юли 13 2015

Пътят към Голгота (продължение): Божи гроб

След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършваме днес (в църквата) на Божи гроб.

Приятно четене:

Скръбният път към Голгота

(продължние)

Божи гроб

част пета на

Йерусалим и вечността, наречена Христос

И така, влизам в

Божи Гроб

Тук, разбира се, не е музей и нищо не е автентично. Може би аз съм повече историк, отколкото богомолец, но нищо не отговаря на моите литературни представи за действителността преди 2000 години! Явно, изтеклите векове и тленното време са казали решаващата си дума. Но не съм и предполагала, че за удобство на вярващите, всички паметни места до края ще са събрани само в тази голяма катедрала.

Тук са последните пет спирки.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Десета спирка – разсъбличат Го

Вдясно, веднага след входа, се изкачвам по тясна каменна стълба и попадам на второто ниво на църквата. Тук е символичният връх на Голгота. За събитието Йоан (19:23-24) разказва красноречиво: „Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял от горе до долу. Тогава рекоха си един другиму: да не го раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.” Тъй направиха войниците.”

Тук всеки квадратен метър е вече строго регламентирана територия – притежание на най-влиятелните християнски църковни общности. Затова и на десет метра разстояние една от друга се намират католическата и православната Голгота. Техни представители са съответно римокатолическата и гръкоправославната църкви. Още от преди столетия те са си поделили властта над тази най-голяма християнска светиня.

Единадесета спирка – Приковават Иисус към кръста

Лука уточнява (23:33): „И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.” Тук изразителна стенна мозайка изобразява приковаването на Иисус, скръбта на Мария и жертвоприношението на Ицхак (според християнската теология – символ на разпятието на Иисус). Строго, стилно и скръбно католическият олтар сияе в бял мрамор и сребърни свещници. А на свода – Господ Всесъдържател благославя с вдигната десница. Наоколо, на тъмен фон, фрески с райски цветя и невиждани растения успокояват погледа.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Дванадесета спирка – Иисус умира на кръста

Матей (27:50): „А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.” Тук, на колоната между гръцката и латинска територии, е католическият олтар „Стабат Матер”, посветен на скръбта на Богородица. Това е мястото, откъдето Мария е наблюдавала вцепенена екзекуцията на Сина Си. Една прекрасна статуя зад стъкло, украсена със злато и скъпоценни камъни, ни гледа като жива. Това е „Майка Долороса”, подарена от кралицата на Португалия – Мария І през 1778 година. Тя изобразява скръбта на Мария за смъртта на Иисус. Виждам достолепна, бледа и много тъжна млада жена. Тя е с плачещи очи, отправени нагоре и скръстени в молитва ръце. Меч е пронизал сърцето и, но златен ореол на святост грее около нея.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Иконата Мария Мъченица

Само на няколко метра е

Олтарът на Разпятието,

отбелязващ самото място на смъртта Му. Той представлява мраморна плоча, подпряна на два стълба, а под него – гравиран сребърен диск с отвор в средата, обозначаващ точно мястото, където е бил побит кръстът. Тук, долу, една прекрасна икона от ковано сребро светлее и внушава, че смъртта е бяла светлина, освобождение от човешките мъки и път към Господа. Ефирният дух на Иисус се издига в небитието и блести с чистота и праведност. На това място искрено вярващите християни, дошли от целия свят, получават най-големия си заряд – сила за живот и вяра в късмета и доброто бъдеще, достатъчни до края на дните им. Тук се освещават и донесените за спомен религиозни атрибути. Аз също запалих свещ и се помолих искрено за здраве и живот на любимите ми хора. После, с олекнало сърце и надежда за добро, продължих нататък.

От двете страни на този свят олтар има още два черни диска, отбелязващи мястото на кръстовете на двамата разбойници, разпънати заедно с Иисус. А вляво – пропукана скала, която, съгласно преданието, се е разцепила от земетресението, станало по време на смъртта на Иисус. За този момент Матей разказва така (27:51-54): „И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха…А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!”

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Тук бил забит кръста на Христос

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Тринадесета спирка – Снемат Иисус от кръста

Слизам от Голгота – от второто ниво на катедралата. Отново съм в дълбокото предверие срещу входа. Тук е Камъкът на Помазването – място, признато само от православието. Представлява плоча от розов мрамор с цвят на човешко тяло, прекрасно полирана от допира на милионите човешки ръце. Според преданието след снемането от кръста тялото на Иисус било положено тук за изпълнение на последното изискване – обмиване със смес от миро, алое и ароматични масла. Така според еврейската традиция, балсамирано, тялото било готово вече за погребение. Съществува предание, според което Камъкът на Помазването, впил в себе си благовонните масла от тялото на Христос, сега ги избликва обратно. Затова тук е второто място за освещаване. Най-ревностните богомолци „събират” това миро с парче плат и го отнасят със себе си. Счита се, че то лекува.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Трите стенописа при Камъка на помазването

Божи гроб – Йерусалим, Израел Божи гроб – Йерусалим, Израел

А наоколо – най-красивите кандила и свещници – произведения на изкуството, които човешкото въображение може да изработи от метал, порцелан, керамика, стъкло. В тях греят като слънца на вечното признание и поклонение множество свещи, маслени светилници и електрически лампички. Успоредно на тази лампада богомолецът е съпроводен от дълъг и много изразителен стенопис на три момента: снемането на Иисус от кръста, помазването и отнасянето на тялото в пещерата за погребение.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Камъкът на помазването

Подготвена съм да посетя последния и върховен обект за всички християни – самия

Гроб Господен

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Гробницата отвън

Четиринадесета спирка – Гробът на Иисус Христос

Гробът Му е най-святото място за християнството и се намира в самия център на Храма на Божи Гроб – под главната ротонда, в красиво оформен куполен параклис. Той е построен над и около скалната пещера на предполагаемия гроб, според идентификацията. Състои се от две части: притвор и вътрешна част, която е точно пещерата, приготвена от Йосиф Ариматейски за самия него и после отстъпена за погребването на Христос. Матей (27:57-60) разказва така: „А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.”

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Гробницата отвътре

Предверието на Ротондата е така нареченият

Параклис на ангела

В центъра, в резбован пиластър, под стъкло се пази част от скалата, на която, според преданието, е седял ангелът, когато Мария Магдалина и другите жени дошли сутринта и не намерили възкръсналия вече Христос. Марк (16:5): „Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.”

Church of the Holy Sepulchre, Jerusalem

Днес Святото Ложе

е покрито с бяла мраморна плоча, положена още през 1555 година. Пълно е с вази с цветя, свещи и много светлина. Три релефни икони изобразяват Възкресението на Иисус и принадлежат на трите основни църковни общности – латинската, гръцката православна и арменската. Лампадите са 43 – по 13 за всяка от тях и 4 за коптската църква.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Параклисът на ангела

Отвън гробницата е наистина величествена. Отгоре – красиво кубе с форма на царска корона; пред входа – спираловидно гравирани каменни колони, резбовани с цветя и листа апсиди, нежни капители, строги арки и дозирана показност. На мраморни плочи – гръцки надписи с молитви към възкръсналия Христос. Високо над входа, под главната икона на Възкресението, гори в голямо кандило Благодатният огън.

Тук веднъж годишно става стълпотворение!

На Велика Събота, след Разпети Петък и преди Великден,

се стичат средно 15-20 хиляди богомолци от целия православен свят. Сега, в края на Страстната седмица, след дълги дни на молитви, пост и коленичене пред Свещените икони, те идват тук, за да присъстват на

тайнството, наречено „Падане на Благодатния огън”

Край храма от ранно утро заемат позиции местните богомолци, бързат специално долетелите от цял свят гости, величествено пристъпват монасите и монахините на манастирите от цялата страна. Тържествено свири и марширува по улиците духовият оркестър на арменския квартал, върти в ръце излъскания жезъл церемониалмайсторът, а децата са облечени в празнични униформи с червени барети и връзки. Съвсем друг ритъм има барабанният ситнеж на обхванатата от религиозен екстаз процесия на арабите християни. Те щурмуват храма в последната минута. Според сценария в деня на Падане на Благодатния огън им е отредена особената роля на предизвикатели. Стъпват на площада с шум, викове и блъсканица, някои дори са качени на раменете на другарите си. Постепенно нараства екстазът на ерусалимския синдром! Адреналинът се повишава, превъзбудената тълпа е наелектризирана, голям е натискът за всеки сантиметър свободно място. Пълно е с линейки и медици от „Маген Давид”- бързата помощ. А за полицейския участък на стария град този ден е един от най-напрегнатите. Те направляват човешкия поток в нужното русло, ситуацията е под контрол и са въоръжени най-вече с пожарогасители, за да не се случи в деня на Падането на Свещения огън, пожар.

На този ден сутринта монах служител загася вечногорящото кандило. После, когато Благодатният огън слезе върху напечения от слънцето купол на Храма, стаените богомолци очакват чудото, когато в определеното време, буквално от нищото, кандилото лумва, запалено с Божията сила. Напрежението и очакването избликват във възторжени възгласи, зазвъняват празнично камбаните на Божия Храм и за минути огънят се предава по живата верига на богомолците. Засияват големите свещници на Гроба Господен, а ерусалимският патриарх изнася сноп запалени свещи на площада отвън и, предавайки си един на друг чудото на Свещения Огън, побратимени и щастливо усмихнати, християните благодарят на Бога, че ги е осенил със Святата Си Благодат.

Божи гроб – Йерусалим, ИзраелБожи гроб – Йерусалим, Израел

Падане на Благодатния Огън

Така, без гориво, кандилото в храма пламти до следващата година. Това се възприема като недвусмислено доказателство за постоянното присъствие на силата и духа на Христос в Божия дом. От този вечен огън и аз осветих свещите, които бях приготвила за подарък на скъпите на сърцето ми хора – за повече светлина в трудния делник; за повече празници в душата, за здраве и дълъг живот; за да бъде личната Голгота на всекиго по-лека; за вдъхновение и късмет, кураж и надежда в бъдещия успех.

Оттук, от тази точка на Ерусалим, всяка година след тържествената литургия, отслужена от главата на православната църква, тръгват пищните тържества на празника „Велик ден”Святото Възкресение Господне. И само датите му на различните църковни общности са различни.

Това е великият ден на Възкресението от смъртта и тържеството на живота, на който хората се поздравяват с думите: „Христос воскресе!” и отговорът е: „Воистину воскресе.”

За щастие или нещастие Ерусалим е град на религиите! Всяка година евреи и мюсюлмани с едва сдържана търпимост и усмивка на неизбежна досада приемат вселенските тържества на християните. Но такава е логиката на живота, ако искат да живеят заедно и в мир! Постоянно все някоя от трите религии има свои тържествени поводи и ако за болшинството жители съответният ден не е повод за религиозен екстаз, то те наистина видимо веротърпимо и с усмивка или с безразличие наблюдават щастието на тази част от човечеството, към която не принадлежат.

(((((((((())))))))))

Продължавам разходката си из огромната църква на Божи гроб,

където всеки квадратен метър е собственост на отделна църковна общност.

Заобикалям гробницата на Иисус Христос в гръб и попадам в

коптския параклис

Той е миниатюрен, само няколко квадратни метра, но явно е достатъчен, за да бъде път към храма на вярата на тези, които се считат най-древните християни. Коптите вярват, че техният патриархат е основан от самия Свети Марко – един от четиримата евангелисти. Тяхната църква е монофизитна и напълно е възможно те да са единствените потомци на древните египтяни, преминали преди 2000 години от езическата си култура в християнството. Днес коптската патриаршия е манастир, разположен на изток от Божи Гроб, около деветата спирка на Виа Долороса.

Подобно на всички ренесансови катедрали и в Гроб Господен има многобройни параклиси. Те са най-различни и представляват вдлъбнатини – полукръгли ниши покрай външните стени. В тях мраморните олтари са богато гравирани или покрити с нежни дантели. Стенописи и статуи изпълват оскъдното пространство. Това са светилища, притежание на различни църковни общности, търсещи и намерили убежище тук – в най-святото лоно на вярата. Навсякъде личи безграничното им желание да възхваляват Бога. В християнството те виждат майчинската грижа в служба на спасението на подопечните им човешки души, а в църквата – мястото, където вярата в Христос дава живот и надежда.

Много красив е францисканският

параклис на Явлението

Огромен кръст, украсен със скъпоценни камъни, пречупва скритата светлина и я излъчва с нежно сияние. Той е и самият олтар. Отстрани – амвонът, висока катедра с микрофон, а на стената срещу входа – колекция от дърворезбовани фигури на Христос, изобразяващи всички моменти по пътя Му към Голгота. На тавана – в ореол от златни слънчеви лъчи – гълъбът, символ на Светия Дух. В средата на залата – скромни дървени скамейки за богомолците. Звучи тиха музика, носеща тайнство, стремеж за уединение с вярата и нямо възхищение от блестящия кръст. В дъното – огромно стенописно пано, където в цял ръст е патронът на параклиса, Свети Франциск Асизки, роден в Италия и основал ордена през 1209 година. Вижда се как състрадателно и с помощта на Светия Дух той помага на бедните и болните – дейност, която е основна за ордена. А на стената със златни букви се чете неговата молитва: „Господи, дай ми сили да приема онези неща, които не мога да променя.”

Божи гроб – Йерусалим, Израел Божи гроб – Йерусалим, Израел

Интересно е да се знае, че францисканците са първите християни, върнали се по тези земи след разгрома на кръстоносците. Присъствието им на Святата Земя е вече 600 години и езикът, на който се молят и изнасят проповедите си, е иврит. Облеклата им са повече от скромни: кафяво монашеско расо с широки ръкави и голяма качулка, а на кръста – светъл шнур.

Най-отдалечен от Ротондата е

параклисът на Света Елена

Той е в подземната част на храма. Широко стълбище от 28 изсечени в скалата стъпала води надолу. А там ме посреща хор от грейнали изящни кандила и изразителни стенописи. Параклисът принадлежи на арменската община и вероятно затова лицата от стенописите са типично арменски – бяло лице и черна къдрава коса, брада и живи черни очи. Сцените са от Библията. Тук е „Окото на Господа”- неголяма икона, където Христос е със затворени очи, но според поверието вижда и преценява всяка човешка крачка.

На осемнадесет стъпала още по-надолу, пред входа на каменоломната, наречена

Пещера на Кръста,

в цял ръст е иконата на Света Елена – майката на византийския император Константин. Именно по нейна инициатива, породена от пророчески сън, са проведени през 325 година разкопки.

Според легендата с помощта на епископ Макарий тя искала да открие кръста, на който бил разпънат Спасителят. Оттук, отвисоко тя хвърляла пари на работниците. И наистина, още при тези първи разкопки били открити три кръста. Така е и според Библията – Христос бил разпънат заедно с двама разбойници. Намерена била и табелката с надпис: „Иисус Назарянина, Цар Юдейски”, но тя лежала отделно и не било възможно да се определи на кой кръст е била монтирана. Оставало да се чака знамение свише. В това време наблизо минавала траурна процесия. Положили трите кръста един след друг върху мъртвеца и едва след последния починалият оживял. Така бил открит кръстът на Христос. Никой досега не е оспорил тази легенда. Още тогава, при тези разкопки, били открити и погребения от периода на Втория Храм, едно от които било назовано като гробница на Иисус. Макар че досега съществуват общо седем различни версии за Голгота, най-популярната е точно тази идентификация на императрица Елена.

Всъщност названието Голгота е произлязло от ивритската дума „гулголет”, означаваща череп. Има две обяснения: първото, че хълмът по форма прилича на череп, и второто, че според легендата на кръстоносците под земята тук се намирал черепът на Адам. (Според еврейското поверие черепът бил под хълма на Храма.)

Да вярваме или не – само сърцето може да подскаже, но толкова символика, наситена с религиозен екстаз, няма на друго място в света!

Това е то – Божи Гроб на Голгота в Ерусалим!

Недалеч от Камъка на Помазването и точно под мястото на Светото Разпятие се гуши малък

параклис на Адам (без Ева)

Според преданието точно тук е доживял последните си дни първият човек, сътворен от Господа. Именно той предсказал, че в момента на смъртта на бъдещия Божи Син Голгота ще се разцепи. И наистина, при катаклизма, описан и от четиримата Евангелисти в момента на смъртта на Христос, много ни се иска да вярваме в думите на легендата, че хълмът се е разцепил, праведната кръв на Спасителя човешки е попила надолу в земята и е измила греха на първия човек – Адам. Сега в миниатюрния параклис любопитният богомолец се взира зад мътна остъклена цепнатина в стената и се старае да види въпросното чудо и белеещия се череп вътре…

Всъщност още е рано да напусна Храма на Гроба Господен

На север, в най-отдалечената от Ротондата част, е представен затворът, където Христос, според един от вариантите на легендата, е прекарал последната Си нощ след ареста в Гетсиманската градина. Зная, че не бива да ме учудва това противоречие с описания преди „затвор на Варава” при втората спирка край Преториума. Коя е истината – никой не знае! Нарича се „Светият затвор” и изобразява римски карцер от І век. Добре, че в тази ниша – мрачна и опушена от свещите на милионите богомолци, въздухът е филтриран от климатик. Само сенките по черните стени навяват страхопочитание и съжаление към изтерзания Христос, очакващ съда и след броени часове – Своята Голгота.

Връщам се към Ротондата. Колоните, поддържащи мощната конструкция на Храма, са съвременна изработка и са много стилни – с прекрасни резбовани капители от тъмносив мрамор и с богати орнаменти. Осветлението е естествено – от високите прозорци на второто ниво на сградата. Затварям кръга на екскурзиантската обиколка и отново съм срещу входа на гробницата на Христос.

На броени метри, в гръцкия параклис, е така нареченият

Католикон

В средата, на пода, в изящна мраморна ваза, според визията на гръцката православна църква, е „пъпът на света”, зареден с особена космическа енергия. Той е символ на центъра на земята и трона на небесния патриарх. Това, разбира се, отново е повод за мисъл, отправена към света на тайнственото и непознатото. По-навътре е олтарът на православния храм, украсен с руски икони. Този огромен иконостас дели залата на две части и блести с позлатата на свещените ни от детството образи – Иисус Пантократор и Мария с Младенеца.

Божи гроб – Йерусалим, Израел Божи гроб – Йерусалим, Израел Божи гроб – Йерусалим, Израел

Но всъщност каква е

историята на тази най-голяма християнска светиня, Храмът на Божи Гроб

За първи път на мястото на днешната катедрала по времето на римския император Адриян през 135 година бил издигнат Форум и Капитолий със скулптури на Юпитер, Юнона и Венера, заобиколен с ров. След падането на Римската империя, това езическо здание е разрушено. На смяна идва Византия и император Константин подчинява целия Близък изток. През 325 година тук идва майка му, императрица Елена, и идентифицира свещеното място. Според решението на Никейския вселенски събор строителството на първия храм на Божи Гроб започва веднага и е завършено през 335 година. По заповед на Константин при подравняването на мястото за строеж на катедралата всички скални грамади били изнесени, с изключение на тази, която била припозната като гробница на Христос. После постройката била обкръжена с висока каменна стена.

Според една от древните карти на Ерусалим входът бил от изток, а не от юг, както сега. Тази византийска базилика, наречена на гръцки Анастазис (Възкресение), била разрушена от персите през 614 година. След 15 години абат Модест я издигнал отново и така тя просъществувала почти 4 века. През 1009 година, обаче, фанатичният египетски мюсюлмански халиф Ел Хаким я срива до основи и това става една от причините за кръстоносните походи. След 40 години друг византийски император, Константин Мономах, получава разрешение от мюсюлманските власти и построява базиликата отново. След това през 1099 година кръстоносците завоюват Ерусалим и, макар да са католици, приемат напълно византийската идентификация. Те построяват красива и стабилна църква, завършена през 1149 година, която цели шест и половина века отстоявала превратностите на времето и владетелите. Но, както много често се случва в историята, през 1808 година религиозните междуособици били причина за пожар, който силно отслабил конструкцията и. Казват, че той не бил случаен, а породен от борбите за надмощие на различните християнски течения. По-късно земетресението през 1927 година отново и за кой ли път я поврежда. Сега Храмът на Божи Гроб е много добре възстановен. Последната му реконструкция е от 1997 година. Поделен е между шестте властващи и до днес християнски общности – католическа, гръкоправославна, арменска (трите притежават 70% от църковната площ), коптска, сирийска и етиопска.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

(((((((((()))))))))) (((((((((((((())))))))))

Днес на второто ниво, на хоризонталната част от покрива на Храма на Божи Гроб, се е кротнало живописно африканско селце, построено през втората половина на ХІХ век. Това е етиопският манастир. Историята на този африкански клон на християнството е екзотична и затова разказът ми започва отдалеч.

В Етиопия (Абисиния), разположена в североизточната част на Африка, още в библейските времена съществувала могъща цивилизация. В четвъртата книга на Мойсей „Числа” (12:1) четем: „Тогава Мариам и Аарон укорявяха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка”. Това, че първият водач на еврейството, Моисей, е свързал живота си с жена от този народ, говори за високото положение на тази нация около 1300-тата година преди новата ера. А в Петокнижието Етиопия е наречена „земя на шатрите” и се споменава 38 пъти.

След четири века друга знаменита личност свързва живота си с Етиопия – това е цар Соломон. Паметното гостуване на Савската царица в двора на този най-мъдър и велик цар на еврейството е базисно за милионното мургаво еврейство в Израел понастоящем. Споменът за тази царица се е запазил не само в легендите и библейските сказания, но и в генетичния му код. Етиопците се гордеят със съпричастието си към златния век и високата култура на държавата на Соломон и се считат за негови потомци. За тази древна владетелка с часове могат да разказват етиопските монаси послушници в малкия манастир, а също и свещениците от етиопската патриаршия в Ерусалим, както и обикновените богомолци от Адис Абеба, идващи на празниците в Светия град.

Савската царица има няколко имена: Билкис, Лилит, Македа, Альмаха, Азьеб, Никола. Тя се родила в Офир през 1020 година преди новата ера. Баща и, Хадхад, бил министър в двора на цар Сава, така че Билкис не е династическа царица. Видял обаче необикновените организаторски, дипломатически и ораторски способности на красивото петнадесетгодишно момиче, царят и предава властта. Четиридесет години тя, според думите на древните летописци, управлявала, „със сърцето на жена, но с главата и ръцете на мъж”. И до днес са запазени развалините на мощната и столица – град Мариба, намиращи се на територията на днешен Йемен. Тя била истинска бизнес дама по съвременни параметри. Добивала злато, скъпоценни камъни, мед и бронз и продавала благовонни масла и редки подправки. Тя направила държавата си крупен център на култура и търговия за региона, а градовете, въпреки жежкото африканско слънце, цъфтели с прекрасни градини и се добивали богати реколти на зеленчуци и плодове. Напояването било обезпечавано от високата 20 метра язовирна стена на изкуствено езеро. То се пълнело през дъждовния период с вода, изливаща се обилно всяка година по време на тропическия ураган от Индийския океан.

Царицата се обкръжила с умни съветници и предани хора и често устройвала така наречените „съвети на мъдростта”. В резултат на това била провъзгласена за върховна жрица и съпровождала всички религиозни шествия, посветени на бога слънце Шамсу, а също на Луната и Венера. Освен че държала светската и религиозната власт в ръцете си, Савската царица била красива, умна, грижовна към народа и затова се ползвала с голяма популярност далече зад границите на държавата си.

С каква мисия се отправила тази мургава делова дама от древността към своя велик съсед – цар Соломон, не е известно. Вероятно със стремеж да установи дипломатически отношения, да посети седмото чудо на света – златния Храм на Господа, или в процеса на дебатите да придобие още мъдрост, за да ръководи още по-успешно любимата си държава… Знае се само,че мащабът на нейното представителство бил огромен керван от 797 камили, коне и мулета, натоварени с провизии, подаръци, свита и гвардия. Цяла флотилия от 73 кораба пренесли всичко това през Червено море. Освен това бил прокаран път, дълъг 700 километра. Като дарове тя носила злато и благородни метали, скъпоценни камъни и украшения, но основният дар били подправките и нежните благовония, струващи по-скъпо от златото. Неотдавна, при археологически разкопки в Мариба, бил открит малък флакон с остатък от тайнствен аромат, потресъл от възхищение специалистите. Изследванията на състава на това вещество показали, че то е натурално, добито от растения, които днес вече не съществуват.

Дипломацията си е дипломация, но според легендата след половингодишно гостуване Савската царица се завърнала в родината си и родила син. Нарекла го Менелик. Така той станал основател на династия, която почти три хиляди години била на власт. Но Менелик искал да познава баща си и се приготвил за дълъг път. На прощаване, освен скъпите дарове, царицата дала на сина си малка кутийка, завита в мек плат. „Това е неговият портрет – казала владетелката. Ти ще го познаеш едва когато пристигнеш в Ерусалим и влезеш в Храма на израелския бог”. Менелик изпълнил поръките точно. Отворил кутийката, щом пристигнал в столицата, и видял вътре огледало. След това тръгнал да търси този, на когото така много приличал. Соломон се криел сред слугите, но Менелик го познал, приближил се с поклон и връчил подаръците от майка си.

Може би това е легенда, може би е истина, но в това, че Соломон изпратил заедно с Менелик в Абисиния Ковчега със Светия Завет, вярват единици, освен самите етиопци. Те са уверени, че светинята сега се пази в град Аксум, в храма на „Мариам Цион”, в Святая Светих. Там безсменно присъства пожизнено назначеният първосвещеник, който е най-строгият пазач на тази ценност. Тя се изнася навън за всеобщо поклонение само веднъж в годината и под усилена охрана. А това, че Соломон изпратил в Африка заедно със сина си израелски младежи левити за разпространяване на юдаизма, явно е истина. С течение на времето техните потомци не възприели нито езичеството, нито по-късно християнството, а си останали юдеи. Факт е, че от осемдесетте години на ХХ век, та досега не секва емиграцията в Израел на тези тъмнокожи наследници на Савската царица, но и с еврейска кръв.

Историята информира, че великата царица била погребана в Сирия, в град Палмира. През 715 година халиф Валид пренесъл тленните и останки в мраморен саркофаг в родината и. Днес миловидният и портрет може да се види на красиво пано в параклиса на Разпятието, който е част от Храма на Божи Гроб.

Тук,

в етиопския манастир,

стенописите са, меко казано, екзотични: лицата на Христос и апостолите са с негърски черти и характерен шоколадов тен. Редят се сцени, илюстриращи най-важните моменти от живота Му – кръщението Му в река Йордан от също като Него мургавия Йоан Кръстител, чудесата в Галилея и край Кинерет, изцелението на хилядите болни, проповедите в Назарет, Капернаум и пред учениците Му, Преображението, нахранването на народа с пет хляба и две риби, влизането Му в Ерусалим, където е посрещнат с палмови клонки, и последвалите вече известни събития. Под този параклис се намира друг, съвсем малък, посветен на архангел Михаил. Тук няма иконостас, но затова пък в ъгъла има патриаршески трон, украсен с малки ангели. Именно тук в дни на големи празници води службата си патриарх Паулус, пристигащ от Адис Абеба.

Днес с горчивина се помни

жестокият конфликт между етиопската община и коптите –

египетският клон на християнската религия. По време на чумната епидемия през 1838 година коптите завзели етиопския манастир, чиито обитатели били починали. Изгорили уникалната библиотека, молитвениците и документите, потвърждаващи правата на етиопците не само над манастира, но и над параклиса и двете помещения, разположени редом с Кувуклията на Гроба Господен. Конфликтът между двете африкански църкви продължил до 1956 година, когато абисинците окончателно се отделили от коптите и образували самостоятелна автокефална църква. Днес свещеници и монаси от малкия манастир на покрива на Храма водят полубедно съществуване. Но те са горди, че носят родословието си от мъдрия Соломон и красавицата – Савската царица.

От горния параклис се изкачвам на покрива. Обръщам се надясно и оглеждам тесните килии на двадесет и петимата етиопски монаси. Те са скромни и непретенциозни, приличащи повече на затвор, с малки прозорчета и звънарна с четири камбани, монтирани направо в стената. Редом е малкото светилище с многоцветни, наивни, но мили икони и украшения.

Впрочем в наши дни болшинството етиопци в Израел са юдеи, а църковните обреди и обичаи на християните са основани на Стария Завет. Например обрязването на момчетата на осмия ден от раждането; почитането на съботния ден; съблюдаването на пост и неконсумирането на свинско месо. На главния олтар на абисинската църква обезателно присъства Свещения Табот – символ на Ковчега със Завета и гравираните десет заповеди, дарувани от Господа на избрания народ. Той е направен от дърво, драпирано с красив червен плат, бродирано със златни конци. Изобщо червеният цвят преобладава и в украсата на иконите, и в облеклата на монахините от втория манастир, който се намира до централната етиопска патриаршия в града. Етиопският свещеник премята в ръцете си светла кехлибарена броеница с дълъг пискюл накрая. Кръстът на етиопската църква е с осем посоки. На празници Свещеният Табот се изнася пред публиката. Носят го с песни и танци, удряйки с молитвени пръчици по висящите на шията им барабани с различни форми и цвят. Пляскат с ръце, танцуват и се усмихват.

Така тези целунати от слънцето възторжени етиопци християни славят Всевишния.

Божи гроб – Йерусалим, Израел

Продължението:

Пътят към Голгота (край): Старият Йерусалим – Третият Храм

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Пътят към Голгота (продължение): Божи гроб”

  1. […] Пътят към Голгота (продължение): Божи гроб […]

  2. […] градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършихме в църквата на Божи гроб. Миналия път се отправихме към Втория храм и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version