сеп. 01 2015

Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка

Продължаваме пътуването из Шри Ланка с Крум. Бяхме на плаж в Негомбо и разгледахме Анурадхапура, продължихме до скалата Сигирия и резервата Яла, а днес вече отиваме на плаж и да караме сърф

Приятно четене:

Шри Ланка

далеч от снега през зимата

част четвърта

На плаж и сърф в Унаватуна

Е, май бяхме стигнали до

плажните дестинации

То не че има много какво да се пише за тях, ама айде събрал съм и от там някакъв материал. И така

тръгнахме към Хикадува,

което отстоеше на сравнително малко километри от Тисамахара и сравнително много време път. Схемата беше с автобус до Матара и после до Хикадува с друг. Защо точно там? Ами, в Тиса ни го препоръча един местен. Каза че там е спокойно и приятно и няма тълпи от туристи. Добре де, тръгнахме и

по средата на пътя забравихме къде отиваме

И аз започнах да изреждам имена на градове и като стигнах до Унаватуна – едната спътничка каза това е. И така в крайна сметка както пътувахме до Хикадува, намираща се след Гале, крайната ни цел беше Унаватуна, която е точно преди Гале. И аз питам за автобуси. Казвам до Унаватуна те ни казват да вземем до Гале. Ама аз си мисля, че няма как да се прехвърляме втори път, а въобще не знам че Унаватуна е преди Гале, а си мисля за Хикадува 😆

И отказахме няколко автобуса, докато намерихме един по-скъп до Коломбо, демек след Гале продължава. Големи обърквации, голямо нещо.

И накрая преди да сме стигнали Гале ни казват – стигнахте. Абе, аз бях гледал на картата, че крайната ни цел(първоначалната цел преди да се объркаме-Хикадува) е по-нататък, ама и гледам, че пише

Унаватуна

Е, слязохме си и намерихме стаи. В последствие се оказа, че това бил най-оживеният им курорт и вместо на спокойствие се набихме на тълпите. То пък едни тълпи, никакви хора нямаше. Само много бели руски и френски туристи и тук-там някой местен с тук-тук за цвят.

На другия ден отидохме до

Джънгъл бийч,

то джунгла, джунгла, ама красота.

Jungle beach, Шри Ланка

Jungle beach

Заливът с Jungle beach, Шри Ланка

Заливът с Jungle beach

Заливче дървета и ние за да спестим ходихме пеша половин час в жегата, докато стигнем до плажа. Там само сестра ми не изгоря. Ама аз като казвам, че е Екватора и не е като да пече лятото на жегата в България си получих отговор: Еми плаж е, нормално е да пече.

Палми в Унаватуна, Шир Ланка

Палми в Унаватуна

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Имаше едни местни младежи, които се понапиха и с една тарамбука гонеха хората, в посока ресторанта – бар на плажа. На тръгване се разминахме с един скорпион и се прибрахме.

Скорпион – Плаж Унаватуна, Шри Ланка

Скорпион на плажа

Този ден – плажен. Всяка вечер иначе излизахме по единствената туристическа уличка с магазинчета и заведения. Малко като черноморски курорт през септември беше обстановката. Имаше туристи, но имаше и свободни пространства.

Unawatuna, Шри Ланка
На другия ден отидохме на

близкия и главен плаж

Решихме, че няма какво да ходим до джънгъла, който ни беше представен като по-спокоен. А и се оказа, че този в градчето е уникален. В един залив, отново ситен бял пясък и слабо присъствие на туристи. Водата перфектна и чадър с шезлонги, безплатен при поръчка на нещо от близкия бар. Кеф!

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Плажът в Унаватуна, Шри Ланка Плажът в Унаватуна, Шри Ланка

Следобеда с приятелката ми отидохме до

Гале

на 5 км и 15 минути с автобус. Това е

градът с най-добре запазена колониална архитектура

в цяла Азия. Старата част е оградена от стена, която не е мръднала при голямото цунами, а и на нас ни изглеждаше доста стабилна. Е, старият град си имаше европейски вид, доста различен от всичко до момента. Но не се знае и колко местни живееха в него, защото по-голяма част може би се използваше за магазинчета и хотелчета.

Фарът в Гале, Шри Ланка

Фарът в Гале

Фарът в Гале, Шри Ланка

Фарът на града

беше доста красив, заобиколен от палми и отново преобладаваха бледоликите туристи. Вечерта, както всяка друга тук, предприехме разходка по туристическата уличка и хапнахме.

Фарът в Гале, Шри Ланка

На следващия ден, както всеки ден там, отидох сутринта до едно

близко нетуристическо ресторантче

и си хапнах на корем като прасе за без пари. Беше зверски вкусно и суперспокойно и до ден днешен постоянно се сещам с умиление за тези закуски. И отидохме на плажа да се гмуркаме. Едната ни спътничка говори колко е лодката до близките скали и там да се отпуснем на повърхността с по един шнорхел и се отправихме.

Лодката беше с прозрачно дъно

и нашият лодкар ни обясняваше за флората и фауната. Показа ни различни риби и корали, като каза, че голяма част коралите били разрушени от цунамито и трябвало около 300 години за да се възстановят. Е, разгледахме. Точно там, където влязохме да гледаме с маските не беше кой знае какво разнообразие от рибоци и други обитатели, но все пак си останахме много удовлетворени. Малко ме е яд, че докато снимах клипчета нямаше никакви риби и като си оставих камерата се показаха повече, ама какво да се прави.

Следобеда имах план да ида

до Уелигама, където да карам сърф

Знаех че рано сутрин или преди залез е най-подходящо.

Залез на плажа при Унаватуна, Шри Ланка

Залез на плажа при Унаватуна

Питах нашият лодкар, който беше и гмуркач и говореше доста сносен английски, а и беше голям пич. Той каза направо да ида на другата сутрин в 9 сутринта и

задължително да си наема инструктор

Аз мислех да спестя едни 10 долара, ама реших, че кеф цена няма и ще си наема.

Така този ден си остана малко по-лежерен и следобяд решихме да идем до едно

място, където има костенурки. Развъдник.

Гугълнахме, къде има в близост и си договорихме един тук-тук да ни закара и върне за 500 рупии 3-ма човека. Мястото беше в едно близко селце на около 6 км. Отидохме там, платихме още едни 500 рупии на човек за входа и влязохме да видим за какво иде реч. Хвана ни

едно момиче от персонала и ни обясни всичко

Яйцата на костенурките били голям деликатес за хищниците и на 200 яйца, под 10 успявали да си свършат цялата схема и да стигнат до морето и да пораснат. Показа ни къде в пясъка има яйца, като бяха отбелязани с табела по колко са. Показа ни и някакви яйца запъртъци, да видим как горе-долу изглеждат. После постепенно отидохме към

малките сладки костенурчета. Едни черни пълни с енергия.

Бяха десетки от 4 – 5 вида. Когато поотраснат, ги пускат на плажа и те си заминават, по живо по здраво, към океана. Които не са по здраво ги лекуват с разни неща. После ни показа в другите аквариуми големи костенурки, които бяха болни от различни неща. Различни хора и рибари ги носели и ги лекуваха в този развъдник. За 20-ина минутки разгледахме 6-те аквариумчета и научихме основното за живота на костенурките и се отправихме към поредната вечер в курорта, с нищо по-различна от предните.

Последния ден в Унаватуна

станахме рано с приятелката ми и потеглихме

към Уелигама, нахъсан да карам сърф

и тя да ме види, че се изправям, без да се пребивам много. Отидохме с автобуса за половин час, слязохме в центъра на автогарата и тръгнахме в посока плажа. След 2 минути бяхме на крайбрежната голяма улица и гледахме празния плаж. Е, хубава работа, вълните си ги виждах, ама ни помен от сърф. Повървяхме малко и след една минута видяхме в далечината, че е

пълно със сърфисти

и хайде аз вече нямах търпение като малко дете, чакащо реда си на опашка за сладолед.

С „Розовата стрела“ – сърф в Шри Ланка

С „Розовата стрела“

Отидохме и видях

какво представляват сърф-училищата

Големи шатри, с наредени сърфове на една стойка и по средата масичка. Питах на първото място колко пари. Казаха ми 2000 рупии за 1 час урок със борда. И приятелката казва: Абе я питай и другите. Аз не исках много, защото какво да ги обикалям всички и накрая да се върна, ама питах и през 2 – 3 шатри. Еми, същата схема. Явно че няма да си правят дъмпинг и направо там.

Дадоха ми и една неопренова тениска прилепнала по мен, с каквато всички карат. И така моят инструктор ме накара да попълня някакъв лист, явно че е на моя отговорност, ако се удавя във водата дълбока до метър и с цигара в ръка извади най-голямата розова дъска за мен. Защо пък не най-огромния сърф, който явно ще е за мъже да не е розов. След това ми обясни каква е цялата схема за лягане на дъската и изправяне върху нея. После го оттренирах на пясъка, буквално на сухо, няколко пъти, докато свикна малко с последователността на движенията. Междувременно ми обясни че сърфът е като йогата и трябва да си изчистя главата и да съм напълно релаксиран. И докато мислех че поне още 15 минути ще тренирам и усвоявам на сухо, пичът дръпна още два пъти от цигарата и каза:

Влизаме!

Пфу, нарамих сърфа и се отправих гледайки другите във водата

Влязохме малко навътре и ми каза да се кача на сърфа. И аз както се качих и легнах върху него, така и паднах. Оказа се доста нестабилно, за разлика от сушата, където естествено сърфът няма как да се обърне като си легнал на него върху пясъка. При втория опит постепенно се научих да балансирам. После ми каза, да легна, да се отпусна и да погледна към брега и да гледам само направо, вероятно за да свикна така върху сърфа. Вероятно, ама не баш. След малко чух само Стенд ъп, стенд ъп и се изправих. дори не знаех че имало вълна зад мен, а той ме засилил по нея. Така се изправих още на първата си вълна и не паднах веднага, а минах няколко метра.

С „Розовата стрела“ – сърф в Шри Ланка

С „Розовата стрела“

После лека-полека се научих да греба преди вълната, да се изправям след като съм набрал скорост и си станах най-добрия сърфист, който познавам(па макар и единствен).

Все пак имах и падания доста,

но за мое успокоение и гордост, инструкторът ми каза, че някой не могат да се научат дори само да се изправят за цял час, а не като мен от пътвия опит. Починах малко на плажа и влязох пак този път сам. Чат пат хващах някоя вълна, която докарвах до края и в един момент се изморих и казах още една и си тръгваме. А ръцете ми толкова слаби, че идват вълните и нямам сили да се оттласна и да се изправя. Все пак успях при една и щастлив се отправих към брега. Чувството е неописуемо и искам пак да ходя да карам, възможно най-скоро. Останалият ден си беше релакс като за последно в Унаватуна.

На сърфа – в Шри Ланка

На сърфа

На другия ден, започна голямото прибиране. Взехме автобус до

Коломбо

Красота – през половината път се движихме успоредно с плажа, който изглеждаше като от картичка и нямаше никакви хора на него, въпреки светлия пясък и тюркоазените води. И така по някое време достигнахме до едни квартали, предградия, гета и се разбра че сме в Коломбо.

Такъв град не бяхме виждали на острова. Огромен.

Все пак е редно да отбележим, че въпреки 22-те си милиона жители, Шри Ланка има Коломбо с 5 млн. и другите градове са с под милион. Минахме през

бедни и богати квартали,

за да достигнем до гарата, която беше също огромна, но перфектно организирана, както всички други автогара и не представляваше проблем да си открием автобус до Негомбо. И пристигнахме в

Негомбо,

за да се върнем там, където започна всичко. Бяхме резервирали единствената свободна стая за 4-ма ни и прекарахме последна вечер в Шри Ланка. На другия ден и последен плаж като всички търговци минаха 5 пъти през нас да си предлагат стоката. готино е като ти предлагат цигари и ти им кажеш не пуша и те пак ти кажат Марлборо.

Вечерта се отправихме към летището,

където се засякохме с групата на една позната и най-накрая чухме българска реч. Пообменихме набързо малко пресни впечатления и обсъдихме кое как е било.

Взехме полета за Дубай, където ни бяха сбъркали резервираните места, за които бяхме платили и ни дадоха други. Ние разбрахме за това чак в самолета и беше малко неприятно. Все пак на другия ден

в Дубай имахме цял ден

Разгледахме си доста. Взехме едни хоп он хоп оф билети и си попътувахме. Интересно е да се видят всичките тези архитектурни чудеса, появили се на бял свят само за десет години и начинът по който една пустиня е била превърната в голяма урбанизирана територия. Спомням си как съм гледал презентации в курсовете по геоурбанистика преди 4 – 5 години за Дубай и уникалното му развитие, а в момента е на светлинни години, дори от тогава.

Бурж ал Араб в Дубай

Бурж ал Араб в Дубай

Вечерта си

взехме полета за Истанбул и пристигнахме в полунощ

Малко сън на летището и едно рутинно прибиране до София. Е,

на автогарата в Истанбул ядох шкембе

Толкова време го чаках това турско шкембе и си бях казал, че този път в Истанбул няма да го пропусна.

Малко цени – къде, какво и по колко:

  • Самолетния билет от Истанбул ясен 400 евро двупосочен и 100 лв от България за път. Има и малки разходи около 40 лв още от автогара до летище и т.н.
  • Спане: най-много сме давали по 19 лв на човек, най-малко по 9 лв. Условията всякакви.
  • Храна:
    • Цени за ориз от 1,50 лв до най-скъпо 8 – 9 лв. в най-туристическите места.
    • Коктейли – 6лв.
    • Бира – 2,50 лв в бирмагазините и 3,75 или 4,50 лв. в заведения.
    • Закуски роти: от 30 стотинки до около 60.
  • Шнорхелинг, един час с включени маска и шнорхел, лодка с прозрачно дъно и спасителни жилетки, ако някой иска по 13,50 лв.
  • Сърф един час с инструктор и после ползване на сърфа, докато мога да карам (в моя случай половин час, но може и цял ден – 27лв.
  • Сафари в Яла – 65 лв с включена входна такса за резервата и джип за 7 часа.
  • Разходка до чаена фабрика в Нувара Елия 7 лв.
  • Вход в Анурадхапура с местен, който е с кола и ни развежда навсякъде – 40 лв.
  • В Сигирия входът е фиксиран и сега не се сещам, но около 45 лв.
  • Междуградски автобуси – по около левче на 100 км.
  • Тук-тук – много зависи, но трябва да се проучват предварително цените за отсечките и да се пазарите, ако искат много. На мига ще смъкнат.

Край

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

Други разкази от Шри Ланка– на картата:

Шри Ланка
www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка”

  1. […] Шри Ланка (4): На плаж и сърф в Шри Ланка […]

  2. Дончо каза:

    Живот си живеете ,ей! Ние тук преправяме булеварди ,строим магистрали за бежанците ,огради по границата правим.
    Не разбрах защо хората там носят разни костенурки да ги лекуват в разни центрове ,а не си направят табуретки от корубите им ,както щеше да е тук.Те ли са маймуните ,ние ли сме?
    Объркаха се нещата вече. Късметлий сте си и това е.

Leave a Reply