сеп. 24 2015

Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)

Днес Елена ще ни разкаже за Загреб и Любляна – част от тазгодишното ѝ пътуване из Европа тази година, и с чийто изводи и съвети се запознахме предишния път. Приятно четене:

Пътуване из Европа с кола, 2015

втора част

Загреб –

дъжд, дъжд и … мокри спомени

Тъй като „моите хора“ и най-вече съпругът ми нямаха никакво време да се запознаят с маршрута и градовете преди пътуването, макар че бях си приготвила информация за забележителностите с карти и упътвания за всеки град, се наложи преди влизане в съответния град да им чета тази информация. На всичкото отгоре като започнехме пешеходната обиколка искаха и да им разказвам като екскурзовод, включително и да отговарям на въпроси от рода на „Какво е това?‘ едва ли не за всяка сграда, покрай която минавахме. Но аз съм „Мама турс“ с утвърдена практика в организиране на семейни пътувания, така че не можаха да ме уплашат.

И така –

за Загреб:

Пристигнахме по план и имахме достатъчно време да разгледаме града или поне това, което бях предвидила, ако не беше дъжда. След като се настанихме и рукна силен дъжд, който не спря до сутринта. Така, че първа точка от програмата след намирането на банкомат се оказа намирането на чадър за дъщеря ми. (При реденето на багажа и казах: „Краси, чадър“, а тя отговори: „Какво за него?“, отвърнах – „Вземи го!“, но тийнейджърите не с от най-изпълнителните и се оказа, че не го е взела.)

В първия магазин (от типа на 1001 стоки), в който влязохме попитах на български „Имате ли чадър?‘ за всеки случай посочих моя и казах „Umbrella”, а продавачката почти на български каза нещо от рода „Трябва да има тук…“ и тръгна към щанда. После на спирката попитах една жена „Билети за трамвая, къде?“ и тя ми отвърна „Киоск“ и ми го посочи. Така, че бях много доволна, че на български се оправяме идеално.

Иначе дъжда беше много проливен и въпреки чадърите краката ни подгизнаха. Освен местните, които бързаха да се приберат от работа видяхме и една група китайски туристи с дъждобрани и джапанки. Е, поне нямаше да сушат обувки, както правихме ние цяла вечер в хотела.

От предварително набелязаните обекти успяхме само да зърнем Катедралата, площада Бен Йелачич, Народният театър, музеят Мимара и няколко от централните търговски улици.

Въобще не успяхме да стигнем до „Горния град“, макар че бяхме близо, но и бяхме твърде мокри след час и половина под проливния дъжд и единодушно взехме трамвая на обратно към хотела.

Историческият център на Загреб,

датира от Средновековието. Образуван е от сливането на селищата по двата хълма: светският Градец, днес известен като Горния град и църковната епархия Kaptol. Първото писмено сведение на Загреб датира от 1094 година, когато унгарският крал Ладислав установява епархия Капитол по пътя си към Адриатическо море. По-късно по време на монголските нашествия в Централна Европа градът е силно засегнат. През втората половина на 13-ти век унгарският крал Бела IV намира убежище в Градец, след опустошението на Унгария от татарите. В знак на благодарност той подписва харта, с която обявява града за свободен.

През 17-ти и 18-ти век града се развива и разраства, построени са много барокови сгради и църкви, а в края на 17-ти век Загреб става университетски град. Разбира се най-внушителен е силуета на Загребската катедрала, изградена в нео-готически стил, а ограждащите я ренесансови стени са редки запазените примери за вида си в тази част на Европа. Двата града Градец и Каптол се сливат през 1850г. в единен град Загреб с население 15 000 души. Към момента населението на Загреб е близо 1 милион. Новият град се разраства по долината на река Сава, покрай която има обширни паркове и зелени площи.

Има и една легенда за това как е кръстен града. През един слънчев ден, един смел пълководец, изтощен и жаден от битката, помолил едно момиче на име Манда да му „загребе“ малко вода от извора. Така името на града става Загреб.

Тази история много ни допадна и на всяка локва по пътя си повтаряхме шеговито: „Загреби!“. Така за нас Загреб също остана свързан с водата.

Общото ми впечатление за Загреб бе,

че доста прилича на София. Но центърът беше доста по-добре устроен от софийския. Иначе в далечината се виждаха панелни квартали като нашите, улиците също бяха като нашите (е, в дупки не сме попадали), но горе-долу атмосферата също беше „нашенска“. Дори в далечината се виждаше тяхната планина Медведица (по-ниска от Витоша, разбира се), което още повече доближаваше изгледа до този на София. Само пространството беше повече. Някак по-широко и свободно между сградите.

Цените също бяха съизмерими с нашите, дори според децата дрехите бяха по-евтини от нашите. Поради това после ужасно съжаляваха, че не сме се отдали на пазаруване в някой хърватски МОЛ. А за хърватките, питайте сина ми: според него не е видял нито една грозна хърватка. Как ги е забелязал изпод чадъра не го знам…

„Каръкът“ ни със Загреб се оказа пълен, когато се прибрахме и не открихме нито една снимка из всичките ни фотоапарати и телефони от Загреб. Няма как – ще се ходи пак…

Любляна –

малка „слънчева“ усмивка

След дъжда в Загреб,

Любляна ни посрещна със слънце

Така че спокойно можахме да я разгледаме. У мен Любляна остави доста приятно впечатление, въпреки, че града е сравнително малък и няма кой знае какви забележителности.

Любляна, Словения Любляна, Словения

През центъра на града минава река Любляница, която се влива в река Сава. Наличието на река през града винаги му придава живописен вид, особено когато има и хълм. В този аспект Любляна леко ми напомни на Велико Търново.

Най-напред разгледахме новия център на града, който има „типичен“ социалистически вид.

След това се отправихме към

стария център – площад Прещен,

който е истинското „сърце“ на града.

Любляна, Словения Любляна, Словения

В своята история Любляна

е претърпяла две много силни и разрушителни земетресения през 1511 г. и през 1889 г. За възстановяване архитектурата на града след последното е поканен един от

най-големите архитекти Йоже Плечник,

който е участвал в преустройството на големи части от Виена и Париж. Плечник изгражда Любляна в неокласически и сеционистичен стил, като за това свидетелстват църкви, пазари, мостове и големи части от града.

Площадът Прещен

е и най-оживеното място в града. В центъра се намира статуята на поета Франце Прешерен. Той е нещо като „словенския Яворов“ и също е имал драматична любовна история. Тъй като не е могъл да живее с любимата си, след смъртта му близо да паметника на стената на една от сградите на площада е поставен берелеф на любимата му, така че поне в смъртта да бъдат заедно. Цялата история на поета може да прочетете тук.

Любляна, Словения Любляна, Словения

От площада преминаваме по следващата забележителност –

Тройният мост

Това са всъщност три моста, съединени е единия край. На отсрещният бряг е разположен стария град.

Другият забележителен мост е

драконовият мост (Zmajski most)

На четирите ъгъла има статуи на дракони. Драконът е символ на Любляна и присъства в герба на града. Този символ е свързан с легендата за Язон и аргонавтите. По време на своето плаване през Черно море те се заблудили и вместо на юг към Егейско море се отправят на север и навлизат по устието на река Дунав. Оттам по река Сава и накрая по река Любляница достигат до едно блато, където живеело ужасно блатно чудовище. В епична битка Язон убил чудовището. По-късно започнали да изобразяват чудовището като дракон, а

Язон бил обявен за основател на Любляна

Другата, по-правдоподобна версия за връзката на града с дракона е следната: Драконът е убитият от Свети Георги змей, а свети Георги е покровител на града от дълбока древност. Първият параклис в замъка на града е посветен на Св. Георги.

Zmajski most, 1000 Ljubljana, Словения

След драконовият мост се отправихме към

замъка на Любляна

Изкачихме се с фуникулара.

Доколкото разбрах изграждането на замъка започва от втората половина на 15-ти век. Първоначално се е състоял от стени и кули, а помещенията са били дървени. Замъкът е свързан с войната на Наполеон с Хабсбургите, като при тази война една от кулите е разрушена. Още през годините на социализма замъка е реконструиран и превърнат в туристическа атракция. Днес това е едно от най-известните туристически места в Любляна и властите всячески се стремят да поддържат този му имидж. В двора и в самия замък има най-различни туристически атракции. Например театрални представления, пресъздаващи епизоди от историята на града. Повече за замъка на Любляна (Ljubljanski grad) може да научите от официалният му сайт.

Любляна, Словения Любляна, Словения

Разгледахме замъка и се насладихме на гледките на града от високо.

Слязохме пеша към стария град. Покрай реката уличките са тесни, а сградите старинни и красиви. Според специалистите архитектурата във Любляна е повлияна от австрийската и италианската. В старият град има три площада: Mestni trg, Stari trg и Gornij trg.

Макар и малък (по-малко от 300 хиляди) градът е доста оживен не само от туристите, но и от много млади хора, защото е известен университетски център.

Продължението:

Залцбург – замък от сол и цветни градини (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 3 част)

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)”

  1. Дончо каза:

    Аз мисля,че София и Загреб си приличат само по това ,че и двата града са столици.Загреб е много по-красив град според мен.Цените на всичко са доста по-високи от тези в България и доближават швейцарските цени.Как успяха да го направят това хърватите не ми е ясно.В Словения цените са доста по „прилични“.

  2. […] – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а такс също и през Залцбург. Днес вече сме в Мюнхен и […]

  3. […] го със съветите и плановете, а по след минахме през Загреб и Любляна. Днес сме в […]

  4. […] – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. За последно бяхме в Мюнхен и […]

  5. […] – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. После бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, […]

  6. […] – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а и през Залцбург. После бяхме в Мюнхен и Вюрцбург, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version