авг. 07 2015

Пешеходстване из Централен Балкан

Днес Стоян ще ни води на хладно – взимаме си раниците (който има), връзваме обувките (който има туристически – тях) и поемаме към Стара планина 🙂

Приятно четене:

ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА…

Кратко пешеходстване из Централен Балкан

Всички знаем текста на химна на Родината (надявам се):

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней…

Именно първия ред на химна отдавна ме караше да посетя като турист Стара планина за няколко дни. Всъщност веднъж бях гост на Балкана за блиц изкачване на вр. Ботев от Калофер през Джендема и Райското пръскало. Тогава събирахме печатите на 100 НТО и направихме нощувка на х. Рай.

След като няколко пъти съм пешеходствал из Пирин и Рила, с голяма радост направихме

програмата на разходката

ни из Централна Стара планина заедно с мой приятел от детството и понастоящем сертифициран планински водач. Решихме преходът да е тридневен като започва от гр. Клисура и приключва в гр. Сопот. Непрекъснато следяхме прогназата за времето, която беше много динамична и щяхме да го разберем в последствие също.

Взехме влака от София за Клисура

и за малко повече от 3 часа взехме това колосално разстояние. Закъснението по никакъв начин не стресна пътниците във влака, които се оказа, че имат дълъг подобен опит с българските влакове. За мен това си беше преживяване, защото не се бях возил на нашенска железница от много време.

Клисура

е малко спретнато градче, което е запазило легендите за борбените българи, които са го населявали по време на Априлското въстание. След кратко кафе на площада,

гората ни посрещна с много кал

и влага в резултат на пороините дъждове през последните дни. Тревата беше избуяла до кръста буквално. Преборихме се с едно стръмно изкачване, направихме кратка почивка за обяд и пред нас се откриха стадата с овце и крави, които бяха на паша по Балкана.

Гледка от Стара планина

Съвсем скоро пред нас се откриха гледки към котловината на Калофер, Карлово, Сопот – родно място на велики българи (Ботев, Левски, Вазов). Наистина гората на Балкана е толкова дива и гъста, че разбирам затрудненията на османците да намерят нашенските бунтовници. След няколко часа

достигнахме х.Ехо и подминахме вр. Юмрук

Хижата е сравнително малка, но добре поддържана. Продължихме към х.Козя стена по живописна пътека почти по билото на планината, която се редуваше с участъци и в широколистна гора. Тогава срещнахме и единствените хора, които видяхме по пътя през първия ден. Достигнахме х. Козя стена по залез слънце и бяхме много изморени. Там ни посрещна група туристи от Бургас, които бяха дошли по-рано и ни поздравихе за нашия дълъг преход от гр. Клисура.

Централен Балкан – Стара планина

Хижа Козя стена

е много отдалечена хижа и тя няма ток, нито постоянно течаща вода. Всички провизии се носят на гръб или с магаре. Всички тези трудности не са попречили на хижарите Иван, Радо и Таня да се справят с тях и да посрещат гостоприемно всичките си гости. За разлика от повечето други български хижи, тук екипът на хижата са млади хора, които са избрали суровата планина пред удобствата на града. Именно те поставят началото и на кампанията „Професия Хижар“, която популяризира живота в планината и се опитва да спечели все повече млади хора за каузата.

Централен Балкан – Стара планина

Сутринта ни посрещна с пронизващ силен вятър и облаци. Сбогувахме се с хижа Козя Стена и пак потеглихме на изток по билото. Отново пътеките бяха мокри и кални. С бърза крачка достигнахме

Арката на свободата, която се намира в местността Беклемето

съвсем близо до прохода Троян – Кърнаре. Посрещна ни поредното стадо диви коне. Погледнах картата и разбрах защо този проход е затворен през зимата. Паметникът е типичен соц експонат, издържан в стила на Чинията на Бузлуджа, макар и да е по-симпатичен по мое мнение. Възхвалява „свободата“, която са ни извоювали руснаците от турците и после от фашистите.

Беклемето

Поговорихме си с един овчар, който си гледаше овцете в района и срещнахме група малки ученици от Троян, които бяха дошли на екскурзия. Общо взето пътят ни съвпадаше с маршрута на легендарния преход Ком-Емине по билото на Стара планина. Разбира се т.н. ком-еминейци взимат разстояние за един ден, което ние правим за два дни.

Орлово гнездо – Централен Балкан, Стара планина

След това продължихме по почти утъпкан път в посока х. Дерменка. По пътя си направихме кратка почивка на

заслон Орлово гнездо,

където засякохме голяма група полицаи от Троян със знаменосец, които бяха на тимбилдинг. Продължихме към хижата и скоро видяхме нейния покрив изрисуван в цветовете на националния трибагреник. Трябва да отбележа, че

маркировката на туристическите пътеки беше перфектна

през целия ни път (зимна и лятна) и служителите на НП „Централен Балкан“ трябва да бъдат поздравени за това. Липсата на дървени беседки и места за почивка може да се посочи като пропуск от тяхна страна.

хижа Дерменка – Централен Балкан, Стара планина

Хижа Дерменка

е в отлично състояние и е много добре поддържана. Дори има самостоятелни стаи с отделен санитарен възел. Менюто в ресторанта е богато и персоналът е любезен. Хижарят Петър успешно е създал патриотична атмосфера в хижата. Хижата беше пълна с хора, защото хижата е на практика достъпна с високопроходим автомобил.

хижа Дерменка, 5625, България

След като се настанихме, облаците започнаха да се скупчват и скоро започна да вали отново. За сметка на това, вечерта

полицаите от МВР Троян

си спретнаха луд купон по случай професионалния си празник. Направиха дори импровизирана заря.

Сутринта времето беше много лошо – студ, мъгла и дъжд. Тръгнахме пак на изток и през гората, която беше тайнствено обвита в мъгла достигнахме

хижа Добрила

Мъгла – Централен Балкан, Стара планина

По пътя природата беше срещу нас и това много ни измори. Хижата е след ремонт, в перфектно състояние и дори се строи нова част. Направихме кратка почивка и потеглихме към седалковия лифт, който се намира на един час от хижата. Лифтът те отвежда в покрайнините на гр.Сопот. Именно този лифт е много популярен за парапланеристите и някои го поставят сред най-добрите места за летене в Европа. Сега дори се изгражда допълнителна инфраструктура за развитието на този спорт (къмпинг, информационен център, паркинг и т.н.).

Оттам до София на стоп – за първи път в живота ми, но се оказа интересно приключение. Честно казано аз никога не спирам на стопаджии и не очаквах някой да спре, но се намират и такива смели хора. Вероятно ще започна и аз да спирам.*

Балканът ни прие в своите дебри за кратко, макар и с доста динамично време. Красотите са му неописуеми и скоро пак ще продължим пътя си там.

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта прелест, твойта хубост

ах, те нямат край.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

*Извън темата е, но много хора се притесняват да качват стопаджии. Но пък в казармата, когато се прибирах към София – добри хора винаги ми спираха (един път чаках „цели“ десет минути 😉 и се прибирах много бързо (нали знаете, че по време на военна служба се броят и секундите у дома) – та оттогава и аз спирам всеки път, когато имам възможност 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Стара планина


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пешеходстване из Централен Балкан”

  1. Atanas каза:

    Какви беседки в централен Балкан бе!? Там има такъв вятър, че всичко ще бъде издухано отделно че почвата е ронлива и мъхът расте върху древни животински отпадъци.
    Като цяло времето е сурово и заслони могат да се правят на съвсем малко места.
    Но ако се гушнете в мъха някъде където е на завет е прекрасно, човек се стопля и даже изпитва лек уют.

Leave a Reply


Switch to mobile version