май 15 2006

Пътуване до Япония – 3 част

Предишните части:

Пътуване до Япония – начало
Пътуване до Япония – втора част

продължаваме с

Пътуване до Япония

3 част

Здравейте всички,
Много вода изтече по японските реки откак не съм ви писала. Невъзможно е да сведа до ваше знание всичко, което се случи, затуй ще карам по темата за гайджините, които тук не се поздравяват по улиците, както в някои части на Китай. Основен герой – Хинагику – познайте кой от нас е това…

1. Гайжините и японската кухня

Мисля, че азиатският опит помага. Преди време ходихме в един суши бар. Децата (вкл. и тукашните натурализирани, дето помежду си говорят на японски, карат колела с едно колело и някои искат да се омъжват за японец категорично отказаха да идват с нас. Хинагику положи големи усилия да убеди сина си, но той беше непреклонен. В суши бара пред теб върти една лента с различни сушита по две хапки в чинийка – доларче за парче и ти си взимаш каквото ти харесва. Ние с А. делнахме около 20-ина чинийки. Единият готвач, по-скоро правач на суши, беше под непрекъснатото ни наблюдение и действаше невероятно бързо и ловко. Първото ни проявление на гайджини беше, че помолихме една японка, която делеше нашия тандем от Хинагику и Н. да се премести и тя с готовност се отзова, но веднага дотърча един разгневен японец и категорично й забрани да мърда – не били толкова дружелюбни все пак;-). На мене сушитата ми харесаха много, макар и да не съвпадаха с предварителната ми представа (в бг японците връщали всичко, което им се предлага като суши, вкл. и в Хилтон). Всеядната Хинагику щеше да повърне от един октопод който й предложих да делнем. Аз го хапнах без особен коментар. Но най-голямата гадост, която някога изобщо съм яла – казвам ви това, защото днес съм бяла и добра – е морския таралеж. Това нещо като го изядеш в първия момент викаш, че бива, но като мине още време, то изведнъж развива толкова невероятно отвратителен остатъчен вкус – доброто възпитание не ми позволява да ви опиша цветно и широкоекранно точно какъв – че трябва бързо да унищожиш още бая чинийки, за да го затапиш без 100% успех. Като се върнахме, Хинагику похвали децата колко са мъдри, че категорично са отказали да идват. Ние с А. и Н. пак ще ходим, естествено… Изобщо на Хинагику японската кухня не й допада особено…

2. Гайджините и тукашната религия

Вчера ходихме извън Токио – първо до един остров Еношима, където мястото на чайките е окупирано от скалните орли, ловко пикиращи, за да налапат хапките наденички, които децата им подхвърлят… Както си вървим, Хинагику забелязва няколко статуйки, до които са натрупани едни летвички с канджи – много красиви – като също произведение на японската калиграфия – и решава да си вземе едно за спомен като увещава и мен. Аз й рекох, че не ща да си навличам гнева на Куми, защото според мен това са шинтуистки молитви и тя в момента е заграбила персоналната молитва на някой човечец. Прозряла, че съм права в един шинтуистки храм в Камакура (една от старите столици на Япония) и решила да подири прошка, макар и не на точното място…
Като сме отишли на Големия Буда (устата му само е 80 см), тя му се помоляла за прошка. Викам й – Какъв Буда, бе Х. – онова беше Куми…, макар че те тук май са такъв тандем, че все тая. При хвърлянете на една монета, обаче, Буда я отритнал, т.е. монетата се ударила в ръба на кутията и отхвърчала на нейде си… Синът й, и той християнска душа като нея, й рекъл: “Мамо, пробвай пак”… и втория път поради опрощение или по-точен мерник, сделката минала… Пак много се разлях и ще спирам, че темата е твърде обширна… Целувки за тези, които успяха да стигнат до тук от мен и Хинагику и две снимки – едната туристическо корабче в Одаиба (токийското city на 21 век на отвоювана от залива земя – ще рече изкуствено създадено) и сградата на Фуджи ТВ, проектирана от Кензо Танге пак там.
Край. Засега

Разказът е публикуван за пръв път във форума на посока


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътуване до Япония – 3 част”

  1. […] Тази история е съставена от няколко мейла, писани от моя любима колежка, която посети Япония през пролетта на 2004. Писмата първоначално бяха предназначени изключително и само за лично четене. Точно в това се състои най-голямата им ценност! Затова след малка редакция (имената са сменени и са ползвани инициали) с нейно разрешение (за което съм й много благодарен!!!) ги поствам тук. И така Япония: I част II-a част III-a част […]

Leave a Reply


Switch to mobile version