сеп. 16 2015

По местата на Салвадор Дали

 Днес, мили читатели, ще ходим по малко сюрреалистични места – т.е.местата са си реални, но художникът, който ги е обитавал ще накара времето да се разтече по масите. Таня ще ни води по магнетичните места на Салвадор Дали – приятно четене:

Магнетичните места на Салвадор Дали

Кадакес – Фигерас – Порт Лигат – замъкът Пубол

Честно казано, Салвадор Дали  не е  сред моите фаворити. Неговият сюрреализъм  винаги ми е идвал  в повече. Няма я хармонията на ренесансовите и бароковите живописци, внушаваща  душевен мир и красота. Няма го релаксиращото  въздействие на природата, излъчвано от платната на класиците.

Ексцентричен до маниакалност. Прекалено екстравагантен и нереален. Стряскащ с чудатостите на своя свят. Нехаещ  за твоето мнение  и не държащ  да бъде разбран. Повежда те в своя творчески свят по неведоми за разума пътеки и те предизвиква  да размишляваш и да подлагаш на съмнение  личните си възприятия и въображение. Безспорно талантлив, виртуозен  във всеки детайл, гениален в хрумванията – той, все пак, „не е  лъжица за всяка уста”

Салвадор Дали – Ексцентричен и екстравагантен

Ексцентричен и екстравагантен

Съдбата, довела ме в Испания по съвършено друг повод, неочаквано  ме  преведе през места, свързани с живота на испанския гений, пазещи не само материалните спомени за него, но и усещането за присъствие  на духа му. Стъпиш ли веднъж  в живописните каталонски градчета Фигерас, Кадакес, Порт Лигат и Замъкът Пубол  в североизточната част на Испания – оттук нататък 

не можеш да бъдеш безразличен към Дали

Странно, без дори да съм имала някаква предварителна информация за тях. Без дори да съм си го мечтала и пожелавала. Каприз  на съдбата или поредното `и предизвикателство  да вникна в нещо, което не съм познавала  достатъчно, за да имам правото на оценка или на отрицание. За което съм `и дълбоко признателна!

Това са места, в които чужденец  трудно би попаднал случайно. Поради отдалечеността им едно от друго. Поради огромната посещаемост на  туристи от цял свят.  Дори само  да си осигуриш  билет  за вход  е  проблем, тъй като  групите не бива да бъдат по-големи от 10 души на час.

Това са места запомнящи се. Магнетично красиви и романтични. Много интимни и лични, тъй като присъстват в почти всяко платно на художника. Акумулиращи особено вдъхновение. Места, в които осезаемо витае духът  на Дали и които те правят  дълбоко съпричастен и духовно  приближен…

Колата ни пълзи по тесен планински път. Изкачваме се нависоко. После се спускаме и криволичим край терасовидни  маслинови горички. Скалисто и някак скучно еднообразно. Нищо не предвещава  близостта на красивия морски залив, вдаден в брега и защитен отстрани от подали се, като перка на акула, скали. По-скоро заливче, облизващо със запенен език  тясната пясъчна ивица на крайбрежната уличка.

 Кадакес

Къщите са накацали, като ято чайки върху хълмистия бряг. Бели къщи със сини врати и прозорци, пъстри цветя  по прозорците и тесни калдаръмени улички. Бяло и синьо – това са цветовете на градчето през деня. Когато слънцето залязва над планинския хребет, градчето заблестява в седефени оттенъци, а морето  става наситено тюркоазено, като  в картичка на фотограф – виртуоз.

Кадакес от птичи поглед – Каталония, Испания

Кадакес от птичи поглед

Задухва вятър, от който можеш да се спасиш в някое от многобройните крайбрежни ресторантчета, закрити със специални прозрачни тенти.  „Трамунтана”- вятър с поетично име  и особен характер, идващ от Пиренеите. През зимата той заледява Кадакес и животът  тук  почти спира. През лятото избистря небето до лазурно-синьо,  а въздухът става планинско-чист.  Върху стената на една от старите къщи е врязана гранитна плоча. В чест на … трамунтана. Има ли друго място в света с паметник на подобна въздушна сила?! 

Кадакес – Каталония, Испания

Църквата – на най-високото

От върха на хълма, от достолепната църква се разнася камбанен звън на всеки кръгъл час. Оставяме колата на паркинга, недалеко от нея. Спускаме се по уличка с живописно нареден калдаръм и малки странични  дворчета-лабиринти. Цялата крайбрежна улица е осеяна с табели, които показват мястото или пейзажа, претворени в картините на испанския чудак. Дори имаш усещането, че си

персонаж в  картината му „Port Alguer

   Градчето е спокойно и почти безлюдно. Следобедна испанска сиеста. В ресторантчетата чужди туристи опитват морски специалитети, испанска паеля и чаша каталонско вино – елексир.

Port Alguer, Salvador Dali

Същият изглед върху картината на Дали – 1924 г. (Port Alguer, Salvador Dali)

Тук, в лятната къща на семейството, Дали прекарва детството си. Тук е и първото му студио, построено от неговите родители. Освен в платното  “Port Alguel”, познавачът на  Дали ще открие, че градчето присъства като детайл в много от  картините му. Като  амулет, без който  магията не сработва.  А може би, именно  то е онова коренче, което дава живот  на внушението за  дълбокия им смисъл.

Тук той за първи път среща

„жената  на живота си ” – Елена Дяконова, с псевдоним ГАЛА

По това време тя е съпруга на френския  поет Пол Елюар и има всичко, за което като бедна руска дворянка е мечтала: бляскав аристократичен живот, любим и обожаващ я съпруг, дъщеричка Сесил. До 1929 година. Когато заедно с още 2 семейства се отправят на гости на Салвадор Дали.

Гала и Салвадор Дали като млади

Гала и Салвадор като млади

Ексцентричният домакин  ги  посрещнал  облечен в разкъсана кърваво-червена риза. Лицето  му – омазано с кози фекалии. Едното му око – гримирано в черно. Последен щрих на картината – изсъхнала роза, забучена зад ухото му. По това време на мода е Фройд и… да си малко луд е модерно.Свикналите на всякакви гледки гости – сюрреалисти  били втрещени. Не и Гала. Той ту държал ръката `и, ту  изувал обувките  и целувал петите `и, ту избухвал в истеричен смях. „Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб!” – бил отговорът на Гала.

Гала и Салвадор Дали в зряла възраст

В зряла възраст

Разделя ги смъртта след  …  53 години съвместен живот.

„Аз я обичам повече от баща си и майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” –написал той на приятеля си – поет Ф.Г. Лорка. Нейният образ е обезсмъртен в гениалните му картини и статии за нея.  Дори в подписа си добавя нейното име  –  „Гала Салвадор Дали”. Мистичен, легендарен и съдбовен е  съюзът  между  двамата.

„Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз.” – признава  в автобиографията си Дали.

 

Гала и Салвадор Дали

До старост

Тя се превръща за него в любима, майка, мениджър и сметачна машина, рекламен агент  и всичко, за което се сетите. Тя му внушава увереността:  „Сюрреализъм – това съм аз” , възхищавайки се от всичко, което той прави. Пълно потвърждение на думите на Наполеон, че  „зад всеки велик мъж стои една силна жена.”

Салвадор Дали: Аз съм сюрреализмът

Аз съм сюрреализмът

Вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в  близкото до Кадакес  заливче Порт Лигат.  По това време Кадакес  е  малко рибарско  селище, където обичали да отсядат френските и испанските сюрреалисти, повечето от които  гости на Салвадор Дали. Днес  малкото градче има самочувствието на средиземноморски курорт и привлича многоезични тълпи курортисти и туристи.

На десетина минути път с кола по каменистия хълм  е  усамотеният

Порт Лигат

Първо Дали купува една рибарска хижа, после с Гала още две – и така от три рибарски жилища правят  уникална къща. Това е тяхното гнездо за цели 42 години. На самия бряг,  вградена в скалата. Имаш чувството, сякаш скалата е издялана в къща. На три нива, терасовидно оформена, тя е почти без преградни стени между отделните помещения.

Порт Лигат, Испания – къщата на Дали и Галаа Дали и Гала

Порт Лигат – къщата на Дали и Гала

Отвън е ослепително – бяла с правилни кубични форми. На покрива се виждат цилиндрич- ни кули, върху които е кацнало по едно гигантско яйце. Нищо друго не подсказва, че това е домът  на автора на платното  „Слон с крака на комар”.

Кипарисът с лодката на Гала – Порт Лигат, Испания

Кипарисът с лодката на Гала

На малкото площадче пред  къщата 

многолетен  кипарис  е  впил корени в дъното на стара прогнила лодка

Лодката и хрумването този път са на Гала. Площадчето  е на самия бряг, почти до паркираните  върху пясъка синьо-бели лодки, които уникално допълват пейзажа.

Това, което спира дъха е … заливчето

Сякаш природата го е сътворила точно и само за Дали. По-скоро, точно този залив е впечатлил  и закотвил гения. Тогава, когато те с Гала вече били завоювали Америка /след 8 години  живот там/, вратите на светското общество били широко отворени за тях по целия свят, били толкова богати, че можели да задоволяват и най-шантавите си желания –  построяват своя дом  точно тук, далече от шума и суетата на големите градове.

Порт Лигат- заливът

Порт Лигат- заливът


Това  заливче  е уникално –

магнетично и толкова интимно. Вдадено в сушата, то е обградено от малки островчета – зелени морени, защитаващи го от опустошителната сила на прибоите. Не случайно прозорците на всички помещения в къщата са обърнати към него. То е  нейният жив декор.

Групата от 10 души посетители очаква екскурзоводката – млада чернокоса испанка. Нетърпеливи и надъхани от външната атмосфера, затаили дъх,

влизаме в първото помещение

Къщата на Дали – Порт Лигат, Катапония

Антрето – чакалня

Малко антре – чакалня за посетителите на Дали. Насреща – изправена в цял ръст  препарирана бяла мечка, подарък от холандски приятел. Гардеробче с висящи снопове сухи полски цветя  –  любимият на Гала бял равнец. Малко канапе с крака –мечешки лапи. На пода – разпъната тигрова кожа, а на стената  – сова. Има ли скрит смисъл в цялата тази подредба или си е само едно случайно хрумване. Няма време за мислене. Групата  вече се изкачва по  тесните стълби, застлани с  червена  плюшена пътека.

Ателието на Дали

е неголямо, скромно и почти аскетично . Четки, бои, палитра и грамофон. Триножник с  опряна на него  картина, изобразяваща  Дали, рисуващ  върху стъпалата на Гала. Гола скулптура на мъж  със защитна маска и рапира на фехтовчик. Интересно е съоръжението, което позволява на голямото платно да се спусне надолу, за  по- удобно рисуване. Огромни прозорци без пердета към залива и малкото площадче.

Ателието на Дали – Къщата на Дали – Порт Лигат, Катапония

Ателието на Дали

Завиваме наляво и се озоваваме в библиотеката. Над шкафовете и лавиците с  книги -картината за Кадакес /която вече споменах/  и  отстрани два препарирани  лебеда.

Няколко стъпала нагоре и сме във

всекидневната. Прозорец към залива.

Над него по корниза сноповете сухи цветя на Гала. Кокетно-златисти ъглови диванчета, специално изработени в Америка.

Всекидневната в къщата на Дали – Порт Лигат, Катапония

Всекидневната

Над тях  до прозореца изпъкнало  огледало, в което сутрин се оглеждат първите слънчеви лъчи, като в същия миг се насочват към горното ниво на стаята право в леглото на спящия сюрреалист. Геният буквално е бил първият испанец, погален от лъчите му, тъй като Порт Лигат е най-източната част на кралството. Боже мой, какво себевеличие – да си първият огрян от слънцето!

Още 3 стъпала  нагоре и си в

спалнята на Гала и Дали

Плюшен балдахин в червено и синьо над  две легла едно до друго. Скрин в бяло с парфюмите на Гала. На пода подредени два чифта сабо  с различен размер. На стената – голям кафез за канарчета и миниатюрна клетка за щурчета, които художникът обожавал да слуша. Отново огромен прозорец към залива.

Спалнята в къщата на Дали – Порт Лигат, Катапония

Спалнята

Завой надясно и си в миниатюрно коридорче – кухня с малки шкафчета. Явно готвенето не е  стихията на Гала. Встрани вход към банята. Голяма порцеланова вана с позлатени кранове. Висят два бели халата, сякаш притежателите им са все още някъде тук.

Лабиринтът  и екскурзоводката ни отвеждат в друго помещение с формата на балон. Испанката се затруднява да намери точната английска дума, означаваща морската риба, която при опасност се надува  и придобива сферична форма и която Дали  използвал като

модел за своята гостна

Овалната гостна в къщата на Дали – Порт Лигат, Катапония

Овалната гостна

От двете страни по стените – овални златисти диванчета, а в средата – продълговата стъклена масичка. Мека светлина и  отблясъци на разноцветни камъчета, насипани в прозрачна фруктиера . Тук художникът е пиел любимото си кампари с Гала и приятели.

Неусетно се озоваваме на

терасата,

на която е най-горното ниво на къщата и по-нататък преминава в скала, в която всъщност  е вградена. Маслинови дръвчета, посадени в саксии с вид на огромни бели чаши за чай. По купола и встрани гигантски  бели яйца, които вероятно  символизират  началото на живота. Столетни растения на  Алое  Вера. Гъсти цветни лехи с ириси.

Маслинови дръвчета в къщата на Салвадор Дали – Порт Лигат, Катапония

Маслинови дръвчета в гигантски саксии … и ние

Ослепително бялата тераса в къщата на Салвадор Дали – Порт Лигат, Катапония

Ослепително бялата тераса

Терасата – вътрешен двор също е своеобразен лабиринт

Белотата те удря в очите. Бели алпинеуми. Бяла каменна пътека, която те води към басейн, оформен в извивки на плуваща риба. В дъното  нещо като султантска шатра – кът за отмора през лятото. Дълга маса, покрита с бял атлазен плат. Зад нея два огромни бели стола с високи облегалки.

Басейнчето води към шатра – къщата на Салвадор Дали – Порт Лигат, Катапония

Басейнчето води към шатра

Златовезани табуретки и преплетени плюшени анаконди, изпълзяващи от отвор в скалата. Зад единия стол – препариран лъв. Патици и лебеди от порцелан декорират басейна отстрани. Назад – прословутото диванче-устни  с висящи автомобилни гуми и шадраванче с миниатюрни тореадори. В дъното – барбекюто за гости.

Шадраванчето с тореадори – къщата на Салвадор Дали – Порт Лигат, Катапония

Шадраванчето с тореадори

Изненадва ни водопадче, извиращо от скалата, гарнирано  с  римски статуи. И тук внезапно тишината е нарушена от  висок мъжки смях . Цялата група спонтанно се насочва към кръгъл бял павилион, който преди малко сме подминали без внимание. Боже мой! Пред нас на голям видео-екран е живият Салвадор Дали.

Салвадор Дали – Порт Лигас

Ето го и него тук

Вече възрастен, но облечен в ярки  и екстравагантни дрехи, с  навирените мустачки и опулени очи. Показва фокуси, обяснява нещо на испански, след което преминава на английски с твърд акцент. Прави  маймунджулуци в неговия си стил. Като омагьосани сме. Не можем да се откъснем. Какъв велик манипулатор – дори и след смъртта си  посреща и забавлява гостите . Чувстваме се привилегировани и специални. Този чудак  вече ни е спечелил изцяло. Събудил е любопитството и жаждата за откривателство. Провокирал ни е  да мислим, да чувстваме, да откриваме  смисъла на нещата около нас. ”Не всичко е онова, което ти изглежда на пръв поглед”- беше казал някой.

След  запознанството ни с личното и интимно пространство сме готови и за среща със зашеметяващия със странностите си творчески гений. В театъра – музей във  ФИГЕРАС – родното място на художника.

 Фигерас

е  селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 26 километра от френската граница. Детството си  Дали прекарва във Фигерас, а летата в Кадакес.

Първоначалното си образование получава в Общинското художествено училище. Първата си публична изява прави в общинския театър в града. Учи в Академията по изящни изкуства в Мадрид. Увлича се по кубизма и дадаизма, които се отразяват на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Фредерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1925 год. прави първата си самостоятелна изложба в Барселона с противоречиви обществени отзиви. На следващата година е изключен от Академията, за изявлението, че никой  от факултета не е компетентен да го изпитва. Заминава за Париж и се запознава с кумира си Пикасо и с много други творци, от които се влияе. Въпреки, че участва в международни изложби и печели известност, все още е  в търсене на своя собствен стил. 1929  е много важна година в живота на Дали. Среща Гала и се отприщва плодовитата му творческа кариера: над 1500 картини, графики, литографии, скулптури, театрални и филмови декори, илюстрации на книги и т.н.

Салвадор  Дали  сам проектира и финансира

музея си

във Фигерас /1960-1974/. Огромно било желанието му да превърне полуразрушения общински театър  в паметно място. „Първо –защото аз съм наистина театрален художник. Второ – защото театърът е точно срещу църквата, в която съм бил кръстен. И трето, защото именно в този театър беше първата ми публична изложба. Нарича го театър – музей : „Това ще бъде истински театрален музей и идващите тук ще си отиват стреснати, сякаш събудени от театрален сън…”

Църквата, в която е кръстен Салвадор Дали – Фигерас, Испания

Църквата, в която е кръстен Дали

Входът на музея – Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Входът на музея

Сградата е лесно откриваема. Тесните фигераски улички сами те водят  към него . Множество  магазинчета за репродукции на художника и всякакви други сувенири – реликви, които само тук можеш да придобиеш. Неусетно се озоваваш на малко площадче пред ексцентрична червена сграда с малки хлебчета по фасадата. По покрива огромни жълти яйца /както над  дома му в Порт Лигат/, редуващи се със стилизирани голи женски фигури.

Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Музеят на Дали в родния Фигерас

Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Музеят от друг ъгъл

Първо си изумен от странния паметник , въздигнат на пиедистал от автомобилни гуми по средата на площадчето „Гала – Дали”. Той е на художника Жан Мейсоние, на когото Дали се е възхищавал. Отдясно срещу сградата  е  странната скулптура на Нютон, сякаш разчленяваща се на части. Костюм на водолаз на стената вляво от входа – символ или намек за дълбината, в която ще се потопиш влизайки по-навътре. Срещу входа те посреща огромната

картина „Душата на човека”.

Картината Душата на човека – Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Картината Душата на човека

Вътрешният двор на музея – Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Вътрешният двор на музея

Вътрешността е приказен  футуристичен  декор. Кръгъл двор, в чийто център, точно над криптата, където е погребан художникът, е любимият му кадилак.

Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Тук, под любимия кадилак, е погребан Дали

Редуват се все по-странни и все по-невероятни  елементи:  голи тела, животински скелети, екзотична растителност, модернистични   фенери и умивалници. А над всичко това кристалната топка – покрив, виждаща се и отвън и покриваща всичко това. Картините  са като в триизмерно кино, с оптически измами. Октопод, в който е вплетен портрета на Бетовен. Лебеди, които в огледалния образ на езерото изобразяват слонове с протегнати хоботи. Портрет на Гала в гръб, в който съзираш  лика на Линкълн. Ексцентризъм, който те стряска отвсякъде.

Картината Линкълн – Гала – Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Картината Линкълн – Гала

Въртиш се в кръг. Слизаш надолу, качваш се нагоре. Сякаш геният те управлява от небитието, обърква посоките ти, за да му се отдадеш изцяло и той да те вплете в паяжината на своя странен, приказно-налудничав свят.

Странни и неочаквани идеи, плод на въображението на художника – Музай на Салвадор Дали

Странни и неочаквани идеи, плод на въображението на художника

И  навсякъде  е Гала

Гала в гръб, Стъпалото на Гала, Гала и Дали, Гала, разпадаща се на сферични атоми…

Гала – Музей на Салвадро Дали

Образът на Гала е на всяка крачка

Съвършено различна е атмосферата  в другата част на музея, където са изложени  бижутата. 37 златни бижута със скъпоценни камъни, изработени за дук де Вердура по проект на художника, както и скиците  за тях. Съчетание от екстравагантно и  неземно красиво, носещо някакъв символ: „Окото на времето”- с часовниче вместо зеница. Красиви пеперуди, трепкащи с крилца. Усмивката на Мей Уест от рубини и перли. Черешката на тортата в колекцията е сърцето, изработено  от диаманти и рубини и пулсиращо като истинско от 1957 година насам.

Бижуто Окото на времето – Музей на Салвадор Дали – Фигерас, Каталония (Испания)

Бижуто Окото на времето

Казват, че любовта на Дали и Гала била велика.

В своята автобиография той пише, че още  в детството си е знаел, че  любимата му жена ще се казва Елена и ще има плоско, момчешко тяло. Сам разказва за страховете и чувството  си за вина, внушени от бащата още  в ранно  детство, което е и причина  за неговата асексуалност. Девствен е до 25 годишна възраст, когато среща любовта на живота си – 35 годишната Гала. И до  сребърната  сватба… почти само с платоническа любов.

Гала и Салвадор Дали

Истина или мит е приказката за любовта им

Мистичен, легендарен  и съдбовен съюз. Кое точно е истина  и кое точно – мит? Отдавна вече и двамата са в небитието, за да ни го потвърдят. Безсмъртни са единствено фактите, които испанците пазят  като свещена  реликва, за да ги споделят с  целия свят, дошъл им на крака по тези места.

Такъв факт на любовта им е 

Замъкът Пубол

В началото на тяхната връзка, когато само си  мечтаели, Салвадор обещал на Гала замък. Връщайки се от Америка вече богати, той ѝ го подарил. Нещо повече, обещал, че няма да престъпи прага му без да поиска писмено разрешение от нея. Никога не го направил… от гордост. Стъпил  в замъка едва след смъртта на любимата си.

Замъкът Пубол – Каталония, Испания

Замъкът Пубол

Замъкът Пубол – Каталония, Испания

Замъкът Пубол от друг ъгъл

Това е изцяло и само нейна територия, нейното „любовно  гнездо”. Публична тайна е страстта на Гала към млади мъже, което Дали приемал с мълчание и разбиране. Така, както и Гала, вероятно, е  приемала  неговите ексцентрични забави с моделите му.

Castle of Púbol, Gala Dali, s/n, 17120 Púbol, Girona, Испания

Интериорът на замъка е изцяло по идея на Гала

Прекрасната градина с езерце и барелефи на любимия им композитор Вагнер, „Слонът с крака на комар” в ролята на фонтан, параклисът на входа, каменните пейки и любимите на Дали кипариси.

Скулптура на слона с крака на комар в градината на замъка Пубол, Испания

Скулптура на слона с крака на комар в градината на замъка

Слон с крака на комар, Салвадор Дали

Оригиналът – Слон с крака на комар

От  верандата се открива гледка към безкрайно поле. Обзавеждането е просто и елегантно, както и в къщата в Порт Лигат. Синята стая, личният кът на Гала, кухнята, стаята за гости и банята с прекрасни мозайки по стената. Огромна снимка на Гала на една от стените на  замъка. Ателие за Салвадор. Всичко е така, както го е оставила Гала. Красиво, но някак тъжно и самотно. Няма я онази атмосфера на артистичност  и свобода на духа , както е в къщата при заливчето.

Верандата – замък Пубол – Каталония, Испания

Верандата

Спалнята на Гала – замък Пубол – Каталония, Испания

Спалнята на Гала

 Банята на Гала – замък Пубол – Каталония, Испания

Банята на Гала

Огромна снимка на Гала на стената – замък Пубол – Каталония, Испания

Огромна снимка на Гала на стената

Навсякъде – два стола с високи облегалки, облечени в бяло, на които никога не седнали двамата заедно. Художникът стъпил в замъка едва след смъртта на любимата си на 10.06.1982 год., тайно превозвайки трупа, за да изпълни желанието и да бъде погребана там.  Дори поръчал в криптата на замъка два саркофага с отвори отстрани, за да могат и в смъртта да се държат двамата с Гала за ръце…  Наредил да я балсамират и облекат в любимата ѝ червена рокля на Диор. Самият той не отишъл на погребението.

Ателие за Дали в замъка Пубол – Каталония, Испания

Ателие за Дали в замъка

След това се пренася в замъка, за да е по-близо до Гала. Загубва желанието за живот и изпада в дълбока депресия. Целенасочено  обезводнява организма си, за да изпадне в летаргия, като някои животни през зимата. Не  нарисувал нито една нова картина и не  сътворил нито едно шантаво дело.

При неизяснени обстоятелства две години по-късно в спалнята му  в замъка Пубол избухва пожар, но е спасен, макар и с тежки изгаряния. Завръща се във Фигерас, където на  23.01.1989 год.  умира от сърдечна недостатъчност и е погребан в криптата  в центъра на своя театър-музей.

Криптата на замъка Пубол, Каталония, Испания

Криптата с гроба на Гала. Другият е бил предназначен за Дали.

Така завършва приказката за любовта на Дали и Гала. Ексцентрична и сюрреалистична като  самите  личности. Без  Салвадор Дали светът би ли познавал бедната руска дворянка? Без подкрепата и възхищението на Гала талантът му би ли се развил до висотата на гениалността, от която се възхищава целият свят?  Безспорен тандем на два силни духа, срещнали се на планетата Земя, за да се слеят и сътворят нещо смайващо и непреходно.

„Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.” Какво самочувствие, граничещо с  мания за величие!!!  И какъв огромен талант  да превърнеш параноичното, нереалното, абсурдното –  в  изкуство. Да отвориш невидимите  ниши на въображението  дори и  у  непосветените, за да ги вплетеш в мрежите на своя сюрреализъм  и ги направиш свои почитатели. По целия свят. Дори и мен.

Автор: Таня Благова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “По местата на Салвадор Дали”

  1. rumiana каза:

    Благодаря, много интересен пътепис!

  2. svetlana каза:

    Blagodarq!
    Tolkova uvlekatelno razkazvate….kato prikazka!
    Nauchih mnogo za Dali i jivota mu!
    Lubopitno mi e da posetq tezi chudesni katcheta ot inache chesto poseshtavanata ot men Ispaniq!

  3. Дончо каза:

    Най-хубавият разказ ,който съм прочел за любимият ми художник.Много благодаря.

Leave a Reply


Switch to mobile version