авг. 03 2015

От Касерес до Мадрид (2 част Из Южна Испания с кола)

Продължаваме пътуването с кола из Южна Испания 🙂 Започнахме от Валенсия, бяхме на корида и завършихме в Сафра, а днес от Касерес ще стигнем Мадрид.

Приятно четене:

От Касерес до Мадрид

част втора от

Из Южна Испания с кола

Касерес – Саламанка – Авила – Сеговия – Ел Ескориал – Толедо – Мадрид

Касерес,

град под егидата на ЮНЕСКО Има добре запазен каменен център. От този град са тръгнали много конкистадори, които от тях са се върнали, са донесли богатства и са си построили Palacio.

Касерес, Испания

Касерес

Финиширахме деня в

Саламанка

университетски град. 1/3 от населението са студенти. Има прекрасен център с импозантна катедрала и огромна сграда на Университета, един от най-старите в Европа. Има си и чудесен Плаца Майор. Голяма част от центъра е изградена от спесифичен червен камък, като дори и по-новите сгради са облицовани с него и по този начин хармонират със старините. Спахме в хотел в покрайнините – Salamanca Montalvo hotel. Станахме рано защото ни чакаше тежък ден.

Плаца Майор – Саламанка

Плаца Майор – Саламанка

 Университета на Саламанка

Университета на Саламанка

Стартирахме с бързи сто километра до

Авила,

пак ЮНЕСКО, основната забележителност са прекрасно запазени крепостни стени 2,5 км дълги с множество кули и украсени врати. Намира се на близо 1200 м. надморска височина и климатът е доста рязък.

Крепостта на Авила

Крепостта на Авила

Крепостта на Авила

Крепостта на Авиля

От там 70 км. до

Сеговия

надмина очакванията ми – прекрасен град. Основните забележителности са три.

Алказар де Сеговия – прекрасен замък

в романтичния стил на Нойшванщайн.

Алказар де Сеговия, замък

Алказара

Катедралата

със странно заоблени форми контрастиращи със стърчащите готически шпилове.

Катедралата в Сеговия

Катедралата

Акведукта,

който е един от най запазените в света. Всики тези камъни си стоят там без помощта на грам цимент.

Акведуктът в Сеговия

Акведуктът в Сеговия или как се поставяха основите на съпромата 😉

Имат си и

кулинарен акцент: кочиннилос – печени прасенца

На площада в подножието на Акведукта е най-известното заведение в което срещу 20 евро получаваш порция. Зад него има едно не толкова известно където за 20 евро освен порция прасенце получаваш и вино, десерт и предястие. В центъра на горната снимка е навесът на известната кръчма, а горе – вляво от него е не толкова известната кръчма.

Кочинило – печено прасенце

Кочинило

Още 60 км до

Ел Ескориал

е нещо като огромен манастир близо до Мадрид, в който често са пребивавали испанските крале за да се откъснат от Столичната шумотевица. Построен е в аскетичен Йезуитски стил от сив камък преди 500 г.

Ел Ескориал

Ел Ескориал

Криптата, Ел Ескориал

Част от криптата

Най-интересното е, че в него са погребани почти всички испански монарси – барабар с кралиците, принцовете, свекървите, любовниците и т. н.

Ескориал, Av Juan de Borbón y Battemberg, s/n, 28200 San Lorenzo de El Escorial, Madrid, Испания

Освен това има и старя за „тление”, където като умре заслужилия, го оставят 50 години да изтлее хубаво преди да го пренесат в подземието. И всичко това е в едно мраморно подземие пълно със саркофази, урни и прочие приспособления.

Денят завърши със 130 км. до

Толедо

определено не беше това, което очаквах. Името му е много гръмко и натоварено с история, ама… Има огромен замък, който е така натикан из хаоса от улички, че не можеш да го видиш в цял ръст. Имат и не лоша катедрала, стар град, но липсваше акцента. Може се бяхме и преситили от гледане.

По панорамния път около града има едно две места от където се разкрива прекрасна гледка към стария град.

Панорама на Толедо

Панорама на Толедо

Пътешествието ни завърши след борба с тежкия трафик в

Мадрид

С приближаването към града за пръв път попаднахме в

трафик и платени магистрали

Мадрид има 2 – 3 околовръстни, прекрасна инфраструктура, метро както и огромни магистрали водещи към центъра, но задръстванията са си ежедневие.

Отседнахме в хотел Silken Puerta Amerika. Бизнес – хотел на 12 етажа като всеки етаж е обзаведен от различен известен дизайнер. Закуската беше потресаваща. Ще спомена само сьомга и шампанско. Редовно е на оферта в Букинг. Не е много евтин, но си заслужава.

Silken Puerta Amerika Silken Puerta AmerikaФоайета по етажите на хотела

Върнахме колата на

гара Аточа,

в ляво от нея има голям паркинг където са офисите на всички Rent–a–car-и. От там отидохме директно в

Прадо,

който е на 10 мин. пеша, по широк булевард започващ от гарата.

От 6 до 8 входът е безплатен, но трябва да се отиде най-късно в 5:45 иначе опашката става дълга и влизаш чак в 6:45 – 7 ч. Един от добрите музеи които съм посещавал.

Опашката за безлатно влизане пред Прадо

Опашката за безлатно влизане пред Прадо

Експозицията включва картини и скулптури до 20 – ти век. За ценителите на Пикасо, Дали, Миро и компания отсреща е Музеят на кралица София. За съжаление не стигнахме до него.

В Прадо ще ви маха голата и облечената Маха. Има Веласкес, Гоя, Рубенсови дебелани и любимите ми Ел Боско и Питер Брьогел Стария. Като цяло двата часа са крайно недостатъчни за този чудесен музей. Билета е 14 €.

Голата Маха и Облечената Маха

Махите

Друга забележителност на Мадрид е

Кралския дворец

и там има безплатно посещение – от 17 до 19ч. спестяваш 10-ина евра. Двореца има действащо крило което се използва от Краля за официални случаи. Иначе виждате етнографска сбирка, обзавеждания и запазен интериор – два часа са предостатъчни.

Срещу двореца е грозната градска катедрала – постна като лютеранска църква.

Грозната катедрала, Мадрид

Грозната катедрала

Мадрид е млад град, столица е от 400 – 500 години и му липсва готическия изглед и старите опушени катедрали. Няма никакви известни забележителности, като Рим, Париж или Лондон.

Всъщност има, и това е

нощният живот

В центъра около площад Пуерта дел Сол има потресаващо количество от кръчми и след 20ч. из тях плъзват хиляди ентусиазирани младежи, фиестата е мощна. Местят се от бар, на бар за по питие, пеят серенади и обикалят по улиците на гъста тълпа. Из града често се виждат симпатични момчета, които се държат за ръчички, нещо нетипично за Южна Европа. На края почнах да поглеждам със съмнение всяка двойка мъже. (Всъщност не е задължително да е това, което си мисли авторът – напълно възможно е да е под влияние на арабите, при които е обичайно двама мъже да се държат за ръка при ходене. Само предполагам – бел.Ст.)

Интересни места в близост до центъра са

  • Парка Ретиро,
  • баровския квартал Саламанка,
  • Гран Виа – булевард който прилича на Ню-Йорк през 30 – те.

Има си красиви площади, монументални сгради, като всеки голям европейски град. Но пъпа е площад Дел Сол, където улични артисти се стараят да изкарат по някое евро сред тълпите. Повечето забележителности са на 20 – 30 мин пеша от площада. Имат си и прекрасен транспорт, метро с много линии. Карта с 10 билетчета излизат около 8 €.

Мадридски кръчми Мадридски кръчмиМадридски кръчми с примерно меню

Едната вечер ходихме на

фламенко бар

Останах приятно изненадан. Заведението се казваше „Ла Куимера“и се намира на 3 – 4 спирки от центъра близо до Арената. Удовоствието е 15 евро с включено питие. Представлява кръчме с 10 – 15 маси и малък подиум, на който китарист, певец и трима танцьори избиха рибата. Страст, ритъм, себераздаване. Под въздействие на музиката изпадат в транс като дервиши. Невероятно въздействащо. Не знам дали на всякъде е така, но това си заслужаваше парите.

Фламенко

Фламенко

Втората вечер се включихме във фиестата и се ръчкахме из тълпата. Като цяло поставям Барселона и Севиля пред Мадрид.

Сега следват

малко обобщения.

Испания е доста чиста

Хората си поддържат къщите и градовете, няма много графити и найлони край пътя. Дори и из най-тесните сокаци няма неприятни миризми.

Инфраструктурата. Прекрасна.

  • Движението е спокойно, шофьорите са толерантни, пропускат пешеходци, спазват ограниченията. Инфраструктурата е перфектна.
  • В Южна Испания магистралите са безплатни и често има участъци където 2 – 3 мин. не можеш да срещнеш кола.
  • Шосетата също не са особенно натоварени, нямат дупки и неприятни изненади.
  • Проблем е паркирането из центровете на градовете, особенно ако не ти се дават пари за синя зона.
  • Шофирането и паркитането по тесните сокаци предназначени за пешеходци и коне си е предизвикателство и 90% от колите са с одрани и натгиснати брони.
  • За 10 дена видях 4 – 5 скъпи коли, явно марката на колата не им е приоритет.
  • Има много полиция по улиците, но не се заяждат а гледат да помагат.

Облеклото

В Сравнение с Италия, Испанците се обличат доста небрежно, не очаквах това в родината на Зара. Младежите ходят 5 за 4, няма гъзари с бакембарди, шалчета и тесни панталони.

Няма мъж над 30 години по къс панталон, по-възрасните дами са доста достолепни и не си падат по младежката мода. Хубави обувки по магазините, но не са изумително евтини.

Храната

  • Продуктите в Испания са качествени, не използват Холандски хибриди. Порциите са големи и сравнително евтини (сравнено със Западна Европа).
  • Основните храни са тортия – картофен омлет, паелята, сутрин задължително имат на масата настъргани домати, подправени със зехтин и сол си ги слагат върху филиите. Зехтина се употребява във промишлени количества. Испания произвежда половината зехтин по света.
  • Колбасите чоризо и фует и разбира се Хамона.
  • Хамона е основно два вида Серано и Иберико. Серано е по-евтиния.
  • Има стотици марки и вариации хамони, като определящо за цената е колко време е зрял – Бодега например зрее 12 месеца, от каква порода свиня е(копитото на Иберико е черно а на серано бяло), и т. н.
  • Бутовете висят от тавана на магазини и барове без притеснения за хладилници и мухи.
  • Царе са на мръвката, но не видях да пекат нещо на скара.
  • Много ядат пържено – Фритос. Хляба им не ми хареса особено – пухкав с хрупкави корички. Аз си падам по жилавата чабата.
  • Имат хубави супи.
    • Гаспачо – студена доматена супа, може да си купиш в охладена кутия от супера и да си я изпиеш за освежаване.
    • Кастилска супа която си е нещо като пача с разбъркано пресечено яйце(по-вкусна е отколкото я описвам).
  • Имат си кървавици и всякакви наденици. Боб яхния с наденица, шкембе в доматен сос, печени във фурна прасенца с хрупкава коричка – Кочинилос и ТАПАС.
  • Винаги съм мислил, че тапас са малки сандвичи с различни продукти. Оказа се, че това е част от картинката.
    • Тапас е малка порция. Може да е тапас супа – малка купичка 100 мл. , тапас панирани калмари – 2 – 3 парчета, тапас наденичка – няколко колелца в чинийка. Цените започват от 1 евро за най простите и стигат до 10 евро за порцийка за някои скъпи храни.
    • Целата е да опиташ повече манджи. Във почти всяко заведение има порция например за 12 евро и тапас от тази порция малка чинийка за 2 – 3 евра. Има и тапас меню – за 10 евро 5 тапаса – наяждаш се добре.
  • Виното в Испания е евтино и хубаво. Каквото и да си поръчате няма да сгрешите. Сервират и евтини по 8 – 9 евро бутилки. Има наливно в канички. Общо взето се пие като вода. Бирата също е хубава, Махой е една от разпространените.
  • Имат и много морска храна – по-евтина от Гърция. Картофите също са разпространени под всякаква форма.
  • Най-масовия десерт е чурос – нещо като тулумбичка, но не сиропирана. Обикновено е дълга 20 – 30 см. И е като геврек. Топи се в чаша с гъст горещ шоколад и така се яде.
Всичките прасета – на мезета

Всичките прасета – на мезета

Тапас наденица

Тапас наденица

Тапаси на клечка

Тапаси на клечка

Заведенията

Толкова заведения нама никъде на планетата ни. Тапас барове, таверни, ресторанти, барове, кафенета и навсякъде има клиенти. На фона на иначе чистите улици, в заведенията пода е постлан със салфетки, фасове, касови бележки, капачки и прочие боклуци. Обясниха ми, че по този начин заведението демонстрира колко е посещавано, чак нямат време да почистят. А клиентите всячески помагат в това начинание.

  • Често като си поръчаш питие ти носят и чинийка с мезенце, няколко маслинки, брускетка, туршия или малка наденичка.
  • Никъде няма отвратителния обичай коперто(в Гърция и Италия ти дават вода и хляб и искаш не искаш ти ги включват в цената).
  • Тук дори докато чакаш да ти приготвят яденето, ти носят някое мезенце което е комплимент от заведението.
  • Вечер повечето седят на по питие и мезват някой тапас.
  • Закусват кафе и кроасани, първа закуска и доста по обилно към 11.
  • Добре е на обяд да се търси Обедно меню. Доста по-евтино излиза. Вечер няма менюта.
  • Ядат основно на обяд, вечерята има по-скоро социални функции да се видят и да си побъбрят.

Побъбрят не е точната дума – те говорят на висок глас, всички едновременно и непрекъснато. Попаднах на селски площад, на който се бяха изсипали 3 – 4 класа ученици. Какафонията беше неописуема. Предполагам, че нещо такова се чува на някой остров където гнездят милиони водни птици. И в този хаос на няколко пъти учителките ги над

Испания

Децата на площада – ехото от каменните стени усилваше ефекта

Испания

Кръчма

Испания

Ресторант

В някои тапас барове се предлагат различни сандвичи, с набучкани отгоре клечки за зъби с различна големина. Минаваш покрай витрината и си взимаш колкото искаш. На края в зависимост от броя и големината на клечките си плащаш. Веднага в главата ми се заформи хипотезата, че някоя клечка за 3 евро може случайно да падне. Даже се огледах по земята да видя за следи от такива инциденти, но не забелязах.

Архитектурата

Сравнено със Северна Италия, например, сградите са по-бедни. Няма и такова изхвърляне в катедралите – те са в малко постен –йезуитски стил. В Андалусия всичко е бяло, а в по-северната част основно камък и сива мазилка. Рядко се виждат пастелни цветове. Имат страхотни паркове. Във всеки град си имат Плаза Майор, където се е вихрила инквизицията. Голямо влияние са им оказали и маврите.

Вътрешния двор е основен архитектурен елемент в южноиспанската архитектура. Богато озеленени те са като оазиси сред напечения камък. Нещо като частни паркчета. Площа им може да е 4 или 40 квадрата. Често собствениците оставяят вратите към дворовете си отворени, за да могат минувачите да надзъртат.

  • В Кордоба има състезание за най-красив вътрешен двор, комисия минава, оценява и връчва награди.
  • Интересен факт е, че входа във всички катедрали е платен. Такова нещо не бях срещал до сега нийде по белия свят. (В Македония, за срам, е същата история – бел.Ст.)
  • Използват много теракотени плочки, ръчно рисувани много често с мавърски мотиви. Правят цели пана с тях.
  • Използват често и синьо –бели мотиви.
Пано от теракотни плочки в Испания

Пано от теракотни плочки пред кръчма. Рисуват се, глечосва се, пече се в пещ и после се залепят на стената.

Вътрешен двор

Вътрешен двор

Вътрешен двор в Кордоба

Вътрешен двор в Кордоба

Хората

Моето впечатление е, че са любезни, обслужването е на ниво, английския също… малко акцента е сложен ама се свиква. Помагат и обясняват с удоволствие ако питаш.

Хотелите

Сравнително евтини, с атмосфера, чисти, задължително с биде (арабско влияние), богата закуска – хамон и фреш портокал, хубаво кафе. Удобни възглавници и матраци.

Сиестата не е повсеместно явление,

някои малки магазини затварят, но болшинството си бачкат. Гореописаните събития се развиват през април. Лятото как е – не знам.

Надявам се писанието да ви е харесало и да съм ви бил полезен с нещо.

Поздрави от Борислав Бончев.

Автор: Боби Бочев

Снимки: авторът

Още разкази от Другата Испания – на картата:

Другата Испания
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “От Касерес до Мадрид (2 част Из Южна Испания с кола)”

  1. […] От Касерес до Мадрид (2 част Из Южна Испания с кола) […]

Leave a Reply