказа стръмен и уморителен и „мрънкането“ започна от най-неочакваната страна – съпругът ни се възмути : „Кой глупак си е построил къщата толкова нависоко?“. Та се наложи да вляза в ролята на „Мама-турс“ и да обяснявам:

Изграждането на крепостта започва през Залцбург от тогавашния архиепископ като в началото укрепленията са били дървени. През следващите векове крепостта е била разширявана и достроявана, като най-голям принос за това има принц-архиепископ Leonhard von Keutschach, който в края на Залцбургти и началото на 16-ти век построява дори примитивна въжена линия, която осигурява качването на товари до двора на замъка. Крепостта почти не е използвана като отбранително съоръжение, защото през 1800 година последният принц-архиепископ я предава без бой на наполеоновите войници. След това е ползвана като казарми. Това естествено е спомогнало да бъде запазена като един от най-големите средновековни замъци в Европа.

Пътят ни премина покрай стария кабинков лифт и

манастира на Нонберското абатство

След около 30 – 40 минути вече бяхме пред

„Конската порта“,

откъдето си закупихме билети за вход. Пътят под портата е доста стръмен, почти отвесен и за улеснение на посетителите отстрани бяха изградени дървени стъпала и парапет. Минахме през двора със старата липа и се озовахме на площадката пред кулата.

Изглед в южна посока от крепостта Хоензалцбург,Залцбург

Изглед в южна посока от крепостта Хоензалцбург,Залцбург

Изглед в южна посока от крепостта Хоензалцбург

Хоензалцбург, Залцбург

Малко по-на изток

И на север към Стария град и река Залцах –Хоензалцбург, Залцбург

И на север към Стария град и река Залцах

Кулата – Хоензалцбург, Залцбург

Кулата

Изглед от крепостната стена – Хоензалцбург, Залцбург

Изглед от крепостната стена

Разгледахме вътрешността на замъка, където са запазени стаите на архиепоскоп Леонард, от които най-впечатлителна е така наречената „златна зала“. Минахме през стаите за мъчения, където имаше възстановки и макети и през още много други помещения. Но най-много се впечатлихме от гледките отвисоко:

Тъй като времето ни започна да ‚накъсява“, а все още не бяхме видели нищо от града, слязохме бързо от предната страна и се озовахме на Капител плац.

В момента се провеждаше

ежегодният Залцбургски музикален фестивал

и на площада беше инсталиран голям екран, на който вечер се прожектираха постановки на известни музикални произведения. Представленията започваха от 20 ч. и ние вечерта също гледахме част от комичната опера „Кавалерът на розата“.

Залцбургски музикален фестивал, Залцбург

Залцбургски музикален фестивал

Продължихме по тесните улички, търсейки

родната къща на Моцарт,

но първоначално не можахме да я намерим, защото си мислех, че пред нея има площад (поне така изглеждаше на снимките, които бях виждала) и е от дясно на улицата, а тя се оказа от ляво.

Къщата на Моцарт – Залцбург, Австрия

Къщата на Моцарт – Ето я, намерихме я, но малко по-късно същата вечер

Das Mozart Haus, Ischlerstraße, 5340, Австрия

Мина 18.30 часа и магазините затвориха

за наше най-голямо учудване. Всъщност не ни беше чак толкова чудно, защото преди 2 години във Виена бяхме видели, че австрийците затварят по това време, но чудното беше, че при тези пълни с туристи улици, нямаше предприемчиви търговци „жадни“ да изкарат някое друго евро. Е, както и да е задоволихме се с бретцел от сергийката на площада и няколко неща от Билла.

Резиденцплац, Залцбург

Резиденцплац

Преминахме река Залцах и се озовахме в по-новата част на Залцбург. Тук най-голямата забележителност е

дворецът Мирабел

и по-точно неговите градини. Дворецът има интересна история: Построен е през 1606г. от принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау за неговата любима Саломе Алт. Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец и била е 22 години любовница или тайна съпруга на архиепископа. Родила му 15 деца. За съжаление те не успели за дълго да се радват на своята красива придобивка. През 1612 година в Залцбург нахлули баварски войски, архиепископът бил хвърлен в тъмница, а Саломе и децата били прогонени. Дворецът е реконстуиран на няколко пъти, а градините са обновявани и преаранжирани. През 1690 тогавашния управник на града е пръчал построяването на големия фонтан. Император Франц Йосиф през 1854 г. ги прави обществено достояние, като ги отваря за свободен достъп, както са и до днес.

Общ изглед към градините и двореца Мирабел, Залцбург

Общ изглед към градините и двореца Мирабел

Фонтана с 4-те фигури, които символизират 4-те елемента: огън, въздух, земя и вода – Залцбург

Фонтана с 4-те фигури, които символизират 4-те елемента: огън, въздух, земя и вода

Розовата градина на двореца Мирабел, откъдето се правят най-хубавите снимки на Залцбург

Розовата градина, откъдето се правят най-хубавите снимки на Залцбург

Разходихме се покрай река Залцах

и се върнахме обратно в старата част. Вечерта се върнахме в хостела, преминавайки през тунела Sigmundstor. Той е построен през 18-ти век и свързва старата част с квартала Риденбург.

С това завършвам разказа си „Замъка от сол“ и за красивите цветни градини на Мирабел.

Продължението:

Мюнхен и Вюрцбург (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 4 част)

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Залцбург – на картата:

Залцбург

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)”

  1. […] Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Е… […]

  2. vladimir1974m2 каза:

    Ах,тъкмо сядам да добавя и моя пътепис от Залцбург и Баварските замъци.Много бих се радвал, моят пътепис да бъде като естествено продължение на този тук.

  3. iaia каза:

    Макар че Залцбург с всяка изминала година става все по-фрашкан с туристи, все по-скъп и все по-комерсиален, аз си имам една по-специална и даже романтична тръпка към него 😉
    Та ми се дощя сега, като прочетох публикацията /благодаря на авторката за споделянето!/, ей така, на прима виста, да добавя няколко думи за двореца Мирабел, примерно. Или по-скоро нещо като любопитни факти.
    = Първоначално дворецът се е наричал Schloss Altenau, но принц-архиепископ Маркус Ситикус, който е наследник на принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау, го преименува на Мирабел. А това му име идва от съчетанието на италианските думи за възхита и красиво, съответно „мирабиле“ и „белло“, тъй като дворецът наистина бил достатъчно красив, а гледката, която се открива от него към хълма с Хоензалцбург е /и днес!/ точно възхитителна.
    = Казах „достатъчно красив“, тъй като де факто сегашният му вид не е изначалният му – дворецът пострадал сериозно от пожар два века по-късно и тогава е бил реконструиран в неокласически стил. Всъщност вече станал смесица от барок и неокласицизъм, което се оказва интересна и сполучлива комбинация, а това в наши дни моментално го вкарва в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Колкото до градините и особено розариума – да, разкошни са, и особено към края на месец май и през юни, когато розите са направо като полудели в цветове и аромат – Опияняващи красота и усещания е…
    = Мраморната зала в двореца е обявена за най-красивата сватбена зала в света! И действително в тази зала се осъществяват много романтични сватбени церемонии на двойки от цял свят. Обаче първите, които на 3 юни 1944г се оженили тук, са Гретл Браун, която е сестра на Ева Браун (съпругата на Хитлер), и СС-групенфюрер Херман Фигелайн, който служил като офицер за свръзка между Химлер и Хитлер. На сватбата свидетели били именно Хитлер и Химлер, а Ева била организаторът. Апропо, ако на някой сега му се прииска да се ожени в тази зала, ще трябва първо да провери кога има свободна дата и час, също да има предвид, че се допускат максимум 120 сватбари, но има само 25 седящи места, останалите ще са прави. Церемонията може да се проведе на немски или английски език и издават международен сертификат за брак. Самата церемония трае само 20 минути, но гарантирано ще бъде незабравима 🙂 … И не евтина. Но пък…

    …Влади, ти си! 🙂

    Още веднъж благодаря на авторката, очаквам продължението.

  4. […] минахме през Загреб и Любляна, а така също и през Залцбург. Днес вече сме в Мюнхен и […]

  5. […] и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. За последно бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, а днес вече сме […]

  6. […] и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. После бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, както и Прага. Днес […]

Leave a Reply