май 15 2006

Пътуване до Япония – 2 част

Началото е тук: Пътуване до Япония – Първа част

а сега продължаваме с

Пътуване до Япония

2 част

Привет на всички,

Откакто сме в Токио,

с изключение на първия ден, разбрахме как се чувстват лондончани. Като по Елин Пелин: “Като заваля – та цяла неделя. Вали, вали. Тихо, кротко – напои хубаво майката земя…” Да де, ама тяхната майка, не наш’та и то точно когато ние сме тук…
Все пак хубавото е, че пред всички общодостъпни места (кръчми, магазини, музеи и т.н.) има или поставки за чадъри или автомати за опаковането им в найлон, тъй че да не ти капят по краката или по скъпоценната настилка вътре. Вчера, ние, не вярвайки много на прогнозите, се засилихме към zoo-то, вместо да отметнем някой и друг музей на закрито. Аз zoo-тата почти навсякъде ги skip-вам default-ово, ама нали си имам задачка-закачка да снимам панда, вярна на стария принцип: „щом трябва – ще вървим“, тръгнах бойко с камера на рамо.
Е, Панди, споко – снимала съм три вида, само за да разбера после, че панда имало и в София – поне така твърдят другите, а аз съм тръгнала да я издирвам по азиатски дестинации. Пътем за зоологическата градина, която е в парка Уено, минахме покрай музея на западното изкузство, където на открито имаше експозиция на скулптури, включително Мислителя – а бе гледам го тоз’ Мислител – не ми изглежда читав (нали знаеш, Ссс Е, че съм специалист по автора), а то накрая се оказа, че е в уголемен вид.
Повечето азиатци, подобно на Тексасците, май си падат мегаломани, а японците и не падат по-долу от китайците по имитации и разни други подсилващи ефекти… Та да се върнем на зоо-то. Че ни валя, валя ни, но мокър от дъжд се не бои. Тъкмо си снимам аз изпод чадъра едно екзотично влакче и А. казва, че май има земетресение. “Не, бе”, викам аз, “влакчето тресе”… После се оказа, че наистина е тресло не влакчето, но не беше силно. Тук, поради земетресенията, под земята минава само ВиК-то и газта са под земята. Всички възможни кабелажи са въздушни – надянати на едни и същи стълбове – поне в жилищните квартали е така. Нямали даже трафопостове – и те били накичени на стълбовете. Но хайде стига толкоз… Добре сме – не ни мислете. Правим възможното да защитим честта на отбора в туй калпаво време, т.е. пием и ядем. Що се отнася до японската кухня много ястия ти напомнят, че си на остров – пасем водорасли на поразия във всякакви разновидности – супи, суши, сашими (това е сурова риба, ама определени видове, с настъргана ряпа и соев сос с чесън). Хайде, че пак заваля и ще трябва да излизаме, а и си изпих сутрешно-обедното кафе. Целувки – ние

Край на втора част

Продължението в Пътуване до Япония – последна част


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътуване до Япония – 2 част”

  1. […] Начало Предишна част […]

  2. […] благодарен!!!) ги поствам тук. И така Япония: I част II-a част III-a […]

Leave a Reply


Switch to mobile version