юли 10 2015

Куба, променящата се.

Днес ви представям един поглед към промените в Куба. Според мене, обаче, въпросът е: редно ли е да държим хора в резерват, само защото изглеждат живописно? Приятно четене:

Куба, променящата се.

О, Куба! – божествена природа, наивен социализъм, свещена простота!

 Кубинка с пура

Лято е. Сезонът на почивките. Най-доброто време да си отдъхнеш от смразяващия начин на живот в Торонто и да опознаеш някое красиво местенце на майката земя. Аз съм отново в Куба, която мисля, че познавам. Но тук нещо се е променило. Не красивата природа, нито божественият цвят на водата или страхотните залези. Нещо в хората се е променило, или поне e започнало да се променя. Изглеждат по-сериозни, по-устремени и … по-тъжни. Като пораснали деца…
Куба, смятана в продължение на половин столетие за

„Островът на свободата“ се променя

Отваря се към Запада и най-вече към САЩ, които скоро ще вдигнат 53-годишното си ембарго, и от където се очаква да пристигнат хиляди инвеститори, стотици хиляди туристи, милиарди зелени долари и един добре рекламиран начин на живот. Не знам колко дълъг ще бъде този процес, но съдейки по онова което се случи в Източна Европа и в родна България, тази трансформация едва ли ще отнеме повече от няколко години… Кубинците усещат промяната и това ги прави по-вглъбени…
Неволно си спомням за онова което се случи в началото на 90-те в родна България. Този ентусиазъм, вдъхновение, и надежда за промяна, която изпитвахме тогава от отварянето към Запада, прилива на чуждоговорящи, зелените банкноти и един „перфектен“ начин на живот, за който мечтаехме от малките екрани, докарали Големия Холивуд, в наивните ни глави. Беше хубаво време, в което порасвахме бързо, ставахме все по-устремени, отдалечени един от друг, всеки отдаден на амбициите и копнежите си, по-тъжни …. Не, че защитавам тъй наречения „социализъм“, в който живях в България, и чийто подобни белези се натрапват в Куба. Не бих била защитник на една мракобесна диктатура и един свят в инкубатор, в който всеки, който не принадлежеше към партийните бойни структури имаше работа, която му стигаше единствено за самочувствието, че не е безработен. И през ум не би ми минало! Но пиша тези редове за

една променяща се Куба,

а аналогията с една променила   се България, в която изживях промяната, която промени всичко, е просто неминуема. Много скоро, мисля, божествените брегове, лежерният начин на живот и тази „кафе култура“, при която можеш да стоиш някъде с приятели с часове и да си говориш на всякакви теми, ще бъде минало. Всичко постепенно ще става по-забързано, а растящите сметки, подклаждани от човешката алчност да имаш все повече, ще заместят времето прекарано с приятели и семейство с много часове работа и забързано вглъбени в себе си и проблемите си хора.

Куба

Хавана ще загуби старите си очарователни коли,

които ще потеглят към колекциите на хиляди земни богаташи, и ще ги замени с нови, модерни, може би жълти и най-вероятно Made in USA таксита. Плажовете ще стават все по-малки, насечени между множеството нови хотели и задръстени от стотици хиляди тонове бързо избеляващ бетон. Улиците ще се изпълнят с луксозни нови автомобили, шофирани   от преуспяващи или на път да станат такива „нови бизнесмени“. Предприятията и големите активи на т.н. „социализъм“ най-вероятно, под една или друга форма, от публична ще се превърнат в частна собственост, а някъде далеч във веригата на тази трансформация ще бъде скрита

фигурата на реалния собственик – доскорошното партийно величие,

което години наред публично е проповядвало колко е добре да се живее с 30 песо на месец … Америка ще погълне Куба толкова бързо, че едва ли ще минат и няколко туристически сезона и цялата страна ще бъде обкичена с такива „шедьоври“ на най-успелият начин на живот като McDonald’s, Burger King, Walmart, Best Buy и хилядите останали екстри на „зеленият триумф“ на безмерната човешка алчност. И всичко което ще последва, както се казва, ще бъде история…

Кубинка с пура

Когато в края на XV в. Христофор Колумб открил този остров, написал в дневника си:

„Куба е земята, по-прекрасна от която човешките очи не са виждали.“

Колумб сигурно е имал право тогава, най-вероятно и сега. Не знам какво ще се случи с този очарователен остров, но се моля промяната, която идва да не заличи красотата и очарованието му, както стори със скъпите ни Златни пясъци, Слънчев бряг, Приморско и множество безценни български черноморски перли, които загубиха чара си затрупани от мегатоновете бетон, мръсни плажове и кичозни улици, залети от тълпите безработни англичани, германци и скандинавци, трениращи „балконинг“* пред удивените погледи на едно време боготворящите   ги наши сънародници. Дано кубинците бъдат различни в този преход, но искрено казано много се съмнявам. Няма нищо по-хубаво и романтично от простия начин на живот, но той рано или късно свършва, и този край обикновено е обгърнат от пламъците на клада върху която невидимо греят думите на Ян Хус „О, свещена простота!“
Куба   се променя. Дано да е за добро. Дали ще се върна там? Едва ли…

Автор: Вяра Димитрова

Снимки: авторът
*„Балконинг“ – скачане в басейн от хотелски балкон, който се идентифицира с необуздано пиянство и плътски разгул.

Други разкази свързани с Куба – на картата:

Куба


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Куба, променящата се.”

  1. Дончо каза:

    Всеки може да напише каквото прецени.След като сте написала нещо публично ,мога да направя коментар.Написаното не ми хареса.Би трябвало да е пътепис за Куба ,а е нещо като носталгично предсказание(несъвместимо изглежда). Пишете за България и я сравнявате с Куба.Доста различни са ни чиповете в главите с техните за такова елементарно сравнение. Не разбрах какво имате предвид като пишете „смразяващият Торонто“. Вероятно не смразяващ от студ.Пиша това ,защото имам преки впечатления от този мегаполис и въобще не са смразяващи.Надявам се да не напишете пътепис за Торонто ,защото усещам ,че ще Ви опровергавам за написаното.А Вие можеше да изберете да живеете в наистина смразяващ град пак с Т – Тула.Но явно не Ви изнася това.

  2. aDoncho каза:

    Дончо, а на теб с какво точно ти бръкна в гъза написаното, та подкачаш като ощипан соросоид?!

  3. Радо каза:

    И аз най- вероятно ще бъда обвинен, че съм соросоид,но…Всеки има право на мнение-аз също. Куба е все още непозната територия, поне за масовия български турист.Интересно ще ми бъде да се запозная с красотите на държавата- плажовете, за които говорите, градовете, сградите и т.н. Вместо повече снимки- един преднамерен анализ насочен за неудачите в България, а не за Куба. Да, права сте, България не се промени към добре в някои аспекти , но как беше:
    Две неща ми трябват на земята –
    те са: любов и свобода.
    За любовта бих жертвал си живота,
    за свободата – бих дал и любовта.
    Защо от смразяващото Торонто не се преместите в Хавана и на дело да покажете как е хубаво да се живее там? И не , не се заяждам- мисля го наистина- никой човек насила не стои там където не му е добре освен ако не е принуден със сила. Както ние бяхме принуждавани навремето. И промяната се извърши именно от тези, които ни принуждаваха да стоим в концлагера България тогава.

  4. Стойчо каза:

    aDoncho, нарушаваш правилата за коментиране. Единствено предупреждение е това.

  5. Стойчо каза:

    Неудачи? Живеем по – добре от 3/4 от населението на Земята, в най- скъпия и луксозен квартал. Спрете се, малко реализъм трябва.

  6. ivanova каза:

    chudesen patepis – analiz !
    pozdravi !

  7. Преживях го….това пътуване….и наистина промените напират, вървят кубинците бързо …. към НАС!!!!

  8. Стойчо каза:

    Изведнъж ще разберат колко има да се бачка 😉

Leave a Reply


Switch to mobile version