авг. 14 2015

Охрид (На автостоп из Балканите (1))

Започваме още един автостоп – този път така ще обиколим из Македония и Албания, а наш водач ще бъде Петър. Приятно четене:

На автостоп из Балканите

първа част

Охрид

Македония

Не мога да опиша колко много очаквах датата 15 юли (вторник), деня на тръгването ни на

балканско пътешествие изцяло на автостоп

Имахме задачи, които свършихме по-рано през същия месец и последните няколко дни ги прекарах в подготовка и очакване на това ново и вълнуващо приключение. Не може да се каже, че подобно пътуване е изцяло непознато за мен, тъй като през 2011 г. август месец заедно с брат ми и двама приятели (Боян и Недялка) обиколихме половин западна Европа на стоп

Този път обаче беше различно, тръгвам с настоящата ми приятелка Саша (Слаѓана), а стопа ще е из

Балканите – нещо толкова познато, а и толкова чуждо

за България. Ще се постарая да покажа в този текст приликите и разликите на останалите държави от полуострова. Да се чуди човек, защо пътуваме до Италия и Франция, а тук до нас има невероятни красоти, които не познаваме.

Няколко думи ще кажа и как започна всичко. Тези които познават мен и брат ми знаят, че голяма наша страст е да пътуваме и опознаваме нови места и култури, въпреки че звучи като клише, ние това го правим активно от началото на 2011 г. Почти няма държава от Европа, в която да не сме били и със сигурност сме срещали хора от почти всички държави от Европа и по-голямата част от света. Въпреки, че сме се запознавали с представители на всички балкански държави, бяхме ходили в малка част от тях. Многобройните покани за Сплит, Загреб, Тирана, Охрид от приятелите ни по тези места също провокира в нас интерес към Балканите. Така решихме отново да оставим летищата, уредения транспорт и хотелите покрай европейски проекти, а да се впуснем в нещо много по-вълнуващо – пътешествие из Балканите на автостоп.

Македония

Ден 1. (15.07)

Точно 6:30 сутринта бяхме на спирката на трамвай 5 зад Съдебната палата. Пътувахме аз (Петър), Саша , брат ми (Росен) и Анастасия. Всички се качихме в трамвая, като през цялото пътуване до последната му спирка в

Княжево

почти никой не говореше много, всеки усещаше вълнението от това, което ни предстоеше. Едно голямо приключение беше пред нас, оставяхме София, дори България като

целта ни беше да пренощуваме в Охрид

Това са малко над 400 км. 7:40 вече бяхме на отбивката и стопирахме. Така и започна първото вдигане на палеца – раниците оставени на земята, ние с усмивка вече разделени по двойки, сме се насочили към първата крайна точка. Още тук ще кажа, че когато стопа ни вървеше не сме чакали повече от 15 – 20 мин., което за подобно пътуване си е направо невероятно.

Около 8:00 ч. спря и нашата първа кола

Беше човек на средна възраст с джип, като през повечето време си мълчахме, дори не се впечатли от нашите планове. Остави ни на

околовръстното на Перник,

мисля че доста добре се придвижихме. След малко вървене и смяна на мястото за стопиране почти веднага спря младо момче с Пасат (вероятно по-млад и от нас), който ни закара

до Радомир

Нямаше много време да си говорим с него, въпреки интереса му към нас и начинанието ни. Така рано сутрин прекосихме цял Радомир, за да стигнем края на града и отново да вдигнем палец, за наше учудване веднага спря кола, но не каква да е, а доста странен джип без седалки и с шофьор, който изглеждаше като планински рейнджър отколкото ловджия, за какъвто се представи. Ние, разбира се, се качихме веднага, той ни хвърли само на няколко километра на по-добра отбивка, на която, както той ни увери, веднага ще ни вземат за Кюстендил. Не ни излъга, от кръчмата на близо веднага ни видяха строителни работници, които ни махнаха да се качим в колата им – те ни закараха до спирка на село по пътя

до Кюстендил

Добре се движихме, но все още имахме много път, започна да се стопля времето. Часа беше около 10:00. Намирахме се на главен път пресичащ село – от едната страна на пътя малки къщички, от които се чуваха различни животни, а от другата – блестящо от слънцето, безкрайно житно поле.

Житно поле – Кюстендил

Блестящо от слънцето, безкрайно житно поле

Може би това е

момента, в който наистина осъзнах какво правим

Бяхме на пътя, нямаше вече връщане назад. На мястото, където стопирахме имаше спирка, на която една възрастна жена чакаше рейс. За да я заговоря я попитах

дали този е пътя за Кюстендил,

така и започна нашият разговор за стопирането. Нейните впечатления бяха най-вече върху стопа в „Съюза” преди повече от 30 г. – там никой не чакал и винаги качвали. Докато ние си говорихме Саша правеше вече първите снимки, едно начало на огромен архив от кадри. Отново времето в това село не беше повече от 15 мин. Кола, движеща се по посока София обърна към Кюстендил и ни попита дали и ние отиваме натам – при положителен от нас отговор се озовахме вътре. Движихме се към нашата цел този път чрез помощта на семейство от мъж и жена на около 40 г. Поговорихме си за добри места в Европа, където може човек да си почине, да види нещо интересно и да не е толкова скъпо, мисля че им помогнахме да си изберат следващата почивка. Доволни те заобиколиха и ни спряха точно на

пътя за границата с Македония

Интересно беше, че точно когато слизахме и изкарвахме раниците от колата на 20 – 30 м. от нас спря друга кола, от която излязоха мъж и жена (цигани) и започнаха да оправят нещо в самата кола и багажника. Докато ние се придвижим до тях, тъй като ни бяха по път за мястото за стопиране директно ни питаха дали сме за границата, защото така изглеждаме и ако искаме може да ни закарат директно до там безплатно. След като бяха блокирали пътя, за да ни изчакат и качат ние с интерес се качихме при тях. Оказаха се доста приказливи и доста ни поразпитаха за нас самите – дали сме женени, за къде пътуваме, защо и др. неангажиращи въпроси, като те самите споделиха не малко лични неща и за техния живот. Спряха точно

на границата

и си продължиха към своята дестинация.

Ние имахме малко забавяне там, тъй като точно тогава се получи малък проблем с хостинга на сайта nauka.bg и трябваше да се помъча да оправя всичко по телефона. За всеобща радост проблемът се реши бързо, за което и благодаря на Суперхостинг, за бързата и добра реакция.

На границата видях за първи, но не и за последен път

паниката, която Саша изпитва на подобни места

Вече беше обяд, някъде около 12:00, но този път предприехме друг трик – директно питане на спрените коли на самата граница за къде пътуват и дали ще ни вземат до тяхната дестинация. За наш, късмет още първата кола с регистрация от Скопие пътуваше за вкъщи и без колебание ни качи. Така без да се бавим

вече пътувахме за Скопие

В колата бяхме шофьора с майка си, аз, Саша и друг стопаджия, който се качи с нас от границата, но слезе в Куманово. Минахме не през най-честия маршрут избиран от повечето пътуващи до Македонската столица, а

през градчетата и селата, претърпели най-големи щети по време на конфликта 2001 г.

Виждаха се изоставени къщи с надупчени от куршуми стени, както и такива без покрив и стени, но и нови постройки. За мен това беше нещо наистина ново, дори да бях чувал за конфликта преди малко повече от 10 г., то да се види с очите си е съвсем друго усещане.

Слязохме на магистралата

малко преди Скопие по пътя за Охрид,

докато вървяхме още по самия излаз към магистралата вече ни беше спряла кола. Качи ни албанец, който

пътуваше към Тетово,

с него не говорихме много, но пък човека беше мил и бързо се озовахме в мол в началото на

Тетово

Всичко вътре като табели и реклами беше написано на албански, а не на македонски, както очаквах. Решихме да спрем за малко и да си починем, да хапнем нещо и да поснимаме.

Тетово, Македония

Тетово, Македония

Охрид, Македония

Бързо се ориентирахме

къде е пътя за Охрид

и не след дълго отново бяхме на отбивка и стопирахме. Чакахме точно на магистралата и повечето коли минаваха покрай нас доста бързо и далеч, а времето се влошаваше и дори започна леко да вали. Цял ден вече на пътя започвахме да усещаме умора, но чувството, че вече сме много близо до главната ни цел ни даваше енергия да продължаваме. Точно когато започна дъжда да се усилва спря малък камион. Доволни се качихме, дори и за няколко километра, тъй като човекът

пътуваше от Тетово до Гостивар,

но достатъчно да минем дъжда и едновременно да се придвижим напред. Когато слязохме от камиона дъжда беше спрял и трябваше само да повървим няколко десетки метра до следващото място за стопиране. Тъкмо вдигнахме палец и спря малка количка с двама младежи вътре. Това беше

последната кола за деня – Гостивар – Охрид

Когато разбраха какво правим и откъде идваме искаха да си разменим контакти (Facebook) и да си направим селфи.

Паркираха колата в центъра и се разделихме с тях, като ние вече пристигнали в

Охрид

(около 16:00 ч.) трябваше да намерим място, където ще може да поспим, да се изкъпем на спокойствие. Късмета продължаваше да ни следва и докато вървяхме по главната улица ни спря човек, който дава квартири. За доста добра цена успяхме да се договорим за стая в стария град точно до езерото.

Оставихме си багажа и веднага започнахме да обикаляме. За Саша Охрид беше добре познат, имайки предвид и това, че е родом от Македония, но за мен беше изцяло нов. Така и двамата с горди, че сме стигнали толкова бързо до целта искахме деня да бъде още по-ползотворен, като видим едни от най-големите забележителности на града. Въпреки изтощението, което усещахме ние закрачихме по каменните улици на

стария град

Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония

Обикаляйки уличките, църквите, различни магазинчета, и крепостта ние се озовахме седнали в

заведение с гледка към езерото,

сервиращо хубава македонска храна. Това беше и мястото, което трябваше да изчакаме Росен и Анастасия идващи от Скопие в Охрид. Пристигнаха около 20:00 часа и се присъединиха на по бира. Не след дълго всички бяхме в една и съща къща, но в различни стаи. Хазаина ни радостен от тази изненадваща активност в къщата му ни разказваше истории за това как преди години Охрид бил пълен с туристи от България и най-вече от Банско. Сезона още не беше започнал и нямаше много туристи по това време в Охрид, местните казаха, че това се дължи на лошото време и дъждовете, които не спират. За нас това беше добре, тъй като цените за нощувка бяха наистина много ниски.

След кратка почивка излязохме да почувстваме как е

Охрид през нощта

Дългата алея, старите къщички, светлината отразяваща се във водата, небето покрито със звезди, малките клатещи се корабчета и лодки могат да придадат една романтична и приказна обстановка. Не се задържахме много време навън, но достатъчно, за да видим колко стар и уникален е този град.

Ден 2. (16.07)

Събудихме се рано, като първото нещо което видяхме е езерото, красиво отразяващо сутрешното слънце.

Охрид, Македония

Четиримата закусихме с някои от предварителните запаси, които си взехме от вкъщи. Горещо кафе с преговаряне на маршрута. Така започна втория ден от пътешествието ни.

Kej Makedonija, Ohër 6000, Македония

Решихме аз и Саша да прекараме най-горещите часове от деня в почивка, плуване и препичане на слънце, а Росен и Анастасия щяха да наваксат с разглеждането на стария град.

Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония

След добре прекараното време в разговори,

приятно освежаване със Скопско и плуване в Охридското езеро

решихме да се разходим из стария град и да поснимаме. Не бяхме и яли цял ден, за това щеше да ни се отрази добре връщането в стаята ни.

Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония Охрид, Македония

След приятната разходка решихме да се приберем и четиримата да си направим заедно вечеря. Времето беше леко прохладно, но много приятно, а част от стаята ни имаше и тераса, от където гледката към езерото заслужава отделно описание, но няма да се спирам на това, всеки трябва сам да изпита това уникално преживяване.

Така Росен и Анастасия започнаха вечерта.

Охрид, Македония

След дълги разговори за преживяното до сега и това какво ни очаква приключи и втория ден.

Продължението:

Дерми в Албания (На стоп из Балканите (2))

Разказът е със запазени права!

Автор: Петър Теодосиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Охрид (На автостоп из Балканите (1))”

  1. Yuli каза:

    „Македонска“ храна и „македонски“ език?!? WTF

    Аз предпочитам добруджанската храна и шопския език 🙂

  2. Стойчо каза:

    Българският език и сръбската кухня в Македония са македонски. Стига плакал! Как да ги нарече – китайски? 😉

  3. vladimir1974m2 каза:

    Прекрасен пътепис.А бяхте ли вечерта под „Стария чинар“- в центъра на Охрид,прекрасна кръчма с автентична атмосфера.Вечер има ( или поне имаше преди години), музика на живо.И до късно вечер в танци се обикаля огромния чинар там:)

  4. Angerfist каза:

    Хаха, доста точно описание за „българският език и сръбската кухня“, но да вметна една интересна подробност. В Република Македония никой не нарича роштильда „сръбска скара“. Аз опитах „лесковачка“ и „ловечка“ (т.е. ловджийска, не ловешка :D) докато бях в Охрид и Битоля. Страхотни са, пръстите да си оближеш, дори ми харесаха повече от плескавиците в Белград. Учениците са надминали учителите си. 😀

  5. Чудничко! А,аз си мислех,че автостопа е опасен за здравето-я,виж как хубаво сте си изкарали! И колко си приличат старите къщи и църкви в Охрид и в БГ?!

  6. […] на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, днес тръгваме към плажовете на Албания. Приятно […]

  7. […] на автостоп из Балканите заедно с Петър. Започнахме с Охрид, бяхме на плаж в Албания, а днес вече сме в Черна […]

Leave a Reply