авг. 20 2015

Към връх Гросглокнер в Алпите

Георги ще ни води на поход към австрийските Алпи и техния най-висок връх – Гросглокнер. Приятно четене:

Приказната Словения, връх Гросглокнер и Мюнхен

4 км и 7 часа чакане предшестваха пътешествието из красивите Алпи

Приятели от Кюстендил, София и Ямбол осъществихме вълнуващо лятно пътуване до Австрия и Германия, гарнирано с посещение на любима наша дестинация отпреди години и на още две красиви места в Юлийските Алпи в Словения. Заедно с Иво, Нягул, Борислав и Стела планувахме пътешествието от няколко месеца, а за част от съставения план (изкачване на най-високия австрийски връх Гросглокнер или на български Голямата камбана (3798 м.н.в.) и други по-кратки и дълги преходи в Национален парк Хое Тауерн – Hohe Tauern) към нас се присъединиха българката Валя и австриецът Мартин от Виена.

Пътешествията на групата ни по това време на годината започнаха да се превръщат в традиция (2012 година – в Словения пещерата Постойна яма, столицата Любляна, най-високия връх Триглав (2864 м.н.в.), ждрелото Винтгар на река Радовна, езерото Блед и Плитвички езера в Хърватия; 2013 година – най-високия връх в Германия – Цугшпице (2692 м.н.в.) в планината Ветерщайн от баварските Алпи, слизане с лифт от 2962 м.н.в. до 973 м.н.в. на езерото Айбзее за не повече от 7 минути, курорта Гармиш-Партенкирхен, популярните сред туристите дворци Линдерхоф и Нойшванщайн, както и родния град на Моцарт Залцбург; 2014 година – неуспешен опит за изкачване на най-високия връх в Австрия – Гросклокнер (3798 м.н.в.), Виена, Братислава, първенеца на Полша – връх Риси (2503 м.н.в.) в Татрите и красивото Попрадско езеро в Словакия).

За четвърти пореден път бе организирано пътуване, включващо изкачване на някои впечатляващ връх в Алпите или друга планина, както и визити на други природни забележителности, дворци и градове в Европа. Тази година от предвидените дестинации поради независещо от нас обстоятелство отпадна най-високият връх на масива Мармолада в Доломитите в Италия – Пунта пеня (3343 м.н.в.), който със сигурност ще бъде включен за някое от следващите пътувания. Минаването покрай Боденското езеро и посещението на извора на Дунав в градчето Донауешинген пък бяха изключени от списъка ни в движение след единодушно решение на групата и отделихме повече време на Мюнхен и парк край градчето Бад Вьорисхофен.

С достатъчно широк за петима автомобил – Ситроен Берлинго,

тръгнахме около 23:00 от София

и минахме без проблеми през КПП Калотина, въпреки че имаше предупреждения за завръщащи се към Централна Европа турски гастарбайтери. Това ни вдъхна надежди, че няма да чакаме много и на следващите няколко граници.

Прекосихме Сърбия

и на сутринта около 05:30 неприятната изненада дойде с наближаването на

границата с Хърватия

Никой не предполагаше, че опашката до контролната проверка на граничния пункт е 4 километра. Разстоянието бе изминато след рекордно за всички ни чакане от 7 часа в компанията на ужасни турски гастарбайтери и такива може би още от Албания, Косово и Босна и Херцеговина, хвърлящи безцеремонно боклуци навсякъде, замърсявайки околната среда.

Определихме чакането ни като 7-часов ад за 4 км.

Тези цифри си забранихме на шега да използваме за каквото и да е било до края на пътуването. Дългото чакане промени плана ни и от него отпадна върха Пунта пеня, тъй като преценихме, че не можем да стигнем по светло до най-близката до него хижа Пиандейфиакони в Доломитите. Избягнахме опашките на

границата между Хърватия и Словения

с преминаване през странично КПП край селцето Метлика, а това ни удължи пътя с около 50-60 км удължаване на пътя. С леки колебания отменената нощувка в Италия бе заменена с такава

край езерото Блед

в едноименния словенски град, посетен от почти същия състав на групата ни преди три години и превърнал се в любимо на всички ни място.

Езеро Блед, Словения

Езеро Блед

Този път нощувахме в къща в съседното на града

селце Сподне горе (на словенски Spodnje Gorje)

На залез се разходихме по брега на ледниковото Бледско езеро (на словенски Blejsko jezero) в Юлийските Алпи и вечеряхме в града. След това се качихме до страхотно осветения вечер

замък Блед

Един от най-старите средновековни замъци в Словения е разположен на върха на 130-метрова скала край езерото и известен с факта, че е бил резиденция на Йосип Броз Тито. С приповдигнато настроение и на лунна светлина пред замъка изиграхме Кюстендилското селско хоро и се прибрахме доволни в уютната ни къщичка в Сподне горе.

Замък Блед, Словения

Замък Блед

Наспали се повече от добре на сутринта потеглихме към

Бохинското езеро,

което замести ни плени със своята красота. Разположеното също в Национален парк Триглав на около 25-30 км от Блед ледниково езеро е най-голямото по-площ в Словения. Пътят до там е изключително живописен – зеленина, крави, църкви във всяко селце и множество цветя дори на спирките за автобусите, приличащи на къщички. Удивителна хармония между човек и природа. Водите на Бохин са като огледало и поглеждайки в тях, се виждат безброй рибки. Някои плуваха в прохладните води на езерото, други се препичаха на бреговете му, а имаше и такива, които получаваха и уроци за гребане с каяци. Прекосяващи езерото лодки също не липсваха.

Бохинско езеро, Словения

Бохинско езеро

След разходката покрай езерото дойде ред на

водопада Савица

Паркингът в близост до него струва 5 евро, а входът за самия водопад е 4 евро. На паркинга може да се купят словенски сирена или сувенири от Бохин и Савица. По пътека с пейки, дървени парапети и стъпала на по-стръмните места за около 15-20 минути се стига до водопада, който се излива между стръмни скали и образува малък вир с красив изумруденозелен цвят. Това всъщност са два водопада – малък (25 метра) и голям (78 метра). Точно срещу тях, на върха на скалата, има изградена беседка, от която може да се наблюдава красотата на падащата водна маса.

Водопад Савица, Словения

Водопад Савица

Следобед ни

предстоеше път до селцето Калс ам Гросглокнер

в уникално красивата австрийска провинция Тирол, а след това и по частния път Глокнерщрасе, за който се плащат 10 евро, до хижата Лукнерхаус (1920 м.н.в.). Преди селцето спряхме на отбивка на пътя за снимки на малък водопад, чието име би трябвало да е Калс. От паркинга на хижа Лукнерхаус предстоеше около 2 часа

преход през хижа Лукнер (2241 м.н.в.) до хижа Щюдъл (2802 м.н.в. –

нощувка 22 евро, вечеря 22,50 евро, закуска 10 евро), където вече бяха пристигнали нашите приятели от Виена – българката Валя и австриецът Мартин.

Изморени се нахранихме с вкусна и богата вечеря, включваща разнообразни супи, салати и основни ястия.

9981 Kals am Großglockner, Австрия

Хижата Щюдъл се слави като една от най-добре оборудваните в Алпите и не на последно място с кухнята си – вкусни тиролски и какви ли не ястия. Ясното небе ни позволи след вечеря да наблюдаваме падащи звезди.

Калс ам Гросглокнер, Австрия – Алпи

Калс ам Гросглокнер

Калс ам Гросглокнер, Австрия – Алпи

Калс ам Гросглокнер

Рано сутринта около 05:30 часа местно време на третия ден от пътуването ни Иво, Нягул, Борислав и Валя тръгнаха

към връх Гросглокнер (3798 м.н.в.)

през ледника Кьодниц и хижата Ерцхерцог Йохан (3454 м.н.в.). Нягул и Валя преценяват на хижата, че е твърде рисковано за всички да се продължи и спират, тъй като някои хора от групата имат и здравословни проблеми. Борислав решава, че трябва да продължи опасното изкачване на всяка цена дори и сам, а колебаещият се в този момент Иво не го оставя сам и също тръгва с него. Двамата дават всичко от себе си и с последни сили стигат до върха около 12:15 часа местно време.

Гросглокнер – Алпи, Австрия

Гросглокнер в мъгла

Гросглокнер – Алпи, Австрия

Гросглокнер без мъгла

Ледник Тайшниц – Алпи, Австрия

Ледник Тайшниц

Заедно със Стела, която също прецени, че няма да има сили да предприеме изкачване, което реално е по-трудно и опасно от такова на най-високия връх в Алпите Монблан (4810 м.н.в.), си поспахме до по-късно. След закуска двамата направихме разходка до отдалечената на около час от хижата и наречена

Schere (3031 м.н.в.) височина,

разделяща ледниците Тайшниц и Кьодниц и даваща началото на хребета Щюдъл, откъдето по-опитни алпинисти също изкачват връх Гросглокнер.

Ледник Тайшниц – Алпи, Австрия

Ледник

Така и ние преминахме границата от 3000 м.н.в., след което 2 – 3 часа се радвахме на слънчеви бани от скалите, гледката към двата ледника и Гросглокнер, който изглеждаше толкова близо до нас, сякаш може да се пипне с ръка. Успяхме дори да заснемем с голямо оптично приближение на фотоапарата Иво и Борислав с опънатия български трибагреник на върха, поддържайки мобилна връзка с тях. Когато се върнахме на хижата, там ни чакаха върналите се през ледника Кьодниц Нягул и Валя. Четиримата тръгнахме да слизаме към

хижа Лукнерхаус (нощувка и закуска 32 евро),

където бе следващата ни нощувка. Иво и Борислав пристигнаха малко по-късно от върха изтощени, но заредени с положителни емоции след постигането на целта си въпреки всички рискове.

Гросглокнер – Алпи, Австрия

Гросглокнер

Гросглокнер – превзет!

Гросглокнер – превзет!

Гросглокнер – Алпи, Австрия

Гросглокнер

Гросглокнер – Алпи, Австрия

Гросглокнер

В същото време австриецът Мартин пък бе направил

самостоятелен 10-часов преход

от хижа Щюдъл (2802 м.н.в.) през хижа Глорер (2642 м.н.в.) до връх Böse Weibl (в превод на български „Ядосаната жена” – 3119 м.н.в.) и оттам директно до хижа Лукнерхаус. На сутринта той и Валя тръгнаха с колата обратно към Виена, а по време на вкусната тиролска вечеря предната вечер ние решихме да потеглим към Мюнхен.

На път за столицата на Бавария

всички се радваха на красотите на Тирол, преминавайки и през известния зимен курорт Кицбюел. Впечатление ни направи и Императорската планина (Kaisergebirge) между градовете Куфщайн и Санкт Йохан в Тирол. Пристигнахме следобеда в

Мюнхен

в ранния следобед и оставихме колата на паркинга на хотела за нощувка, осигурена ни от приятеля на Борислав – Боби, живеещ отдавна в Мюнхен. С градския транспорт (6,20 евро дневен билет за сам човек и 11,70 евро за група до 5 човека за всички линии във вътрешната част, включваща пределите на града) тръгнахме да разглеждаме каквото можем до края на деня. След период от 11 години градът ми се видя много променен. Зеленината и чистотата по улиците и парковете не само в центъра, но и в покрайнините ги нямаше. „Тази Германия вече не е онази Германия отпреди години”, направи своето бързо заключение Борислав. И наистина всичко изглеждаше занемарено, а броят на чужденците и считащите Германия за своя втора родина турци се е увеличил сериозно.

Мюнхен, Германия

Мюнхен

Мюнхен, Германия

Мюнхен

Успяхме да видим

замъка Нимфенбург

в парк с площ 180 хектара. Построен е в края на XVII и началото на XVIII век. След замъка се отправихме към Олимпийския парк и телевизионната кула – един от символите на града – 291,28 метра обща височина и 192 метра на откритата панорамна платформа. Под нея на 182 метра височина има въртящ се ресторант. След невероятните гледки към града се отбихме в малката бирария Bierstube в Олимпийското село, използвано за едно от двете студентски градчета в Мюнхен.

Отново се видях с една унгарска приятелка Бернадет, с която бяхме колеги в бирарията преди 11 години, когато бях студент в Техническия университет в града по програма „Еразъм” на ЕС. Бернадет ни препоръча да завършим вечерта в Augustiner Bräuhaus – най-старата пивоварна в Мюнхен от 1328 година. Това е и най-харесваната бира от местните жители. За вечеря не бе пропуснато класическото баварско ястие Schweinshaxe (свински джолан) и разбира се Mass бира (литър бира в традиционна за Октоберфест халба).

Мюнхен, Германия

Мюнхен

Мюнхен, Германия Мюнхен, Германия

На следващия ден разгледахме центъра

от Карлсплац до всеизвестния Мариенплац

пред кметството на града. От там с метро стигнахме до

„Алианц Арена”

(10 евро тур на стадиона, 19 евро комбиниран билет с музея на Байерн – Erlebniswelt). Посетихме огромния фен магазин на германския футболен колос Байерн, откъдето почти всички си купиха по нещо, въпреки че един от нас реално е привърженик на отбора. Следобедът отпътувахме за

увеселителния парк Skyline Park

в близост до баварското градче Бад Вьорисхофен, за да разпуснем и да се позабавляваме на всевъзможни атракциони (24 евро дневна карта, 12 евро след 16:45 часа).

Веднага след това поехме на път за България, преминавайки през живописни баварски пътища до излизане на магистралата за Залцбург. Преминаването на границите този път бе безпроблемно и доволни от вълнуващите преживявания се завърнахме в родината.

Автор: Георги Красимиров Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Към връх Гросглокнер в Алпите”

  1. Georgi Goshev каза:

    Здравйете, имтересувам се, понеже скоро ще минавам по маршрута, тези цени, които сте обявили на стая ли са или на легло, не става ясно

Leave a Reply