авг. 31 2015

Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))

Продължаваме пътуване на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, днес тръгваме към плажовете на Албания. Приятно четене:

Дерми в Албания

част втора от

На стоп из Балканите

Така сутринта рано започнахме да си приготвяме багажа и да се насочим

към следващата цел – Албанското крайбрежие

Тук беше и мястото, където се разделихме с Росен и Анастасия.

Не ни се тръгваше от Охрид, но

ни чакаха още не малко уникални места и с нескрита тъга си тръгнахме от този езерен град. Задължително всеки от нас е взел нещо със себе си от това приказно място и знае, че отново ще се върне тук.

Стопирането отново започна, този път в една малка междуградска уличка. Трябваше да вървим няколко километра с тежките си раници, но пък стигнахме до по-удобно място, където ни спря и първия за деня човек. С него можеше да се разбере само Саша, тъй като той говореше албански и малко италиански, така италианския влезе в употреба. Албанецът ни остави в

Струга,

като ни увери, че след два часа ще ни вземе и закара до Тирана. Така ние доволни, че ще видим следващият по големина град на Охридското езеро и ще стигнем бързо до Тирана обиколихме малкото градче и се озовахме на плажа където наблюдавахме как деца се учат да плават.

Охридско езеро

Малко преди уречения час с уредения ни транспорт решихме да се разходим още

в Струга за последно

и да тръгнем към Албания.

Црни Дрин/Черни Дрин – Струга, Македония Црни Дрин/Черни Дрин – Струга, Македония

Часът беше 13:30, албанеца закъсняваше с 30 мин., но за нас не беше проблем – знаехме, че ще ни закара и това ни успокояваше. Когато се появи ние радостни се приготвихме да се сложим раниците в багажника и да се качваме в колата. Тогава разбрахме, че това май няма да стане, той започна да обяснява някакви неща на италиано-албански, че му дължим пари за превоза до тук и по още 50 € до Тирана. Без много излишни приказки разочаровани тръгнахме да търсим улицата, която ще ни отведе до края на града. След около час отново бяхме със свалени раници и вдигнат палец. Може би сме чакали около 20 мин. и

спря кола с двама албанци, които отиваха към границата

През повечето време ни разказваха как не обичат рода си, предупреждаваха да внимаваме в Албания. С немалка изненада беше за тях, че ще ходим в Албания на море.

Така и от дума на дума стигнахме Шиптария.

Албания

Границата минахме бързо,

въпреки голямото притеснение на Саша. Температурата на въздуха беше над 40 градуса и ние решихме, че ще си починем малко преди да стопираме отново. Така се озовахме в единственото заведение до границата.

Албанска бира Корча и албански леки

Беше и първият ми сблъсък с албанска бира

Албания беше и единствената държава на Балканите, която освен английски и ръкомахане нямаше друг начин да се разберем. Италианския влезе в употреба, но не толкова колкото ни се искаше.

Тук вече се разбра, че не сме си вкъщи

Хората, порядките, инфраструктурата, дори стоките в магазина – всичко беше различно. Така докато се охлаждахме си говорихме за това как и откъде ще стопираме към Тирана. Както народът е казал – всяко зло за добро, така и случайно седналата двойка момче и момиче до нас чуха нашия разговор. Момичето беше македонка, а приятелят й от Албания, така ни предложи

да ни закара до Тирана

и да му правим компания по пътя. Без да сме на пътя, докато си седим и наслаждаваме на студените албански напитки вече имахме уреден транспорт.

Автостоп в Албания

Автостоп в Албания

Не помня името на нашия албански приятел, но му измислихме прякора „Амстердам”… предполагам сами може да се досетите защо. Той не само ни закара до Тирана, но и ни заведе до мястото, където се събират незаконните микробуси превозващи пътници от град в град.

Транспортът в Албания си има собствени правила,

които ако искаш да пътуваш където и да е из самата държава трябва да спазваш. Така се озовахме в

Дурес (Драч)

около 20 ч.

Плаж – Драч (Дурес), Албания Фрапе и бира – Драч (Дурес), Албания Залез – Драч (Дурес), Албания

Нямахме идея къде ще спим, носихме палатка и спален чувал, но решихме да обиколим плажа докато не ни се доспи. Така попаднахме и на военен палатков лагер, където войник ни предложи да спим в неговата палатка (тримата), без да се колебаем продължихме да проучваме плажа, който беше километри хотели и шезлонги. Така се и озовахме

гушнати, завити със спален чувал, върху един шезлонг на първа линия на плажа

Само ще кажа, че колкото на мен ми хареса това интересно импровизирано спане, толкова на Саша й беше неприятно, най-вече глутниците улични кучета обикалящи навсякъде, така и безброй хапещи комари.

Вечерта беше една от най-дългите в цялото пътуване.

Ден 4. (18.07)

Сутринта за нас беше прекрасна – вечерта е отминала. Оправихме се още в 5:30 и около 7:00 решихме

да пием кафе в едно от множеството заведения в Дурeс

Проверихме си съобщенията чрез безплатния Wi-fi, пуснахме статус във Facebook като това беше един от начините да поддържаме връзка с множеството приятели и роднини, които се притесняваха за нас и нямаха представа къде сме и как се справяме.

С нови сили тръгнахме

към следващата дестинация – Дерми,

един уникален плаж в южния край на Албания. Решихме, че ще пробваме да стопираме до там, но първо трябваше да намерим пътя. Така се озовахме до локален път до магистралата, който ни се стори добро място за стопиране, така и застанахме до една бензиностанция и започнахме да махаме палец. Коли не спряха, но пък

срещнахме германец, който пътуваше пеш до Израел

Беше си заделил месеци за това пътуване, като единствено спира да спи и – продължава.

 Германец, който пътува пеш до Израел – Дурес/Драч, Албания

След чакане на слънцето работника в бензиностанцията, до която стопирахме на много развален албанско-английски ни обясни, че от тук никой няма да ни вземе и, че има

маршрутки до Вльора, където трябва да вземем друг транспорт до Дурес (Драч)

Качи се на мантинелата и, чакайки там няколко десетки минути, спря бял микробус, ръкомахайки и викайки да се качим бързо ние се качихме и преди да разберем

вече се движихме с луда скорост по албанската магистрала

Няма да скрия, че минавайки покрай села с по пет къщи, и пътища, непознаващи асфалт, със Саша си припомнихме новинарски емисии споменаващи трафика на органи от Албания. За наше щастие стигнахме без проблем във

Вльора,

като заплатихме за нашето пътешествие 10€. Около 10:30 вече бяхме в рейса, пътуващ от Вльора към Дерми, но за наша (неприятна) изненада рейсуъ не помръдна следващите два часа.

Вътре беше дори по-горещо и от температурата навън (около 40 градуса). Ние предпочетохме да не изоставяме багажа и стояхме вътре. Изводът, който си направихме е, че докато не се напълни рейса до последната седалка, не тръгва, независимо колко време ще чака. Така малко след 12:00 потеглихме с над 50 човека в рейса, без отворен прозорец и без климатик.

Първо минахме покрай някои от плажовете на Вльора, но след това започна да се изкачва в планината и красотата, която се показваше зад всеки завой компенсира всичко негативно преди това.

Йонийско море – Албанско крайбрежие – Дерми, Албания Йонийско море – Албанско крайбрежие – Дерми, Албания

Така около 14:00 пристигнахме в

Дерми,

едно наистина красиво място, пътуването си струваше. Първото нещо, което направихме беше да седнем и да изпием нещо освежаващо, да проучим обстановката. Да се насладим на успеха си, че стигнахме дотук толкова бързо.

Dhërmi, Албания

Дерми нямаше нищо общо с Дурeс,

много по-чист плаж, място за палатки, магазинчета имаше навсякъде, да не говорим за красотата на водата и планината.

Бира и фрапе – Дерми, Албания Раници за автостоп – Дерми, Албания

След почивката и фотосесията, която си направихме решихме да потърсим подходящо място за палатката. Не ни отне много време и вече бяхме си разпънали „къщата” за следващите няколко дни. Веднага след това побързахме да влезем във водата и да направим първото плуване в албански води.

Плаж в Албания – Йонийско море – Дерми, Албания Плаж в Албания – Йонийско море – Дерми, Албания

Вечерта прекарахме на плажа където си говорихме и гледахме красивия залез до късно.

Ден 5. (19.07)

Палатка – на автостоп в Албания – Дерми, Албания

Колкото и да ни се искаше да си поспим в палатката след 8:00 часа вече става невъзможно да се седи повече от 2 минути вътре.

Слънцето напича толкова силно,

че трябваше да търсим сянка някъде другаде. Температурата беше +40 градуса дори и на сянка, а водата толкова солена, че не може да се седи вътре много време. За това решихме да седнем на кафе и нещо освежаващо в най-близкото заведение.

Кафе и плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

Палатката си я опънахме точно до една стена от бивша сграда на плажа, като до нас имаше остатък от бетонно съоръжение, предвид историята на Албания вероятно беше бункер, като на него беше опряно ремарке за лодка.

Палатка на плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

По цялото останало крайбрежие имаше множество шезлонги с чадъри, но струваха по 500 леки за ден. Ние решихме, че може просто да си направим наша си сянка. Близо два часа под най-горещото слънце търсехме материали и майсторихме. Крайния резултат не беше това, което очаквахме, но и материалите не бяха много.

Палатка на плаж в Дерми, Албания – Йонийско море

Успяхме малко да си починем и скрием от слънцето, но на каква цена? Късния след обяд решихме да обиколим градчето, за да се раздвижим и да поснимаме някои от красотите на крайбрежна Албания.

След като се прибрахме около 20:00 часа

Саша реши да си полегне, тъй като й беше лошо почти цял ден

Аз си взех бира от близкото магазинче и така час и половина наблюдавах морето, планината и се наслаждавах на цялата обстановка. След като Саша се събуди решихме, че ще е най-добре да си легнем и така около 22:00 часа вече бяхме в палатката. Малко след това се появиха и доста шумни нови посетители на нашия плаж, тъй като до сега след 20:00 на плажа оставахме само ние това ни изненада, но плажа е за всички и ние с интерес ги наблюдавахме. Интереса ми се повиши още повече когато чух да си говорят на български. През това време Саша се влошаваше все повече.

Около 1:30 след полунощ толкова й прилоша, че трябваше да излиза на няколко пъти от палатката, като и двамата не знаехме какво да направим. Имах няколко хапчета за различни симптоми, но тя категорично отказа да вземе каквото и да е освен вода. Водата си я купувахме, тъй като нямаше къде да си налеем, а в този случай и по-добре за нас беше този вариант.

Ден 6. (20.07)

Това разболяване промени плановете ни,

тъй като идеята ни беше на 6-тия ден да се отправим към Тирана и евентуално към Черна Гора. Както написах по-горе, а явно ще го повтарям често – всяко зло за добро.

Така сутринта, почти не спали, решихме

да заделим целия ден в почивка и глезене,

за да се почувстваме по-добре. Рано отидохме до съседния плаж, който беше пълен с шезлонги и веднага си харесахме два под голям чадър. Хубаво е да спомена, че раниците с всичкия багаж го зарязвахме в палатката, взимахме си само документите и парите. Няколкото дни

на плажа в Дерми нямахме никакъв проблем

с това си решение. Единствено с едно въженце връзвах ципа на палатката. Не, за да спра евентуално крадци, а да разбера дали някой е влизал или не и винаги намирах вързаната панделка точно така както я оставях.

Така си се бяхме изпънали на шезлонгите, още от сутринта и си почивахме. От магазина си взехме студен чай, плодове, зеленчуци и прясно изпечен хляб.

По обяд дойде човек да събере парите за шезлонгите, така платихме по 500 леки на човек (1000 леки = 15 лв.).

Плажът с шезлонгите – Дерми, Албания – Йонийско море

Плажът с шезлонгите

Излежавахме се, плувахме в прекрасната кристална вода, хапнахме, отново си се пекохме и така до ч. Решихме, че е време да се поразходим и да пийнем някъде нещо свежо и разхладително. Така седнахме в заведението, което гледаме от няколко дни намиращо се на края на една скала, буквално във водата с прекрасна гледка.

Плаж – Дерми, Албания – Йонийско море

Поседяхме доста време на това място, наблюдавайки какво се случва из плажовете на Дерми, говорейки си за това къде се намираме в момента и колко лесно стигнахме до тук. Тази тема се дискутираше през цялото пътуване, тъй като местата, които посещавахме постоянно се сменяхме, транспортът също беше различен и, все пак,

ние винаги се озовавахме на точното място в точното време

Около 18:30 решихме да си приберем не нещата от шезлонгите и да се разходим

до края на плажа в Дерми

Така и направихме, прибрахме си нещата в палатката, хапнахме каквото имахме – няколкото зеленчука, малко хляб и тръгнахме да се разхождаме.

Плажната ивица се оказа доста голяма,

открихме няколко къмпинга, които бяха доста посещавани с естествена сянка от палми и дървета, пейки и охрана. Оказа се обаче, че на нас това не ни беше нужно, ние си имахме свободен плаж за палатката. Така до късно събирахме впечатления от това как протича туристическия живот в тази част на Албания. Не е много по-различно от останалата част на Света – хората са там да се забавляват. Условията създава разликата.

Природата, която притежава Дерми е уникално красива,

комбинацията между планина, кристално чисто море и силното слънце създават един рай за плажуване.

Продължението:

Подгорица, Котор и Острожки манастир в Черна гора (На стоп из Балканите 3)

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))”

  1. […] Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2)) […]

  2. svetlana каза:

    daaaa, taka e v Albaniqqq ….krasiva priroda, dobri hora, vkusna, no ne chak tolkova hrana, drebni tarikati, lipsvashta avtogara v Tirana i haotichen i nelegalen prevoz…mrasen plaj v Duras, ujasni komari, matno i goreshto more…podkupni politzai, mafiotni problqsatzi…neistini v reklamnite prospekti za hotelite……..molitva za transport do BG !

  3. […] из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, бяхме на плаж в Албания, а днес вече сме в Черна […]

Leave a Reply