юли 31 2015

Леденика

Днес Теодора ще ни води до пещерата Леденика – за да не останете разочаровани, още от сега ще трябва да ви кажа, че тя няма да влезе в самата пещера, а ще ни разкаже за „обновленията“ край нея. Приятно четене:

Леденика

„обновената“

Случи се така, че през месец май се озовахме край Враца и моментално решихме, че ще видим

пещера Леденика

Времето беше чудесно, имахме повечко от него на разположение, защо да не?

Докато пресичахме града, видяхме множество хора излезли на разходка край реката. Там имаше и лагер от малки цветни палатки – като балончета, разхвърляни по тревата. Много младежи се катереха по скалите – мравчици, опасани с въжета. Гранитните гиганти се извисяваха – плоски и равни, да се чудиш за какво да се захванеш.

Във Враца има достатъчно табели и въпреки въпросите „а сега наляво ли сочи, това ли е правилния път, да не би да трябва да минем отсреща“, кола пълна с три деца и четирима възрастни може спокойно да се заизкачва по правилния път в планината. Пътят беше много живописен. Нищо не може да се сравни с планината в късна пролет, не дишаш въздух, а райски газ. Всяко листенце трепка светлозелено, всяка буболечка жужи поздравително. Превалихме билото и се озовахме от другата страна на планинското завишение. Малкото шосе непрекъснато се пресичаше от изоставена лифтова линия – седалките бяха посивели, ръждясали. Ех, ако работеше лифта щяхме да стъпваме по върховете на дърветата J

За жалост, в Северозападната част на страната, няма много стабилна икономика, доста стари предприятия са затворени, изоставени села тъмнеят…

Скоро пристигнахме пред

хижа Леденика

На голямата поляна отпреде и имаше доста хора, като че ли на празник – фолклорни ритми, вкусно ухаещи скари, дори коне, които можеше да се яздят от всеки хайдутин, пасяха кротко. Сградата е солидна, с планинска архитектура и доста голяма – не хижа, хотел. Запътихме се към пещерата. През 50-те метра, отделящи хижата от природната забележителност имаше табели, които уведомяваха мало и голямо, че благодарение на европейски проект,

паркът е реновиран, оборудван, преобразен. Само за 5 милиона лева.

Имаше и химически тоалетни (2 броя) за хора с инвалидни особености. И това по средата на Северозапада!

Вървим по-надолу, стигаме Посетителския център. Още по-удивена, виждам невероятна сграда – тематично оформена в черно, за да напомня прилеп, климатизирана, с тоалетни, с рецепция, с кът, в който се продаваха книги, рекламни материали и прочее. Персоналът с униформи, любезен, добронамерен. АХ!

Реших, че не искам да слизам под земята, защото дребното ми неудобство от затворени пространства, щеше да помрачи хубавия ми ден.

Останалата част от малката ни група се облече и се спусна в недрата на майката природа. Аз се върнах малко по-нагоре, пих кафе, гледах хората как идват и идват, за да видят едно от чудесата на България 🙂

Обаче времето минаваше бавно, започнах да се разхождам, прочетох една табела (едничка и малка, но разказвателна), която обясняваше за прилепите, с които е известна Леденика. Седнах на сянка до едно момиче, което се оказа екскурзовод и изчакваше да се събере нова посетителска група. Заговорих я.

Тя ми разказа, че въпреки късната пролет, имало ледени фигури все още. Разказа ми, че пещерата хем била нещо като резерват заради колониите от 4 вида прилепи, хем била национален туристически обект и работела целогодишно. Е, как пазим животните – ами опитвали се, затваряли някои от залите за определени периоди. Но много хубаво било, когато туристите от хижата идвали да посрещат Нова година в пещерата. А между другото децата можели да гледат 5D филмче в една от залите на центъра. Ооо, „от пещерата ли? чудесно!“, казвам. Не, просто някаква прожекция с каквато разполагали – имало за буболечки, за разни там други неща, от пещерата или с местните прилепи – нямало.

Леденика

Леденика отвътре

Леденика

Хората долу към ляво са мънички, почти не се виждат.

Леденика

Последният леден водопад за тази зима.

След малко тя ме остави, а аз потърсих моите хора. И о, чудеса – зад сградата пред очите ми се ширна

малък амфитеатър. Седалките – оформени като шарени маргаритки.

Леденика, 3003, България

Малко пó в страни видях и

входа на пещерата

Имитация на снежна пряспа, с най-сладкото стиропорено бръмбарче на света – като от списание Дъга (единственото комикс – списание от времето на социализма). Имаше детска площадка с въртележка, която моите деца използваха съвсем по предназначение. Вероятно на Леденика се провежда фестивал на детския театър? Или конкурсът Златната монета ще напусне Болоня, за да се провежда от Враца? Не, най-вероятно детската Евровизия ще огласи Стара планина.

Леденика

Амфитеатърът с интересно и неясно предназначение.

Леденика

Картина на входа за пещерата.

Малко вляво, на една поляна, беше разположено нещо изумително –

фигурата на мъжът – жена. Или на принцесата – мъж.

Имаше и стиропорена фигура на принц-девойка, както и на тенекиен контейнер-рицар. Снимах се с всичките трима, а някой снимал и баба Яга. По-късно по телевизията видях, че имало и Триглава ламя.

ЛеденикаЛеденика

Кое е принцът и кое е принцесата?

Леденика

Посетителският център

Леденика

Баба Яга каца

Леденика

Видно, мястото е облагородено и подредено.

Някак, за да сменят впечатлението, още по-вляво

имаше наистина интересни атракции –

въжена люлка или нещо подобно, въжена пътека между дърветата и малка стеничка за катерене.

Леденика

Стената за катерене и въжената линия-люлка зад нея.

Леденика

Въжена пътека сред дърветата. Много добре направена, без ирония го заявявам.

Въжената пътека бе доста интересна, появиха се аниматори, които обезопасиха желаещия да я преодолява с колани (срещу съвсем скромна сума от 2 лева и над 10 години). Момичето, което закачи синковеца за колана, беше много мила, окуражаваше наследника, насочваше го и накрая, истински се зарадва, че той преодоля страховете си.

Леденика

Малък Тарзан по врачанси лиани

Радостта от преживяното пролича особено на последната отсечка, когато нашето вървеше по една мрежа, за да стъпи на крайната дървена платформа и да слезе с победоносен вик. Точно тогава един любезен господин – як като бик и почти толкова умен, сложи синчето си в края на мрежата, рече му да върви направо, сиреч срещу моето по-голямо. Аниматорката – 1,30 м висока с платформи, учтиво го помоли да свали детето си, за да не стане беля. Господинът възрази, в бързината я наплю, съвсем нарочно, опита се да заплаши, девойката не му се даваше, намесихме се и ние, Бикът се оттегли, като пръхтеше мило под нос. Горе няма охрана, казаха момичетата, обгрижващи пътеката после. Предполагам, че при нужда, би могъл да дойде полицейски патрул – по завоите от града в ниското, до пещерата от другата страна на билото, колко му е

Настроението ни – помрачи се. На път за паркинга, отново видяхме голямата табела за 5-те милиона, относно този проект. Наскоро имаше репортаж, за едно село, дето правят юнашки увеселителен парк само срещу 1 милионче. Е, нямат лифт, ама то и на Леденика няма.

П.П. Когато предложих краткия разказ на администратора на сайта, той ме попита: Толкова ли е зле? Зле е, но въпреки зле-то пещерата си е автентична. На другата зима стиропора ще се е разпаднал и това ще бъде най-скъпата бутафория в историята на природните български забележителности. Пещерата ще си е там, дано и прилепчетата да си почиват.

Искам да помоля, репортерката, показала историята за обновяването на Врачанския кът, да продължи разследването и да потърси резултати, а зрителите да правим рекламация, когато не ни се хареса нещо. Но смислена и разумна.

Инфо за пещерата от Уикипедия:

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата варира от –7°С до 15°С в преддверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми — сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали

Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е „вълшебна“ и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Пещера Леденика е само една от над 500-те пещери, убежища на прилепи, известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се използва предимно за зимуване. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Автор: Теодора Миткова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Стара планина – на картата:

Стара планина

tools.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Леденика”

  1. vladimir1974m2 каза:

    Преди 7-8 години през един уикенд посетих две пещери- Магурата,преди Видин и Леденика над Враца.Искам тук да попитам с тези пари, с които са реновирали района дали са направили маркировка от пещерата през гората до Враца?Защото по времето, когато съм ходил нямаше и трябваше да ходя надолу по асвалта, добре, че се намери добър човек да ме свали на стоп с колата си:)

  2. Цвета каза:

    Покъртителен пътепис! Срамувам се, че съм от този край. Беднотията на хората от региона ги е накарала да забравят за природата и да я унищожат, само и само да „усвоят“ някой и друг лев от европрограмите. От снимките се вижда колко много мъхове има навсякъде в пещерата. Ходила съм в други пещери – Ягодинската и Дяволското гърло – и там развиват туризъм, но се пускат посетители само за определено време и след това се гасят светилните, за да се защити екосистемата. Пещерата Леденика е вписана в Списъка на защитените територии , но къде са екозащитниците? А за строителството около входа на пещерата – нямам думи. Бях там по време на строежа. Толкова бетон се е изляло по поляните на хубавата планина – жалко! Мисля, че врачани само губят от тази т.нар. реновация, защото който е отишъл , втори път няма да повтори. Още веднъж жалко за хубавата българска природа.

Leave a Reply