мар. 30 2009

Из Бразилия и Аржентина (6) – Делтата на р.Парана, Аржентина

Published by at 9:15 under Аржентина,Таис

Продължаваме с разказа на Таис за Бразилия и Аржентина. Вече се разходихме из Рио де Жанейро, Петрополис, Сан Бернардо, видяхме водопада Игуасу, за последно я оставихме в Буенос Айрес и едно ранчо в пампасите. Днес ще продължим с делтата на река Парана. Приятно четене:

Из Бразилия и Аржентина

част шеста

Делтата на р. Парана, Аржентина

Ако Буенос Айрес не ми хареса, то поне имахме възможност за скитане извън града. Една чудесна разходка, която искрено препоръчвам на всички е по делтата на Парана. Изключително различно място, което ако за нас туристите е атракция, то за местните е мястото, където ходят през уикендите. Голяма част от къщите по островчетата са частна собственост или собственост на големи фирми, които предоставят на служителите си за почивка:)

Има няколко начина да се разходите там — най-бързия и икономичен е за няколко часа, като сутринта ви взимат с автобус, водят ви гара, откъдето с влак се стига до Тигре и оттам за около 40 мин разходка с корабче по каналите. Ние, понеже нали сме ВИП, бяхме за цял ден, със собствена лодка… Не се качвахме на никакви влакчета, макар, че спряхме на тази гара, която в момента е и един огромен базар за сувенири. Самата „Тигре“ е нещо като отделен град или квартал на Буенос Айрес, който първоначално бил заселен от европейци. Там се намират и къщите на едни от най-богатите фамилии. След като обиколихме през квартала, стигнахме до пристанището, откъдето трябваше да се качим на лодката.

В началото докато излизахме от пристанището, първите сгради се оказаха не какво да е, а клубове по гребане. Ето италианския клуб

Ето и трениращи

Оттам навътре започнахме да се разхождаме между островчета, на които имаше различни по луксозност вили. Беше почивен ден и голяма част от тях бяха обитаеми. Някои от тях собствениците си ги ползват само за себе си и приятели. Други се дават под наем…

Всяко островче си има своя пристан. До тях стигат или със собствени лодки или джетове, а също има и така наречения обществен транспорт — лодки, при които багажа се качва отгоре (в това число и животните, видяхме едно куче качено на покрива на лодката), а пътниците си слизат на съответните спирки. Всяка къща си има и име на „улицата“ и номер:) Ако се вгледате, ще видите, че повечето от тях са като наколни. Тоест обитаемият етаж започва от малко над земята и причината е да не се наводняват когато реката е придошла.

Всички лодки все пак се движат с гориво, затова си имат и своята „бензиностанция“:)

Когато отиват за укенда, обикновено посетителите пазаруват предварително, но все пак, ако нещо са забравили или не им достига, има и сътоветните водни „супермаркети“:)

После и по карта гледах, но пак не мога да обясня откъде минахме, накъде се завъртяхме. Така или иначе за обяд спряхме при ресторант Бялата Котка, който беше в типичния за островните къщи стил. Чудесен обяд и…. разходки — по пристана, в градината на ресторанта.

Не ставаше за къпане, но лятото се къпят в реката, аз само крака си потопих:)

А ето и задния двор

Не зная доколко се усеща спокойствието на това място през снимките, но колкото не ми хареса града, толкова тук мисля, че с удоволствие бих останала няколко нощи. Е, нямаше как да останем, затова следобед си тръгнахме покрай други къщи, други канали… Очаровани от видяното, само на 1 час път от центъра на шумния Буенос Айрес.

Продължението:

Из Бразилия и Аржентина … и още нещо(7): Уругвай

Автор: Таис

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version