От Роженския събор до Устра и Вишеград

Оооо, кака да не отидем на прословутия Роженски събор? Анжело ще ни води до там, но за да не оставаме със спорни впечатления ще обиколим и до Устра и Вишеград. Приятно четене:

От Роженския събор до Устра и Вишеград

Бяхме поприключили със забележителностите около Смолян, но се „появи“ Роженският събор. След огромната рекламна кампания нямаше как да не се амбицираме и да не пожелаем да присъстваме, макар и само за ден, на това уникално събитие. Тръгването от Ст. Загора беше планирано да бъде преди 06:00, за да пристигнем на Рожен около или след 09:00, предвид очакваното задръстване между Асеновград и Рожен. За щастие, мрачните прогнози не се оправдаха, или поне не там, където очаквахме.

Роженски събор – карта

Роженският събор

има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани. Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция.

След деветгодишно прекъсване е нормално интересът да е огромен. По-късно се появиха репортажи, че „мероприятието“ е посетено от 350 000 (доста пресилено!) гости. При пристигането ни в местността установихме, че община Смолян се e справила отлично с организацията (като за България) на събора. Полиция, пожарникари, линейки, очертани с ленти коридори-паркинги по близките хълмове за колите, контейнери за смет, химически тоалетни…

Роженски събор Бяхме чували за пиано-жираф, но не и за пиано-пиле…

За съжаление доброто впечатление беше дотук. Хаотично щъкащи хора, въртележки, сергии, предлагащи традиционните за всеки панаир „сувенири и лакомства“ на „туристически“ цени, неясна програма на изпълненията. Дали защото по принцип не харесваме подобни сборища или имаме впечатления от реализацията на подобни събития в други части на света, но съборът в Рожен остави у нас усещането (да ни простят феновете на KLETA MAJKA BALGARIQ) за селски сбор, но в огромен мащаб.

Така, само след 2 – 3 часа, се качихме на колата и се отправихме към

Националната астрономическа обсерватория,

която е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

Национална астрономическа обсерватория Рожен, 8612, 4871, България

Тя е открита официално на 13 март 1981 г. (като част от честванията на 1300 г. България), но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Обсерваторията е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв). Изградена е на връх „Св. Дух“. Опити за изграждане на подобна обсерватория има още преди 1944 г. При изграждането ѝ са се правили проучвания на няколко площадки, като едната е близка до София. За радост, реализирал се е тъкмо настоящият проект – в планината, където светлините на големия град не пречат на наблюденията на космоса. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките. Оборудвана е с 6 телескопа, като най-големият е производство на „Карл Цайс“ от бившата ГДР. Въпреки, че ГДР вече не съществува, от фирмата продължават да правят на всеки десетина години профилактика и поддръжка на телескопа. (Всъщност „Карл Цайс“ съществува много от преди появата на ГДР и остава в ГДР след разделянето на Германия по причина, че гр.Йена (седалището на фирмата) е част от Съветската окупационна зона. По същата причина Reichsbahn беше името на източно-германските железници, а Lufthansa – на западно-германските авиолинии. 😉 – бел.Ст.)

Роженски събор

Съборът изглежда прекрасно само от обсерваторията

Посещенията се извършват всеки ден на групи от 6 до 25 човека с придружител-лектор на всеки кръгъл час.

НАО – Рожен

GPS: 41.69472, 24.73833 (41°41’41.0″N, 024°44’18.0″E); 41.69675, 24.74206 (41°41’48.3″N, 024°44’31.4″E) (паркинг)

цена: 5.00/2.00 лв.

раб. време: 10-16, без вторник.

Тъй като от хотел „КООП Рожен“ до отбивката за НАО (~ 1 км) се придвижвахме близо час, решихме на връщане да не се бутаме в навалицата и затова отбихме наляво, и след голям завой минахме по доста разбитите селски пътища през с. Момчиловци и след това през с. Соколовци и покрайнините на Смолян продължихме към Мадан. Основната ни цел тук бе посещението на пещерата „Шаренка“, която е своеобразен музей на рударството в Родопите и изобщо по тези земи още от VIII в. (по др. източници XVI-XII век) преди Христа. Намира се на 2,5 км югозадападно от Мадан (произлиза от Маден кьой и на турско-арабски означава „рудно село”) в мраморен масив на левия бряг на дълбок пролом.

Пещерата е облагородена през 2008 г. по съвместен проект между общините Мадан и Керамоти (Гърция), като е превърната в туристическа атракция, експонирана с музейна сбирка и художествено осветление. За уникалните пещерни експозиции са използвани специално изработени манекени (10 восъчни фигури в естествен човешки ръст) и оръдия на труда. Възстановени и изложени са три музейни комплекта – „Човешко обиталище”, „Добив на руда” и „Топене на руда”.

Надморската височина на входа е 830 м., а отвора ѝ е с диаметър 150 см. След 4 – 5 м наклон се стига до подземен коридор-галерия, която води до „Малката зала“, която има неправилна форма с приблизителна площ 100 кв. м и средна височина 5 м. От малката зала тръгват два по-тесни коридора. Единият – хоризонтален, който след 10 м става непроходим. Вторият коридор – по-къс и по-стръмен, се спуска в „Голямата зала“. Процеп на тавана излиза на повърхността на скалния терен. Този естествен комин е изиграл важна роля не само за обитаване на пещерата, но и за извършване в нея на добиване и топене на руда през желязната епоха на Късната античност. За съжаление днес древните леярни са унищожени от иманяри.

Малко трудно намерихме пещерата, защото освен табелата в Мадан за посоката, не видяхме никаква друга намеса на държавата да привлече туристи. След табелата и остър ляв завой за Върба следва разширение на пътя и десен завой. Има някакво подобие на полуразрушени гаражи. Тук трябва да оставите колата и след това през зеления мост вляво и по изровената „екопътека“ след 200 – 300 м ще стигнете до пещерата. Внимавайте с преминаването през полуразрушения дървен мост над реката!

Околността на пещерата изглежда изоставена. Вратата на пещерата, освен заключена, беше подпряна и с няколко камъка. Обадихме се на посочените по-долу телефони и бяхме информирани, че пещерата няма да „работи“ поне още няколко месеца, тъй като са се появили пукнатини на свода и е нужно укрепване.

Пещера „Шаренка“

адрес: BG-4900 Мадан

GPS: 41.48834, 24.91604 (41°29’18.0″N, 024°54’57.8″E); 41.48840, 24.91924 (41°29’18.2″N, 024°55’09.3″E) (паркинг)

тел.: +359 89 544 7716; +395 89 550 9047

НТО: № 87а

цена: 2/1 лв.

В близост до пещерите са функционирали и три скални тракийски светилища – „Гъбата“, „Бабата“ и „Рим папа“. Те са включени в археологическата карта на България с името „Мадански рудодобивен култов комплекс”.

Скалния феномен „Гъбата“

представлява отвесна скала, висока около 30 м. Завършва с леко наклонена на изток площадка, върху която са изкопани култови ямички и басейнчета с каналчета за изтичане на течности. Впечатляващ е фактът, че в басейнчетата е открита фрагментирана керамика от късножелязната епоха до късната античност включително. Това рядко срещано обстоятелство се обяснява с трудния достъп до свещенното място. До него се стига само от северозапад и по всяка вероятност за изкачването до олтара в древността е имало дървено приспособление – стълба или скеле.

Друга пещера е „Триъгълна“

Името й произтича от триъгълната форма на входа й. Разположена е в приземието на скалното светилище Гъбата и е сравнително малка на площ (около 30 кв.м.).

След като не успяхме да влезем в пещерата, побързахме да стигнем в рамките на работния ден до другата забележителност на Мадан – залата „Родопски кристал“.

Създадената през 1984 г. зала е една от най-големите забележителности на Мадан. В нея могат да се видят 581 експоната от минерални и кристални образци, добити от рудниците в региона. Експонатите впечатляват с уникалните си форми и отблясъци.

Кристалната зала е член е на Международната асоциация на минераложките музеи.

Кристална зала „Родопски кристал“

адрес: BG-4900 Мадан, ул. „Явор“ 1

GPS: 41.49869 24.93938 (41°29’55.3″N 024°56’21.8″E)

раб. време: 8-17, без нед. и пон.

НТО: № 87а

цена: 2/1 лв

Тъй като се сетихме едва десетина дни преди събора да търсим място за нощувка, всички околни хотели и вили на приемлива за нас цена бяха заети. От друга страна жените отдавна мрънкаха, че пак искат да опитат домашния сладолед по френска рецепта в Златоград, така че направихме резервация именно в това прекрасно градче. И тук беше позаето, така че изборът ни се спря на хостел „Гребенци“ – сграда от тип „общежитие“, без екстри, но със самостоятелна баня във всяка стая. Малко неудобство бяха превъзбудените участници в събора, настанени на нашия етаж, които вечерта бяха доста шумни, а на сутринта много рано се застягаха за тръгване (и пак бяха шумни). Ако изберете „Гребенци“, трябва да подходите откъм общината на Златоград. Близо до хостела улицата е прекъсната от стълбище, което не е отразено на всички навигационни карти!

След настаняването в хостела имахме време отново да посетим етнографският ареален комплекс, който е най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота и кръгли комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи.

Комплексът е уникален с динамичния показ на музейната експозиция чрез демонстрацията на традиционни трудови умения в занаятчийските работилници, разположени всред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно. В списъка на НТО е под №86. Печатът е в Етнографския музей.

След това посетихме ресторанта на хотел „Флора“, където дамите получиха и мечтания сладолед.

Хостел Гребенци

адрес: BG-4980 Златоград, ул. „Ахрида“ 10

GPS: 41.38140 25.09022 (41°22’53.0″N 025°05’24.8″E)

тел.: +359888595159

цена: 39 лв. (тройна стая)

Крепост Устра – маршрут и карта

Вторият ден бе посветен на крепостите

Докато търсехме данни за крепостта „Устра“, получихме много противоречащи си данни. Ту крепостта е с „П“ образна форма, ту има седем ъгъла. Изградена е със сух, циклопски градеж, или с дребни камъни, споени с хоросан. Стръмните скали са от север или от юг… и т.н. В крайна сметка се оказа, че крепостите са две.

Тракийската крепост “Устра”

(GPS: 41.46417 25.22139 (41°27’51.0″N 025°13’17.0″E) – непроверени) се намира на връх „Остър камък“ („Сиври кая“), на около 300 м северно от с. Устрен. Южната част представлява остри, труднопроходими зъбери. Останалата част е опасана от каменна стена, неправилен седмоъгълник с обща дължина 263 м. Камъкът е полаган направо върху земята, без да е вкопаван. Няма спойка, между външната и вътрешната част на основните дялани камъни, пространството между тях е изпълнено с дребен ломен камък – суха зидария. Крепостта е имала 2 входа, височината на зида – до 2 м. Днес целият скат е обрасъл с висока гора и храсталаци, крепостта е трудно да бъде забелязана, зидовете са свлечени, няма следи от сгради и помещения.

Средновековната крепост „Устра“

е разположена на висок, продълговат рид с много добра видимост на голямо разстояние към околността на около 5 км северно от село Устрен. Строена е през X век за да бъде охраняван минаващият от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Най-ранната ѝ датировка е от управлението на Константин VII Порфирогенет (913 – 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ – тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя, майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII – XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

Крепост Устра

Крепостта е на висок рид, властващ над околността

Крепостта е във формата на незатворен четириъгълник (П – образна) и обхваща площ от около 1,3 декара. Дължината на крепостната стена е 113 метра, като в основата си тя е била дебела 2,8 метра и е изтънявала до 1,75 метра в горния си край. На места крепостната стена е запазена и до днес до височина 8 – 10 метра.

Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули – една полукръгла и две правоъгълни. Те са били триетажни. Подземния или първия етаж на кулите е служил за водохранилище. В тях стените са били измазани с хоросанена мазилка, дебела до 2 см, получена от смесването на хоросана със счукана тухла и едри късове керамика.

Крепост Устра

В основата на кулите е имало водохранилища

Главната порта е била от източната страна, а вратата вероятно се е отваряла вертикално. Запазени са 7 стъпала, издълбани в скалата, както и основи на помещението, служило на охраната на входа. Влизащият в крепостта е трябвало да обходи цялото пространство извън стената и кулите.

Разкрити са основите на 8 жилищни помещения, водохранилища и складове за храна, построени в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11,0 x 6,0 м, а най-малкото – 0,50 x 1,70 м.

При направените археологически проучвания на обекта са открити множество метални предмети (железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета), глинени съдове, медни монети и др.

Според материали от мрежата до крепостта се стига като на 4 км преди село Устрен (при идване от Златоград) започва планинска пътека с дължина около 1.5 км, водеща до крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“. За съжаление преди селото имаше няколко просеки и никаква табела, така че решихме да не рискуваме и да попитаме в селото. „Официалният“ път е след селото (посока Джебел) до гробището. Там има кафява табела „Устра 1 км“ (вероятно по въздушна линия). Иначе пътят е около час и половина по горски път без големи дупки и стърчащи камъни, проходим и с „нормален“ автомобил, който води до хижа „Устра“ (неработеща). Официална маркировка липсва, но на няколко места някоя добра душа е обозначила със синя боя по дървета и камъни вярната посока. Сполай! На една от стените на хижата има ръкописно обозначение, че крепостта е на 300 м. Трябва да минете по неподдържана ронлива пътека и след борбата с драките стигате до западната стена на крепостта, като можете да „проникнете“ през дупката в нея.

Крепост Устра

Вероятно хижата ще бъде ремонтирана

Крепост Устра

В крепостта се влиза през отвор на западната стена

Средновековна крепост „Устра“

адрес: BG-6853 Устрен

GPS: 41.46689, 25.22187 (41°28’00.8″N, 025°13’18.7″E) (крепост); 41.47056, 25.22562 (41°28’14.0″N, 025°13’32.2″E) (хижа)

Следващата ни дестинация бе

средновековната крепост „Вишеград“

(известна още като „Хисар Юсту“ или „Горна крепост“),

която се намира на около 800 м северно от центъра на село Вишеград. Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. „Студен кладенец“. Крепостта е малка, с площ около 0.6 да. Построена е вероятно около XII век върху основата на съществуващо укрепително съоръжение и според структурата си и размерите, това е типичен средновековен феодален замък – най-вероятно резиденция на управителя на областта Ахридос.

крепост Вишеград

Южната ѝ стена е дълга 75 м, широка е в горния край 1,75 м със запазена височина до 7 м. Крепостта има две правоъгълни вътрешни кули. Едната е в източния край на крепостта. Размерите ѝ са 9,1 х 7,5 м, а стените и са дебели 2,3 м. По-късно през средата на помещението в приземния етаж е построена носеща стена, която е прилепнала до южната стена на кулата с добре изразена фуга. Стените са замазани с хоросан, примесен със счукана тухла. Вероятно приземния етаж е използван за водохранилище. Втората кула се намира в средата на южната стена. Вероятно до нея е имало потерна (вторична порта). Размерите и са 6,2 х 5,5 м, като стените са дебели 2,2 м. В западната половина на северната и стена е запазена външна каменна стълба, служила за влизане във втория етаж на кулата (първия е използван за водохранилище). На разстояние 5 м от южната стена има втора, успоредна на нея, която оформя помещение дълго 51 м, което в по- късно време е разделено с напречни стени от ломени камъни споени с кал. Въпреки непристъпния скален масив, откъм северната страна е изградена крепостна стена, с която крепостта става затворена с крепостна стена от всички страни. В момента в по-голямата си част тя е разрушена. Главният вход е бил от югоизток. Влизащият е трябвало да обходи крепостта от юг покрай крепостната стена и едната кула, докато стигне входа, който е бил широк 2,5 м, а по-късно е стеснен чрез заграждане до 1,2 м.

крепост ВишеградКрепостта е имала визуална връзка с отсрещната крепост Моняк (Мнеакос)

крепост Вишеград

„Енергото“ не се е посвенило да постави стълбовете си в кулите…

Трудно се достига до останките на крепостта поради липса на каквито и да е табели. Трябва да тръгнете към градското сметище. Пътят е лош, с много дупки. Пресича се жп прелез. При табелата „Вишеград“ се свива наляво по тесен асфалтов път към центъра на селото. След свършване на асфалта има участък от двадесетина метра с трошенокаменна настилка, явно използван за селско боклучище, след което излизате на голяма поляна, удобна за паркиране.

Средновековна крепост „Вишеград“

адрес: BG-6646 Вишеград

GPS: 41.61667, 25.40778 (41°37’00.0″N, 025°24’28.0″E)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

НАО Рожен (2015-07-18)

Златоград (2011-06-11_12)

Златоград (2015-07-18)

Устрен (2015-07-19 Крепост Устра)

Вишеград (2015-07-19 Крепост Вишеград)

и от © Евгени Динев:

Крепост „Устра“

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.