авг. 04 2015

На море в Албания – Албанска Ривиера

Един от начините да помогнем на българския черноморски туризъм е да се запознаем с морето на близките ни, съседни страни. Всеки се сеща за Гърция и Турция на прима виста, но днес ще отидем на море в Албания. Радослава ще ни води там 🙂

Приятно четене:

За Албания по съседски

На море в Албания – Албанска Ривиера

 

Когато реших да ходя в Албания знаех само , че пътищата са много лоши, храната много евтина и истинска, плажовете хубави. На водата се казва „Уй” , а Наздраве е „ Гъзуай”.

Лято 2015– юни –

пътищата са нови, маркирани,

храната е с цени като нашите, плажовете и хотелите са чудесни – Ривиера. Само названията за вода и Наздраве са същите. И храната е истинска.

Очаквахме хора със селски дрехи, едва ли не с фесове и забрадки. Не! Облечени по европейски. Пият си кафето, бирата.

Климатът е чудесен

Зимата децата се радват много рядко на снежинки само във въздуха. В планините сигурно е друго. Пясъкът на плажа става доста горещ. Дървени пътеки няма. Водата е топла – очаквахме повече градуси при тези температури, но това не е затворено море като Черно.

Минаването по границата е бързо

Понасяш се по черен, лъскав асфалт. Тесни пътищата. Това, което минава за магистрала е само двулентово и на 300 метра има джобове за спиране. В началото строели чужди компании. Сега всички договори са с албанци и стабилизират икономиката.

Бункери от двете страни

Казват, че има място за цялото население, ако се наложи. Дори на плажа ги има. Май отдолу е подземен град. Какво ли ще стане, ако се съединят дупките и се направи метро ?

Имат си Охридско езеро

При тях брегът е под езерното ниво с около 800 м. Пробити са отвори за да се изравни налягането на водата. От там изригват силни струи вода денонощно и се използват за автомивки.

Нови къщи – толкова много.

Който работи в чужбина влага парите си тук. За всеки син – къща. Еднакви, за да не се карат снахите. Къщата се строи за една отпуска. Цялата рода помага. Първите етажи са или празни или наколни – там не се живее / не е хигиенично/.

Не видях цветя по прозорци и балкона както е в Гърция и Турция.

Родолюбци

Албанското знаме е навсякъде – къщи, дворове, коли. Сувенирните фланелки са като знамето. Все още не са се сетили да има такива с надписи, пейзажи.

Плаща се с леки и евро

1 лв е 70 леки, 1 евро – 140. Никой не предлага друг курс и не те лъже. От България, обаче, тръгнах с официално закупени 2 по 100 леки стара емисия. Кафето е 100-150 леки, бирата 150 леки – 300 мл. Минералната вода – 70 леки за 5 литра. Цигарите са евтини – около 2,50-3 лева.

Цените на плажа и в магазините

са почти еднакви. А плажът си е направо пазар. От сутринта влизат с колите си да подредят стоката. Плодове, зеленчуци, плажни стоки, сувенири и бижута, печена царевица/ на мангала пред теб/, сладолед, бански, маратонки. Просто не ти трябва магазин. Магарета, коне, бригадирски колички или фургонче с колело –

всичко е на плажа. Дори мечка дойде.

И най-интересното е, че всеки си рекламира стоката с викове на албански. Трябва да надникнеш за да видиш. Много смешно. Но си спомних нашите Златни пясъци през 60 – 70-те години. Имахме и магарета, и камили, и фотографи с мексикански шапки. Гордеехме се с нашия курорт, а на западняците сигурно им е било смешно както на нас сега. Май всички развиващи се курорти си имаме една „детска болест” по плажовете.

На море в Албания

Плаж

На море в Албания

Плажна търговия

На море в Албания

Плажът в Дурес (Драч)

На море в Албания

Бункери на плажа

А плажовете са необятен простор.

Дуреската Ривиера

е с 9 км ивица, широка на места по 300 метра. Мек, хубав пясък, без камъчета при влизане в морето. Чадъри и шезлонги към хотелите.

Shetitorja e Plazhit, Durrës, Албания

При тях географското изложение е такова, че слънцето изгрява откъм брега, Залезът е откъм морето – красив, потапящ се във водата. Плажът е огрян до последно без сградите и дърветата да хвърлят сенки. Сградите са много близо една до друга-една от друга по-хубави. Построени са с качествени материали, някои с басейни. Стаите – просторни, с балкони, климатици.

Разбира се, нещо не достига

Когато си нов, има пропуски. Трябва да изкачиш куфара по стълбите до фоайето – няма полегата повърхност за колелцата. Асансьорът е за двама с багаж. Става опашка. На балконите има само столове, без масичка. Няма нощни лампи.

А вечер каква музика се лее в ресторанта на хотела ? Но албанците танцуват. Много млади хора идват заради музиката. Хубави момичета. Любезни са. Не знаят езици.

В ресторанта ни изненадаха приятно с блок маси, защото се знаеше, че е на сервиране. Но –

паника ! Храната не достига.

Ристе – нашият македонски водач / задължително е да имаш човек, говорещ албански/ – голям хитрец. Първо ни обвини, че крадем храна. Имало камери и се знаело кой, но накрая ще плати цялата група 400 евро глоба. После ни наказаха да се храним само вътре за да ни наблюдават. Накрая се оказа, че управителят на ресторанта брои порции. Ако има риба и месо, вземаш едното или другото. За 100 души – 30 риби / ципура/, 30 месо и …Иди доказвай, че искаш да опиташ от всичко и това е смисълът на блок масата. След една тотална липса на храна, се пооправиха нещата. Закуската беше 7 дни еднаква – сирене, кашкавал и малки, пържени наденички. За пореден път българските групи приемат всичко. Никоя не протестира, че сме обвинение, че сме наказани. Ако кажеш сам, не те подкрепят. Приемаме всичко като виновни.

Албанците – не знам, но македонците не ни обичат.

Ристе никога за нищо не ни защити / абе, те българите са такива/. И само разправя как в чейнджа в София го излъгали. Знае български, но говори на македонски и убеждава, че това е старобългарски и трябва и ние да го знаем. Първото нещо, което ни предложи е да направим списък за покупка на зехтин и коняк Скендербег. Само неговите били истински. През цялото време се дооформяше списъка, за да не ни излъжат другите. Албанците правели у дома екстра върджъна, така както ние ракията, казва Ристе. Виждала съм с какви преси се извлича студено пресованата течност и много се съмнявам, че у дома имат такова нещо. А конякът, лично директора на завода му го заделял. (Забелязвате ли как хората имаме навика от един много конкретизиран пример/образец да си вадим генерални заключения? 😉 – бел.Ст.)

Йонийско море – цвят, неописуем

Красиво, синьо, взема ти очите. Но по инициатива на Ристе не отидохме на големия плаж, а в едно заведение, завардило плажа. Трябваше да обядваме за да стигнем до него. Разбира се, че за Ристе това е комисиона. Даже вземаше поръчките.

А плажът е с камъчета, морето също.

Не можеш да влезеш. Не разбрахме, всички ли йонийски плажове са такива.

Покрай Вльора само минахме. Там се съединяват Адриатическо и Йонийско море.

На море в Албания

Плажът на Йонийско море

Красива страна. Тирана е съвременен град. Дурес (Драч) – също. По пътя за Тирана, видяхме и

Круя. Един старинен град

с тесни улички като Несебър. Много приятна екскурзия.

Берат – изключително място.

Но ако знаехме километрите, които ни чакат, нямаше да отидем. Казаха ни 180 км. Мислехме, че е на път за Йонийско море – втората точка. Оказа се , че километрите са само до Берат – на запад. Още повече километри до Йонийско море и оттам връщане до Дурес (Драч). Събраха се повече от 400 км в горещия ден.

На море в Албания

Круя – екзотика

На море в Албания

Новият величествен университет в Дуръс (Драч)

Последен ден. По програма тръгване в 12 часа.Спокойно да закусиш, да се топнеш, дори в морето. Ристе казва, че има работа с други групи и трябва да тръгнем в 8. Ставане, багаж, закуска и в 8. С преклонени глави изпълняваме. Защо ?

За всички други страни знаем много. Искахме да видим една балканска екзотика, затворена до сега. Желязната завеса е вече повдигащ се тюл.

Албанците са разбрали, че отварянето на страната носи пари

Втурнали са се към туризма на прибежки. Хубави хотели чакат да бъдат напълнени. За мафия не е прието да се говори. На повърхността всичко е спокойно и ведро. Има какво да се види и преживее. И много приятно си припомняме истинското сирене, кашкавал, месо. Докато не нахлуят изкуствежите и там. Казват, че същото било и в Черна гора, може би по-напреднало.

Добрата новина е, че ни очакват !

Радослава Манярова

Юли 2015 г

Автор: Радослава Манярова

Снимки: авторът

 
Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “На море в Албания – Албанска Ривиера”

  1. Teodora каза:

    Защо сте имали македонски водач? И наистина ли никой не му се възпротиви?
    Иначе интересно е било.

  2. vladimir1974m2 каза:

    Прекрасен разказ- стегнат, лаконичен и в същото време разказва за всичко.Благодаря, но само толкова снимки ли имате?-:)

  3. svetlana каза:

    Minalata godina bqhme s dashterq mi individualno v Tirana i Duras na pochivka !
    Vsichko e taka kakto vie opisvate !
    A moqt komentar e “DIVO I KRASIVO !“

  4. ivo каза:

    впечатления от 09.2016г. / Химара, Дерми/- Водата в йонийско море е прекрасна, през този месец плажовете са умерено населени и толкова. В малките населени места местните хитреят като селски тарикати в магазинчета и плажни барчета. Бира /бутилка/ астика от плажен бар около 8 лв., кутия червено боро също. Вечеря за четири човека с по една ципура и отделно салата с 50 гр. алкохол около 90 лв /български/ в обикновена улична таверна. Бутилка мин. вода или кен кола кола в магазинче около 1,5-1,7лв
    Саранде!- Светски град. Хората работят с касови апарати, пишат цени , грамаж, говорят и други езици освен албански и т.н.

Leave a Reply


Switch to mobile version