Майски Родопи – Tур дьо Родопи

Днес Стоян ще ни разкаже за неговото майско пътешествие из Родопите. Приятно четене:

Майски Родопи – Tур дьо Родопи

Мой близки приятели – българи живеещи в Англия от няколко години – ми споделиха желанието си да направят обиколка на Родопите с кола в средата на месец май. Аз отдавна имах подобна идея, успяхме да съчетаем програмите и съвсем набързо направихме плана на нашето пътешествие с автомобил, което щеше да обхване Пирин, Западни и Централни Родопи.

Първата ни спирка беше

Банско,

което ни посрещна със сняг по върховете си. Зимната столица на България ни предложи приятни мигове на спокойствие в планинската природа, както и кулинарна наслада в механите. На изпроводяк посетихме и Добринище, където похапнахме вкусни местни гозби в Македонска кръчма.

След това отидохме до

Лещен и Ковачевица

– две самобитни селца в Западните Родопи съхранили автентичните си възрожденски къщи. Легендата казва, че там не е посмявал да стъпи турски крак, заради непристъпността на тези населени места. В близкото минало множество български филми са снимани там. Интересна е и къщата в Лещен, която е направена само от глина и кал.

Родопи

Отправихме се към

Триград,

където ни очакваше първата ни нощувка в къща за гости Зора. Направихме кратка кафе пауза на красивия

язовир Доспат

Родопи

Преминаването пред

Триградското ждрело

е много адреналиново за шофьорите. Домакините ни бяха изключително гостоприемни и ни очакваха с традиционен пататник за вечеря. За съжаление и те, както и всички други хора в Родопите, с които си говорихме ни се оплакваха от обезлюдяването на техните родни места и липсата на поминък. Тези хора просто искат някой да им изкупува земеделската продукция и техните деца щастливо ще останат у дома. Но това не се случва и населението е намаляло повече от два пъти в сравнение отпреди 20 год., останали са само възрастните хора, училищата и детските градини са отдавна затворени т.н.

На следващия ден посетихме

пещерата Дяволското гърло,

където научихме, че тя е почти непроучена. Една от залите е с размерите на църквата „Св. Александър Невски“ в София. Разказаха ни, че границата с Гърция е само на 7 км. оттам по труднодостъпен релеф, но през Студената война (времето на социализма в Народна република България – бел.Ст.) много източно-германци са намерили смъртта си там. Българските граничари са имали добър стимул, за да пазят зорко границата – 10 дни за застрелян беглец и 5 дни за заловен такъв.

Не по-малко красивото

Буйновско ждрело води до Ягодинската пещера

Видяхме пещерни образувания, които почти се докосват, но докато това се случи ще им трябват още 200 години. Изключително красиви са и пещерните перли, които се образуват в тази пещера. Оттам се качихме с джип до площадката Орлово око, която се намира на връх Св. Илия и оттам имаш „птичи“ поглед върху Родопите та чак до Средиземно море. Оттам по най-скъпия път в България покрай яз. Цанков камък направихме кафе пауза на панорамния завой на местността Чилингира на яз. Въча.

Родопи

Следващатa ни нощувка беше в

Широка лъка

– столицата на фолклорната музика в Родопите. По време на пътуването ни срещнахме и не малко чужденци, които правиха подобна обиколка. На сутринта направихме кратка разходка из планинското градче и отново потеглихме. Този път към с. Сухово, за да видим мястото в Родопите, което „спира“ дъха –

завоят на р. Арда при яз. Кърджали

Повечето пътища по Родопите са в доста окаяно състояние и разстоянията се взимат по-бавно.

Рибарци / Ribarci, Кърджали / Kurdzhali, 6790, BG

Преди това спряхме в Смолян, за да се разходим по Каньона на водопадите, но липсата на табели и маркировка, ни отказа. Панорамата на Завоя при с. Сухово те пренася в друг свят и забравяш за изтощително пътуване дотам. Домакините ни от семейство Мересеви в село Оряховец ни посрещнаха като свои роднини, а гледката от къщата им е космическа.

Родопи

На следващата сутрин посетихме и

пейката в с.Вишнево

откъдето планината се открива като родопска песен. Местните хора ни посрещнаха с думите, че това е основната забележителност на селото и напоследък все повече хора питат за нея. Отбихме се и до обсерваторията на вр. Рожен, но учените там бяха заети с комуникацията с извънземни и нямаха време за нас.

Родопи

Спряхме за кратко в Чепеларе и пристигнахме в

с. Борово

Веднага се отправихме към

Кръстова гора –

свято място за православните българи, където се твърди, че има част от Христовия кръст. Параклисът „Възнесение Господне“, който се намира в близост до с. Борово е силно зареждащо място с неповторима панорама.

След нощувка в с. Борово посетихме

Бачковския манастир и Асенова крепост,

която ни посрещна гостоприемно след благоустрояването й по европейски проект. Много от местата, които посетихме бяха модернизирани по подобни инициативи, което ги прави още по-привлекателни за туристите.

Родопи

Енергийното ни пътешествие в Родопите отново ни показа колко е красива е нашата Родина, но и как не съумява да използва и да развива своите природни дадености и региони.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.