юли 06 2015

Атина

Published by at 12:53 under Атина,Петър Събев

Яли, пили и се веселили – мисля, че днешният пътепис добре обяснява случващото се в последно време в Гърция. Какво ще се случи в бъдеще? Хах, все едно не знаете, как се излиза от социализъм, а? 😉 Със ЗОР

Приятно четене:

Атина

градът с всякакви руини

Атина, Гърция

KLETA MAYKA GYRCIYA

Здравейте… или γεια σας!

Отдавна се каним да посетим гръцката столица и най-накрая имахме и тази възможност… Петър беше подготвил изненадата преди доста време и на рождения ден на Биляна ѝ връчи билетите буквално с думите „имаш по-малко от 48 часа да приготвиш багажа“…

Билети за Атина, Гърция

Билетите

Нищо, което да изплаши Биляна.

Пътуването с малки деца не е лесна работа,

но в една февруарска вечер подвижната лудница кацна на

летище „Елефтерис Венизелос“

От летището до гарата се минава по дълъг траволатор, преминаващ над огромен път. Деца под 6 години пътуват напълно безплатно, а за възрастните цената от летището до е 8 EUR/човек, като има допълнителни отстъпки за групи, младежи и студенти. [Сайт за атинския градски транспорт]

Един час и 27 километра по-късно сме на

централния площад „Синтагма“

Намира се точно пред парламента и е прекрасен площад… за с.Сливарово, общ.Малко Търново например! Честно,

не се сещаме за голям български град с по-кофти площад,

да не говорим, че дори градчета като Казанлък, Трявна и Панагюрище имат прекрасни централни площади в сравнение със „Синтагма“…

Пред фонтана и гръцкия парламент гордо са изкарани

сергии със скара, хот-дог и печени фъстъци…

площад Синтагма – Атина, Гърция

Топлиииииии…., ПАРЯТ!

Пресичаме бул. Филелинон и се озоваваме на

ул. „Ерму“ – главната търговска улица в Атина,

„стъргалото“, или „Витошка“-та на Атина. И става по-зле… бездомни кучета и хора спят сред разхвърляни кашони – с двете деца се чувстваме меко казано „странно“ и проверяваме GPS-а, да не би да сме объркали мястото…

Ерму – главната търговска улица в Атина, Гърция

Ерму – главната търговска улица в Атина

Продължаваме сред странния контраст от графити и лъскави витрини, затрупани от кашони и торби с боклуци.

Ерму – главната търговска улица в Атина, Гърция

Социална справедливост в Гърция

Изведнъж пешеходната зона по главната улица свършва и се озоваваме сред автомобили и мотори на тротоар, който не може да се мине с бебешка количка, без да слезеш на пътното платно…

Нощна Атина

Нощна Атина

Добираме се до хотела, настаняваме се и лягаме, уморени и разочаровани от първите си впечатления в града.

Единствено

величественият Акропол

ни дава повод за оптимизъм и надежда, че тази публикация ще е повече туристическа, отколкото хейтърска 😉

Акропол – Атина, Гърция

Ден втори.

Добро утро, Атина!

Добро утро,  Атина!

Добро утро, Атина!

Цяла нощ е валял дъжд, но днес слънцето се показва и обещава чудесен ден! Закусваме обилно и отново излизаме на

главната ул. Ерму

На дневна светлина изглежда доста по-цивилизовано:

Ерму – главната търговска улица в Атина, Гърция

Ерму по светло

Биляна дори си харесва една дамска чанта, чиято история е толкова интересна, че ще я разкажем в отделен пост… И тъй, пускаме един тегел по главната, докато стигнем

църквата „Св. Богородица Капникареа“ (Εκκλησία της Παναγίας Καπνικαρέας),

една от най-старите православни църкви в центъра на Атина. Свиваме наляво и бавно започваме да се

изкачваме към Акропола…

Към Акропола – Атина, Гърция

Към Акропола

Изкачването никак не е лесно, а ако сте с бебешка количка си е цяло изпитание… По някакъв странен начин

тази част ни напомня и за Стария град в Пловдив

Може би защото уличките в

атинския квартал Плака

стават все по-приветливи, с приятни заведения и усмихнати хора.

квартал Плака – Атина, Гърция

Плака

Дори графитите стават по-остроумни!

квартал Плака – Атина, Гърция

KLETA MAYKA GYRCIYA GOTWI MUSAKA

Най-накрая стигаме до

Акропола

Налага се да изчакаме Симеон да се наспи, защото няма как да се качите с бебешка количка до самия Акропол. Има специално обособена сграда-паркинг за бебешки колички. (подчертавам този детайл, за да разберем, защо все пак безумното поведение на днешните гръцки управници, все още не е сринало имиджа и СПОМЕНА за Гърция като страна и народ в очите на разумния свят – бел.Ст.)

Стандартният билет за Акропола е 12 EUR, като за лица от ЕС под 18 и над 65 години входът е безплатен. Има и отстъпки за учащи, които ще трябва да проверите в сайта. Предвидете си 30-45 мин. чакане на опашка и непременно запазете билета. Освен за Акропола, той важи и за Древната Агора, Римската Агора, Археологическия музей Керамикос, Библиотеката на Адриан, руините по северния и южния склон на Акропола и Олимпио…

Акропол – Атина, Гърция

На конче

Изкачваме се с тълпата –

Акрополът прилича на един голям строеж

Всичко е оградено с въжета, за да не може хилядите туристи да стъпват върху руините, а строителни скелета и кранове доста променят автентичността на останките от древна Атина.

Най-големият храм в Акропола е

Партенонът

Той е посветен на богинята Атина Партена, покровителката на града. В средата на храма някога имало масивна златна статуя на богинята, чиято стойност можела да покрие икономическите нужди на целия град…

Партенонът – Акропол, Атина

Срещу Партенона е

Ерехтионът – общ храм на Атина и Посейдон…

Легендата разказва, че атиняните искайки да помирят борещите се за надмощие Атина и Посейдон и им посветили по един олтар, помещавани под един и същ покрив. Така бил посторен домът на цар Ерехтион, който е разделен на 2 части – източната на Атина, а западната – на Посейдон.

Ерехтион – Акропол, Атина

Ерехтион

За съжаление няма как да влезете и да разгледате, но може да се утешите с най-известното място в храма –

балконът с Кариатидите

Става въпрос за покрив, който се поддържа от шест колони с формата на женски фигури. И добре, че са женски, та да може като основна носеща конструкция на колоните да се извая част от косите им: ако бяха късо подстригани, Ерехтионът отдавна щеше да се е срутил.

Кариатидите – Акропол, Атина

Покорителите пред Кариатидите 🙂

Гледката от Акропола силно напомня на тази от Стария град в Пловдив, само дето Античният театър в Атина е малко по-голям по размер, а „майна“ и „айляк“ не се чува толкова често…

Атина – гледка от Акропола

Атина – гледка от Акропола

И докато ние гледахме руините, децата истински се забавляваха да хвърлят камъчета в локвите. Май това им остана най-яркият спомен за Акропола…

Отново се пуснахме по тесните улички на кв. Плака и се озовахме на станалата ни любима в последствие атинска улица…

Улица Адриану – Плака, Атина

Улица Адриану

Както подсказва и името,

ул. Адриану има връзка с император Адриан

Adrianou, Athina, Гърция

Тя буквално свързва Библиотеката на Адриан с Арката на Адриан. И въпреки че разстоянието е едва километър, можете да изгубите половин ден в китните магазинчета, предлагащи какво ли не – от евтини китайски стоки през антики до ръчно изработени сувенири от маслиново дърво (които препоръчваме, въпреки че не са никак евтини):

Улица Адриану – Плака, Атина

Сувенири от маслиново дърво

Добавете фрапе и портокалов фреш в някое от китните заведения, където можеш да разпуснеш под сянката на маслинови дръвчета и бързо ще разберете как замръкнахме. Приключваме вечерта с препоръчан ни десерт – лукумадес, които представляват „атински казанлъшки понички“:

Понички, Атина

Лукумадес

Ден трети. Неделя.

Замисляли ли сте се за етимологията на „неделя“?

Неработен ден – ден, в който няма дела… По план бяхме решили да направим разходка до огромното пристанище Пирея и шопинг в най-големия атински мол – The Mall Athens. Груба грешка.

В неделя, мили читатели, дори просяците не излизат по улиците.

Не, сериозно, знаем какво е в Западна Европа, но тук безделието е още по-всеобхватно. Намираме

Пирея

почти празна откъм кораби, но пълна с тараби и сергии на мургави амбулантни търговци (дори не посмяхме да извадим фотоапарата, просто „катуните“ пред ЦУМ през 90-те бяха цвете в сравнение с това, което видяхме около гарата в Пирея).

Пирея

Пирея

Измъкнахме се по най-бързия начин и хванахме обратния влак към The Mall Athens.

Е, това и молът да не работи в неделя ни дойде повече.

Нито едно павилионче, магазинче или щанд… единствено баровете и ресторантите бяха отворени! И все пак дори в метрото човек научава нещо. Предлагаме на Вашето внимание

5 бързи стъпки да станеш грък:

  1. Брадясай! Желателно е да си мъж, но не е задължително. Посейдон, Зевс, Аристотел, Есхил, Хипократ, Платон, Вангелис и дори Зорба Гъркът са с бради, не бягай от корените си.
  2. Имай супер високо самочувствие, без значение дали си с брада или не. Обяснявай на всички, които срещнеш, че си грък, пардон, елин. И че елинската култура, кафе, футбол, мусака, сирене, маслини, октоподи, калмари, морски таралежи и водни гъби са най-хубавите.
  3. Бъди космополитен. Ама по гръцки! Ако някой ти каже, че е от България, непременно кажи всичко, което знаеш за съседите си на север – че си бил в Гоце Делчев, Благоевград, Сандански, Пловдив и София. Не пропускай да споменеш, че там е много евтино и можеш да ядеш всеки ден в най-скъпия ресторант, каквото поискаш! И че знаеш всичко за гърците в тази държава, че имаш братовчеди в Сандански и всички на Балканите сме едно голямо семейство. След това целуни Биляна по челото, след като разбереш, че и тя знае гръцки. Сега научи Петър да казва поне „малака“ и „гамото“ правилно. Готово, вече сме едно семейство.
  4. Тежи си на мястото! Абсолютно ОК и даже задължително е цялото това нещо да го направиш седнал, докато две малки деца стоят прави в продължение на час. Вместо да им отстъпиш мястото си, разкажи им за всичко гръцко в България – за Джъмбо, Флокафе, Плесио и всички молове в България, които разбира се, са гръцки. Оплачи се от албанците, които мразиш, защото са крадци и искат да създадат Велика Албания. После и от македонците, които се опитват да видоизменят историята и тайно целят да създадат Велика Македония. След това снизходително кажи, че ти е много жал за българите и за това, че са толкова бедни. Както и за това, че биха дали мило и драго да берат портокалите ти и да ти чистят къщата за 200 EUR на месец. За финал мъдро повтори отново, че всички балканци сме братя, прекръсти се с поглед към небето и потъни в дълбок размисъл.
  5. Бъди модерен. Изправи се за момент, за да си помисли семейството с двете малки деца, че си получил просветление и им правиш място да седнат, след което извади смартфона си и се пльосни отново на седалката. Не пропускай да отбележиш, че имаш iPhone последен модел и набери майка си, за да ѝ разкажеш всички клюки от квартала, така че всички в метрото да разберат какъв идиот е Йоанис и как Евангелия му изневерява с Атанасиос, който си е купил новия Фоклсваген Катсаридаки (б. а. „Хлебарка“, т.е. „Beetle“)… Кажи ѝ и да ти изпере дрехите и да ти сготви мусака – нищо, че си на видима възраст 35-40 години. Най-накрая стани от мястото си и слез, без да кажеш нищо за довиждане…

Не казваме, че всички гърци са такива – но горното е базирано на тези, които срещнахме в метрото. Всъщност

имаме чудесен контрапример,

който ще дадем в историята за дамската чанта. Но всяко нещо с времето си.

И така, след като тотално се провалихме с плана за деня, прекарахме го предимно в път с метро и се напълнихме с атинска премъдрост, решаваме да нахраним и телата си…

Гръцка трапеза

Гръцка трапеза

Монастираки е пълен с народ площад,

но сред цялата гмеж от шляещи се туристи, забързани местни, джебчии, търговци, викачи и зяпачи има две заведения с прекрасни на вкус гирос, сувлаки, дзадзики и мусака –

Танасис и Байрактарис. Препоръчваме!

Гръцката мусака междупрочем няма нищо общо с нашата, напълно различно ястие е, (между другото – и с турската няма нищо общо – бел.Ст.) при това доста мазно и тежко:

Гръцка мусака

Гръцка мусака

Приключваме вечерта с дълга разходка от Монастираки

покрай Храма на Хефест (най-добре запазеният древен храм, тъй като бил преустроен на църква) и стотиците романтични заведения в района… Капнали от умора се прибираме в хотелската стая и Вики, вижда плюшените си играчки и с възторг заявява:

– Та́ка и Самуил са ни оправили леглата и са се гушнали!

Кобилката Та́ка и патокът Самуил може и да не са го сторили, но камериерката определено заслужава похвала и бакшиш:

Кобилката Та́ка и патокът Самуи

Кобилката Та́ка и патокът Самуи

Ден последен – време за

Националните градини

Намират се точно зад Парламента и централния площад Синтагма. Ако минавате наблизо преди дългата часовникова стрелка да е цъкнала „12“, отбийте се до

Гробницата на незнайния воин,

пред която гвардейците се сменят на всеки кръгъл час… с особен ентусиазъм и изключително щастливи физиономии, както се вижда на снимката:

Гробницата на незнайния воин, Атина

Щастливи гръцки гвардейци

След като видите шоуто на гвардейците, може да релаксирате в Националните градини – тих и приятен парк в сърцето на Атина.

Мартеници в Атина

Мартеници в Атина

Ние дори си вързахме мартениците, макар някои от приятелите ни да го обявиха за cheat-ване („измама, ментарджийство“ на новобългарски – бел.Ст.)

Национални градини, Атина

Национални градини

Ще останете впечатлени от красивите цветя, детската библиотека, езерото с дървен мост, алеите, статуите и стотици видове дървета, сред които дори портокали, които падат и гният по земята, без никой да ги търси…

Национални градини, Атина

Типично за тези географски ширини, ако се вгледате внимателно в короните на дърветата, ще откриете и свободно летящи папагали:

Папагал – Национални градини, Атина

Папагалче

След като сме си починали добре и дори сме хванали лек февруарски тен, се отправяме към изненадата за децата –

увеселителния парк Allou!

Тук е мястото да кажем, че ако пътувате с автобуси или тролейбуси (до Allou! специално няма друг обществен транспорт), трябва яко да помахате на шофьора, за да се смили над вас и да спре. Ако не го знаете, рискувате да го научите по трудния начин, изпускайки няколко превоза. Слизаме на

спирка Kan Kan

и скоро сме в парка:

увеселителен парк Allou! – Атина

Виенското колело

Паркът работи от сутрин до вечер през лятото и уикендите (през зимата в някои дни отваря след 17 ч.). Има обособена част за по-малките деца, наречена Kidom.

увеселителен парк Allou! – Атина

Около парка на пешеходно разстояние е

пълно с места за шопинг –

Media Markt, Carrefour, Kotsovolos, IKEA, Makro Cash & Carry, River West и Village Shopping & More и др. Е, някои преходи са сложни заради паяжината от булеварди на няколко нива, така че ако сте с автомобил, ползвайте го.

увеселителен парк Allou! – Атина

Сигурни сме, че ще напълните багажниците си, защото доста от магазините ги няма у нас, а шопингът на определени неща наистина си струва – например в магазина за играчки стандартните цени на Lego (и не само) бяха около два пъти по-ниски от тези на Хиполенд и Комсед у нас…

Отправяме се към летището,

за да хванем обратния полет към София. Чакането преминава в гонитби, игри и хорца край гейта… Това, разбира се, след цял ден из паркове, градини, люлки и молове – децата са просто неуморяеми, за разлика от нас. Приключваме разказа си с една мисъл на Самюел Джонсън:

„Всички пътувания имат своите предимства. Ако пътешественикът посети по-добри страни, може да се научи да подобри и своята собствена. И ако съдбата го заведе към по-лоша, може да се научи да харесва своята.“

Четирите дни в Атина ни дадоха възможност да видим и добрите, и лошите ѝ страни.

Атинският трамвай No. 5 все още е по-лъскав от софийския, фрапето идва с безплатна минерална вода, има портокалови и маслинови дървета по улиците…

Но нещата се променят бързо – София става все по-зелена, трамваите ѝ все по-нови, а гърците си карат по своите поръждясали релси. Живеем в XXI в., а останахме с впечатлението, че Атина е град, чийто жители разчитат само на божественото славно минало и са слепи за настоящето си, обсипано с графити и боклуци…

град, който е „затворен в неделя“

(Вики така каза)… град, в чийто супер-център здраво стискаш чантата, портфейла и телефона си (сервитьорът така каза), докато хапваш.

Град, който просто не е за нас…

Трамвай 5, Атина

Трамвай номер пет 🙂

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Атина – на картата:

Атина

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Атина”

  1. Димитър каза:

    Супер интересен пътепис
    продължавайте все така

  2. Колев каза:

    Харесвам блога на тези хора, но това описание, както и предходното за Атина ми посочиха основните причини да гледат на нас българите, като неприятни хора. Доказано българинът е жесток комплексар, особенно тези, които са отишли в София от провинцията и си мислят, че градът е най-доброто място за живеене в света. Където и да съм бил в чужбина веднага разбирам кой е българин. То е е дно парадиране една изкуствена стойка , която не можеш да объркаш от врумето на Алеко. Кой те бие по…да ходиш на екскурзия с детска количка? От написаното разбирам, че вие въобще не сте вшдели истинската Атина, а комплекса ви е блокирал сетивата. Атина е южен средиземноморски град, каквито са Марсилия, Барселона, Валенсия, дори Истанбул. Трябна да си много наивен да очакваш до видиш Стокхолм. А сравнението с България (разбирай София) е странно. Атина е с една от най-добрште транспортни системи в света (Нешънъл Джеографик). Това, че на българинът не му харесва да дава пари си е негов проблем. Ако се потопиш в атмосферата няма да искаш да си тръгнеш. Жени, които убиват безумната теза за българките. Топли хора и усмивки, море, живот, безвремие. А на всички, които се правят на икономисти – Гърция е богата държава при това от много години. С лоби. И не им пука, ме завистливият българин обяснява колко са зле. Бъдете хора, усетете мистната култура. Това е сайт за споделяне на такива неща , а не за личен проблем с памперса. П. П. В Атина на всеки ъгал имаше място за преобличане на бебета. Честито. Само със злоба не става.

  3. А защо решихте, че е само със злоба? Нима само няколко реда по-горе не пишем за доброто обслужване в заведенията, портокалите през февруари, вкусната храна, маслиновите сувенири, Акрополът и Плака?
    Но истината е, че хората типично по балкански се бутат, достъпността е на заден план, градът е мръсен и си личи, че бавно запада (поне когато бяхме там).
    Иначе моето впечатление е, че повечето българи като отидат в чужбина и гледат само хубавите неща, цъкайки с език. С Биляна се опитваме да покажем и двете страни на монетата през нашите погледи, всеки сам си преценява доколко да ни вярва.
    За финал – National Geographic отразяват световноизвестната награда The Sustainable Transport Award, която е дадена както следва:
    2015: Rio de Janeiro, São Paulo, Belo Horizonte, Brazil
    2014: Buenos Aires, Argentina
    2013: Mexico City, Mexico
    2012: Medellin, Colombia
    2012: San Francisco, United States
    2011: Guangzhou, China
    2010: Ahmedabad, India
    2009: New York City, USA
    2008: London, UK
    2008: Paris, France
    2007: Guayaquil, Ecuador
    2006: Seoul, South Korea
    2005: Bogotá, Colombia
    Както забелязвате, Атина липсва и макар трамваите им да са лъскави, като цяло транспортната им система най-много да спечели награда на гръцкия National Geographic. Дори в Google като напиша „Athens transportation awards“ първо ми излиза Athens, Georgia, USA 🙂

Leave a Reply