юли 01 2015

Пътят към Голгота (начало): Кръстният път

След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, продължаваме по пътя към Голгота. Приятно четене:

Скръбният път към Голгота

Via Dolorosa (начало)

част четвърта на

Йерусалим и вечността, наречена Христос

Започва пътешествието ми из стария Ерусалим по класическия маршрут за всички богомолци. Тръгвам

по пътя на Христос към Голгота

И днес не мога да си обясня какво ме караше през дългогодишния ми престой в Израел да идвам тук многократно и да изминавам на един дъх кръстния път на Спасителя. Да бродя по

Виа Долороса

и откривам все нови и нови, незабелязани от мен подробности, като възстановявам в паметта си изстраданите писания на четиримата евангелисти. От това аз, разбира се, не станах по-дълбоко вярващ християнин или фанатичен богомолец. Родната ми православна църква не ми стана по-близка или болезнено необходима. Дясната ми ръка както преди, така и днес не се вдига леко с привичен жест на кръстно знамение, за да благослови мен или когото и да било. Значи ли това, че християнската ми принадлежност не може да бъде моя гордост и упование? Убедена съм, че не! Аз просто съм човек, изпълнен с повече страст към пътешествия и усет за реалността, отколкото с религиозен плам. А може би чувствам невероятната енергетичност на това място и с подсъзнанието си попивам посланията на Божия Син. Като личност, преминала по-голямата част от жизнения си път, аз, както ми се струва, отдавна съм открила за себе си истинската същност на светлия образ на Иисус Христос. Отдавна съм намерила пътя към своя духовен мир и равновесие. Той – Учителят е дълбоко в сърцето ми, независимо от разновидностите на вярата, които наблюдавам тук – в Ерусалим. Ежедневното ми битие е безкраен изпит по праведност – колкото сили имам и винаги, когато се наложи, да я проявя.

В Ерусалим, имат свои представителства всички църковни общности и теченията им. Те провеждат своите религиозни ритуали в богата гама от обреди и молитви, канони и догми, сценарии и тълкувания. Всяка дума от Четвероевангелието е преосмислена и съответният извод е намерил място в множеството варианти на вероизповеданието.

Името Иисус е гръцки превод на староеврейското Иешуа или Иехошуа – спасение, освобождение (Бог спасява), като двете имена Иисус Христос са взаимозаменяеми.

Тръгвам по стъпките на Спасителя в последния Му земен път – скръбният път към Голгота. Той е дълъг около един километър, извива по уличките на мюсюлманския и на християнския квартали и непрекъснато се издига – от самото начало при Лъвските врати, до края – храмът на Гроба Господен. Сам по себе си пътят не е труден, но Иисус е трябвало да го преодолее с тежък кръст на раменете. В наши дни този път символизира силата на духа, границата между божественото и човешкото, между различните църковни общности, между миналото и настоящето. Това е пътят на признателното човечество, свещен за всички християни.

Всеки петъчен ден от седмицата, в петнадесет часа, богомолци от цял свят идват, за да спазят една съвременна традиция. Те се присъединяват към шествието на францисканския католически орден, като се изреждат да носят голям дървен кръст. Изминавайки този път, пеят псалми, четат молитви и съпреживяват в душата си страданията на Христос.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

За по-голямо удобство при богомолските екскурзии, Виа Долороса“ или „Пътят на скръбта” е разделен на 14 спирки, част от които са споменати в Евангелието. Идентификацията е направена още през ХVІ век от францискански монаси по улици, които са съществували тогава, но съвсем не са съвпадали с улиците на стария Ерусалим от римско време или с разпределението на стария град сега. Дотогава, а и след това не са правени никакви опити да се установи достоверността на

Кръстния път

Католическата църква дословно възприема версията на францисканците и не се и опитва да организира нова идентификация. Православната църква, обаче, признава само частично трасето на „Виа Долороса“.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Днес това е

гъсто населена, тясна и стръмна търговска уличка

с множество полегати стълби, пълна с магазинчета. Търговци те подканят да влезеш. Деца ти предлагат евтини сувенири. Източни аромати се носят на талази. Притичват забулени арабки…

Via Dolorosa Street, Йерусалим

Само да се загледаш в богатата шарения встрани или да се отклониш в някой от сумрачните странични сокаци – лабиринти, губиш групата с екскурзовода и няма намиране. Многолюдният туристически поток ежедневно, от сутрин до вечер, е толкова различен, колкото раси и човешки типажи съществуват на земята. Ерусалимски синдром в пълната гама на разнообразието си!

(((((((((((((((()))))))))))))))))

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

И така, влизам в християнския квартал на стария град през

вратата „Свети Стефан” или така наречените „Лъвски врати”

(заради двете гравирани пантери над входа). Веднага вдясно потъвам в тих, прохладен двор, силно наситен с история. В средата на ХІХ век тази територия била купена от френското правителство, което през 1878 година построило християнска обител. Тук зелените чимшири, цветята и белокаменната настилка на алеите водят до манастира на френския католически орден „Белите отци”. На него принадлежи и внушителната църква „Света Анна”. Тази църква била построена още от кръстоносците през 1140 година върху руините на още по-древна византийска църква. Това е една от малкото сгради от този период, запазила се учудващо добре до наши дни. Идеята и финансирането били от вдовицата на крал Балдуин І – Арда. Построила църквата, кралица Арда решила, че нейната земна мисия е изпълнена и се оттеглила в местния манастир.

Според преданието тук е бил

домът на Анна и Йоаким – родителите на Дева Мария –

и най вероятно тя е родена тук. В криптата на зданието има малка пещера, богато украсена с икони. Християните са убедени, че именно тук е родена Светата Дева. Над олтара блести от белота статуетката на Младенеца. Залата на църквата е от пясъчножълт варовиков камък, с изчистени линии и високи сводове, образец на ранната готика, и снежнобял, резбован мраморен олтар, съвременен шедьовър на каменоделството. Встрани, но на достатъчно централно място, кротко ме гледа една прекрасна статуя в човешки ръст на патрона на църквата – Света Анна, изваяна с дъщеря си Мария. Света Анна е седнала и внимателно следи молитвата на детето си, а свитъкът на Тора е в ръката и. Нежна светлина струи от млечнобелия мрамор и навява спокойствие, чистота и доверие в благите помисли.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В двора на църквата обстойните археологически разкопки откриват два водоема от времето на цар Соломон, когато населението на Ерусалим се увеличило многократно и за града била необходима много повече вода. Така наречените

„водосборни басейни Вифесда”

са с трапецовидна форма и се допират с късите си стени. Разделя ги преграда, която е широка 6 метра и дълга 50 метра. Според една от версиите водата притежавала лечебна сила и мястото било много посещавано. Затова, верен на гръко–римската традиция да се строят храмове около лековити извори, римският император Адриан построил малък езически храм, украсен със символа на медицината – змията. При разкопките са открити и изложени сега и на моето внимание множество мраморни скулптури, изобразяващи болестите с повредените органи и римския бог на медицината – Асклепий. В християнската традиция това място също е много известно, понеже е свързано с чудото на излекуването на парализирания болен. Евангелистът Йоан (5:2-3) разказва: „А в Иерусалим при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата…” (5:8-9): „Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.”

Както показва историческата справка, в следващите византийски християнски векове човечеството не забравило това ценно място. Затова и през ІV век на мястото на чудото, извършено от Иисус, била издигната елегантна базилика с красив мозаечен под – параклис, посветен на изцелението на хромия.

Мюсюлманите също уважили това паметно място, като използвали постройките и учредили тук религиозно училище.

И така, притегателната му сила не е отслабнала до наши дни, когато безспирен туристически поток търси и намира утеха в стремежа си да се докосне до божественото и нетленното тук – при една от стотиците светини на Ерусалим.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Екскурзиантската ми програма все още е в началото си. Очакват ме 14 спирки, от които 9 са по знаменитата улица „Виа Долороса“ и 5 – вътре в храма на Божи Гроб. Всички те са отбелязани с църкви или параклиси – места за молитви и усамотение сред шумната и забързана улица.

Напред към Първата спирка. Това е мястото на осъждането Му. Намира се на 50 метра от „Света Анна”. Тук понастоящем е

мюсюлманското училище „Ел Омария”

с просторен площад.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Оттук започва Кръстният път на Христос – от Преториума, крепостта на Антоний, където била разположена щабквартирата на римския гарнизон, охраняващ Ерусалим. Тук, на импровизирания съд, предводителят Пилат Понтийски признал Иисус за виновен и Го осъдил.

Всеизвестна е тъжната история за края на богочовека Иисус Христос. Четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан са единодушни в описанията си на преки свидетели. А каква е предисторията?

Месеци наред първосвещениците и книжниците от Храма следили Христос. Те знаели за странстванията Му в Галилея, за чудесата около Кинерет и стотиците излекувани хора в Тверия. Знаели за проповядваните от Него честност, справедливост, състрадание и любов към ближния – критерии твърде високи даже и за самите тях, приближените до Господа. Знаели, че само дни преди това Той е влязъл в Ерусалим на бяло осле, а народът Го е посрещнал с палмови клонки, приветствал Го като Месия и именувал „юдейски цар”. Те знаели, че проповядвайки чист и свят живот, Той остро критикувал търговците в Храма, предпазвал с уместни съвети обикновените хора, предричал тежкото бъдеще на града и настоявал за всеотдайно служене на Господа. За тях – ръководителите на висшия равински съд, такава разбунена личност била равносилна на ерес и то в годините, когато римското наместничество все повече и повече подавяло еврейската мисъл, преследвало изучаването на Тора и спазването каноните на вярата. „Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият…” Йоан (5:16)

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Срещу Преториума (първата спирка) от дясната страна на улицата имадва параклиса – на Бичуването и на Осъждането. На тези няколкостотин квадратни метра свещена земя, наречена по латински „Габита”, е и францисканското библейско училище. Влизам в малък двор, разграфен до сантиметри и пълен с цветя и свежа зеленина. Тук е ниският, вкопан в земята

„Параклис на бичуването”

Фасадата е много красива – с дантелени плетеници от каменна резба, изпълнени от пясъчножълт камък. Богато украсената арка на ниския вход, малката статуя на Богородица и филигранният кръст се запомнят завинаги. Тук, според Йоан (19:1-3), действието се е развило така: „Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. И войниците, които сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.”

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Параклисът е построен отначало от кръстоносците, после вторично е съграден от францисканските монаси през 1838 година и впоследствие е преустроен през 1929 година от известния италиански архитект реставратор Антонио Берлучи. Вътре – изящен иконостас с всички символи на християнството и три съвременни витража на всяка една от стените: на бичуването, на измиването на ръцете на Пилат и на освобождаването на Варава. Горе на купола, над олтара, погледът среща огромен златен трънен венец. Дискретното осветление, златните орнаменти и изразителните витражи внушават наистина примирение, благоговение и почитание.

Вдясно от входа на двора е

„Църквата на кръста”

Именно тя е централната сграда – висока, просторна, със сребърен обков на кубетата и красиви, ажурни кръстове. Обемът и се забелязва само с панорамен поглед, отдалеч, понеже всички свещени места от втората спирка са се прилепили до нея. Твърди се, че именно тук римските войници са връчили кръста на Христос.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Построена е в самото начало на ХХ век, отново върху древни руини от ХІІІ век. Много важни за всички богомолци са помещенията в основите на сградата, наречени Литостратос (каменен площад). Там археолозите са открили началото на древната улица, по която най-вероятно Христос е поел своя последен път. Йоан (19:13): „Пилат… изведе навън Иисуса и седна на съдилището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.” Улицата е настелена с големи каменни плочи със специални насечки, за да не се плъзгат конските копита по тях. Счита се, че това е част от крепостта на Антоний. Даже на една странична плоча добре личат разчертани линии. На нея римските войници през свободното си време играели на различни игри – на кокълчета, на топчета или на други предвестници на шаха.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В комплексът от забележителности, ознаменуващи втората спирка и очертаващи началото на скръбния път на Иисус, видно място заема арката „Ессе Хомо”, в превод от латински – „това е човекът”. Това са думите на Пилат, с които той фактически посочва Иисус като осъден, когото очаква наказание. Йоан (19:5): „Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!” (Този израз във всички езици днес е широко разпространено фразеологично словосъчетание, обозначаващо конкретно указване на някого.) Знаменитата арка, от която тръгва последният земен път на Иисус, била част от тройния триумфален портал на източния вход на Ерусалим. Днес едната от тези арки украсява улицата, а друга е вградена в прекрасната църква „Ессе Хомо”. Тук обстановката отново е францисканска, тоест без излишна украса. В простота и строгост абсидата над каменната арка е украсена само с огромен кръст – фино резбован и дискретно осветен. А горе, през сводестите прозорци на купола, слънчевият ден се втурва с ярка светлина и жизнерадостно напомня една друга латинска поговорка: „Панта рей” – всичко тече, всичко се променя.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Църквата принадлежи на

манастира „Сестрите на Сион”

Интересно е да се знае любопитна подробност: това е женски монашески орден, основан от прекръстения евреин францисканец Алфонс Ратисбон, който, занимавайки се със социална благотворителност, построил манастири и в новия град, и в квартала на Ерусалим Еин Керем. Орденът на „Сестрите на Сион” се отличава с лоялност към евреите и пропаганда сред християните на добри взаимоотношения с тях.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В края на комплекса от обекти, които разказват за последните часове на Иисус, мрачно място заема

„Затворът на Варава”

Сега това е гръцка православна църква, посветена на затвора, в който Иисус и разбойниците, арестувани същия ден, прекарали нощта преди осъждането. Тук, във варовиковата скала, има няколко изкуствени пещери на две нива, в които са се запазили следи от отвори за вериги и други затворнически атрибути. Затова и мястото може да бъде изтълкувано като затвор, а понеже е в непосредствена близост до Преториума, има предположение, че тук е бил и Иисус. За да стане ясно названието „Затворът на Варава”, трябва да обясня една традиция, въведена от римските управници – преди Пасха да се дава амнистия на един осъден, любимец на тълпата. Йоан така предава думите на Пилат (18:39-40): „Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.”

От кого е въведено това криворазбрано милосърдие? На какъв принцип е основано? На случайността? Вероятно на максимата: „Глас народен, глас Божи”. Но кой казва, че това „демократично” решение е най-правилното? И отново в мислите си стигам до злобата и завистта, излъчвани от първосвещениците, които предварително насъскали тълпата да иска смъртта на Христос. Желанието им явно било да загасят още в зародиш стремежа да се ревизира тяхната непогрешимост и оспори правото им на духовна власт.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Уви, няма нищо ново под слънцето вече две хиляди години…

Трета спирка – Първо падане от кръста

Стресиран, изтощен от побоя, замерван с камъни и охулван от неверниците, Христос пада и е затиснат от кръста. Каменен барелеф на входа на полската църква отбелязва този момент.

Всъщност още през 1856 година арменската католическа църква закупува този парцел и строи параклис. Впоследствие той е преустроен с волните пожертвования на полските войници по време на Втората световна война. Сега в този скромен параклис иконостасът е много интересен. Представлява голямо и странно пано: в полупрозрачна зарисовка е фигурата на падналия Иисус, а наоколо, в синята небесна шир, е строено цялото ангелско войнство и състрадателно се моли за Него. Божиите пратеници Му вдъхват сили, за да извърви пътя Си – страшен, но славен – и Го зареждат с духовна енергия.

Мраморният снежнобял барелеф при входа е със същото изображение.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Четвърта спирка – Иисус среща майка Си.

Тази спирка е само на двадесет метра и се намира в следващото здание, притежание на арменската църква. Параклисът с име „Скърбящата майка” е построен през 1881 година върху руините на византийската църква „Света София”. Мозайката в криптата акцентира на две стъпки – мястото, където Мария е стояла и очаквала процесията, и мястото на срещата. На входа драматичен барелеф описва трогателната сцена. В нежната прочувствена прегръдка личи безкрайната обич и доверие между майка и син. Това е последното им докосване и прощаване на този свят. А около барелефа – красив каменен венец със стилизирани бодли говори красноречиво.

Впрочем този момент не се споменава в Четвероевангелието. Дали евангелистите умишлено са го пропуснали или не им е бил известен, днес никой не може да каже.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Пета спирка – Симон Киринееца помага на Иисус да носи кръста.

Тук, на ъгъла, където Виа Долороса завива надясно и започва да се изкачва по хълма Голгота, има неголям францискански параклис. Посветен е на един добър човек – Симон. Дошъл в Ерусалим за празника Пасха, легионерите го заставили да помогне на Иисус да носи кръста Си. Евангелистите разказват как той добросъвестно и със съчувствие към Страдалеца споделил с Христос тежкия Му път до края. Матей (27:32): „А когато излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.” Просторната зала на параклиса е със сводест готически таван, груби каменни стени, скамейки за богомолците, скромен олтар с разпятие и само меднокованият барелеф на стената срещу входа говори за събитието. Изображението е модернистично, стилизирано и изобразява две фигури – това са устременият напред и прегънат под тежестта на кръста Христос и помагащият Му Симон.

Второто събитие, отнасящо се към тази спирка, според францисканската традиция, това е мястото, където Иисус се е подпрял на стената. Днес това е неголяма вдлъбнатина с неясен отпечатък на ръка. Тук всички туристи минават почтително един след друг и поставят ръката си. Фотоапарати, камери и телефони снимат и запечатват за вечни времена силното желание на нашия съвременник за допир със спрялото време и вечността, наречена Христос.

Шеста спирка – Попиване потта Му от Вероника.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

В жегата, с мантия, трънен венец и тежък кръст на гръб, Той е безкрайно уморен – пот и кръв текат от тялото Му. Вероника, състрадателна девойка, излиза от тълпата и с бяла кърпичка попива струйките от лицето Му. Образът веднага се отпечатва върху кърпичката. Днес католиците пазят тази свещена реликва в църквата „Свети Петър” в Рим, като едно от малкото веществени доказателства, останали от времето на Христос.

Дали това се е случило или не, отново никой не знае, понеже всезнаещите евангелисти дълбокомислено мълчат, като ни карат да приемаме разказите им за чиста монета. Впрочем остроумното човечество, което не желае да остане в дълг на историята, е обявило Вероника за първия фотограф в света и богиня – покровителка на фотографската гилдия.

Тук през VІ век византийците построили манастир, после на руините през 1885 година била издигната гръцка католическа църква, преустроена от Антонио Берлучи през 1953 година. На тази много стеснена част от Виа Долороса, пълна и отляво, и отдясно с арабски магазинчета и кафенета, една тежка обкована врата крие продълговатата сводеста галерия на църквата. Под ниски готически сводове със скрито осветление, в дъното стои малък олтар. Там вместо разпятие има икона, представляваща кърпичката на Вероника – патронът на църквата. Тук с изненада видях един еврейски символ, седемсвещника, наред с типично православния двуетажен свещник, пълен с горящи свещи като клада. Днес част от тази църква с име „Кърпичката на Вероника” е притежание на ордена „Малките сестри на Иисус”. Монахините се занимават с изкуство, което пълни магазинчето в притвора с различни видове и големини: икони, статуетки, дърворезби, щампи, тематични изображения на Христос върху плат, блузи и т.н.

Седма спирка – Иисус пада за втори път

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Продължавам неотклонно да следвам пътя на Учителя към Голгота и чувствам как с всяка измината крачка Виа Долороса става по-стръмна.

На пресечката с арабския пазар има малка коптска църква, запазила един червеникав гранитен стълб, останал на горното кардо. Всъщност тук е бил краят на града с така наречените „Съдни врати”. Тук се окачвали обявления с имената на осъдените и техните наказания. Но преди да мине през тези последни врати и да поеме нагоре пътя към Голгота, Иисус отново пада под тежестта на кръста.

Тук църквата също е скромна, видно място заема меднокованият барелеф на стената срещу входа. Изпълнен е в съвременен стил, модернистичен и е много подобен на барелефа от петата спирка. Отново личат двете стилизирани фигури на Христос и Симон, помагащ Му да носи кръста до върха на Голгота.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Осма спирка – Иисус утешава плачещите жени

На стената на гръцкия манастир „Свети Хараламбос” виждам камък с кръст и латински надпис NIKA. В превод – «Иисус Христос Победоносец». Тук вече, вън от градските стени, Той се обръща към група плачещи жени с думите от Лука (23:28): „А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си…” Това е последното Му пророчество за разрухата на Ерусалим под римската власт и тежката участ, очакваща жителите на града. А причините за очакваното нещастие намирам в друго, по-ранно изказване на Христос, което напълно може да се приеме като обяснение за това Му пророкуване. Лука (19:44): „… и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже не узна времето, когато беше посетен…

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Девета спирка – Иисус пада за трети път

За да попадне на деветия пункт от пътя на Христос, старателният турист трябва да се върне отново на пазарната улица и да тръгне на юг, докато отдясно не се появят стръмни стъпала, водещи към покрива на Храма на Божи Гроб. Тази трансформация е необходима, понеже наистина вековете, властелините, хората и безмилостното време са направили стария Ерусалим град коренно различен от времето на Втория Храм и Иисус Христос. Тук, където някога е бил хълмът за наказания, Голгота, сега е плътно застроен арабски квартал. Затова и ако претендираме за повече автентичност, трябва да отворим по-широко въображението си.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

На това място – нависоко, но все още не на върха, Христос пада за трети и последен път. Оттук Той вече вижда мястото на разпятието Си. Кръвта Му – тъмна и гъста – е попила в камъка, който сега е зазидан при входа на коптската патриаршия. Това е второто ниво на част от огромната църква, наречена Храмът на Гроба Господен. Входът и е отвън и отгоре.

Впрочем тук е мястото на едно любопитно отклонение. На това второ ниво на плоската част от покрива на Божи Гроб е и малкият етиопски манастир. Тези мили, мургави християни се считат за потомци на цар Соломон и вярват в една от най-разпространените версии, че именно тук е станало неосъщественото жертвоприношение на Ицхак.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Спущам се по тясна вътрешна стълба и слизам на площада пред Храма на Божи Гроб. Това е краят на пътя и началото на безсмъртието на Иисус Христос. Тази катедрала, която от столетия е заветна точка на стремежите на милиони богомолци и туристи, е място с много силна енергийност и искрено вярващият християнин получава тук най-силен духовен заряд. Тук са и последните пет обекта от туристическата програма.

Всъщност на този напечен от слънцето неголям площад може да се излезе и по Виа Долороса, като човек се движи в шпалир от безбройни магазинчета, отрупани със стока. Прилежният турист тук вече се превръща в богомолец. Купува броеници, икони, кръстчета, свещи и най-невероятни предмети с религиозно предназначение и подаръчна цел. Вярата, че осветеният после предмет носи щастие, е загнездена дълбоко в съзнанието на всички.

Още от времето на султан Саладин този къс земя, на който е построен Храмът на Божи Гроб, принадлежи на два мюсюлмански рода. Всяка сутрин един от мъжете, членове на семейството, отваря вратите за туристическия поток и дежури при входа. Той следи за дисциплината и подходящото облекло на богомолците. Вечер пак той заключва вратите и отнася ключовете на светилището в дома си на съхранение.

С благоговение пресичам площада, смесвам се с групите богомолци, дошли от всички краища на света, и влизам в прохладната сянка на входа.

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

Но – стоп! Какво виждат очите ми отляво на високите, широко отворени Свети двери? Дъхът ми спира и погледът ми изненадано се вглежда в един тайнствен малък надпис на български език, издълбан с ножче на вратата:

„1854 г.– Недко от Копривщица”

Нямам думи, онемявам и се снишавам от срам! Браво бе, българин! Как можа да се увековечиш точно тук! Вече 160 години светът минава и чете за теб! От това по-недвусмислено доказателство, че хаджийството в България не е от вчера, както и писането по стените, няма! Всички знаят поговорката за хората, чиито имена се пишат по стените…

Via Dolorosa – Голгота, Йерусалим

С „Недко от Копривщица“

Продължението:

Пътят към Голгота (продължение): Божи гроб

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

PDF24 Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Пътят към Голгота (начало): Кръстният път”

  1. […] Пътят към Голгота (начало) […]

  2. […] Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършваме днес (в църквата) на Божи […]

  3. […] Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, започнахме пътя към Голгота, който завършихме в църквата на Божи гроб. Днес ще […]

Leave a Reply