Из Бразилия и Аржентина (6) – Делтата на р.Парана, Аржентина

Продължаваме с разказа на Таис за Бразилия и Аржентина. Вече се разходихме из Рио де Жанейро, Петрополис, Сан Бернардо, видяхме водопада Игуасу, за последно я оставихме в Буенос Айрес и едно ранчо в пампасите. Днес ще продължим с делтата на река Парана. Приятно четене:

Из Бразилия и Аржентина

част шеста

Делтата на р. Парана, Аржентина

Ако Буенос Айрес не ми хареса, то поне имахме възможност за скитане извън града. Една чудесна разходка, която искрено препоръчвам на всички е по делтата на Парана. Изключително различно място, което ако за нас туристите е атракция, то за местните е мястото, където ходят през уикендите. Голяма част от къщите по островчетата са частна собственост или собственост на големи фирми, които предоставят на служителите си за почивка:)

Има няколко начина да се разходите там — най-бързия и икономичен е за няколко часа, като сутринта ви взимат с автобус, водят ви гара, откъдето с влак се стига до Тигре и оттам за около 40 мин разходка с корабче по каналите. Ние, понеже нали сме ВИП, бяхме за цял ден, със собствена лодка… Не се качвахме на никакви влакчета, макар, че спряхме на тази гара, която в момента е и един огромен базар за сувенири. Самата „Тигре“ е нещо като отделен град или квартал на Буенос Айрес, който първоначално бил заселен от европейци. Там се намират и къщите на едни от най-богатите фамилии. След като обиколихме през квартала, стигнахме до пристанището, откъдето трябваше да се качим на лодката.

В началото докато излизахме от пристанището, първите сгради се оказаха не какво да е, а клубове по гребане. Ето италианския клуб

Ето и трениращи

Оттам навътре започнахме да се разхождаме между островчета, на които имаше различни по луксозност вили. Беше почивен ден и голяма част от тях бяха обитаеми. Някои от тях собствениците си ги ползват само за себе си и приятели. Други се дават под наем…

Всяко островче си има своя пристан. До тях стигат или със собствени лодки или джетове, а също има и така наречения обществен транспорт — лодки, при които багажа се качва отгоре (в това число и животните, видяхме едно куче качено на покрива на лодката), а пътниците си слизат на съответните спирки. Всяка къща си има и име на „улицата“ и номер:) Ако се вгледате, ще видите, че повечето от тях са като наколни. Тоест обитаемият етаж започва от малко над земята и причината е да не се наводняват когато реката е придошла.

Всички лодки все пак се движат с гориво, затова си имат и своята „бензиностанция“:)

Когато отиват за укенда, обикновено посетителите пазаруват предварително, но все пак, ако нещо са забравили или не им достига, има и сътоветните водни „супермаркети“:)

После и по карта гледах, но пак не мога да обясня откъде минахме, накъде се завъртяхме. Така или иначе за обяд спряхме при ресторант Бялата Котка, който беше в типичния за островните къщи стил. Чудесен обяд и…. разходки — по пристана, в градината на ресторанта.

Не ставаше за къпане, но лятото се къпят в реката, аз само крака си потопих:)

А ето и задния двор

Не зная доколко се усеща спокойствието на това място през снимките, но колкото не ми хареса града, толкова тук мисля, че с удоволствие бих останала няколко нощи. Е, нямаше как да останем, затова следобед си тръгнахме покрай други къщи, други канали… Очаровани от видяното, само на 1 час път от центъра на шумния Буенос Айрес.

Продължението:

Из Бразилия и Аржентина … и още нещо(7): Уругвай

Автор: Таис

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.